РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 27.04.2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на единадесети март 2009 г. в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.С.

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: М.Д.

                                                                                                          М.М.

 

при участието на секретаря П.С. разгледа докладваното от младши съдия М. *** 50 по описа на съда за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е въззивно, по реда на глава ХХ от ГПК.

            Обжалвано е от С.М.И. решение № 1135 от 19.12.2008 г. по гр.д. № 1960/2008 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което по иск, предявен от Т. М.Х., е допусната съдебна делба на 13 недвижими имота между Х. и И. при дялове по 1/2 ид. ч. за всеки. Решението се обжалва само в частта, с която до делба е допуснат поземлен имот № ІV-732 в квартал № 9 по плана на гр. Ш., общ. Т., с площ 645 кв.м. и граници: север – имот № ІІ-730, запад – имот № І-729 и имот № VІ-727, юг – имот № VІ-727 и имот № V-728, изток – улица „Череша”, ведно с построените в него паянтова жилищна сграда със застроена площ 40 кв.м. и масивна жилищна сграда със застроена площ 36 кв.м.

В мотивите на решението си съдът е приел, че давността е оригинерен способ за придобиване на собственост, а проверката за нейното наличие е направена от нотариус в кръга на правомощията му и съдържащото се в нотариалния акт, който е официален документ, изявление на нотариуса доказва с обвързваща доказателствена сила, че страните са собственици, като тази доказателствена сила важи спрямо всички, докато не бъде оборена.

            В жалбата се твърди, че районният съд не е следвало да допуска делба на този имот, тъй като той не е съсобствен на страните, а е завещан от техния наследодател на неговия внук М. С. М., син на С.И.. Действително през 2008 г. е издаден констативен нотариален акт за придобиване на собствеността върху имота по наследство и давност от двамата съделители, но ищцата не се е позовала на придобивна давност, а на констативен нотариален акт, което не е равносилно; позоваване на изтекла давност липсва и съдът няма право служебно да я вземе предвид. Жалбоподателят заявява още, че е ползвал и усвоил имота с тайната мисъл, че този имот е завещан, а самото завещание (определено от него като саморъчно) е открито по време на делбеното дело.

Въззиваемата Т.М.Х. е подала отговор, в който се твърди, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и много добре мотивирано, становището на жалбоподателя за допуснато нарушение на процесуални правила е неоснователно, а изявлението му, че е узнал за завещанието едва по време на делото, е невярно, тъй като той е бил свидетел по него.

В съдебно заседание въззивникът се явява лично и с пълномощник и поддържа жалбата си. Въззиваемата се представлява от пълномощник и моли жалбата да бъде оставена без уважение.

            Жалбата е допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна, която има интерес да обжалва.

            От фактическа страна по делото се установи следното:

            Спорният имот е бил собственост на М. И.М., починал на 14.01.1980 г. Наследници на М. са страните по делото, които са негови син и дъщеря, и неговата съпруга Р. Д.М., починала след него и оставила за наследници отново страните по делото.

На 12.05.2008 г. страните Т. Х. и С.И. са се снабдили като наследници на М. с нотариален акт за собственост, придобита по наследство и давност.

Горните факти се установяват от писмените доказателства по делото. Макар по делото да не се установява основанието, на което наследодателят М. М. е придобил собствеността, не се спори относно това, че приживе той е бил собственик на имота, а в подкрепа на този извод е и издаденият нотариален акт № 75, том ІІІ, рег. № 2606, дело № 257/2008 г. на нотариус рег. № 126 – К. Т..

С.М.И. е получил препис от исковата молба на 21.07.2008 г., видно от върнатия отрязък от призовката. С молба до съда от 23.09.2008 г. той е представил препис от нотариално завещание от 04.01.1980 г., с което М. И.М. е завещал на своя внук М. С. М. процесния имот. Свидетели по завещанието са А. А.К. и самият С.М.И.. В молбата С.И. е заявил, че завещанието му е станало известно дни преди представянето му по делото и представлява нов факт, неизвестен до момента.

Въз основа на установените факти съдът намира, че жалбата е неоснователна.

Представеното на 23.09.2008 г. завещание не следва да се взема под внимание. За ответника срокът да прави възражения е изтекъл съгласно чл. 133 от ГПК на 21.08.2008 г. След този срок той може да сочи нови факти и доказателства само ако те са нововъзникнали (какъвто завещанието несъмнено не е) или ако е пропуснал да ги посочи поради особени непредвидени обстоятелства. Не се установяват обаче такива обстоятелства във връзка със завещанието. Твърдението на ответника, че не е знаел за него, очевидно не е вярно – от самото завещание се вижда, че той е присъствал на съставянето му и е положил подписа си на него като свидетел.

При това положение останалите установени по делото факти следва изводът, че съделителите са придобили имота по наследство от своя баща и всеки от двамата притежава по 1/2 идеална част от него. Този извод не застрашава евентуалните права на заветника, тъй като той не участва в делото като страна и решението за допускане на делбата няма сила на пресъдено нещо по отношение на него.

По наведеното в жалбата възражение, че Т. И. в исковата си молба не се е позовала на придобивна давност, а само на констативен нотариален акт, което според въззивника е нещо различно, съдът поначало не следва да се произнася, тъй като приема, че съсобствеността между страните е възникнала не по давност, а от наследяване. Но дори основание за придобиване на собствеността да беше придо­бивна давност, едно възражение, основаващо се на нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка, би означавало именно позоваване на изтеклата давност.

Тъй като крайните изводи на първата и на настоящата инстанция съвпадат, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изложеното и на основание чл. 272 от ГПК съдът

 

РЕШИ:

Потвърждава решение № 1135 от 19.12.2008 г. по гр.д. № 1960/2008 г. на Районен съд – Сливен в обжалваната му част, в която по иск на Т. М.Х. е допуснат до делба между нея и С.М.И., при квоти 1/2 ид. част за всеки, поземлен имот № ІV-732 в квартал № 9 по плана на гр. Ш., общ. Т., с площ 645 кв.м. и граници: север – имот № ІІ-730, запад – имот № І-729 и имот № VІ-727, юг – имот № VІ-727 и имот № V-728, изток – улица „Череша”, ведно с построените в него паянтова жилищна сграда със застроена площ 40 кв.м. и масивна жилищна сграда със застроена площ 36 кв.м.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.