Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 14.05.2009 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и девета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.М.

ЧЛЕНОВЕ:  М.Б.

 М.Х.

 

 

При секретаря  М.Ж., като разгледа докладваното от Мария Блецова 62 по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.196 и сл. от ГПК.

 

         Делото е образувано по въззивна жалба на адв. С. С. в качеството му на процесуален представител на Х.В.С. *** против Решение № 1052 / 01.12.2008 г. по гр.д. 3803 / 2007 г. по описа на Сливенския районен съд. В жалбата се твърди , че решението е постановено в нарушение на закона , съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано . Жалбата е бланкетна и не сочи конкретни нарушения . Моли се обжалваното решение да бъде отменено и процесния недвижим имот да бъде поставен в дял на въззивника .

         В съдебно заседание въззивникът редовно призован се явява лично с адв. С.С., който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Нито с въззивната жалба, нито в изявлението по същество, въззивникът не е претендирал разноски.

         Въззиваемият С.Б.Т. ***. не се явява , не се представлява и не изразява становище по жалбата .

         Пред въззивната инстанция не се събраха допълнителни доказателства .

         От събраните по делото доказателствата , преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

         С Нотариален акт № 94 / 22.08.1975 г. въззивникът и С. Х. Й. били признати за собственици на недвижим имот прдставляващ жилище № *намиращо се на * етаж в жилищен блок № * в кв. 135 , ул.„П. Х. „ гр. С. .

С Нотариален акт № 115 / 06.10.1990 г. С. Х. Й. продала на внука си – въззиваемият С. Б.Т. 182 ид.ч. от процесния недвижим имот .

Видно от Удостоверение изх.№ 20 – 94 – 732 / 23.08.2007 г.на Агенция по кадастъра СК – Сливен понастоящем процесният недвижим имот се индивидуализира с индетификатор 67338.526.8.6.22 по кадастралната карта на гр. С. .

С решение№ 557 / 23.05.2008 г. по гр.д. № 3803 / 2007 г. на СлРС процесият имот бил допуснат до делба между страните при квоти от правото на собственост от по ½ ид.ч.за двамата съделители .

От извършената поделото съдебно – техническа експертиза се установи, че процесният имот е реално неподеляем .

Обжалваното решение било съобщено на въззивника на 04.12.2008 г. в рамките на законно определения 14 дневен срок и на 18.12.2008 г. е била депозирана въззивната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства  поотделно и в тяхната съвкупност съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена срок и от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Предявен е иск за делба на недвижим имот с идентификатор № 67338.526.8.6.22. Страните са съсобственици на имота , като правото на собственост на въззивника се основава на Нотариален акт № 94 / 22.08.1975г., а на въззиваемия на покупката му на ½ ид.ч. през 1990 г. обективирана в Нотариален акт № 115 / 06.10.1990 г.

Спорно е дали в конкретния случай , при направено искане за възлагане на имота и от двамата съделители в законоустановения срок е приложима разпоредбата на чл. 288 ал. 3 от ГПК ( отм.) , съгласно която ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.

Основното законово изискване е делбеният недвижим имот да има характер на жилище и да е неподеляем. По отношение на съделителя с възлагателна претенция законът поставя отрицателното условие същият да не притежава друго жилище, както и условието при откриване на наследството сънаследникът да е живял в жилището на наследодателя. Граматичното и логическото тълкуване на правната норма налага извода, че изискването "при откриване на наследството" изключва от обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване.

Комбинирана (смесена) съсобственост е съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт - прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др. Възлагането по чл. 288, ал. 3 ГПК не може да се извърши и да съставлява законосъобразен способ за ликвидиране на спорната съсобственост при нито една от хипотезите на смесена съсобственост. Делбата следва да се извърши на основание чл. 288, ал. 1 ГПК - чрез изнасяне имота на публична продан.

В настоящия случай съсобствеността е смесена и е недопустимо приложението на чл.288 ал. 3 от ГПК ( отм.). В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС ( Решение № 415 от 6.06.2005 г. на ВКС по гр. д. № 153/2005 г., I г. о.).

Тъй като изводите на настоящата съдебна инстанция съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1052 / 01.12.2008 г. по гр.д. № 3803/2007г. на Сливенския районен съд,

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен  срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                  2.