Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Сливен,  29.10. 2009год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното заседание на шести октомври,  през две хиляди и девета година в състав:

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  МАРИЯ БЛЕЦОВА 

                                                                                                              МАРИЯ Х.

при секретаря К.И. и с участието на прокурора ………………..…… като разгледа докладваното от  Гина Драганова въззивно гражданско дело № 45 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

 

 

Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и следващите от ГПК.

 

Делото е образувано по въззивна жалба на  М.Г. А. ЕГН ********** *** , община Сливен  - депозирана от процесуален представител адв. П.Н. ***, съдебен адрес – ул. „Г. С. Р.” №1 ет . * офис *,  против решение № 1197/22.12.2008г., постановено по гр.д. № 1606/2008г. на РС Сливен. с което е променен режима на лични контакти на жалбоподателя с детето Б., родена на *** г.  до 1 ден в месеца, всяка събота от 09:00 до 13:00 ч.

            Жалбата е подадена от надлежна страна  - ответник  по делото пред РС Сливен и отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК. Тя е против цялото обжалвано  решение.

В жалбата са наведени доводи за материална незаконосъобразност на решението, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и необоснованост, като противоречащо на събраните по делото доказателства и в нарушение на интересите на малолетното дете Б.. Изложени са съображения за несъобразяване на доказани пред РС факти, ниската възраст на детето, при което не може да се установи степента на емоционална връзка между детето и съответния родител . Твърди се, че причина за неосъществяване на контактите между бащата и детето е нежеланието на майката, която заедно със своята майка препятства срещите между бащата и детето.

Същото становище поддържа и в представената писмена защита, към която има приложени изложения, за констатации на различни програми, относно правото на лични отношения на родители с децата, при конфликти отношения между родителите, отражението им върху децата и рефлектирането им върху психиката на децата включително и становище на чуждестранни психолози.

Наведени са допълнителни доводи за доказан по делото факт, че майката  пречи  и препятства срещите на детето  с бащата, като създава и негативна представа на детето за баща му; че намаляването на времето, което е определено за лични контакти на бащата с детето, не води до осъществяване на по-добра връзка между тях; че причина за тези действия на майката са нейното негативно отношение към бащата и старание да го наказва, причинявайки му болка и страдание от позицията на по-силния в емоционален план родител”; че това укоримо  отношение и поведение на майката сочи и на „липса на родителски качества, представлява опасност за психиката на детето, доведено до психически дисбаланс”. Счита, че интересите на детето изискват, вместо да се ограничават контактите с баща му, те да се осъществяват редовно, с грижа от страна на двамата родители, от които детето има нужда. Не се е установило по делото, бащата да няма родителски качество и липсват други доказателства,  установяващи негово негативно  отношение към детето и /или прояви, които да се приемат като опасни за детето.

Моли да се отмени изцяло решението като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, противоречащо и на събраните поделото доказателства, изляло е необосновано и нарушава интересите на детето Б.. Сочи, че следва да се постанови ново решение по същество, с което да се отхвърли предявения иск за промяна режима на лични контакти на детето с баща му, като неоснователен и недоказан. Претендира разноските по делото.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния с и представител адв. М. С. *** моли, да се остави в сила първоинстанционното решение. /В предоставения от съда срок, а и до написване на решението, не е представена писмена защита./ Претендира разноските поделото за двете инстанции. Искано е с отделна молба , да бъде назначен повторен комплексен социален доклад, който да бъде изготвен с участието на детски психолог – педагог с предмет: - изследване на отношението на малолетното дете Б. към нейния баща, както и съществуват ли пречки, препятствия и/или други причини, които да формират у детето страх, несигурност или друг емоционален дискомфорт в отношенията дете- баща; - с оглед поведението на детето Б.q налице ли са данни или други индиции за психическа /словесна манипулация спрямо детето от страна на майката и бабата по майчина линия и други, водеща до изграждане у последното на негативна представа за неговия баща.

Съдът е допуснал събиране на нови доказателства, с определение, държано в з.з., проведено на 28.01.2009г. В трайната си практика ВКС винаги приема, че след като е в интерес на детето, доказателства следва да бъдат допускани и от въззивната инстанция.

 

 

  Жалбата е депозирана в законния срок, от надлежна страна, против подлежащ на въззивно обжалване, валидно постановен съдебен акт  и е допустима, по смисъла на чл. 258 от ГПК.

С жалбата е искано събирането на нови и нововъзникнали  доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК. Съдът се съобрази  с трайната практика на ВКС по тези   дела и прие, че   е в интерес на детето,   въззивната инстанция   да  допусне посочените доказателства,    допуснал е изслушване на единична и тройна съдебно психологични експертизи, с експерти – психолози. Приел е по делото и Социален доклад, от Дирекция „Социално подпомагане” Сливен от 26.02.2009г.

 

Като съобрази доводите в жалбата, становището на въззиваемата страна и анализира събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема  за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че са родители на детето Б., родено на *** г. Бракът им е прекратен с решение № 217/14.03.2007 г., постановено по гр.д. № 2065/2006 г. на РС – Сливен. Упражняването на родителските права върху детето Б., съдът е предоставил на майката К. Г., а на бащата М.А. е определен свободен режим на лични отношения с детето, който при разногласия между родителите, се счита задължителен: всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 09.00 ч. до 18.00 ч. на съботния ден и от 09.00 ч. до 18.00 ч. на неделния ден, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.

Така определения режим на лични контакти на детето Б. с бащата е променен с обжалваното решение, както следва: всяка последна събота от месеца от 09.00 ч. до 13.00 ч. в присъствието на майката К.Й. Г..

Това решение, за промяната на режима на личните контакти на бащата с детето, е предмет на жалбата.

След прекратяване на брака, бащата   е търсил детето и е искал да го вижда, но лични контакти с него не е могъл да осъществи. В дните за осъществяването им, майката не е допускала детето да се вижда с баща си, като е намирала  различни причини за това.

От представените и събрани по делото доказателства се приема ,че влошените отношения между двамата родители оказват пряко влияние върху поведението на детето.

В представите на детето няма изградено положително отношение към бащата.

Видно от едноличната експертиза на М. Б. от 11.05.2009 г. „няма пречки, препятствия и/или други причини от страна на бащата, които да формират страх у Б.. Емоционалният дискомфорт, тревога и неприязън от страна на детето при срещите с баща й са възпитавани у нея в процеса на нейното отглеждане. Такова поведение от дете на тази възраст може да бъде изградено само чрез психическа /словесна/ намеса от възрастните, ангажирани с отглеждането и възпитанието на детето”. /арг. раздел ІV от цитираното заключение/.

Допусната и изслушана, тройната съдебно-психологична експертиза, след извършено психологично изследване на детето Б. М., което е проведено в присъствието на майката със специализирани методики, които са съобразени с възрастовите особености на детето, посочва, че детето има нагласа и реагира отрицателно при споменаване на думата „баща” или „татко” и казва, „не го искам, той е лош”, а на въпроса кой ти казва, че е лош, отговаря „мама ми каза .... мама ми каза, че той е лош.... не го искам, той е лош”. /арг. стр. 6 от заключението на тройната експертиза/. Експертите са констатирали, че „при методиката „Семейството ми в образа на животни”, образа на бащата не присъстваше”. Попитано, в какво се превръщат бащите, детето е казало: - „в нищо, защото са лоши, аз не искам да говоря за лошите...”, „сигурно ги е превърнало в пръстени или мишки....”, „кучетата разкъсват котките, мишките, котките, щото са лоши”. На въпрос „тази реакция при рисуване израз ли е на нужда от цялост на семейството, която детето изразява негласно чрез действията си и в случая явно неосъзнато?”, експерт Х. отговори, че: „ Всяко дете носи това желание да има двата образа в себе си и това е вътрешен импулс, независимо, че образа на бащата не е създаден като реалност, а е виртуален образ на бащата и поведението на Б. „е вик към цялостност”. Експертите констатират, че това е „несъзнателен образ на конфликтите в това семейство, възприето от детето като надпревара и „изяждане”. Изявява се агресия и тревожност спрямо съществуващата в момента ситуация, която е заплашваща в детските очи”. /стр. 7 от заключението/. Експертите изразяват категорично становище, че в тази възраст /4 г. и 6 месеца/, към момента на заключението „детето не може да изгради само представа за света, такова поведение, каквото манифестира Б. може да бъде изградено у дете на тази възраст само чрез психическа /словесна/ намеса на възрастните, ангажирани с оглеждането и възпитанието на детето”. /стр. 9 от заключението/.

Същото становище експертите изразиха и в съдебно заседание, като потвърждават, че „Б. изобщо няма представа за баща си, нито представа за традиционно „семейство мама, татко и ти”. Посочват, че детето се отглежда в средата на семейството на майката и е много близко свързано с това семейство. В очите на детето бащата е агресор и това по всякакъв начин като конфликт стои в семейството, т.е. той е външен конфликт, което детето емоционално взема и расте в неговата тревога. „Изводът е, че детето е тревожно и че при него има връщане в по-стари етапи от детството и че едно стопиране на срещите с бащата, ще задълбочи това в смисъл, детето ще чувства себе си като бебе, а не като момиченце, което израства и е сигурно в себе си. Защото по принцип ролята на бащата е да изведе детето в обществото и да му даде успешни начини за справяне с това общество и сигурност”.

Съдът приема заключенията на единичната и тройната експертизи и няма основание да се съмнява в компетентността и безпристрастността на експертите. Заключението на тройната експертиза не е оспорено пред ОС – Сливен, в с.з., в което е прието.

 Приема се за категорично установено по делото, че майката е препятствала осъществяването на контакти на детето с бащата, съобразно решението на РС, определящо режима на тези контакти и след образуване на изпълнително дело за изпълнението на това решение./арг. постановленията на ЧСИ, за наложени глоби на майката, за неизпълнение на задължението, да предава детето на бащата в дните за лични контакти на бащата и детето, определени със съдебното решение  на РС Сливен по бракоразводното дело. /  

От приложената преписка с рег. № 2803/20.05.2008 г. не се установява бащата да е извършвал действия, които да застрашават психическото и физическо състояние на детето.

Единствено категорично установено по делото обстоятелство е, че при предприемане действия от страна на бащата за осъществяване на личен контакт с детето Б., то не желае да се вижда с него. Счита, че той е „лош, гушка се в майка си и започва да плаче. Детето не познава баща си като добър човек, говорени му са лоши неща за бащата и детето се разплаква след като се започва разговор за бащата”. Установи се по делото, че майката не взема някакво становище, когато детето реагира така „да защити себе си, както и да обясни на детето, че баща му не е лош”. Това отношение на майката експертите приемат, че „ясно и категорично говори, че тя дори не може и да преиграе ситуацията, че въздейства на детето. В тази възраст детето се възпитава от обкръжението, в което живее. Това, което му е казано за него, му е истина. Много е важно как майката ще представи бащата в случая и обратно.” /арг. експерт В.З. ***. на 06.09.2009 г./.

  Представените и събрани по делото доказателства мотивират извод от фактическа страна и съдът приема за категорично установено, че влошените отношения между двамата родители са оказали   влияние върху поведението и реакцията на детето.

 

Тези констатации мотивират следните  правни изводи:

Претенцията е с правно основание чл. 106, ал.5 от СК /отм./ за промяна на режима на лични контакти между детето Б. и баща й, жалбоподателя ищец М.А..

В трайната са практика ВКС приема, че правна възможност да се изменя,

установен с влязъл в сила съдебен акт, режим на лични контакти на дете с родител, на който не са предоставени родителските права може да се осъществи, когато са настъпили промени в обстоятелствата, при които е бил определен този режим. Такава промяна следва да е израз на влошаване отношението на бащата към детето, установени негови негативни постъпки, нарушаване на етичните и морални норми в поведението му, каквито в настоящия случай даже и не се твърди, че има.

Настоящият състав на ОС – Сливен намира, че в конкретния случай не се налага промяна на режима на лични контакти, който е определен от съда с решението по бракоразводното дело. За да се промени този режим следваше да се установи по делото, че са настъпили по делото промени в обстоятелствата, които налагат тази промяна, но такива не са установени.

Съдът, във всеки конкретен случай, следва да прилага принципа за всестранна защита на децата и да следи за правилното упражняване на родителските права. Първоначално установения режим на лични контакти на детето с бащата в случая се приема за правилно установен, всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 до 18.00 ч. и един месец през лятото, който не съвпада с платения отпуск на майката.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл.и доклада на Дирекция „Социално подпомагане” – Сливен, не се установяват конкретни причини в действието и поведението на бащата, които са довели до реакцията на Б. да плаче и да се гушка в майка си само при споменаването на думата татко. Социалният доклад е изготвен и мотивиран в по-голямата си част от становището и „по думите на майката”, които социалния работник е установил. Но окончателното становище на Дирекция „Социално подпомагане” е, че „формирането на емоционална връзка между него /бащата/ и детето изисква продължителен период от време”. /цитирания доклад, получен с писмо изх. № 11-0042/04.03.2009 г. на Дирекция „Социално подпомагане” – Сливен/.

РС – Сливен в обжалваното решение също е приел, че за провеждането на срещите на детето Б. с баща й „е необходимо изключителното съдействие на ищцата /майката/, която трябва да насърчава срещите на детето с ответника и да създава необходимите предпоставки за изграждане на емоционалната връзка между тях”. /арг. цитираното решение № 1197/22.12.2008 г. по гр.д. № 1606 по описа за 2008 г./ Въпреки това РС – Сливен е направил неправилен извод и е променил определения с решението по бракоразводното дело режим на лични контакти на детето Б. с баща й М., като го е намалил само на три часа, в един ден – последна събота в месеца от 09.00 ч. до 13.00 ч. в присъствието на майката.

С оглед всички, представени и събрани по делото доказателства, настоящият състав но ОС приема, че това решение е неправилно и незаконосъобразно. С този режим на лични контакти на детето с бащата не може да се изгради емоционална връзка между баща и дете, при което са нарушени правата и интересите на детето, за което се събраха достатъчно допустими и относими доказателства, вкл. заключения на еднолична и тройна психологични експертизи.

От представените и събрани по делото доказателства се приема за установено по категоричен начин ,че влошените отношения между двамата родители, са оказали пряко влияние върху поведението на детето.

Не се установи по делото бащата М. да е допринесъл с поведението си за формиране в детето Б. на отрицателно отношение към него и представата й, че „той е лош”. Такива доказателства по делото не са представени.

Твърденията на майката, че бащата не е търсил Б. и няма положително отношение към детето, са несъстоятелни и не се подкрепят от доказателствата по делото. Фактът, че между бащата и майката /а и нейната майка – баба на Б. по майчина линия/ има създадени негативни отношения, не може да мотивира друг извод.

Не се установи по делото и обстоятелството, че майката със своето поведение създава у детето Б. положителна представа за баща й М.. В този аспект съдът не кредитира изцяло тези твърдения, които са недоказани. Обстоятелството, че за такова поведение твърди само майката и нейната сестра /в с.з. проведено на 08.12.2008 г. по г.д. № 1606/2008 г. на РС – Сливен/, не се подкрепя от останалите доказателства  по делото. Напротив, тримата експерти -психолози посочват, че в тази възраст представата на детето за другия родител, се формира единствено и само от майката. Съществуващият конфликт между майката и бащата се предава на детето от майката. /арг. виж Протокола от с.з., проведено на 06.10.09 г.и заключението на тройната съдебно - медицинска експертиза/.

Приема се, че в интерес на детето е то да осъществява личен контакт с баща си, като преди всяка среща следва да бъде подготвяно от майката, че баща му е добър, че го обича и че ще го върне при майката, след като изтече определеното време, че това време е определено от съд и не може майката да не го спазва, а и Б., като голямо момиченце, може и следва да го спазва, за да не бъде упреквана майката и т.н.

По тези съображения се приема, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като се постанови ново, с което претенцията на К.Й. Г. за промяна на режима на лични контакти, като неоснователна и недоказана, следва да се отхвърли.

 При този изход на спора разноски за тази инстанция се дължат на въззиваемата страна – ищец и са доказани в размер общо на сумата 475лева .  

 

По делото са направени разноски за единична и тройна съдебно-медицински експертизи, като жалбоподателят – ищец е внесъл 90 лв. с б.б. от 18.05.2009 г. за вещо лице, 25 лв. държавна такса и 50 лв. от 02.02.2009 г., 300 лв. за правна защита. + 10 лв. с б.б. от 3.6.09 г. за в.л./Н. л. 88/.

Въззиваемата страна – ответницата, е представила б. бордеро за  300 лв. за вещи лица на 21.05.2009 г.

            При депозиране на заключението си експертите са приложили справка-декларация по чл. 29 ал.2 и чл. 31 ал.2 от Наредба №1/08 г. за условията и реда за определяне на възнаграждения на вещи лица: за експерт В.В.З. *** – общо разноски 336 лв. /л. 77; експерт М.Б. – 100 лв. – л. 78; експерт В.Д.Х. ***. Търново – 313 лв., всичко за изплащане л. 79 от настоящото дело. /752,00 лв. от които са внесени -300,00лв, остават 452 лв. които са присъдени и с определение от с.з., проведено на 06.10.2009г.            С това определение съдът е възложил върху въззиваемата страна К.Й. Г. сумите за извършената съдебно медицинска експертиза, които са общо в размер на 752,00лв., от която е внесена само сумата 300,00лв., а допълнително /236 + 216/  - общо 452 лв./ До настоящия момент, написване на решението,  б.б. за тази сума не е представено.

            Въззиваемата страна К.Й. Г. е депозирала частна жалба, против определението, постановено от ОС Сливен в с.з, проведено на 06.10.2009г. в частта му, с която е осъдена да заплати   – за възнаграждение на експертите допълнително сумата 452,00лв., съгласно представените от тях декларации за извършена работа. Съдът е разпоредил изпращане на копие от нея на другата страна за отговор и ако има отговора, ако има такъв, да се  приложат към делото.

            Мотивиран от изложените съображения, съдът

                                     

Р    Е    Ш    И  :

            ОТМЕНЯВА Решение № 1197/22.12.2008 г., постановено по гр.д. № 1606/2008 г.- на РС – Сливен и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

            ОТХВЪРЛЯ иска на К.Й. Г. /А./ ЕГН ********** *** *-*-* и съдебен адрес гр. С., бул. „Ц. О.” № *,   против М.Г.А., ЕГН ********** ***,  за промяна на лични контакти на детето Б. М. А. с ЕГН **********, родена на *** г., определен с решение № 217/14.03.2007 г., постановено по гр. д. № 2065 по описа за 2006 г. на РС – Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

            ОСЪЖДА К.Й. Г. /А./ ЕГН ********** *** *-*-* и съдебен адрес гр. С., бул. „Ц. О.” № 5 чрез адв. М. С.,  да заплати на  М.Г.А., ЕГН ********** ***, сумата 475,00 лв., разноски по делото за двете инстанции.

 

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от съобщаване на страните пред ВКС на Република България.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: