Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Сливен,  12.03.2009 год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното заседание на девети март през две хиляди и  девета година в състав:

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: М.Б.     

                                                                                                              М.Х.

 

при секретаря Р.Б. и с участието на прокурора ……….……..…… като разгледа докладваното от  Г.Д. въззивно гражданско дело № 57 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на „В. К.” ООД, гр. С.н, представлявано от управител Н. Т. Т., със седалище и адрес на управление ул. „Ш. С.” № **, депозирана от процесуалния му представител адв. Н.К. ***, против Решение № 1055/05.12.2008 год., постановено по гр. дело № 2197/2008 год. по описа на районен съд гр.Сливен.

С това решение е осъден жалбоподателя „В. К” ООД С. да заплати на Г.П.М. с ЕГН ********** ***„Ч. м.” № ** сумата 271,04 лв., представляваща неплатена част от трудово възнаграждение, съгласно чл. 15 от КТД, сключен между страните на 29.08.2007 г., ведно със законната лихва за забава, считано то подаване на исковата молба – 30.05.08 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 100 лв. разноски по делото за правна защита. В съответствие с размера на присъдената сума работодателят – ответник е осъден да заплати и дължимата държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на РС – Сливен. Допуснато е предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение.

Жалбата е против цялото решение. Жалбоподателят счита, че това решение е процесуално незаконосъобразно, неправилно и постановено при непълнота на доказателствата, довела и до неговата материална незаконосъобразност. Моли да се отмени това решение и се постанови ново, с което се отхвърлят предявените от ищеца искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски по делото.

 

Въззиваемата страна – ищец Г. М., чрез процесуалния си представител, в представения отговор на въззивната жалба, намира, че същата е неоснователна. Счита решението на РС – Сливен за правилно, обосновано и законосъобразно. Намира, че от представените писмени доказателства и заключението на съдебно-икономическата експертиза, се е установило както основанието, така и размера на дължимата сума от работодателя на ищеца, съобразно разпоредбата на чл. 15 ал. 2 от КТД. Посочва, че има разлика в задължението на работодателя към работниците по чл. 15 ал.2 и по чл. 77 от КТД, сключено на 29.08.2007 г. Счита, че работодателя е следвало да приведе от 01.01.2008 г. договорените работни заплати, съобразно настъпилата промяна в размера на МРЗ за страната. Същото становище, изразено писмено, поддържа и пред тази инстанция. Претендира разноските по делото за тази инстанция.

Жалбата е депозирана в законния срок, от надлежна страна, против валидно постановен от компетентен районен съд, функциониращ  в надлежен състав съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и е допустима  по смисъла на чл.258 от ГПК.

Пред въззивната инстанция не се сочат и не е искано събирането на нови доказателства.

Като съобрази доводите в жалбата, становището на въззиваемата страна и анализира събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема  за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, ищецът Г. М. работи при ответника „В. К” ООД С. по трудов договор на длъжност „шофьор”. Към този договор имало сключено допълнително споразумение № 411/22.11.2007 г. с посочено месечно трудово възнаграждение в размер на 308 лв., считано от 01.10.2007 г.

Между  работодателя и представителните на професионални организации, в които работниците са членували, е бил  сключен КТД на 29.08.2007 г. /л.5 до17 вкл. по гр. д. №2197/2008г. на РС Сливен/.

Претенцията в размер на сумата 271,04 лв. е за „доплащане за месеците януари, февруари, март и април 2008 г., формирана в съответствие с чл. 15 ал.1 от КТД и Вътрешните правила за организация на работната заплата при ответника, съобразно които е приет коефициент за завишаване на минималната месечна работна заплата с К = 1,22. 

„Индивидуалния коефициент, формиран на посоченото основание за професията шофьор, определена за категорията персонал „оператори – машини”, съгласно приложение № 1 към КТД и чл. 13 от Вътрешните правила за организация на работната залата в ответното дружество, е К = 1,4, при което месечното му възнаграждение от 01.01.2008 г. е в размер на сумата 375,57 лв.” При това положение за посочения период м. І, ІІ, ІІІ и м. ІV на 2008 г. на ищеца се дължи по още 67,76 лв. за всеки месец, при което общата сума за този период е в размер на 271,04 лв., което се явява разлика между изплатеното основно месечно трудово възнаграждение от 308 лв. и дължимото от 01.01.2008 г. по КТД основно месечно възнаграждение – 375.76 лв. /Арг. заключение на съдебно-икономическа експертиза от 24.10.08 г. по гр.д. № 2197/08 г. на РС – Сливен, което не е оспорено от страните/.

Съдът няма основание да се съмнява в компетентността и безпристрастността на експерта.

Съгласно чл. 77 от сключения КТД,  намиращ се в раздел Х – „Социална политика”, социалната програма задължително включва и „право на всички работници в дружеството на поевтиняване на храната за всеки действително отработен ден, дните в платен отпуск по КТ, и болнични дни” /арг. чл. 77 т. 1 от КТД/.

Спорен е въпроса, заплащането на сума за поевтиняване на храната, като социална политика на работодателя, идентично ли е по задължението на последния, отразено в чл. 15 ал.2 от КТД да приведе от месец януари, 2008 г. договорените работни заплати в съответствие с настъпилата промяна в размера на МРЗ за страната.

Тези констатации мотивират следните  правни изводи:

Претенцията на ищеца в конкретния случай за заплащане на разликата в трудовото му възнаграждение за посочените 4 месеца на 2008 г., в съответствие с чл. 15 от КТД, се явява основателна и доказана по размер. С това КТД работодателят се е задължил да изменя трудовото възнаграждение на работещите при него работници и служители , съобразно изменението на МРЗ за страната и двустранно утвърден между страните коефициент за различните щатни длъжности. Работодателят не е изпълнил това си задължение спрямо ищеца и за посочения период не му е начислил допълнително ежемесечно сумата 67,76 лв. съобразно неговия индивидуален коефициент, определен в съответствие с категорията труд – „оператори – машини”, който е К = 1,4.

Твърдението на работодателя - ответник, че това е извършил с заплащането, което е правил съгласно разпоредбата на чл. 77 от КТД е несъстоятелно и не може да бъде споделено. Чл. 77 от КТД се намира в раздел Х – „Социална политика” и се отнася за заплащане на суми за поевтиняване на храната, поради факта, че работодателят няма възможност да осигури столово хранене на работниците си.

 Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че обжалваното решение, е постановено при непълнота на доказателства, което е довело и до неговата материално правна незаконосъобразност. Съдът е предоставил изрично, писмено, с разпореждане, съобразно разпоредбите на ГПК възможност на страните да изразят всички факти и посочат доказателства за тях и е събрал необходимите и относими към спора доказателства, които е обсъдил и съобразно констатациите си, е постановил обжалвания съдебен акт.

Обжалваното решение е постановено при пълнота на доказателствата и в съответствие със законните и договорени разпоредби - КТ и КТД, които регламентират правоотношенията между страните по спора.

 Не се установи при разглеждане на далото и постановяване на това решение, да са допуснати особено съществени нарушения, водещи до неговата отмяна.  Твърденията на жалбоподателя в тази насока са голословни.

По тези съображения се приема, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

 В съответствие с разпоредбата на чл. 280, ал.2 от ГПК, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

При този изход на спора разноски за тази инстанция се дължат на въззиваемата страна – ищец, но не са доказани по размер.

Съдът констатира, че при депозиране на жалбата пред РС Сливен и образуване на делото от тази инстанция, към жалбата не е имало представено банково бордеро за внесена по сметка на Окръжен съд Сливен, дължимата държавна такса – 25,00лв., съгласно разпоредбата на чл.261, т.4 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ,  поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да я заплати с настоящото решение.

            Мотивиран от изложените съображения, съдът

                                    

 

 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 1055/05.12.2008г., постановено по гр.д. № 2197/2008г. на РС – Сливен .

 ОСЪЖДА  „В.  к.” ООД, гр. С., представлявано от управител Н. Т. Т., със седалище и адрес на управление ул. „Ш. С.” № **, да заплати по сметка на Окръжен съд Сливен дължимата държавна такса в размер на   25,00/двадесет и пет/ лева,  както и 5,00лв., при издаване служебно на изпълнителен лист за тази такса.

                                                                  

Решението  е окончателно.

 

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

 

 

 

 

                    ЧЛЕНОВЕ: