РЕШЕНИЕ

    

                               гр. Сливен, 10.06.2009 г.

                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети март през две хиляди и девета година в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:    Х.М.

                                                    ЧЛЕНОВЕ:    М.Б.

                                                                                М.Х.

 

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от мл. с. Мария Христова, в.гр.д. № 58 по описа на съда за 2009 г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 271 ГПК /обн. бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./.

Образувано е по жалба на К.С.В. срещу решение N 1070/5.12.2008 г. по гр. д. 2485/2008 г. в частта, с която е отхвърлен предявения от него отрицателен установителен иск за недължимост на вземане от „Т..” ЕАД, над сумата от 96,43 лв. топлинна енергия отдадена чрез сградна инсталация за м.12.2006 г., м.01.2007 г., м.02.2007 г. и м. 03.2007 г., и сумата от 11.47 лв. мораторна лихва по ч. гр.д № 700/2008 г. до пълните предявени размери: за главница в размер на 535.08 лв. за периода от 31.03.2005 г. до 31.12.2007 г., мораторна лихва за забава върху тази сума в размер на 103.36 лв., начислена към 15.01.2008 г., както и разноските по ЧГД № 700/2008 г. на СлРС в размер на 14.30лв.

В жалбата се сочат основания за неправилност в отхвърлителната част, поради противоречие с материалния закон и процесуални нарушения. Жалбоподателят счита, че не дължи цялата сума, тъй като счетоводните сметки на ответника не били водени коректно и не отразявали действителните задължения за процесния период, поради което тяхната доказателствена сила била компроментирана и съдът следвало да приеме, че не се дължи цялата сума. Счита, че отхвърлянето на искането му за съдебно-техническа експертиза противоречи на чл. 146 ал. 2 и 3 от ГПК, тъй като съдът не указал на страните за кои факти не сочат доказателства. Моли съдът да назначи исканата експертиза. Моли да се отмени решението на СлРС в обжалваната част и да се уважи иска в пълен размер. Претендира направените разноски за двете инстанции.

По делото не е постъпил отговор от въззиваемата страна в указания срок.

При условията на чл. 266 ал. 3 от ГПК съдът е допуснал и назначил с определение от 3.02.2009 г.  техническа експертиза, с подробно поставена задача. Заключението по експертизата е представено на 20.03.09 г., с което срокът по чл. 199 от ГПК се явява спазен.  

В съдебно заседание въззивникът, се явява лично и с адв. К., която поддържа жалбата, така както е предявена. Основното й възражение срещу решението е в това, че РС не взел предвид обстоятелството, че въззивникът за този период, за който било направено представеното изчисление  не  участвал в общото събрание, нито било провеждано такова или вземано решение, което да бъде обвързващо за него. По съществото на спора, счита, че няма как да бъде доказано, кога действително не се движи никакъв топлоизточник по щранговете, които преминават през апартамента при положение, че нямало протокол и че топлофикационните организации дори нямали задължение да отговарят на молбите  на абонатите си в този случай да изпратят представител при пломбирането и прекъсването на топлоподаването. В крайна сметка, счита, че абонатите са максимално затруднени  да установяват  тези факти и в случая, предоставя на съда да прецени до каква степен е основателна втората част от жалбата. Претендира за разноски по делото.

В съдебно заседание за въззиваемото дружество се явява представител по пълномощие  адв. Г., която оспорва подадената въззивна жалба. Моли да се остави в сила постановеното решение като правилно и законосъобразно. Счита, че от представените по делото две експертизи по категоричен начин се установило, че въззивникът ползвал  услугите на въззиваемото дружество, както и правилното разпределение на топлинната енергия. Сочи, че законът за енергениката регламентирал, че дори да не е реален  потребител на топлинна енергия собственикът в работеща абонатна станция остава потребител на топлинна енергия. Самоволното отсъединяване на отоплителното тяло било нередно, тъй като ставало единствено с решение на общото събрание, на което да е взето решение, полагащия му се дял да се разпредели между останалите съсобственици, които да го поемат. Претендира за направените разноски.

По делото е разпитано и вещото лице К., който поддържа заключението, което представил. Не може да отговори какъв е коригирания обем на отопление. Посочва, че за процесния апартамент е предвидено да се отоплява по проект. При изготвяне на първоначалното заключение пред РС – Сливен посещавал обекта и констатирал, че част от отоплителните тела са снети, разкачени.  Не установил обстоятелства, че през имота на въззивника не преминават елементи на отоплителната система на сградата, т.е. тъй наречените вертикални щрангове. Заявява, че ако отоплителната инсталация е изпълнена съгласно проектната документация е изключено тя да не обхваща всички етажи. Сочи, че единственото изменение било отстраняването на радиаторите от жилището, като в кухнята не бил свален радиатора, в останалите помещения са свалени. Няма данни кога са свалени радиаторите и не може да направи изводи, дали е ползвана  топлинна енергия в процесния период. Посочва, че щом преминава отоплителна инсталация през сградата, тя е в състояние да отдава топлинна енергия през апартамента. Частичното отопление идва от долния апартамент, който е отопляем, а топлината  прониква към студеното.  Щранговете са развити в обема на стаите, т.е. не са в стените, не са вградени. Ако се монтират други радиатори може да се ползва топлинна енергия.

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна в процеса имаща правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и е спазен преклузивния двуседмичен срок.

На основание чл. 269 от ГПК съдът извърши проверка за валидност и допустимост на решението и намира, че същото не страда от пороци обуславящи прогласяването му като нищожно.

Разглеждайки жалбата съгласно чл. 271 от ГПК въз основа на събраните по делото доказателства и техния анализ се установява    следното от фактическа страна:

Въззивното дружество "Т. – С." ЕАД в качеството  му на доставчик на топлинна енергия е подало на 19.02.2008 г. до Сливенски районен съд молба за издаване на изпълнителен лист против К.С.В., на несъдебно изпълнително основание – извлечение от сметки.

   С определение № 767/20.02.2008 г. по ч.гр.д. № 700/2008 г. на СлРС, е издаден изпълнителен лист на осн. чл. 237 б.”к” от ГПК /отм./ за заплащане на сумата 535,08 лева, представляваща неплатена топлоенергия за периода от 31.03.2005 г. до 31.12.2007 г., ведно със законната лихва върху нея считано от 19.02.2008 г. до окончателното й изплащане, мораторна лихва до 15.01.2008г. в размер на 103,36 лева и разноски по делото в размер на 14,30 лева.

Въз основа на изпълнителния лист срещу длъжника е образувано на изпълнително производство по изп.дело N 20088360400306 на ЧСИ Н.Г., рег. N 836, за събиране на вземането. Призовката за доброволно изпълнение е от дата 14.03.2003 г. Видно от извлечение от сметка на К.С.В. за периода 31.03.2005 г. до 31.12.2007 г. въззивникът е ползвал, но не е заплатил сумата от 535.08 лв., мораторна лихва за забава върху тази сума в размер на 103.36 лв., начислена към 15.01.2008 г., както и разноските по ЧГД № 700/2008 г. на СлРС в размер на 14.30 лв. Видно от протокол от 13.01.2002 г. на ОС на ЕС на ул.”Р.” № * се установява, че са упълномощени Д. К. и А. Д. да подпишат от името на етажната собственост договор с ЕТ „Т." гр. Сливен за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки. В т. 3 от Протокола на ОС е посочено, че се определя в дял на разхода на топлинна енергия, свързана с топлоотдаване от главните линии на общите сградни инсталации /индиректно отопление/ в размер на 20 на сто. Към Протокола е приложен поименен списък на собствениците на ул.”Р.” № *, като в страница пета т. 73 е отбелязан К.С.В. с четири радиатора, три разпределителя и три вентила. Към протокола е приложена декларация на Д. К., А. Д., С. Д. от 06.02.2002 г. с нотариална заверка на подписите им, че лично са събрали подписите на живущите на ул.”Р.”, бл. № *.

От представените по делото карнети се установява, че от 01.01.2005г. до м 03.2008 г. К.В. е ползвал топлинна енергия от отоплителни уреди за мсец януари,февруари и март 2006г. и за месец март 2006г. един кубик битова гореща вода, като радиаторите в хола и детската са затапени, а за останалите помещения не е отразено.

От представеното удостоверение от „Т." се установява, че процента начисляван за сградна инсталация на бл. * на ул. „Р.” гр.Сливен е в размер на 79.09% за периода от 01.11.2007г. до 30.04.2008г.

От приетата по делото пред първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза се установява, че е налице несъответствие в използваният процент и този съответстващ на Закона за енергетиката в размер на 20%, който е договорен от ОС на ЕС за месец декември 2006 г. -40%, януари-50%, февруари-50% и март 2007г.-50%, като за месец ноември и декември 2007г. начисления процент е в размер на 76% .

От приетата по делото пред въззивната инстанция съдебно-техническа експертиза се установява, че през процесния апартамент преминава топлинна инсталация, която да отдава топлоенергия и има налична такава. Няма данни кога са свалени радиаторите и не може да направи извод, дали е ползвана топлинна енергия в процесния период. Вещото лице посочва, че щом преминава отоплителна инсталация през сградата, тя е в състояние да отдава топлинна енергия през апартамента. Частичното отопление идва от долния апартамент, който е отопляем, а топлината  прониква към студеното.  Щранговете са развити в обема на стаите, т.е. не са в стените, не са вградени. Ако се монтират други радиатори може да се ползва топлинна енергия.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, както и заключенията от двете съдебно технически експертизи, които кредитира изцяло, като компетентни и безпристрастни.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

С оглед твърденията в исковата молба и възраженията в отговора, имащи отношение към предмета на делото пред настоящата инстанция предявеният иск се квалифицира по чл. 124 от ГПК, за установяване по отношение на въззиваемото дружество, че въззивникът не дължи сумите, за които срещу него е издаден изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по реда на отменения ГПК, като релевантните факти са дали сградата, в която се намира жилището на въззивника се отоплява и включено ли е неговото жилище към кръга на отоплителната инсталация, има ли прието решение от етажните съсобственици за процесния имот за разпределение на дължимата за сградна инсталация сума между собствениците на отделните обекти, като твърдението че  жилището  на въззивника не е включено в кръга на отоплителната инсталация, следва да се докаже от него, а по останалите твърдения  тежестта на доказване е на въззивното дружество.

С оглед предмета на въззивната жалба производството пред настоящата инстанция е спор за недължимост на сумите, присъдени по ч.гр.д. 700/2008 г. само за периода от м. Март 2005 г. до м. Ноември 2006 г. и от м. Април 2007 г. до м. Декември 2007 г., като за предходните 4 месеца – м. 12.2006 г., м.01.2007 г., м. 02.2007 г. и м. 03.2007 г.  решението, като необжалвано е влязло в сила.

Разгледана по същество претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли, а решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

По делото е безспорно установено, че срещу въззивника е издаден в полза на въззиваемото дружество изпълнителен лист на несъдебно основание по реда на отменения ГПК е предприето изпълнително действие срещу него чрез образуване на изпълнително дело N 20088360400306 на ЧСИ Н.Гангалова, рег. N 836, за събиране на вземането.

Правилно първоинстанционния съд е приел в мотивите си, че между ОС на ЕС на ул. „Р.” бл. * е сключен договор с фирмата осъществяваща услугата „топлинно счетоводство" ЕТ „Т." гр. С. и е договорен процент на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация в размер на 20 %. Договарянето е извършено на 13.01.2002 г.

Неоснователно е възражението на въззивника, че след като не били начислени правилно сумите за част от периода, който му е уважен от първоинстанционния съд, това означавало, че не са правилни изчисленията за целия процесен период. Със Закона за енергетиката от 09.12.2003 г. изрично е посочено, че топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални разпределители се определя процент не по-малък от 15 на сто и не по-голям от 30 на сто от топлинната енергия за отопление на сградата, етажна собственост по предложение на търговеца по чл. 140 ал. З от Закона за енергетиката или на токопреносното предприятие и с решение на ОС на ЕС.

В настоящия случай преди действието на закона ОС на ЕС е договорило процентов размер в размер на 20 на сто за топлинна енергия отдадена чрез сградната инсталация. След влизането в сила обаче на Закона за енергетиката ново общо събрание на ЕС не е провеждано и не е вземано решение относно това какъв да бъде процента. От направеното заключение на вещото лице К. се установява, че начисляваните суми за топлиннна енергия отдадена чрез сградна инсталация за периода от м.03.2005 г. до м. 11.2006 г. са в размер на 20 % - колкото е и определения от ОС на ЕС процент.

От представената справка издадена от „Т.. ЕАД за задълженията на въззивника К. В. се установява, че задълженията му за процесния период са формирани въз основа на ползвана битова гореща вода 1 кубик за 31.01.2006г., топлинна енергия, отдадена от отоплителен уред за м.януари, февруари и март 2006г., топлоенергия отдадена от сградни инсталации и сума мощност за периода 01.03.2005 г. до 31.12.2006 г.

В настоящия процес безспорно се доказа, че въззивникът е ползвал топлинна енергия за отопление, както и битова гореща вода за посочените по-горе месеци, като топлинната енергия, отдадена чрез сградната инсталация е била начислявана в процента определен от ОС на ЕС, съгласно редакцията на чл. 142 ал. 1 изр. 2 от ЗЕ действала към момента на формирането на сумите, а именно 20 % и за обжалваната част от периода начислените суми са законосъобразни и правилни. От приетата по делото пред въззивната инстанция съдебно-техническа експертиза се установява, че през процесния апартамент преминава топлинна инсталация, която да отдава топлоенергия и има налична такава. Вещото лице К. посочва, че за процесния апартамент е предвидено да се отоплява по проект. При посещаване на обекта констатирал, че част от отоплителните тела са снети и разкачени, но не установил обстоятелства, че през имота на въззивника не преминават елементи на отоплителната система на сградата, т.е. тъй наречените вертикални щрангове. Заявява, че ако отоплителната инсталация е изпълнена съгласно проектната документация е изключено тя да не обхваща всички етажи. Сочи, че единственото изменение било отстраняването на радиаторите от жилището, като в кухнята не бил свален радиатора, в останалите помещения са свалени. Няма данни кога са свалени радиаторите и не може да направи извод, дали е ползвана топлинна енергия в процесния период. Вещото лице посочва, че щом преминава отоплителна инсталация през сградата, тя е в състояние да отдава топлинна енергия през апартамента. Частичното отопление идва от долния апартамент, който е отопляем, а топлината  прониква към студеното.  Щранговете са развити в обема на стаите, т.е. не са в стените, не са вградени. Ако се монтират други радиатори може да се ползва топлинна енергия.

Действително с влезлите в сила изм. на Закона за енергетиката от 08.09.2006 г. в чл.143 ал.1 е въведен нов тип на отчитане на топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, а именно система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методиката по наредбата по чл.125 ал.3 от ЗЕ. Наредбата е издадена на 6.04.2007г. и едва с нея се въвежда методиката за дялово разпределение на топлинната енергия.отдадена от сградна инсталация.

Неоснователна е жалбата и по отношение на искането да се признае за установено за процесиите суми за месец ноември и декември 2007г., че не се дължат и че процента е в пъти повече завишен. Същите попадат под действието на измененията на ЗЕ и въвеждането на системата за дялово разпределение на топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация и Наредба 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

По повод на твърденията във въззивната жалба, че въззивникът В. не е ползвал топлинна енергия. Изрично се констатира в настоящото производство ползването на топлинна енергия от въззивника както за отопление, така и битова гореща вода за битови нужди. В тази връзка твърденията, че не е изразил желание да остане потребител на „Т. С." ЕАД са необосновани и немотивирани. Законът за енергениката регламентира, че дори да не е реален  потребител на топлинна енергия собственикът в работеща абонатна станция остава потребител на топлинна енергия. Самоволното отсъединяване на отоплителното тяло е недопустимо, тъй като е необходимо решение на общото събрание, на което да е взето решение, полагащия му се дял да се разпредели между останалите съсобственици, които да го поемат, а такова решение по делото не се сочи и не е представено. Другият вариант по силата по настоящото законодателство, потребител в сграда, етажна собственост да прекрати взаимоотношенията си с топлопреносно предприятие е визиран в чл.153,ал.2 от ЗЕ, когато две трети от собствениците или титулярите на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване. Те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяването на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или нейното самостоятелно отклонение. Лицата по ал.2 се смятат за потребители до прекратяването на топлоснабдяването, а топлопреносното предприятие е длъжно да извърши исканото прекратяване в срок от 15 дни от постъпването на заявлението.

Следователно дори при демонтирането на радиаторите от имотите собственост на потребителите в етажната собственост физическото лице не загубва качеството на потребител на топлинна енергия и следва да заплаща топлинна енергия, отдадена чрез сградната инсталация разпределена по методиката за дялово разпределение.

Предвид решаващите изводи на настоящата въззивна инстанция изложени по-горе, решението на Районния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила, а жалбата да се остави без уважение.

Двете страни са претендирали присъждане на направените по делото разноски и с оглед изхода на спора, следва да бъдат присъдени такива на въззиваемото дружество - разноски в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение.

Ръководен от гореизложеното, на осн. чл. 272 от ГПК, съдът

 

                                   РЕШИ:

 

 ПОТВЪРЖДАВА решение № 1070 от 05.12.2008 г. по гр.д.  2485 по описа на СлРС за 2008 г. в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявения от него отрицателен установителен иск за недължимост на вземане от „Т..” ЕАД, над сумата от 96,43 лв. топлинна енергия отдадена чрез сградна инсталация за м.12.2006 г., м.01.2007 г., м.02.2007 г. и м. 03.2007 г., и сумата от 11.47 лв. мораторна лихва по ч. гр.д № 700/2008 г. до пълните предявени размери: за главница в размер на 535.08 лв. за периода от 31.03.2005 г. до 31.12.2007 г., мораторна лихва за забава върху тази сума в размер на 103.36 лв., начислена към 15.01.2008 г., както и разноските по ЧГД № 700/2008 г. на СлРС в размер на 14.30лв.

ОСЪЖДА К. С. В., ЕГН **********, гр. С., ул. „Р.” бл. * да заплати на основание чл.78 ал. 3 от ГПК на „Т." ЕАД, гр.С. със седалище и адрес на управление гр.С., ул.С. К. № *, ЕФН***********, представлявано от изпълнителния директор Р. К. А. направените по делото разноски, в размер на 200 лв. /двеста лева/.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК.

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                              ЧЛЕНОВЕ: