Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е

 

Гр. Сливен 20.03.2009 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд, гражданско отделение първи състав, в заседание на единадесети март, през две хиляди и девета година, в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:          М.С.

     ЧЛЕНОВЕ:                М.Д.

*** М.

При секретаря  П.С. и в присъствието на Прокурора……………, като разгледа докладваното от М. Д.

*** по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

          Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 196 и сл. от ГПК.       

Обжалвано е Р. № 194/ 21.11.2008г. по гр.д. № 217/2008г. на районен съд гр. Нова Загора, с което  ЕТ “С.- М-Р М.М.”, със седалище и адрес на управление гр. Н. З., ул. “Г.” № *, вх. *, ап. *, представляван от М.Т.М., с ЕГН- ********** и “С.” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Н. З., ул. “Г.” № *, вх. *, ап. * , представляван от М.Т.М., с ЕГН- ********** са осъдени солидарно да заплатят на Д.К.Ц.,***, с ЕГН- ********** сумата 9530.00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.01.2008 г. и разноски в размер на 381.20 лв.

В жалбата си от 05.12.2008 г., при получено обявление за изготвено решение на 26.11.2008 г. дружеството жалбоподател, лично за себе си и като правоприемник на търговско предприятие ЕТ “С. М-Р М.М.” чрез адв. Г. *** твърди, че решението е постановено при нарушаване на материалния закон. Същото било необосновано и  постановено в противоречие с доказателствата по делото. Като се позовава на прекратяване на изпълнителните дела, поради удовлетворяване на кредиторите и извършеното споразумение, намира, че ищецът е удовлетворен и искът неоснователен.

Моли съда, като отмени обжалваното решение да постанови ново, с което да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан и да му бъдат присъдени разноски по делото.

          В с.з. пълномощникът на жалбоподателя- адв. Г. С. поддържа жалбата и моли да бъде уважена, поради това, че доверителите му не дължат исковата претенция.

          Въззиваемата страна, чрез адв. Б. Г. *** с молба, входирана в канцеларията на СлОС – факс  от 10.03.09 г. и отделно молба изпратена по пощата, оспорва жалбата.  Настоява, че щом плащането е уговорено писмено, и доказването му следва да стане с писмен документ. Ако жалбоподателят твърди, че е платил, следвало представи документ за това, за да докаже факта, от който черпи права. Моли съдът да потвърди обжалваното решение, като правилно, законосъобразно и мотивирано, ведно със законните последици. Като се позовава на разпоредбата на чл. 15, ал.3 от ТЗ намира, че правилно е приложена солидарната отговорност, тъй като отчуждителят на предприятието и правоприемникът отговарят солидарно на кредиторите.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в законния срок за обжалване. Жалбоподателят има правен интерес да  обжалва решението с което е уважен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД против него.  

Обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено от компетентен орган- районен съд, в законова писмена форма. 

Въззивната инстанция констатира следното: Предявен е иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата 9530.00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждането му, с присъждане на разноските по делото, поради неизпълнение на договорено задължение.  В исковата си молба ищецът твърди, че по силата на споразумение от 28.01.2003 г. между него, представляван от адв. И. П.- наречен в споразумението трети кредитор и от друга първият ответник ЕТ “С.- М-Р М.М.”***, наречен в споразумението трета страна, той- ищецът следвало да получи  исковата сума 9530 лв. Задължението било фиксирано в чл. 9 от Споразумението, като сумата следвало да получи, като двамата длъжници по споразумението следвало да прехвърлят на третата страна описания в чл. 9 от него имот. До завеждане на исковата молба сумата не била платена.

Междувременно, с Р. № 276/21.02.2006 г. по ф.д. № 1868/1993 г. на ОС- Сливен, търговското предприятие на първия ответник- Едноличен търговец е прехвърлено по реда на чл. 15 и сл. от ТЗ на втория ответник “С.” ООД. Отчуждителят не съобщил на ищеца за прехвърлянето. Счита, че съгласно чл. 15, ал.3 от ТЗ отчуждителят и правоприемникът отговарят солидарно пред кредиторите. Моли съдът да осъди двамата ответници солидарно да му заплатят исковата сума, ведно със законната лихва от завеждането на иска. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. и в писмената си защита представителят на ищцовото дружество по пълномощие адв. Г. поддържа иска и моли да бъде уважен, ведно със заплащане на направените по делото разноски.

          Ответникът “С.” ООД- гр. Н. З., представляван от М.Т. М., като правоприемник на ЕТ “С.- М-Р М.М.”, представляван от М.Т.М.,  представляван от адв. Г. С. ***. и в писмената си защита оспорва иска и моли да бъде отхвърлен, като неоснователен. Посочва, че действително исковата сума е договорено със споразумението да бъде изплатена на третия кредитор- т.е.- на ищеца, но имало и изрична клауза- чл. 17 в него, с която договарящите са се съгласили “ако бъдат изпълнени всички прехвърляния по настоящото споразумение на имота и автокомпозициите и бъдат изплатени сумите по сделката с недвижимия имот и сумата дължима от третата страна /ответникът/ на втория кредитор- всички кредитори се задължават да депозират в съдебно изпълнителната служба молби за прекратяване на изпълнителните дела срещу първия и втория длъжници. В тези молби всички кредитори следва да посочат, че са напълно удовлетворени относно вземанията си и нямат повече претенции…” От приложената справка от съдебно изпълнителната служба при РС Нова Загора било видно, че всички изпълнителни дела, предмет и  описани в споразумението са прекратени на основание чл. 330 ГПК /отм./. Следователно ищецът бил удовлетворен, в противен случай нямало да подаде молба за прекратяване на изп. дело, като това било условие на споразумението. Следвало, че ответникът не дължи претендираната сума, тъй като е направено извънсъдебно признание за получената сума. Претендира присъждане на направените по делото разноски. 

От доказателствата по делото съдът прие за установено:

Със споразумение от 28.01.2003 г. за уреждане на отношенията между: първите пет лица, всички   кредитори: 1. М. Р. К.; 2. Б. С. М.; 3. Д.К.Ц. *** – Г., представляван от адвокат И. П. П.; 4. Й. И. К. и 5. П. Д. Д. и двама длъжници- с №№ 6 и 7- съответно първи- Г. Н. Н. лично за себе си и като едноличен търговец – ЕТ “Г. Н.- 92”, със седалище гр. Н. З. и 2. К. Г. Н. от гр. Н. З. и участвалият под № 8 ЕТ “С.- М-Р- М.М., като ТРЕТА СТРАНА- ответник в настоящото производство са описани съществуващите задължения в раздел І; НАЧИНА НА УРЕЖДАНЕ НА ОТНОШЕНИЯТА- РАЗДЕЛ ІІ ; Раздел ІІІ- ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА СТРАНИТЕ ПО ПОВОД ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ИМУЩЕСТВО И ПЛАЩАНЕ НА ПАРИ, РАЗДЕЛ ІV- УРЕЖДАНЕ НА ОТНОШЕНИЯТА ОТНОСНО СЪДЕБНИТЕ ДЕЛА МЕЖДУ СТРАНИТЕ И РАЗДЕЛ V- УРЕЖДАНЕ НА ДРУГИ ОТНОШЕНИЯ.

В чл. 3 е посочен размера на задължението на първият длъжник към третия кредитор- 244 625.52 лв.

В чл. 9 е предвидена клауза, че третият кредитор /ищец в производството/ заявява, че ЩЕ Е НАПЪЛНО УДОВЛЕТВОРЕН ако   първият и вторият длъжници продадат на третата страна /ответник в настоящото производство/- по цена 9530 лв. ½ ид.ч. от недвижим имот- прилежащ терен с площ 3794 кв.м., съставляващ УПИ 23 по плана на бившия стопански двор на ликвидираното ТКЗС, гр. Нова Загора с посочени граници, ведно с намиращите се върху терена РЕМОНТНА РАБОТИЛНИЦА, С ПЛОЩ 390 кв.м., СТАЯ за оксижен с ПЛОЩ 268 кв.м., както и всички други сгради подобрения и трайни насаждения върху терена. Договорено е, че СУМАТА ПО СДЕЛКАТА СЛЕДВА ДА БЪДЕ ИЗПЛАТЕНА НА ТРЕТИЯ КРЕДИТОР.

В чл. 15 е фиксирано задължението на първия и втория длъжници едновременно с подписване на настоящото споразумение да продадат за посочената цена на третата страна имота, описан в чл. 9 от споразумението.

В чл. 7,8,10 и 11 от споразумението останалите кредитори заявяват, че ще бъдат удовлетворени, ако получат конкретни вещи – Автокомпоцзиции, състоящи се от влекач и авторемарке- кредитори с №№ първи и четвърти, а вторият и петият конкретни суми.

В Раздел ІV- Уреждане на отношенията относно съдебните  дела  между страните се договарят в чл. 17  При положение, че бъдат изпълнени всички прехвърляния по настоящото споразумение на имота и автокомпозициите и бъдат изплатени сумите по сделката с недвижимия имот и сумата дължима от ТРЕТАТА СТРАНА НА ВТОРИЯ КРЕДИТОР, ВСИЧКИ КРЕДИТОРИ  се задължават да депозират в съдебно изпълнителна служба молби за прекратяване на изпълнителните дела срещу ПЪРВИЯ И ВТОРИЯ ДЛЪЖНИЦИ. В тези молби всички кредитори следва да посочат, че са напълно удовлетворени относно вземанията си и нямат повече претенции по тези изпълнителни дела към длъжниците и изрично кредиторите следва да посочат в молбите си, че освен прекратяване на изпълнителните дела искат съдия изпълнителя да свали всички  наложени възбрани върху недвижимия имот и запори върху автокомпозициите.”

С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.01.2003 г., оформен в Нотариален акт № 21, том І, рег. № 305, д. № 19 от 2003 г., изготвен от нотариус В. И., с рег. № 163 на НК, с район на действие Районен съд, гр. Н. З. длъжниците ЕТ “Г. Н.-92” и К. Г. Н. продават на М.Т.М., в качеството му на ЕТ “С.-М-Р М.М.” /третата страна по споразумението/ ½ ид.ч. от недвижим имот- прилежащ терен с площ 3743 кв.м., съставляващ УПИ ХІ в кв. 3- “ИЗТОК” по подробния устройствен план гр. Нова Загора, находящ се в строителните граници на населеното място,предназначен за стопанска дейност, с посочени граници, ведно с ½ ид.ч. от намиращите се върху терена РЕМОНТНА РАБОТИЛНИЦА, С ПЛОЩ 390 кв.м., СТАЯ за оксижен с ПЛОЩ 268 кв.м., както и всички други сгради подобрения и трайни насаждения върху терена за сумата 9530 лв. Изрично е отразено в нотариалния акт, че сумата купувачът е изплатил напълно и в брой на Д.К.Ц., с постоянен адрес в Германия, на основание Споразумение от 28.01.2003 г., с което продавачите са съгласни напълно. В раздел ІІІ от Нот. акт декларират, че с изплащането на продажната цена по настоящата сделка на Д.К.Ц. всички отношения помежду им по повод имота, предмет на сделката са уредени, не си дължат изплащане на суми и няма да имат повече претенции относно  продаваемия имот.

При съставянето на акта са представени документи, между които няма отразяване на приложен документ, установяващ плащането на стойността на имота на Д.К.Ц..

С Р. № 276/21.02.2006 г. по ф.д. № 1868/1993 г. на ОС- Сливен, търговското предприятие на първия ответник-  Едноличен търговец е прехвърлено по реда на чл. 15 и сл. от ТЗ на втория ответник “С.” ООД с всички активи и пасиви.  

Видно от изисканата от съда справка, изготвена от ДСИ при РС НЗ  А. М. /л.36/- изх. № 2886/29.09.2008 г. са прекратени /всички на 30.01.2003 г./ изпълнителни производства, образувани при СИС при РС Нова Загора с №№- 114; 181;214;275;284;335- всички от 2002 г. на основание чл. 330, ал.1, б. “а”, във връзка с б. “б” от ГПК /отм./ с кредиторите по споразумението от 28.01.2003 г. и отделно изп.д. № 6/2006 г. на СИС на РСНЗ е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.1 от ГПК, като съобщението за изготвено постановление е получено от взискателя- кредитор № 5- П. Д. на 23.09.2008 г. Само по последното изп.д. длъжник е също кредитор, като задължението е уговорено в споразумението чл. 16.

По изп.д. № 214/2002 г. взискател е ищецът по иска- трети кредитор по споразумението и ответник- длъжникът  ЕТ “Г. Н.- 92” за задължение 229 284.24 лв. към 30.01.2003 г.- момента на прекратяването на изп.д.  

Съдът приема, че след като ДСИ посочва като основание и чл. 330, ал.1 б “б” от ГПК /отм./ кредиторите, съответно пълномощниците им са подали молби за прекратяване на изпълнителните производства.  

Приетата за установена фактическа обстановка се доказа от приетите от съда писмените доказателства.

От приетото за установено, съдът направи следните правни изводи:

Искът с правно основание чл. 79 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неизпълнение по договор- споразумение е  допустим. Съгласно договора- споразумение от  28.01.2003 г. за уреждане на отношенията между петимата кредитори, двамата длъжници и третата страна са уговорени клаузи за начина на удовлетворяване на вземанията на кредиторите.

Ищецът е третият кредитор от споразумението , а ответникът ЕТ “С.- М-Р М.М.”, представляван от М.Т.М. е трета страна по него. Вторият ответник “С.” ООД- гр. Н. З., представлявано от М.Т. М. е правоприемник на първия, поради продажба на предприятието му, с всички активи и пасиви.

Ответниците ЕТ и ООД не представиха писмени доказателства за извършено плащане.

Спорно между страните е има ли плащане на стойността на продадената идеална част от недвижимия имот от 9530 лв. от купувача ЕТ “С.- М-Р М.М.” на третия кредитор- ищеца Д.К.Ц.. Дали прекратяването на изпълнителните дела, поради удовлетворяване на кредиторите и извършеното споразумение, удостоверява, че ищецът е удовлетворен и искът неоснователен.

Длъжниците по споразумението Г. Н. Н. лично за себе си и като ЕТ “Г. Н.- 92” и К. Г. Н. изпълнили задължението си по чл. 15 от споразумението да продадат на третата страна- ЕТ “С.- М-Р М.М.” с нот. акт №21, том І, рег. № 305, д. № 19 от 2003 г. на 28.01.2003 г.- деня на сключването на споразумението ½ ид.ч. от конкретно описания имот за цена 9530 лв.  

В нотариалния акт договарящите страни- продавачи и купувач изрично заявяват, че сумата е изплатена изцяло на Д.К.Ц., но последният не участва в сделката и на нотариалния акт липсва негов подпис.

По седемте изпълнителни дела с взискатели кредиторите от Споразумението, от които шест изпълнителни дела образувани против длъжниците е постановено прекратяване от съдия- изпълнителят на основание чл. 330, ал.1, б. б. “а” във вр. с  б. “б” от ГПК /отм./ и седмото на основание чл. 433, ал. 1, т.1 от ГПК с длъжник друг кредитор. Включително по изп.д. №214/2002 г. с взискател Д.К.Ц. *** Германия- ищецът по делото и длъжник ЕТ “Г. Н.- 92”, със седалище гр. Нова Загора- ответникът по делото- за задължението заплащане на сумата 229 284.24 лв., ведно с лихви и разноски е прекратено на 30.01.2003 г. на основание чл. 330, ал.1, б. “а” във връзка с б. “б” от ГПК

Основанието на което е станало прекратяването по всички е представен документ за изпълнение на задължението и взискателят е поискал това.

Съдът намира, че кредиторите изпълнили задължението си по чл. 17 от Споразумението, защото са били удовлетворени. Условието “ако бъдат изпълнени всички прехвърляния по настоящото споразумение на имота и автокомпозициите и бъдат изплатени сумите по сделката с недвижимия имот и сумата дължима от третата страна /ответникът/ на втория кредитор всички кредитори се задължават да депозират в съдебно изпълнителната служба молби за прекратяване на изпълнителните дела срещу първия и втория длъжници. В тези молби всички кредитори следва да посочат, че са напълно удовлетворени относно вземанията си и нямат повече претенции…”е изпълнено. Ако сумата по сделката с недвижимия имот не беше получена от третия кредитор- ищец, изп.д. №214/2002 г. нямаше да бъде прекратено по искане на кредиторът, съответно от пълномощникът му.

Макар да не се представят доказателства за плащане на сумата от продажбата на имота на ищеца под формата на разписка или банкова квитанция, съдът намира, че косвените доказателства установяващи факта на плащането са достатъчни да формират извод за извършено плащане, а именно: 1. Прекратяване на изпълнителното производство по изп.д. № 214/2002 г. на основание чл. 330, ал.1, б. “а”, във вр. с б. “б” от ГПК /отм./- съответно представен документ за изпълнение на задължението и взискателят е поискал това. И 2. Длъжникът ЕТ “Г. Н.- 92” изрично заявява в раздел ІІІ от нот. акт № 21, д. 19/2003 г. на нотариус В. И., с район на действие районен съд, гр. Н. З., че продажната цена е дадена на Д.К.Ц.: “Страните заявяват, че с изплащането на продажната цена по настоящата сделка на Д.К.Ц. всички отношения помежду им по повод имота, предмет на сделката са уредени, не си дължат изплащане на суми и няма да имат повече никакви претенции помежду си относно продаваемия имот.”

Длъжникът ЕТ “Г. Н.- 92” не би имал интерес да признае, че купувачът е заплатил на неговия кредитор  сумата 9530 лв., ако това не се е случило, защото нямаше да има възможност да бъде прекратено изпълнителното производство, насочено към самия него от ищеца- трети кредитор и то за сумата 244 625.52 лв. по споразумението, а  229 284.24 лв. по изпълнителното дело.

По тези съображения, съдът намира, че ищецът е удовлетворен, а искът е неоснователен и съдът ще го отхвърли.  

Настоящата инстанция не споделя изводите на районния съд, поради което ще отмени обжалваното решение, като неправилно и ще постанови ново, като отхвърли исковата претенция.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, поради направено искане за присъждане на разноски, съдът ще осъди ищеца да заплати на ответника- въззивник в настоящото производство направените от него разноски в размер на 190.60 лв.

По тези съображения, съдът

 

Р     Е    Ш    И   :

 

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 194/ 21.11.2008г. по гр.д. № 217/2008г. на районен съд гр. Нова Загора, като неправилно и незаконосъобразно.

ВМЕСТО това:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.К.Ц.,***, с ЕГН- **********, чрез адв. Б.Г.,***, ,л. “У.” № *, ет. 2, Адвокатско дружество Т. и Г.” иск против   ЕТ “С.- М-Р М.М.”, със седалище и адрес на управление гр. Н. З., ул. “Г.” № *, вх. *, ап. * , представляван от М.Т.М., с ЕГН- ********** и “С.” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Н. З., ул. “Г.” № *, вх. *, ап. *, представляван от М.Т.М., с ЕГН- ********** да заплатят солидарно сумата 9530.00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.01.2008 г., като неоснователен и недоказан.  

ОСЪЖДА Д.К.Ц.,***, с ЕГН- **********, чрез адв. Б.Г.,***, ,л. “Успех” № 1, ет. 2, Адвокатско дружество Т. и Г.” ДА ЗАПЛАТИ НА “С.” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Н. З., ул. “Г.” № *, вх. *, ап. * , представляван от М.Т.М., с ЕГН- ********** СУМАТА 190.60 /сто и деветдесет лв. и 0.60/ лв. направени по делото разноски.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

 

ЧЛЕНОВЕ: