Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 106,

 

гр. Сливен, 13.04..2009 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети март  две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ   Мартин Сандулов

ЧЛЕНОВЕ:  Н.Я.

М.Д.

               

при участието на прокурора ………и при секретаря Р.Б. , като разгледа докладваното от М. С. ***.  N 66 по описа за 2009   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по въззивна жалба против решение №1202/22.12.2009г по гр.дело №2869/08 на СлРС и се движи по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Твърди се, че решението, с което е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за ползване на недвижим имот, е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Изграждайки фактическите си изводи, съдът необосновано е приел, че от доказателствата по делото не се установява ответното дружество да е ползвало постоянно или в точно определени периоди имота за складиране на свои вещи. Безспорно било обаче, че имото, макар и да не е отделен с ограда от имота на дружеството, се отличава чрез боядисване на оградата. Свидетелските показания доказвали, че в имота били складирани стари автомобили. Съдът е направил необосновани фактически изводи, поради което е постановил решение в противоречие на закона. Ето защо се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да бъде уважен предявения иск.

В отговора си насрещната страна изразява становище, че изводите, които се съдържат в жалбата и преценката на свидетелските показания не отговарят на показанията, изложени и документирани в протокола от съдебното заседание пред районния съд. Сочи се, че  за да е налице неоснователно обогатяване, което да се измерва чрез наема на имота, е необходимо да се установи, че ответникът е ползвал еднолично този имот и е лишил ищцата от ползването му, но такива доказателства не са били събрани. Не е налице лишаване от възможност да бъде ползван имота. Поради това се прави искане жалбата да бъде оставена без уважение.

В с.з. чрез представител по пълномощие, жалбата се поддържа на основанията изложени в нея. Поддържа се тезата, че по безспорен начин е установено ползването на имота от дружеството – ответник.

В с.з. чрез представител по пълномощие, жалбата се оспорва. Поддържа се становището, че не е било доказано наличието на елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване. Не са събрани доказателства, че собственикът е бил лишен от възможността да ползва имота.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Съпругът на въззивницата, ищца пред първата инстанция, е придобил недвижим имот – терен от 3150 квм, ведно с построения в имота газо-разпределителен пункт съставляващ УПИ ХL в кв.22 А по плана на промишлена зона гр.Сливен. Имотът е придобит възмездно и е СИО на въззивницата и съпругът й. „В. с. – С.” ООД е било регистрирано през 2000г. и е собственик на недвижим имот представляващ УПИ ХLI  в кв.22 А – Промишлена зона – Сливен, с площ от 10 400 кв.м , който граничи от север и от запад с имота на въззивницата. До 2008г. съпругът й е бил съдружник в дружеството. Терена е отреден за търговско складова база, а от 27.06.2006г дружеството притежава лиценз за търговия с отпадъци за черни и цветни метали и е осъществявало дейност като е закупувало метали, които е складирало на терена. Между този терен и терена на въззивницата липсват материализирани граници. Установено е, че източната и южната част на имота е обрасла с трева, а средата и северната част е с видими следи от автомобилни гуми и от разлято масло. Не се установява тези следи да са оставени във връзка с извършваната дейност от въззиваемото дружество. От разпита на свидетелите Л. и Й. се установява, че в част от имота е имало складирани стари автомобили, но не конкретизират с местоположението им, както и не депозират твърдения за постоянно ползване на имота за дейностите, осъществявани от дружеството.

От заключението на вещото лице е видно, че размерът на пазарния наем, който би се получавал при отдаване на имота под наем е 1260 лв. месечно.

С искова молба от 15.07.2008г. въззивницата е предявила против въззиваемото дружество иск с правно основание чл.59 от ЗЗД и е претендирала да й бъде заплатена сумата от 2600 лв, представляваща обезщетение за това, че в периода от 1.04.2006г. до деня на подаването на исковата молба е била лишена от възможността да ползва имота. По тази искова молба се е развило първоинстанционното производство и с решение №1202/22.12.2008г. по гр. дело №2869/2008г. районният съд е отхвърлил предявеният иск за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на 25 000 лв. като неоснователен. Съдът е приел, че не е установено в периода, посочен в исковата молба, имота да е бил ползван от дружеството ответник. Не била конкретно посочена заетата площ и какъв е бил конкретния период на ползването, ако е имало такова. Уважаването на претенцията по чл.59 от ЗЗД било недопустимо да се основава на предположения.

Горната фактическа обстановка е безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, които са относими и допустими, взаимно се допълват и не са противоречиви. Разпитаните свидетели не са заинтересовани от изхода на делото, а за вещото лице не са налице обстоятелства, които да поставят под съмнение неговата компетентност и безпристрастност.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Районният съд е постановил валидно и допустимо решение, което, като краен извод, е и правилно.

Правната норма на чл. 59 ЗЗД, приложима към спорното правоотношение, изисква ищецът, позоваващ се на неоснователно обогатяване на ответника, да докаже и своето обедняване в същия размер, както и връзката между своето обедняване и обогатяването на ответника При иск по чл. 59 ЗЗД следва да бъде установено обогатяване, което е във  връзка с обедняването на ищеца и не надвишава размера на това обедняване. Следва да се има предвид, че тази връзка не е причинна т.е. обогатяването не е следствие от обедняването и обратно. За да бъде уважен такъв иск, трябва да бъде налице увеличение на имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, да е установено, че обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтича от един и същ факт или група от факти. Безспорно е, че дружеството – ответник в първоинстанционното производство, е собственик на имот, който по площ значително надвишава този на ищцата. Този имот е бил използван за извършване на дейността, за която дружеството е притежавало лиценз. Не се установява дружеството да е ползвало изцяло и постоянно съседния имот, въпреки че между двата имота не е имало материализирана граница, и по този начин – като го ползва за своята дейност, да се е обогатило. Не е доказано да е налице обогатяване на дружеството от ползването на имота. От друга страна безспорно е установено, че собствениците на имота не са били лишени от възможността да го ползват като получават гражданските плодове от това ползване. Безспорно е, че те са имали фактическата възможност да го използват лично, отдават под наем и т.н.. Поради това не са налице предпоставките на закона за уважаване на предявения иск – не се установи наличие на имуществено разместване между страните, в резултат на което дружеството да се е обогатило за сметка на въззивницата, а оттук липсват и останалите предпоставки за уважаване на претенцията. Като се е произнесъл в този смисъл районният съд е постановил правилен съдебен акт, който трябва да бъде потвърден от настоящата инстанция.

Пред настоящата инстанция страните не са претендирали разноски и такива не следва да се присъждат.

 

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

Р     Е     Ш     И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение №1202/22.12.2008г. по гр. дело №2869/2008г. на Сливенския районен съд.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

 

         ЧЛЕНОВЕ: