Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. Сливен, 08.05.2009 г.

 

    В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд в  съдебно заседание на   осми април,   през две хиляди и девета година,

 в състав                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:    М.С.

                                                  ЧЛЕНОВЕ:   М.Д.

*** М.                                             

При секретаря М.Ж. и в присъствието на Прокурора …………….……, като разгледа докладваното от Маргарита Друмева ***/2009 г., за да се произнесе съобрази:

                Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 196 и следващите от ГПК /отм./.

Обжалвано е  Р № 1080/05.12.2008 г., постановено по гр.д. № 5458/2007 г. на Сливенския районен съд В ЧАСТТА, в която са уважени исковете на М.В.С., М.А.С. и В.Д.С.,*** с правно основание чл. 109, ал.1 от ЗС за осъждане на В.Н.Д. и Ж.И.Д. да премахнат рекламна табела, обозначаваща зъболекарски кабинет в сграда на бул. “Б М” № *, гр. Сливен и в частта, в която последните са осъдени да заплатят на ищците направените от тях на първата инстанция разноски в размер на 145 лв.

Въззивниците– ответници в първата инстанция считат решението в обжалваните му части за неправилно и незаконосъобразно, съдържащо противоречия с материално- правни разпоредби, съществени процесуални нарушения, противоречащо на доказателствата по делото, при което било и необосновано.  Ищците не доказали и установили те да са извършили неоснователно действие, което да пречи на ищците да упражняват своето право. Не били събрани доказателства кой и кога е поставил рекламната табела над обекта, тяхна собственост /зъболекарски кабинет/. Не било доказано кой е бил собственик на сградата към момента на поставяне на табелата и към него момент имало ли е въобще етажна собственост, за да се иска съгласие на общото събрание. Не били установени точните размери на процесната рекламна табела, след като оспорили техническата експертиза на арх. Ю. С и ищците не представили други доказателства. Нямало доказателства цитираната Наредба за рекламната дейност, приета на Общински съвет Сливен на основание чл. 56, ал.2 от ЗУТ кога е приета и била ли е действаща към момента на монтиране на рекламната табела. Посочват, че още към изграждането на електрическата инсталация на цялата сграда със знанието и съгласието на ищцата М.С., в качеството й на възложител на строежа бил монтиран /изведен/ ел. кабел  за захранване на процесната рекламна табела, като към този момент не е формирана етажна собственост. Адв. Н. в репликата си в пледоарията “по същество” посочва, че доверителите му са били в преддоговорни отношения, като са имали сключен предварителен договор за това помещение и ако се докажело, че табелата е поставена  преди придобиването на собствеността, тогава на друго основание не би следвало да носят отговорност. Настоява, че в тежест на въззиваемите е да установят момента на поставяне на рекламната табела.

Въззивниците молят съдът като отмени решението на СлРС в обжалваните части да постанови отхвърляне на предявения иск и присъди направените по делото разноски.

В с.з. въззивниците, чрез пълномощника си адв. П. Н. *** поддържат жалбата. Недвусмислено било установено, че волята на въззиваемите била тази рекламна табела да съществува.

Въззиваемите чрез упълномощения си представител, адв. Х. оспорват жалбата и молят обжалваното решение да бъде оставено в сила. Адв. Х. посочва, че  въззивниците придобили собствеността на зъболекарския кабинет през м. юни 2004 г., а като такъв е започнал работа след м. февруари- март 2005 г. Рекламната табела била поставена след като започнал да работи. Тъй като са се позовали на липса на съгласие на етажната собственост в тежест на въззивниците било да докажат дали е налице такова съгласие към момента на поставяне на табелата. Кабинетът не може да започне да работи, ако не му е дадено разрешение от ХЕИ. Рекламната табела била поставена противоправно, тъй като въззивниците не са спазили реда, предвиден в Наредбата, както и правилата за стопанисване и управление на общите части, каквато се явява фасадата, регламентиран в ЗС и Правилника за етажната собственост. Това, че при строежа е изведен кабел още нищо не означавало. Нямало съгласие на съсобствениците, както и липсва разрешение на Главния архитект за монтиране на рекламна табела.  

Съдът намира въззивната жалба за допустима, подадена от надлежни страни в процеса в законния срок за обжалване .

Предявените субективно съединени искове са с правно основание чл. 109 от ЗС за защита правото на собственост.  

В исковата си молба ищците твърдят, че с ответниците са етажни собственици на сграда, находяща се в гр. С, ул. “Б М” № *, като първата ищца притежава магазин № * в сутеренен етаж и апартамент №* на четвърти етаж на сграда “*”; втората ищца притежава магазин № * на първия етаж от жил. сграда “*”, а третият ищец притежава апартамент № * на третия етаж и ателие № * на втория етаж от същата жилищна сграда. Ответникът ТД “. .”” ООД, С. е собственик на магазин № * на партерния етаж, а В. и Ж. Д. са собственици на стоматологичен кабинет в сградата. След нанасянето си в сградата ответниците поставили на лицевата фасада на сградата големи рекламни табели над овалните прозорци без съгласието на останалите етажни собственици.  Действията им били в нарушение на чл. 57, ал.4 от ЗУТ и чл. 56, ал.2 от ЗУТ. Нарушена била целостта на мазилката. Променен бил външния архитектурен облик на тази обща част. С поставянето на табелите не останало място за поставяне на други, въпреки, че в сградата имало и друг магазин. С нотариални покани поискали от ответниците доброволно да ги премахнат, но последните продължавали да загрозяват фасадата на сградата. Големината им и липсата на надлежно разрешение за тяхното поставяне върху обща част от етажната собственост засягала правата им на етажни собственици. Като съсобственици били лишени от възможността да управляват по съответен ред съсобствеността си и начина на ползване на общата част.

Молят са бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени да премахнат рекламните табели, поставени на лицевата фасада на сграда “А” на ул. “Б. М.” № * гр. Сливен и претендират присъждане на  направените по делото разноски.          

Ответниците чрез процесуалният си пълномощник адв. П. Н. *** оспорват субективно предявените искове  и молят да бъдат отхвърлени. Претендират разноски по делото.

Обжалваното решение в частта, касаеща отхвърлителен диспозитив против първия ответник ТД “В.” ООД С. и присъдените в негова полза разноски влязло в сила, поради необжалване, поради което съдът няма да сочи доказателства и правни изводи за субективно съединения иск против дружеството.  

От събраните по делото доказателства , съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

Ищцата М.В.С. притежава магазин № * в сутеренен етаж и апартамент №* на четвърти етаж на сграда “*”; втората ищца М.А.С. притежава магазин № * на първия етаж от жил. сграда “*”, а ищецът В.Д.С. притежава апартамент № * на третия етаж и ателие № * на втория етаж от същата жилищна сграда, видно от нот. актове №№ 102,д. 69/2004 г.; №105-д. 72/2004 г.; № 156- д.311/2005 г.; № 123-д. 692/2004 г.;; 101, д. 68/2004 г.

Ответникът “В” ООД Сливен е собственик на магазин № * на партерния етаж на сградата, видно от НА № 8, том ІІ, рег. № 1259, дело № 142/2007 г., издаден на основание влязло в сила съдебно решение по иск по чл. 19, ал.3 от ЗЗД.

Ответницата В.Н.Д. се легитимира като собственик на зъболекарски кабинет на втория етаж от жилищна сграда  “*” в същия имот по покупко- продажба с нот.акт № 116, том ІV, рег. № 4221, д. 421 от 15.06.2004 г., като в него изрично е посочено, че страните потвърждават всички клаузи на сключения между тях на 10.04.2003 г. предварителен договор за покупко- продажба на описания в пункт І имот. Към него момент е в брак с ответника Ж.Д.- сключен на 01.08.1982 г. и последния е конституиран като ответник.

Общинска администрация- Сливен издала удостоверение № 75/23.04.2004 г. за въвеждане в експлоатация на строеж жилищна сграда “А” с магазини и зъболекарски кабинет и външни “ВиК” отклонения с възложител М.В.С..

Със санитарно разрешително на директора на РИОКОЗ № 25/23.03.2005 г.- е разрешено разкриване на обект  на ЕТ “Д. В.Д.- А. ЗА П.” А. за п. с. п. в гр. С., ул. “Б.М.” № *, вх. *- *.

Установи се, че още при поставянето на ел. инсталацията на сградата, когато е била с единствен възложител М.С. е монтиран кабел и изведен на терасата за рекламна табела над магазина на дружеството и над зъболекарския кабинет. Св. В. Б., работил по прекарване на кабелите през м. април- май 2003 г. заяви в с.з., че някои от външните кабели били предвидени по проект, но рекламните кабели не били предвидени. Ищецът В.С.- баща на първата ищца му е казвал какво да прави, съгласувано с техническия ръководител.  

Съдът изслуша и прие като доказателство по делото техническа експертиза на арх. Ю. С.. Експертът посочва, че на лицевата фасада на сградата са монтирани два броя рекламни табели, съответно с площ 2 кв.м. и 4 кв.м., разположени една върху друга, прикрепени към фасадата. В с.з. посочва, че малката табела е до 2 кв.м., но може  да е 1.8 кв.м. Нямало проект за рекламните пана, комплектован с необходимите части. С оглед разположението и големината на рекламните пана, тези табели не са съобразени с фасадата на сградата, тяхната големина. Следвало да се изготви цялостен проект за фасадата с разполагане на всички рекламни пана и се съгласува с всички собственици на сградата. Липсвало съгласие на всички собственици. Не били спазени процедурите на Общ. съвет Сливен по чл. 56, ал.2 от ЗУТ по отношение на разполагане на табелите- не е взето писмено съгласие на съсобствениците, не е сключен договор за наем със собственика на сградата, не е издадено разрешение за разполагане на РИЕ /рекламно- информационни елементи/ с площ над 1.5 кв.м. от Дирекция ТУКР при Община Сливен, не била заплатена административна такса, утвърдена от Общ. съвет Сливен.

Не се спори, че по- малката рекламна табела- от 1.8 кв.м. е за зъболекарския кабинет на д-р Д..

Според чл. 56, ал.2 от ЗУТ за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности разположени върху поземлените имоти се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет.

По делото е приложена Наредба за рекламната дейност на територията на община град Сливен, преснета от официалния сайт на община Сливен на 28.01.2008 г., която влиза в сила двадесет дни след приемането й /отразено в края на Наредбата/, с изричното отразяване, че последната актуализация е на 23.01.2004 г. Следва, че влязла в сила на 13.02.2004 г.  Според наредбата е установен разрешителен режим за разполагане на РИЕ- от Дирекция “Общинска собственост” на общината, като съгласно чл. 11, ал.2, т.3 изискванията за разполагане на РИЕ следва да бъдат придружени при сгради в режим на етажна собственост с протокол на общото събрание.

Не се спори от страните по делото, че няма решение на общото събрание за поставяне на рекламната табела за зъболекарския кабинет.

Няма спор, че за поставянето на същата рекламна табела не е искано и не е дадено разрешение от съответната Дирекция на община Сливен.

Съдът приема, че времето на поставяне на рекламната табела от ответниците Димитрови е станало след като на 18.06.04 г. с нотариален акт № 116, дело 421/18.06.2004 г. са придобили собствеността върху зъболекарския кабинет, а не преди тази дата.

Ищците се позовават на липса на съгласие на етажната собственост и в тежест на ответниците е да докажат дали е налице такова съгласие към момента на поставяне на табелата. Твърдения за поставяне на табелата от ищците по време преди продажбата на зъболекарския кабинет- 18.06.2004 г.- т.е. преди учредяване на етажната собственост би била нереална, поради което не са направени такива от ответниците. Не се ангажират с твърдения нито кога, нито от кого е поставена, като предоставят ищците да докажат тези факти.

Санитарното разрешение № 25/23.03.2005 г. дава възможност кабинета да се ползва. Макар предварителният договор между първата ищца и отв. В.Д. да е от 10.04.2003 г. и към него момент е изкаран кабел със знанието и съгласието на възложителя- продавачката М.С. и съдействието на баща й- ищецът С., рекламно табло не е било поставено. За такова не свидетелства св. В. Бугов. Не може да се рекламира кабинет, който не съществува, като такъв и за който още няма разрешение.

Ако ответниците настояват, че рекламната табела е  поставена преди закупуването на зъболекарския кабинет, по време, когато още няма учредена етажна собственост в тяхна тежест е да докажат твърдението си. Не са представили такива.   

Съдът кредитира техническата експертиза  на арх. С., като не се съмнява в компетентността и добросъвестността и. Неоснователно е възражението на адв. П. Н., че в т. 3 от първоначалната и допълнителната експертизи експертът се произнесъл и по правни въпроси. Посочил, че с оглед разположението и големината на рекламните пана тези табели не са съобразени с фасадата на сградата. Големината им, липсата на съгласие на собствениците създава пречки за равнопоставено ползване на общата част на фасадата от всички собственици. Констатацията, че липсва съгласие на всички собственици не е правен извод. Не е правен, а технически въпрос и констатацията, че няма възможност всички собственици да ползват фасадата, поради липса на свободно място. 

От приетото за установено, съдът направи следните правни изводи:

Искът с правно основание чл. 109 от ЗС е ДОПУСТИМ. Същият не е преждевременно заведен. Правораздавателната компетентност на съда не е отречена. Съдът е длъжен да разгледа исковата молба по същество  и постанови решение, за разрешаване на спора   със сила на присъдено нещо между страните, макар да има нарушаване на технически правила и норми при поставяне на рекламната табела. Право на ищците е да преценят по административен или гражданско правен ред да искат да не им се пречи да упражняват  правата си на собственост. Според ТР на ОСГК № 31/1984 г., съгласно чл. 160 от ЗТСУ /отм./, контролните  органи и други органи на държавно управление издават констативните и санкционните актове и предписания за премахване  на съответните строежи, но чл. 160 ЗТСУ не създава юрисдикционни правомощия на тези органи да се произнесат за нарушено чуждо право на собственост, кому и доколко е нарушено правото на собственост чрез незаконния строеж и чрез отклоненията. Освен това предписанията за премахване на незаконния строеж не са годни актове  да разрешат спора със сила на присъдено нещо. Може успоредно да се провежда исково и административно производство, като административното не подлежи на спиране, до приключване на исковото –не се решава преюдициален въпрос –Р.№ 5687/15.09.2000 г. по адм.д. № 6031/2000 г.- ІІ г.о.

Неоснователно е възражението, че няма доказателства цитираната Наредба за рекламната дейност, приета на Общински съвет Сливен на основание чл. 56, ал.2 от ЗУТ кога е приета и била ли е действаща към момента на монтиране на рекламната табела. Напротив има доказателства- изписването на самата нея, че е приета /актуализирана/ на 23.01.2004 г. и е действала и към момента на поставяне на табелата и към настоящия момент.

Размерите на табелата са установени- 1.8 кв.м. и при всички случаи над 1.5 кв.м.

За да се уважи искът с правно основание чл. 109 от ЗС, заведен от ищците против ответниците следва да се установи, че съществуването на рекламната табела на зъболекарския кабинет от 1.8 кв.м., собственост на ответниците Димитрови пречи на ищците да упражняват правата си на собственост в пълен обем.

Установи се по безспорен начин, че страните по делото притежават имоти в сграда “*” в гр. С. бул. “Б. М.” № *, както и че в съществува рекламна табела за зъболекарския кабинет на отв. Д., поставена на лицевата фасада на сградата, без съгласието на ищците. С оглед разположението и големината на рекламното пано тази табела не е съобразена с фасадата на сградата. Големината й създава пречка за ползване на общата част на фасадата от ищците. Претенцията за премахване на рекламната табела е основателна.  Поставянето й представляваща неоснователно действие, с което се пречи на ищците да упражняват правата си на собственици в пълен обем.

По тези съображения, съдът намира иска с правно основание чл. 109 от ЗС за основателен и доказан в обжалваната част касаеща табелата за зъболекарския кабинет и присъдените разноски, поради което следва да го уважи.

След като районният съд уважил иска в тази му част, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Настоящата инстанция споделя правните изводи на първоинстанционния съд. 

Въззивниците не претендира разноски и няма доказателства да са направили такива. Ето защо, съдът  

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Р №№ 1080/05.12.2008 г., постановено по гр.д. № 5458/2007 г. на Сливенския районен съд В ЧАСТТА, в която са уважени исковете на М.В.С., М.А.С. и В.Д.С.,*** с правно основание чл. 109, ал.1 от ЗС за осъждане на В.Н.Д. и Ж.И.Д. да премахнат рекламна табела, обозначаваща зъболекарски кабинет в сграда на бул. “Б.М.” № *, гр. С* и в частта, в която последните са осъдени да заплатят на ищците направените от тях на първата инстанция разноски в размер на 145 лв.

В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ РЕШЕНИЕТО ВЛЯЗЛО В СИЛА, поради необжалването му.

Решението може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН  СЪД  на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в едномесечен срок  от съобщението му на страните .

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

          ЧЛЕНОВЕ :