РЕШЕНИЕ №                                             

гр. Сливен, 09.03.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Д.,

ЧЛЕНОВЕ: Х.М.,

М.Б.,

при секретаря  М. Ж., при участието на прокурора С. Г., като разгледа докладваното от Хр. М. *** по описа на съда за 2009 г, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е  въззивно и се движи по реда на глава ХХ от ГПК във вр. с чл. 28 ал.6 от ЗЗкД.

Образувано е по жалбата на Директора на Дирекция „С. п.” към „А.С.П.” – гр. Сливен против решение № 1120\03.12.2008г. постановено по гр.д. № 2929\08г. на РС – гр. Сливен, с което е отхвърлено като неоснователно искането за предприемане на мярка за закрила спрямо С. С.И. ЕГН ********** за срок от една година и вземане на мярка за закрила „Настаняване в специализирана институция – ДДЛРГ „М. *** Загора и е прекратена предприетата, считано от 14.06.2008г. до произнасянето на съда мярка за закрила за настаняване на детето в същата специализирана институция съгласно заповед РД № 01 0 0227\13.06.2008г.  на Директора на Д „СП” – гр. Сливен.

Решението е обжалвано от Директора на Дирекция „СП” – Сливен с оплакване, че е неправилно. Изтъква се, че неправилно съдът е приложил изключващи се взаимно норми – чл. 28 и чл. 30 от ЗЗкДт, а мотивите на съда въпреки позоваването на Конвенцията за закрила на детето са в противоречие с нея. Поддържа се като цяло, че с представените по делото доказателства се установява необходимостта от предприемане на поисканата мярка за закрила – настаняване в специализирана институция, а именно обстоятелството, че детето проси и за него не се полагат необходимите грижи и въпреки оказаната помощ и подкрепа от страна на всички институции родителите не са придобили умения и навици за адекватно родителстване и изводите на съда, че детето разполага с нормални жилищно – битови условия, че посещава редовно училище и, че не проси са противоречие с многобройните събрани по делото доказателства за противното.

Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което на основание чл. 25 т.3 и т.4 от ЗЗкДт молбата за предприемане на предвидената в чл. 4, т.5 от ЗЗкДт мярка за закрила да бъде предоставена.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК заинтересованите и Прокуратурата не са подали отговор на жалбата.

На основание чл. 270 от ГПК съдът извърши служебно проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение и намира, че същото не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост, поради което на основание чл. 271 от ГПК разгледа делото по същество и установи следното:

Въз основа на събраните по делото доказателства във връзка с искането на Директора на Дирекция „СП” – Сливен (Д”СП” – Сливен) подадено на основание чл. 27 ал.2 от ЗЗкДт с оглед издадената на основание чл. 27 ал.1 от ЗЗкДт заповед за предоставяне мярка за закрила по чл. 4 т.6по отношение на детето Стефан С.И. на основание чл. 25 т.3 и т.4 от ЗЗкДт молбата за предприемане на предвидената в чл. 4, ал.1, т.6 (предишна т.5) от ЗЗкДт мярка за закрила – настаняване в специализирана институция се установява следното:

Детето С. С.И. е роден на 07.05.1994г. в гр. Сливен от родители С.С.С. и С.И.С. – заинтересовани в настоящото производство, и е трето дете родено от техния брак. Другите две деца към настоящия момент са навършили пълнолетие, като сестрата на С. живее в друго населено място, а брат му – св. И. Ст. И., който е на 18г. живее заедно с родителите си.

До Д”СП” – Сливен е постъпило писмо с рег. № 2995\08.05.2006г. от Началника на РПУ – Сливен при ОДП – Сливен относно това, че С. е бил ухапан и ограбен от непълнолетния Т. Х. В., като след проведените разговори се изяснило, че малолетния (тогава) С. продължава да проси по „главната улица”, въпреки съставените на 21.09.2005г. за това протоколи за предупреждение на родителите от ИДПС в РПУ – Сливен. След приключване на работата с малолетния С. същия е бил отведен до дома, където е установено, че жилищно-битовите условия са неблагоприятни с лоша хигиена. Посочено е, че майката с психични проблеми, а бащата е бил в нетрезво състояние, като никой от родителите не е бил изненадан или притеснен от това, че към 21.30 ч. синът им не се е прибрал. С друго писмо с рег. № 7610\17.08.2006г. – три месеца по-късно, Д”СП” – Сливен отново е сигнализирана, че С. продължава да проси по улиците, а родителите не оказват необходимия контрол върху поведението му. Освен от РПУ – Сливен Д”СП” е била уведомена от директора на ПУ „Д-р В. Ш.” – Сливен за същото обстоятелство, а именно, че С. проси в центъра на града, за която просия са имали данни, че се стимулира от майката. Родителите не оказват необходимия контрол, а по-големия брат И. е с девиантно (непрекъснати бягства от дома).

По повод на тези писма Д”СП” е изготвила социален доклад от 22.12.2006г., в който въз основа на извършената проверка и разговори с детето и неговите родители са потвърдени посочените в писмата на РПУ – Сливен и от Директора на ПУ „Д-р В. Ш.” обстоятелства, а именно, че в жилището на семейството – в гр. Сливен, кв. „С. к.”, състоящо се от две стаи и кухня, обзаведено с вещи то първа необходимост, без маса за хранене, отоплявано с дърва, електрифицирано, е с лоша хигиена. От предоставено копие от психологическо изследване изготвено от Р. П. – клиничен психолог, е видно, че детето е с лека умствена изостаналост, въпреки, че до момента родителите не са правели постъпки за подаване на документи за освидетелстване и представяне на ТЕЛК. В хода на разговорите е коментирано обстоятелството, че детето проси, при което то е изтъкнало, че родителите не му дават пари за компютърни и електронни игри. В същият доклад за предотвратяване появата на детето по улиците, както и риска от просия, отчитайки желанието на майката да им бъде оказана помощ и подкрепа от Комплекса  за социални услуги за деца и семейства  (КСУДС) – Сливен детето е насочено към комплекса, като е предоставена мярка „предоставяне на социалната услуга” – превенция на отклоняващото се поведение при децата и работа с деца с отклоняващо се поведение в КСУДС – Сливен, като детето да бъде отглеждано в семейна среда. За целта е издадено направление изх. № 135от 29.12.2006г.

Работата с детето в посочения комплекс и предоставената мярка за закрила  е била осъществявана през 2007г., като видно от отправените до Д”СПС”-Сливен доклади от 19.02.2007г., 17.04.2007г., 03.07.2007г., 09.10.2007г. и тримесечен доклад изх. № 54\18.02.2008г. относно развитие на случая с направлението № 135 от 29.12.2006г. чрез разговори с родителите, при които майката е споделила, че съпругът й употребява алкохол, посягал е физически към нея и децата й. Била е консултирана и са предвидени срещи с възпитатели от ПУ „Д-р В. Ш.” Били са провеждани системно срещи с детето с цел изследване на уменията за възпроизвеждане и анализ на информацията, от което е установено, че детето няма проблеми с възпроизвеждането, но трудно я анализира. Провеждани са срещи с майката от психолог с цел запознаване с трудностите при отглеждане на детето. По информация на психолога при ПУ „ Д-р В. Ш.” детето е посещавало редовно училище. През м. март 2007г. отново е получена информация, че детето С.. Детето е било включено в групови дейности, които му дават възможност за изява, в които в течение на работата детето е започнало да се включва успешно. Направена е констатация, че детето посещава редовно училище и ще завърши успешно учебната година, излиза само за да играе пред блока. От страна на социалните работници са поддържани интересите на детето към литературата, като детето е проявило интерес и старание в занятията. От проведената работа са налице предпоставки да изпълнението на заложените в Плана за действие и Плана за грижи цели. Приоритет е била възможността за осъзнаване от страна на майката на важността от правилното изпълнение на родителските ангажименти, като в доклада са отчетени добри резултати в тази насока. Била е консултирана и относно необходимостта от поддържане на добра хигиена, като майката е проявила желание и старание в провежданата работа. В доклада от м. юли 2007г. е акцентирано върху необходимостта работата с детето и ангажирането му в свободното време през лятната ваканция за избягване излизането му на улицата. Въпреки отчетените добри резултати и препоръки в доклада от м. юли 2007г., в доклада от м. октомври 2007г. е отчетено преустановяването на работата през лятната ваканция, поради пребиваването на детето в гр. Г. О. При проследяване на посещенията му в училище е констатирано отново отклонение от учебните занятия през новата учебна година, по повод на което отново са проведени срещи с майката и детето. Установило се, че родителите не знаят, че детето отсъства от занятия. По повод на прекъсването на работата с детето през лятната ваканция и откъсването му от семейната атмосфера за този период е направен психологически анализ, при който се очертали следните аспекти: наличие на травматични преживявания свързани със семейството, неудовлетворени психически потребности и липса на равно правни отношения с другите връстници или роднини. Работа с детето е насочена към осъзнаване на последиците от просия и повишаване на мотивацията за обучение и максимално ангажиране на свободното време. Били са предложени извънкласни занимания, при които детето е избрало да се занимава със спорт.

Въпреки продължилата работа в изложените по – горе аспекти по предоставената мярка за закрила – предоставяне на социални услуги в тримесечния доклад са отчетени отново сигнали за отсъствие на детето от училище и просия в началото на м. януари, като в началото на м. февруари е бил отчетен напредък. Въз основа на  изготвения от 28.02.2008г. социален доклад и становището, че родителите не оказват необходимия контрол и не полагат всички необходими грижи за правилното израстване и възпитание на детето С. е издадено направление изх. № 92-0199\29.02.2008г. за ползване на същите социални услуги за срок от 6 месеца. Във връзка с продължаване на работата с детето и семейството е издадено предписание № рд01-008\12.03.2008г. спрямо родителите да полагат необходимите грижи и задоволяване на базисните нужди на детето от храна, дрехи и необходими битово-жилищни условия, да водят детето на лекар за прегледи, да оказват контрол върху редовните посещения в училище, да информират своевременно социалния работник за настъпили промени, да оказват съдействие на Отдел „Закрила на детето” в Д”СПС” – Сливен пир съвместната работа, да посещават редовно КСУДС – Сливен за оказване на професионална помощ и подкрепа. Предписанието е било връчено само на майката на 20.03.2008г.

Въпреки дадените предписания и продължаването на работата по предоставяне на социалните услуги на 18.04.2008г. в Д”СП” – Сливен от КСУДС – Сливен е получено писмо, в което е посочено, че при направен обход на 09.04.2008г. детето С. е видяно да проси пари от клиенти на заведение „С. б.”, на 11.04.2008г-. класната ръководителка е информирала, че не е присъствал на следобените занятия, а при посещение на 14.04.2008г. е констатирано, че токът в жилището на семейството е изключен поради неплащане на сметките и същото е с недобра хигиена. При проведените разговори майката не е могла да обясни и да посочи задоволителни причини за отсъствието на детето от училище. В проведения разговор по повод на отсъствията от училище детето е заявило, че там не му е интересно, като по същите причини не посещава и КСУДС – Сливен за индивидуална работа.

В писмо от 10.06.2008г. от Директора на ПУ „Д-р В. Ш.” е посочено, че детето отново отсъства немотивирано и безпричинно от училище. Посещенията му в КСУДС – Сливен са нередовни, независимо, че екипът, работещ с него е в непрекъсната връзка с класния ръководител. Изразено е притеснение от наближаващата лятна ваканция и обстоятелството, че родителите не са в състояние да провеждат необходимия родителски контрол.

На 12.06.2008г. до Началника на РПУ – Сливен е отправено искане от социалния работник М. Б. за предоставяне на полицейска закрила на дете по повод на данните за системно пребиваване на детето по улиците и просия и липсата на родителски надзор. От същата дата е издадена заповед за предоставяне на полицейска закрила на детето С. С.И..

Въз основа на осъществената полицейска закрила В заповед № РД01-0227\13.06.2008г. Директорът на Д”СП” – Сливен, въз основа на посочените по-горе констатации, изведени от съда от представените доклади и др. писмени доказателства, е направил заключение, че приложените до момента мерки за закрила по чл. 23 от ЗЗкД не са дали резултат, родителите не са променили семейната среда и качеството на полаганите грижи за детето и са изчерпани възможностите за отглеждане на детето в семейна среда. Липсват близки или роднини, които да са готови да поемат ангажимента за детето порази което на основание чл. 33 ал.1 и ал.2 от ППЗЗкД във вр. с чл. 27 ал.1, чл. 25, т.2 и т.3 във връзка с чл. 5 ал.1, т.1 от ЗЗкД е наредил спешно детето С. С.И. да бъде настанен в специализирана институция ДДЛРГ „М. *** Загора, считано от 14.06.2008г. след изтичане на полицейската закрила до произнасяне на съда с решение по чл. 33 ал.5 от ЗЗКД.

В съответствие с изискванията на чл. 15 от ЗЗкД детето е изслушано от първоинстанционния съд, при което дава противоречиви данни и становище. Първоначално поддържа, че предпочита да живее в дома и да посещава родителите си в почивните дни. Посочил е, че майка му и баща му не му се карат и имат пари, но малко. В хода на обясненията променя желанието си като заявява, че не иска в дома, понеже тук (в гр. Сливен) има приятели. Същевременно посочва, че мака му и баща му не му дават пари и дрехи, мака му готви всеки ден, но някога е стоял гладен, защото няма какво да направи (мака му) за ядене. Оставал е да спи при приятели, които са го канели, а баща му не му се е карал, когато не се прибира в къщи. Посочва, че иска тук, защото в дома, го бият и обиждат, като завършва отново с искане да учи в гр. Н. З. и да може да се прибира у дома в събота и неделя.

Обясненията на майката на детето също са противоречиви. Поддържа, че има условия за отглеждане на детето, но се случвало да ходи гладно по улиците и изтъква като причина пиянството на бащата и оказаното от него насилие като говори в множествено число, а след това поддържа, че бие нея, не детето. Заявява, че баща й е болен и няма къде да живее, ако напусне съпруга си. Изразява притеснения от пребиваването на детето С. в дома в гр. Н. З., поради оказвано преди това там насилие от страна на останалите деца спрямо по-големия й син, който е пребивавал там.  Последния е разпитан като свидетел по – делото, като в показанията си поддържа, че семейството разполага с жилищни условия и храна. Поддържа, че родителите му искат да гледат С., а като причина за отсъствията на С. от училище изтъква, това, че той не слуша. Посочва, че баща му е оказвал физическо насилие над него и майка му, също и в присъствието на детето С., като отрича баща му да е посягал на брат му. Потвърждава изнесените в обясненията на майка им данни за тормоз в дома, като отрича, че е имало опити за изнасилване.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира, че жалбата е основателна.

Предпоставките, при които искането на Д”СП” – Сливен за предприемане на предвидената в чл. 4, ал.1, т.6 (предишна т.1) от ЗЗКД мярка за закрила – настаняване в специализирана институция, може да бъде предоставена по реда на чл.26 и чл. 27 от ЗЗкД са установяване на обстоятелства, които да определят детето като такова в риск по смисъла на чл. 5 ал.1 и §1, т.11от ДР на ЗЗкД, да са налице предпоставките по чл. 25 ал.1 и ал.2 от ЗЗкД.

По отношение на детето С. се установи, че е с лека умствена изостаналост, което изисква от неговите родители полагането на специални грижи и завишен родителски контрол. Въпреки тези по-високи изисквания към неговото правилно отглеждане и възпитание по делото се установи, че родителите са допуснали детето да не посещава редовно училище, при което са получавани перманентно сигнали, че проси по улиците. Същевременно при извършените посещения в дома се установило, че жилището е в лоши хигиенни и битови условия. При тези констатации от Д”СП” – Сливен се установи, че предприети мерки за закрила по чл. 4, ал.1 т.5 (предишна т.4) от ЗЗкД чрез издадените направления за ползване на социални услуги дългосрочно – на два пъти по 6 месеца, а именно „превенция на отклоняващото се поведение” чрез КСУДС – Сливен. В процеса на извършената от социалните работници работа първоначално е бил отчетен напредък за мотивиране на детето да посещава редовно училище и ангажиране на свободното му време с предотвратяване на скитането му по улиците и просията, както и работа с родителите във връзка с ангажирането им към неговото възпитание и осъществяване на родителски контрол. С изтичане на срока, за който е била предоставена услугата и в периода на лятната ваканция през 2007г. обаче родителите не са проявили необходимите родителски качества, като детето е изпратено и е пребивавало извън семейството в друго населено – гр. Г. О. След завръщането му в гр. Сливен наблюдението и работата с него от страна на социалните работници е била подновена, но отново са отчетени случаи на отсъствие от училище и извършването по същото време на просия. Във връзка с това със следващо направление за ползване на същата услуга от КСУДС – Сливен са продължили работата с детето и родителите. Положителния резултат от повторното предоставяне на социалната услуга обаче е бил краткровременен, като през м. април 2008г. отново са започнали отсъствията на детето от училище и пребиваването му на улицата да проси, за да си осигури средства за компютърни игри. При липсата на конкретни и трайни положителни резултати от оказаното съдействие – майката на детето не е успяла да посочи конкретна и обоснована причина за отсъствията на детето и продължилата просия. По делото липсват данни, родителите да са направили конкретни постъпки за осъществяването на необходимия родителски контрол, а при невъзможност – да са се обърнали лично за съдействие към институциите за социално подпомагане. При това следва да бъде отчетено изцяло пасивното и в много от случаите негативно поведение от страна на бащата на детето. В нето един от докладите не се съдържат данни същият да е участвал и съдействал в работата на социалните работници от КСУДС. В извършеното психологическо изследване е отчетена липсата на неговата фигура в изградената представа на детето за кръга на семейството и същевременно са отчетени травматични преживявания в семейната обстановка. От обясненията на майката на детето и показанията на неговия по – голям брат се установява системна употреба на алкохол и проява на агресия в пияно състояние към членовете на семейството. Действително по делото липсват данни за оказано от негова страна конкретно физическо насилие. Същевременно и в присъствието на детето такова е оказвано спрямо останалите членове на семейството. Последното съдът намира като причина и за противоречивото и променящо се в хода на изслушването на детето виждане за това, къде и по какъв начин желае да бъде отглеждано. В хода на изслушването детето споделя за оказан от останалите възпитаници на дома тормоз, но защитата му от подобни посегателства чрез оставянето му в семейството е невъзможна, при установената липса на контрол от страна на родителите му, довела и до пребиваването му на улицата, за да проси.

Опитите чрез оказаното съдействие по предоставената социална услуга родителите да осигурят необходимата хигиена в жилището, в което се отглежда детето са останали изцяло безрезултатни.

Всички тези обстоятелства говорят за липсата на трайно полагане на грижи за отглеждането и възпитанието на детето от страна на неговите родители, като инцидентно проявените от майката усилия за полагането на грижи и осъществяването на родителски контрол в течение на работата с детето и родителите от страна на социалните работници при КСУДС в крайна сметка са се оказали безрезултатни за трайното предотвратяване на просията от страна на детето и безпричинните му отсъствия от училище. Включително в дадените от майката обяснения и показания на съжителстващия със семейството пълнолетен брат се съдържа такава оценка на поведението на детето, а като единствена причина за това и двамата намират в неговото непослушание. Преценката им за наличието на необходимите условия за правилното отглеждане и възпитание на детето се концентрира в наличието на жилищни отоплени жилищни помещения, като при това данните, че на детето се осигурява необходимата прехрана и облекло са противоречиви. При липсата на положителен резултата от предоставеното до момента съдействие от страна на социалните работници, не може да се кредитира изразената в с.з. от страна на майката готовност за в бъдеще да полага необходимите грижи.

Директорът на Д”СП” – Сливен поддържа искането за предприемане на мярка за закрила чрез настаняване на детето С. С.И., род. на 07.05.1994г. извън семейството в специализирана институция – ДДЛРГ „М. *** З. поради наличието на предпоставките по чл. 25 ал.1 т.2, т.3 и т.4 от ЗЗкД, а именно чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето; чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат; което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.

От така посочените правни основания съдът намира, че по делото се установяват факти, обуславящи предприемането на мярка за настаняване на детето С. извън семейството в случаите по т.2 и т.3 от ал. на чл. 25 от ЗЗкД, т.к. неговите родители без основателна причина не полагат трайно грижи за него и са в трайна невъзможност да го отглеждат. При установената лека умствена изостаналост отсъствията на детето от специализираното училище препятстват неговото правилно интелектуално развитие. При допуснатите от страна на родителите пропуски за осигуряване на добри от хигиенна гледна точка условия, редовното осигуряване на храна и облекло е застрашено физическото му израстване, като в социален и психологически план е изключително негативно пребиваването му на улицата и осигуряването на средства чрез просия. Грижите за отстраняване на така установените неблагоприятни условия за детето и съзнаването на неблагоприятните последици от това нямат траен характер. Проявените само от страна на майката усилия и заинтересованост и то само по време на осъществяването на активна работа от страна на социалните работници са безрезултатни в перспектива, което говори за трайната невъзможност на родителите да осигурят необходимите грижи. Обстоятелството, че това поведение застрашава неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие определя детето като такова в риск, но поради липсата на кумулативно установеното в нормата на чл. 25, ал.1, т.4 от ЗЗкД пряко насилие в семейството, то не е налице това основание за настаняване на детето извън семейството.

Настаняването на детето в специализирана институция на основание чл. 27 ал.1 от ЗЗкД е предприето след извършеното проучване на условия за настаняване на детето при роднини, близки или приемно семейство и установяването, че това невъзможно. Очертаните по-горе обстоятелства, при които съдът намира, че се установява липсата на възможност от страна на родителите трайно да го отглеждат и безпричинното неполагане на грижи от тяхна страна, обуславят и изводът, че е налице изискването на чл. 25 ал.2 от ЗЗкД за изчерпване на останалите възможности за предоставяне на закрила.

Предвид гореизложеното, решението на районния съд, с което е прекратена предприетата по реда на чл. 27 ал.1 от ЗЗкД мярказа закрила чрез настаняване на детето специализирана институция и е отхвърлено искането за определяне на такава мярка от страна на съда, следва да бъде отменено като незаконосъобразно, като вместо това съдът следва да уважи молбата на Директора на Д”СП” – Сливен.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 1120\03.12.2008г. постановено по гр.д. № 2929\08г. на РС – гр. Сливен, с което е отхвърлено като неоснователно искането за предприемане на мярка за закрила спрямо С. С.И. ЕГН ********** за срок от една година и вземане на мярка за закрила „Настаняване в специализирана институция – ДДЛРГ „М. *** Загора и е прекратена предприетата, считано от 14.06.2008г. до произнасянето на съда мярка за закрила за настаняване на детето в същата специализирана институция съгласно заповед РД № 01 0 0227\13.06.2008г.  на Директора на Д „СП” – гр. Сливен като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И

 

ОПРЕДЕЛЯ МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА по отношение на детето С. С.И. ЕГН ********** роден от родители: майка С.С.С. ЕГН ********** и С.И.С. ЕГН ********** ***„Сини камъни” бл. 11, вх. „В”, ап. № 23  чрез НАСТАНЯВАНЕ В СПЕЦИАЛИЗИРАНА ИНСТИТУЦИЯ – ДДЛРГ „М. *** З., където детето пребивава понастоящем въз основа на заповед РД № 01 0 0227\13.06.2008г.  на Директора на Д „СП” – гр. Сливен за срок от една година, считано от постановяване на настоящото решение.

 

Решението е окончателно и подлежи на незабавно изпълнение.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: