Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 81

 

гр. Сливен, 08.04.2009 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на единадесети март,  две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ   Мартин Сандулов

ЧЛЕНОВЕ:  М.Д.

*** М.

                                                                                       

при участието на прокурора П.С.………и при секретаря , като разгледа докладваното от М. С. ***.  N  47 по описа за 2009   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

        Производството е по въззивна жалба на „У.СССБ Х.” ЕООД против решение на Сливенския районен съд и се движи по реда на чл. 196 и сл. от ГПК /отм./.

        В жалбата се твърди, че с атакуваното решение СлРС е отхвърлил изцяло предявения от въззивника против Община Сливен иск с правно основание чл. 108 от ЗС вр. чл.2 ал.2 от ЗВСВОНИ за признаване на установено, че дружеството е собственик на празно място находящо се в гр.Сливен представляващо парцел ІІ кв.2 по плана на гр.С., кв.”Н.С.-З.” в сила от 1972 г. с площ целия от 7 000 кв.м. Твърди се, че решението е неправилно и постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, а е обсъждал единствено тези, които подкрепят изградената теза. Твърди се още, че съдът е изложил противоречиви мотиви като от една страна е приел, че ищецът- въззивник е създаден като търговско дружество с решение на Централния съвет на ССБ, а производственото предприятие на ССБ – ПП”У.” С. е преобразувано в клон на търговското дружество като съдът се е позовал на актовете за създаване. По-нататък обаче РС е приел, че липсват доказателства за преобразуването на ПП „У.” – Сливен в клон на търговското дружество, тъй като липсвал съответен акт. Твърди се, че производственото предприятие никога не е било държавно и поради това не е имало необходимост да се преобразува по ЗППДОБ /отм./. На второ място съдът е изложил противоречиви мотиви касаещи придобиването на права върху процесния имот, като от една страна е приел, че не е доказано, че ПП”У.” е имал качеството на самостоятелен правен субект, а от друга му се признава правото за придобиване право на строеж върху държавно място, находящо се в кв.”Р.”. Твърди се още, че необосновано и в противоречие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че на дружеството процесният имот е бил предоставен за оперативно управление от държавата, поради което тя е запазила собствеността си върху него. Сочи се, че представения по делото и неоспорен нотариален акт № 33 том ІV, нотариално дело № 1302/1972 г. установява, че ПП”У.” е станал собственик на този имот. Не е било оспорено и основанието на което имота е придобит, нито че е била заплатена неговата цена. Съдът неправилно е интерпретирал доказателствата и не е преценил, че ищецът в първоинстанционното производство е правоприемник на всички активи и пасиви, на производствените предприятия на ССБ, сред които и това в гр.Сливен, поради това той е обсъждал единствено баланса за 1992 г. като е стигнал до неправилния извод, че в активите не е отразен имота. Освен това, съдът неправилно е приел, че отстъпеното през 1976 г. безвъзмездно право на строеж върху държавно място е послужило като замяна на отредения имот от 7 дка в гр.Сливен. Твърди се също, че съдът неправилно е приложил материалния закон чл. 2 ал.2 от ЗВСВОНИ и чл. 108 от ЗС. Неправилно съдът е приел, че предвидената в реституционния закон реституция не настъпва по силата на закона и че не са налице условията за възстановяване на собствеността, тъй като не било установено имота да е бил отчужден по някои от законите посочени в чл. 1 на ЗВСВОНИ. Той е игнорирал твърденията в исковата молба, където е изрично посочено, че претенцията се основава на чл.2 ал.2 от същия закон, тъй като се касае за имот отнет без законово основание или пък отчужден не по установения законов ред от държавата или от общината. Твърди се, че в тежест на ответната страна е било да докаже ,че отнемането на собствеността е била на законово основание, но такива доказателства не са представени. Поради това се иска отмяна на постановеното решение и да бъде постановено ново, с което да бъде уважен предявения иск.

        В съдебно заседание, чрез представител по пълномощие жалбата се поддържа на изложените в нея основания.

        В съдебно заседание, чрез представител по пълномощие ответната страна изразява становище, че жалбата  е неоснователна, съществувал специален ред, по който следва да се претендира реституцията и той не следвало да се смесва с този по реда на чл. 108 от ЗС и се поддържа направеното възражение за придобивна давност върху имота, поради което се иска оставяне в сила на първоинстанционното решение.

       

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

        С нотариален акт № 33 том ІV, нотариално дело № 1302/1972 г. ПП „У.” – гр.Сливен е признат за собственик на недвижим имот придобит по регулация на празно място, с площ от 7 000 кв.м. , съставляващо парцел ІІ, по плана на гр.Сливен, кв. „Н.С.-З.” при съседи: парцел І за „Дом майка и дете” и от три страни улици. Към момента на издаването на нотариален акт № 33 /1972 г. е било в сила кадастрално регулационен план на гр.Сливен, кв. „Н. с. –и.” одобрен със заповед № 63/21.01.1971 г. по който план парцел ІІ отреден за ПП” У.” има площ от 9 850 кв.м.

        Със Заповед № 666/1.07.1970 г. и № 668/1.07.1970 г. на Председателя на ИК на ГНС – Сливен са определени за отчуждаване недвижими имоти за ПП”У.”. С протокол от 2.07.1970 г. по § 85 от ППЗПИНМ е определена стойността на имотите, които се отчуждават и която ПП”У.” трябва да изплати на бившите собственици. Тези имоти са били недвижим имот – овощна градина 775 кв.м. собственост на С.П., недвижим имот  лозе  150 кв.м., собственост на М. М.; недвижим имот – лозе 600 кв.м. собственост на В. Ш.; недвижим имот – овощна градина 600 кв.в. собственост на П. К.; недвижим имот овощна градина 50 кв.м., собственост на К. М.; недвижим имот овощна градина  840 кв.м. собственост на Х. Й.; недвижим имот овощна градина 680 кв.м., собственост на Т. К.; недвижим имот лозе и овощна градина 693 кв.м., собственост на П. С.; недвижим имот лозе овощна градина 893 кв.м., собственост на Н. Б., недвижим имот лозе 1107 кв.м., собственост на Н. Б.; недвижим имот овощна градина 2058 кв.м., собственост на А.Ч.; недвижим имот лозе 3575 кв.м., собственост на А.Ч.; недвижим имот лозе 1517 кв.м., собственост на А.Ч.; недвижим имот овощна градина 432 кв.м., собственост на Б.Д.;  и недвижим имот овощна градина 872 кв.м., собственост на Б.Д.. Така определените 15 недвижими имота собственост на физически лица са били отчуждени и те са били обезщетени със стойността на имотите. В нотариалния акт № 33/1972 г. изрично е посочено, че ПП „У.” е заплатило сумата от 8979,83 лв., което представлява заплащане на определената от комисията по § 85 от ППЗПИНМ сума за обезщетяване на собствениците на отчуждените имоти.

        С писмо № ХХІ – 3 – 82/20.01.1976 г. Министерство на земеделието и хранителната промишленост – главна инспекция за „борба с ерозията и охрана на земята” ПП „У.” е уведомено, че следва да се отреди по реда на ЗТСУ за изграждане на „Производствено битов комплекс на ССБ „У.” гр.С.” около 10 дка неползвана необработваема земя от V категория, намираща се в утвърдения регулационен план на кв.”Р.” гр.Сливен, парцел ІІ, кв.61. Същото писмо е било изпратено и до ОНС – Сливен. С писмо № ІІ-744/6.04.1976 г. Министерство на финансите, чрез държавно юрисконсулство „Държавни имоти” е дал съгласие ГНС – Сливен да отстъпи безвъзмездно на ПП”У.” гр.Сливен право на строеж  върху държавно място от 10 дка, представляващо неполивна, необработваема земя от V категория, намираща се в утвърдения регулационен план на кв.”Р.”гр.Сливен. Със Заповед № 182/14.07.1976 г. на ИК на ОНС – Сливен е отстъпено безвъзмездно право на строеж на ПП”У.” Сливен върху държавно място от 10 дка, съставляващо парцел ІІ, кв.6 по регулационния план на кв.”Р.” гр.Сливен, като правото на строеж е отстъпено за изграждане на производствено-битов комплекс на предприятието. С протокол-опис от 19.07.1976 г.комисия на ИК на ГНС – Сливен е предала на ПП „У.” безвъзмездно правото на строеж върху държавната земя със задължението строителството да започне при утвърден генерален план. Към настоящия момент строителството е извършено.

        С договор от 19.06.1997г. вписан в Службата по вписвания под №190 том I, Министърът на транспорта, съобразно изричните пълномощия, предоставени от МС, е прехвърлил безвъзмездно на Община Сливен правото на собственост върху „П.П.” ЕООД, находящо се в гр. Сливен, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. В приложение е даден списък на недвижимите имоти на „П.П.” ООД, прехвърлени на Община Сливен с договор от 19.06.1997г.  Под №4 е посочено обръщало за тролеи в м.”Д. р.” на бул. „П. Х.” – терен с площ 9950 кв.м и сграда със застроено площ 300 кв.м.

        Със заповеди № РД-15-1238/2.06.1999 г. на Кмета на Община – Сливен е отменена заповед № 668/1.07.1970 г. на ГНС – Сливен по отношение отчуждаването на 680 кв.м. от имот пл.№ 24 в кв.”Ново село” за ПП „У.” на ССБ клон Сливен, със Заповед № РД-15-262/29.04.1998 г. на Кмета на Община – Сливен е отменена заповед № 668/1.07.1970 г. на ГНС – Сливен по отношение отчуждаването на 893 кв.м. при граници имоти пл.№ № 13,15,24 и път, според акт № 5924/15.02.1980 г. за държавна собственост; със заповед № РД-15-1239 от 02.06.1999 г. на Кмета на Община – Сливен е била отменена заповед № 668/1.07.1970 г. на ГНС – Сливен по отношение отчуждаването на 840 кв.м. от имот пл.№ 24 в кв.”Ново село” за ППУ.” на ССБ клон Сливен. Мотивите за отменянето на заповедите са, че са налице условията на чл.2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Отчужден е незастроен имот върху който до момента на влизане в сила на ЗВСНОИ не е започнало фактическо строителство. Върху претендирания от въззивника имот от 7 000 кв.м. към настоящия момент попадат следните недвижими имоти: поземлен имот за обществено обслужване предмет на акт за частна общинска собственост № 1469/8.04.2003 г. – незастроен терен с площ от 4 760 кв.м. по кадастралната карта на гр.Сливен, част от поземлен имот с идентификатор № 67338.522.43 собственост на Община – Сливен; част от улица по ПУП на гр.Сливен одобрен със Заповед № РД – 15-230/26.03.1996 г.  и № РД – 15 – 232/1.04.2004 г. , а по кадастралната карта на гр.Сливен част от поземлен имот – улица идентификатор № 67338.522.99 за второстепенна улица собственост на Община – Сливен; поземлен имот – УПИ ХVІІІ кв.2 за жилищна територия предмет на акт за частна общинска собственост № 2011 от 7.09.2006 г.- незастроен терен с площ от 1836 кв.м., а по кадастралната карта на гр.Сливен поземлен имот с идентификатор № 67338.522.98 за други вид застрояване с площ от 1836 кв.м. собственост на Община – Сливен; поземлен имот представляващ по ПУП на гр.Сливен – УПИ ХVІІ кв.2 с площ от 809 кв.м. собственост на С. Т. К.; част от поземлен имот представляващ по ПУП на гр.Сливен УПИ ХІІІ кв. 2 а за трафопост и помпена станция предмет на акт за частна общинска собственост № 1921 от 12.01.2006 г. , а по кадастралната карта на гр.Сливен част от поземлен имот с идентификатор № 67338.522.20 собственост на Община – Сливен; поземлен имот УПИ ХV кв.2 отреден за жилищно строителство с площ от 530 кв.м., частна общинска собственост с идентификатори № № 67338.522.97 и 67338.522.108 неидентифицирани; поземлен имот представляващ незастроен терен собственост на В. и Д. Б. придобити по реституция, както и имоти собственост на К. А.Ц., също придобити по реституция.

        С писмо изх. № 4704-682/30.03.2007 г. Общинската администрация е уведомила управителя на „У. – ССБ Х.” ЕООД, че във връзка с подадената от тях молба вх. № 47-04-682/26.02.2007г през 1986г. в южната част на притежавания от тях имот е изградено тролейбусно обръщало „Д. р.”. По-късно със заповеди на Кмета на Общината е възстановено собствеността на бившите собственици на някои отчуждени имоти, находящи се в северната част на парцел II в кв.2 по плана на кв.”Ново село изток” гр. Сливен. Мотивите за възстановяваването на тези имоти са, че към момента на влизане в сила на закона мероприятието, за което са отчуждени имотите не е засегнато от фактическото строителство. Поради това е изразено становище, че наличието на нотариален акт на ПП „У.” не е пречка за възстановяване собствеността на имотите, тъй като нот. акт е издаден преди влизане в сила на ЗВСНОИ и е вследствие на проведено отчуждаване, а не на друг придобивен способ. Освен това отреждането на терен за изграждане на специализирано предприятие за хората със зрителни увреждания вместо в парцел II в кв.2 по плана на кв.”Н. с. и.” е реализирано в кв.”Р.”.

        „У. ССБ” ЕООД  е създадено с решение на Централния съвет на ССБ, протокол № 6 от 29.04.1992 г., с което се преобразува стопанската дейност на ССБ в ЕООД като съществуващите производствени предприятия „У.” между които и това в гр.Сливен се преобразуват в клонове на ЕООД. С решение по ф.д. № 2744/1992 г. на Сливенския окръжен съд е вписан клон на „У. ССБ” ЕООД – гр.София със седалище в гр.Сливен, кв.”Р.” и с наименование „У. ССБ” ЕООД – клон Сливен. С решение от 4.11.2005 г. е вписана промяна на „У. ССБ” ЕООД, което се е преименувало в”У.СССБ Х.” ЕООД.

        С искова молба от 15.06.2007 г. „У.СССБ Х.” ЕООД е предявило против Община – Сливен иск по чл. 108 от ЗС във вр. чл.2 ал.2 от ЗВСВОНИ като е претендирало собственост върху празно място, находящо се в гр.Сливен представляващо парцел ІІ, кв.2 по плана на гр.С., кв.”Н. с.-и.” в сила към 1972 г. с площ от 7 000 кв.м. По повод на тази искова молба се е развило първоинстанционното производство и с решение № 1085/9.12.2008 г. по гр.д. № 2715/2007 г. Сливенския районен съд е отхвърлил предявения от „У.СССБ Х.” ЕООД против Община – Сливен иск с правно основание чл. 108 от ЗС във вр. чл.2 ал.2 от ЗВСВОНИ  за признаване за установено по отношение на Община – Сливен, че дружеството е собственик на празно място находящо се в гр.Сливен, представляващо парцел ІІ кв.2 по плана на гр.Сливен, кв.”Ново село- изток” в сила към 1972 г. и към момента представляващ части от подробни описани поземлени имоти, които попадат в процесния недвижим имот, като съдът е отхвърлил и искането да бъде предадено владението върху имота, тъй като приел, че иска е неоснователен и недоказан. За да постанови това свое решение, съдът е приел, че дружеството е придобило право на собственост върху процесния имот въз основа на регулация, като е било извършено отчуждаване на недвижими имоти собственост на физически лица. По ЗПИНМ отчуждаването се извършвало за осъществяване на мероприятие като водоснабдяване и канализация, надземно и подземно устройство на улиците и площадите, устройство на зелени и свободни площи, създаване и устройство на масов обществен транспорт и други. Освен това съдът е приел, че не са събрани доказателства, от които да е видно, че производствено предприятие „У.” да е било преобразувано в еднолично търговско дружество и това да е станало с акт на МС или на друг определен от него орган, като имуществото му предоставено за управление и стопанисване да бъде предоставено в собственост на дружеството. Съдът е изложил съображения, че към момента на снабдяване с нотариалния акт нямало доказателства ПП „У.” да е имало качеството на самостоятелен правен субект, поради това съдът е развил съображения, че имота е бил държавен и е бил предоставен за оперативно управление, като предприятието не е владяло от свое име, а от името на държавата. Съдът също е посочил, че процесния имот не е бил отчужден по някои от законите посочени в чл. 1 на ЗВСВНОИ, по които да се следва отмяна на отчуждаването при наличие на законовите предпоставки. Сочи се също, че към настоящия момент в терена от 7 дка попадат имоти, които са собственост не само на Община – Сливен, но и на физически и юридически лица, поради което единствения владелец не е Община – Сливен срещу която е предявен иска за ревандикация. С оглед на тези съображения, съдът е постановил своето решение, което е предмет на въззивната жалба.

       

Горната фактическа обстановка е несъмнена и се установява от събраните по делото доказателства взети в тяхната съвкупност и поотделно, тъй като те са относими и допустими, не са оспорени от страните и не са противоречиви по между си. Съдът кредитира и заключението на вещото лице, тъй като не съществуват съмнения в неговата компетентност и безпристрастност.

       

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

        Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.

        На първо място следва да се посочи, че е неправилен извода на първоинстанционния съд относно липсата на правоприемственост между ПП”У.” и „У.СССБ Х.” ЕООД. Няма съмнение, че съществуващото производствено предприятие е било преобразувано първоначално в клон на едноличното дружество с ограничена отговорност, което по-късно пък е променило своето наименование. Преобразуването на ПП”У.” е засегнало всичките активи и пасиви на предприятието и решение за това е било взето от ССБ като със самото решение за създаването е посочено правоприемство. Поради това не е било необходимо за преобразуването на предприятието в търговско дружество да е налице акт на МС или на друг подчинен нему орган. Съюзът на слепите в България е представлявало сдружение с нестопанска цел и като сдружение е създало търговско дружество, което да подпомага дейността на сдружението. Същата функция са изпълнявали и производствените предприятия, съществуващи преди влизане в сила на ТЗ.

        По делото не се спори, че ПП „У.” е придобило правото на собственост с нотариален акт № 33/1972 г. След придобиване  на собствеността не е установено, имотът да е бил отнет от Община – Сливен, тъй като собствеността върху имота, евентуално придобита впоследствие съобразна правната регламентация отнасяща се към посочения период, е могла да принадлежи на държавата, а общината като орган на место самоуправление е разполагала само с право на оперативно управление върху държавните имоти без да е могла да придобие собственост, тъй  като общинската собственост като правна категория е въведена в един последващ момент. Отчуждаването от държавата, респективно от нейната местна администрация на недвижим имот се осъществявал по разпоредбите на съответния законов регламент, който е очертавал рамките и реда за тази възможност. В разглеждания случай имота е бил заснет самостоятелно в регулационния план и не са събрани доказателства, от които да е видно, че впоследствие отчуждаването е станало въз основа на някои от действащите към този момент закони, което да го направи валидно. Следователно след като не се установява да е налице валидно изпълнена процедура по отчуждаването и с оглед липсата на непосредствено отчуждително действие на регулационните планове по действалите закони се налага извода, че е налице неправомерно завземане на имота, което съставлява основание за прилагане на реституционната норма на чл. 2 ал.2 от ЗВСВНОИ. Вярно е, че към настоящия момент в претендирания имот се намират и имоти собственост на частни лица. Няма пречка обаче реституцията да бъде извършена по отношение на имотите, които са актувани като общинска собственост и са собственост на Община – Сливен. В случая не може да се направи извод, че собственикът е напуснал имота и общината го е завладяла. В тежест на общината е, че след като сочи оригинерно придобиване независимо дали основателно или не, е да установи и юридическите факти, които са относими към състава на разпоредбата на чл. 79 ЗС. За яснота обаче, следва да се посочи, че собствеността върху имота не е могла след изтичане на съответната придобивна давност да премине веднага в патримониума на общината, тъй като съгласно действащото към момента законодателство изоставените имоти също са ставали държавна собственост. Следователно позовавайки се на придобивна давност тя е могла да започне да тече в полза на общината не по-рано от влизане в сила на Закона за общинската собственост от 1996 г. С извършената промяна в разпоредбата на чл. 5 ал.2 от ЗВСВОН приета с § 1 от ПЗР на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти в сила от 22.11.2007 г. изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява не се зачита до влизането на тази разпоредба в сила. По този начин е безспорно, че към момента не е изтекла придобивната давност в полза на Община – Сливен и тя не може на това основание да стане собственик на спорния имот.

        Навеждат се и доводи, свързани с възражението, че Общината е станала собственик на имота по силата на договора от 19.06.1997г. Следва да се има предвид обаче обстоятелството, че отчуждителят – Държавата, не е била собственик на имота поради съображенията, изложени по-горе. Тя не е могла да прехвърли повече права от тези , които има и продажбата няма действие по отношение на действителния собственик.

        Както беше посочено и по-горе ПП „У.” не е било държавно предприятие, поради което за него не е бил необходим изричен акт на МС за преобразуването му. Поради това е ирелевантно обстоятелството дали имота му е бил предоставен за стопанисване и управление и не е необходимо да се обсъжда в случая хипотезата на чл. 2 ал.4 от ЗДС или пък рецепрочната й от ЗОС.

        След като по безспорен начин се установи, че са налице законовите предпоставки за реституция, то иска следва да бъде уважен до частта, която касае новообразуваните имоти частна общинска собственост попадащи в границите на същестуващия по предния регулационен план имот. Възстановяването на собствеността по ЗВСВОНИ не поставя изисквания имотът, подлежащ на реституция, да съставлява самостоятелно обособена кадастрална единица, нито въвежда зависимост на реституцията от провежданите административни производства по промяна на регулацията. Настъпването на реституционния ефект е обусловено единствено от наличието на специалните изисквания на закона и като свързано с тях обстоятелство- свободната площ да отговаря на условията за обособяване на самостоятелна регулационна единица, като преценката за това, свързана с наличие на специални знания, изисква заключение на техническа експертиза. Такава е била назначена и изслушана по делото и от заключението на експерта се установява, че към настоящия момент в имота са обособени няколко самостоятелни, които са частна общинска собственост. Изчислението за това е направено чрез извличане  на графо-аналитични данни от скиците и определените квадратури са приблизителни, тай като при налагането на скиците се установява, че няма  пълна идентичност на имотните граници на процесните имоти по кадастралната карта и кадастралната основа на подробния устройствен план. От това заключение е видно, че  претендирания имот обособява няколко поземлени имота, които са  частна общинска собственост, а именно: част от ПИ с идентификатор №  67338.52243 по кадастралната карта на гр. Сливен, с площ от 4352 кв.м., като имотът е предмет на акт за частна общинска собственост № 1469 от 08.04.2003 г. – незастроен терен, целият с площ от 4760 кв.м.

        Поземлен имот с идентификатор №  67338.522.98по кадастралната карта на гр. Сливен, с площ от 1836 кв.м., предмет на Акт за частна общинска собственост №  201107.09.2006 г. – незастроен терен с площ от 1836 кв. м.

        Част от поземлен имот с идентификатор №  67338.522.20 по кадастралната карта на гр. Сливен с площ от 117 кв.м., предмет на Акт за частна общинска собственост № 1921/12.01.2006 г., целият с площ от 360 кв.м..

Така описаните поземлени имоти попадат в границите на претендирания от въззивника имот. Те са собственост на Община  Сливен. Върху тях не са проведени мероприятия, поради което са налице изискванията на закона, визирани в чл. 2 ал. 2  от ЗВСВОНИ и върху тях следва да бъде възстановено правото на собственост. Ето защо и по отношение на тези имоти първоинстанционното решение , с което е отхвърлен иска на „У.СССБ Х.”ЕООД следва да бъде отменено и да се постанови ново решение, с което  да се признае собствеността на дружеството  върху описаните по-горе имоти.

С оглед на изхода от процеса Община – Сливен следва да бъде осъдена да заплати на „У.СССБ Х.” ЕООД направените по делото разноски, като решението следва да бъде отменено и в часттта, в която „У.СССБ Х.” ЕООД , представлявано от управителя В. Т. Д. е осъдено да заплати на Община Сливен разноски в размер на 150 лв, като вместо това Община Сливен представлявана от кмета Й. Л.         трябва да бъде осъдена да заплати на „У.СССБ Х.” ЕООД , представлявано от управителя В. Т. Д. направените по делото деловодни разноски в размер на 240 лв, както и сумата от 1200 лв представляваща адвокатско възнаграждение.

Ръководен от гореизложеното,съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ решение №  1085/9.12.2008 г. по гр. д.№ 2715/2007 г. на Районен съд – гр. Сливен, В ЧАСТТА с която е отхвърлен предявеният от „У.СССБ Х.” ЕООД , представлявано от управителя В. Т. Д. , със седалище и дрес на управление гр. С.,ул. „Н. Ц.” № 172, ПРОТИВ ОБЩИНА  - СЛИВЕН,  представлявана от Кмета Й. Л. иск с правно основание чл. 108 от ЗС във вр. с чл. 2 ал. 2 от ЗВСВОНИ по отношение на поземлени имоти:

Част от поземлен имот с идентификатор №  67338.52243 по кадастралната карта на гр. Сливен, с площ от 4352 кв.м., като имотът е предмет на акт за частна общинска собственост № 1469 от 08.04.2003 г. – незастроен терен, целият с площ от 4760 кв.м.;

        Поземлен имот с идентификатор №  67338.522.98по кадастралната карта на гр. Сливен, с площ от 1836 кв.м., предмет на Акт за частна общинска собственост №  201107.09.2006 г. – незастроен терен с площ от 1836 кв. м.;

        Част от поземлен имот с идентификатор №  67338.522.20 по кадастралната карта на гр. Сливен с площ от 117 кв.м., предмет на Акт за частна общинска собственост № 1921/12.01.2006 г. , целият с площ от 360 кв.м.., както и в частта, с която „У.СССБ Х.” ЕООД , представлявано от управителя В.Т. Д. е осъдено да заплати на Община Сливен разноски в размер на 150 лв, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

       

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Община – Сливен, представлявана от Кмета Й. Л., че „У.СССБ Х.”ЕООД  с БУЛСТАТ *****, СЪС СЕДАЛИЩЕ  и адрес на управление гр. С., ул. „Н.Ц.” № ***, представлявано от управителя В. Т. Д. е собственик на основание  на чл. 108 от ЗС във връзка с чл.2 ал.2 от ЗСВОНИ на следните поземлени имоти:

- Част от ПИ с идентификатор №  67338.52243 по кадастралната карта на гр. Сливен, с площ от 4352 кв.м., като имотът е предмет на акт за частна общинска собственост № 1469 от 08.04.2003 г. – незастроен терен, целият с площ от 4760 кв.м.

        - Поземлен имот с идентификатор №  67338.522.98по кадастралната карта на гр. Сливен, с площ от 1836 кв.м., предмет на Акт за частна общинска собственост №  201107.09.2006 г. – незастроен терен с площ от 1836 кв. м.

        - Част от поземлен имот с идентификатор №  67338.522.20 по кадастралната карта на гр. Сливен с площ от 117 кв.м., предмет на Акт за частна общинска собственост № 1921/12.01.2006 г. , целият с площ от 360 кв.м..

          ОСЪЖДА Община Сливен, представлявана от кмета Й. Л., заплати на „У.СССБ Х.” ЕООД , представлявано от управителя В. Т.Д.направените по делото деловодни разноски в размер на 240/двеста и четиридесет/ лв, както и сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лв представляваща адвокатско възнаграждение.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1085/09.12.2008 г. в останалата му част.

        Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

 

         ЧЛЕНОВЕ: