Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Сливен,  25.05.2009год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното заседание на единадесети  май през две хиляди и девета година в състав:

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  М.Б. 

                                                                                                              М.Х.

при секретаря М.Л. и с участието на прокурора ………………..…… като разгледа докладваното от  ГИНА ДРАГАНОВА въззивно гражданско дело № 70 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

 

Делото се разглежда по реда на §2, ал.1 от ГПК, ДВ брой 59/2007г.

Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 196 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на д-р Е.Д.П. ЕГН ********** в качеството му на ЕТ „Д-р Е.П. ***, депозирана чрез процесуалния му представител адв. П.Ш. ***„Х. Д.” № *, против Решение № 1107/12.12.2008г., постановено по гр. дело №2074/2006год. на районен съд гр.Сливен.

С това решение е осъден жалбоподателя да заплати на А.Х.М. с ЕГН ********** ***„Н. М.” № * сумата 2 000 лв., представляваща обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 06.01.2006г. до окончателното й изплащане, както и сумата 420 лв. разноски по делото.

Жалбата е против  цялото решение, за което се твърди, че  е незаконосъобразно, постановено е в противоречие с доказателствения материал и при несъбиране на всички относими към спора доказателства. Съдът приел за установена фактическа обстановка, която не била обективно и пълно отразена и това нарушение е довело до противоречие на решението с материалния закон. Неправилно съдът приел, че жалбоподателя – ответник, в качеството си на личен лекар на ищцата, след като и е поставил диагноза не е извършил допълнителни изследвания за установяване на персонална поносимост на предписаните медикаменти, за да се избегнат нежелани лекарствени реакции и не е обяснил рисковите от назначеното лечение. Счита, че тези изводи на РС са необосновани. Жалбоподателят бил спазил всички свои задължения и назначил адекватно и достатъчно по обем лечение. Доказателствата по делото сочели, че в случая жалбоподателя е изпълнил задълженията си, а настъпилите неблагоприятни последици за ищцата били в резултат на случайно събитие, поради което не бил налице фактическия състав на непозволеното увреждане. Нямало допуснато противоправно деяние от ответника нито нарушение на нормативни изисквания за дейността му. Било проведено адекватно лечение и неблагоприятните реакции на ищцата са били в резултат на случайно събитие, тъй като е имала недиагностицирана киста на яйчника.

Жалбоподателят моли да се отмени  изцяло обжалваното решение като незаконосъобразно и се отхвърли предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД като неоснователен  и недоказан. Претендира разноските по делото.          

Въззиваемата страна – ищца моли да се отхвърли жалбата и се потвърди решението на първоинстанционния съд.

Жалбата е депозирана в законния срок, от надлежна страна, против подлежащ на въззивно обжалване, валидно постановен съдебен акт  и е допустима, по смисъла на чл. 196 от ГПК.

Пред въззивната инстанция  е допусната тройна съдебно медицинска експертиза, поискана от жалбоподателя с жалбата, но в съдебно заседание същият оттегли това си искане и съдът отмени определението си от 10.02.2009г., с което е допуснато изслушването и е назначена тричленна комплексна съдебномедицинска експертиза  с посочена   задача.

Като съобрази доводите в жалбата, становището на въззиваемата страна и анализира събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема  за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че ищцата е посетила личния  си лекар – жалбоподател с конкретни оплаквания: схващане на врата и ръката, придружена със силна болка на дясното око. След извършения преглед и е била поставена диагноза „ невритис нервус фациалис” и назначено лечение. След като е постановил диагнозата и определил съответното лечение, преди да започне лечението, ответникът не е извършил допълнителни изследвания на ищцата, за да   установи личната й поносимост на предписаните медикаменти и да няма нежелателни реакции. На ищцата изрично не и е  обяснено  от ответника, какви рискове крие назначеното й лечение. Била е издадена рецепта,  в която са били предписани три ампули „Флостерон” S по 1 . Ответникът лично е поставил на ищцата интрамускулно тези ампули в периода от 06.01.2006г. до 11.01.2006г.

 След проведеното лечение ищцата започнала да се подува, да се изпотява обилно, имала вълчи апетит, получила обриви по цялото тяло и нетипично кървене от гениталиите. На 17.01.2006г. тя е посетила личния си лекар и е споделила новите си оплаквания. След това е била насочена за консултация с гинеколог, който не е установил да има гинекологична причина за състоянието й. Посетила е хирург, който също не е установил проблем. При посещението при дерматолог, същият изразил съмнение, че състоянието й  е в резултат на употребата на „Флостерон”. Ищцата  e постъпила в   МБАЛ „Д-Р Иван Селимински” и след направените изследвания й е поставена диагноза „ ятрогенен хиперкоризолизъм”.

 

Установено е по делото и РЗОК – Сливен, след извършена проверка по жалба на ищцата, констатирала нарушение от ответника, който не е уведомил пациента си за евентуални усложнения, които могат да се появят от приложеното лечение и не е предложил и друг вариант за лечение.

РЦЗ – Сливен след проверка също установява, че ответника е нарушил добрата медицинска практика, той като с оглед характеристиката на предписаното лекарство не е съобразил критериите за интервал на апликациите и дозировката, които били отразени в листовката на производителя. Нарушение е констатирано и от Комисията по професионална етика на РКБЛС, която също е установила, че ответника е нарушил добрата медицинска практика при избор, както на кортикостероиден препарат, така и дозировката му, което е довело до проявения при ищцата страничен ефект и е наложила административно наказание на ответника.

В резултат на предписаното лечение ищцата  е била значително напълняла след появата на симптомите на Синдрома на  Cushin. Тя не можела да седне, да се навежда. Лицето и било подуто, изпотявала се е обилно. Цялото й тяло било в обриви, а кожата на корема й се е излющила. Добила нетипично кървене от гениталиите, станала нервна, подтисната и отчаяна. Затворила се е в себе си, не е излизала никъде и е изпитвала  страх от факта, че не може да се определи причината за състоянието й. Тя не е ходила на работа и била отделена от трите си деца, а до м.юни 2006г. системно  са й били правени медицински изследвания.

Тези състояния на въззиваемата – ищца са установени по категоричен начин по делото, от всички, представени и събрани доказателства, които настоящата инстанция обсъди заедно и по поотделно, в съответствие с разпоредбата на чл.188 от ГПК. / арг. съдебно медицинска експертиза на д-р Д. И. – МБАЛ „Д-р Иван Селимински” – Сливен – ендокринолог; свидетелите Д.М. и Н.М., с.з. проведено на 25.04.2007г. по гр.д. № 2074/2006г. на РС – Сливен; Медицински протокол за извършване на контрол по изпълнението на договорите с изпълнители на медицинска помощ № РД-13-01-90/27.02.2006г.  лист 68 до 72 включително; Протокол № 35/23.02.2006г. на РЦЗ – Сливен лист 78 до 81; Писмо № 25/20.03.2006г. на РК на БЛС – Сливен лист 82; Писмо на Директора на РЦЗ – Сливен с изх. № РД-01-04-553/08.05.2007г. лист 83 и 84, всички представени по гр. д. № 2074/2006г. на РС – Сливен. /.

Пред тази инстанция не се събраха допълнителни доказателства поради отказ на жалбоподателя за събирането им.

 

Тези констатации мотивират следните  правни изводи:

Претенцията е за заплащане обезщетение за понесени неимуществени вреди, болки и страдания в резултат на непозволено увреждане, с посочено правно основание чл. 45 от ЗЗД и е допустима. За да бъде уважен, предявен иск с посочено правно основание чл. 45 от ЗЗД е необходимо да се установи по категоричен начин наличието на кумулативно на: причинена вреда на ищеца; противоправно поведение от причинителя, причинна връзка между вредата и това поведение и вина на причинителя на вредата. При липсата на някои от тези елементи от фактически състав на чл. 45 от ЗЗД води  до отхвърляне на претенцията.

Настоящата инстанция приема, че на посоченото  основание са доказани по категоричен начин всички, изискуеми от законодателя предпоставки, необходими за уважаване в пълен размер на предявения иск. Жалбоподателят е назначил лечение, без да направи изследване за поносимост и е нарушил добрата медицинска практика,  както при избор на лекарството, така и при дозировката му, което е установено от Комисията по професионална етика на РКБЛС.  Не се споделя твърдението, че няма противоправно действие, което да породи отговорност по чл.45/1/ от ЗЗД: Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Отговорност за непозволено увреждане се носи при причинена вреда чрез виновни действия или бездействия. Отговорността на жалбоподателя е установена по категоричен начин по делото. Той е назначил и провел лечение, но не е  направил необходимите изследвания за поносимост от ищцата на това лекарство и в приложената дозировка. В резултат на това му поведение – допуснат пропуск, ищцата е понесла неимуществени вреди и това също е установено категорично по делото.

Непозволеното увреждане поражда задължения за обезщетение на пострадалия. ВКС приема, че поведението е противоправно и в онези случаи, когато ответникът е претърпял щети, които не са нарушение на конкретна законна запрета, но съставляват нарушение на конкретни правила от морална гледна точка, а в конкретния случай нарушението на моралните и етичните норми, които БЛС е приел за лекарите, очевадно са били нарушени.

 Не може да се приеме твърдението на жалбоподателя, че има в случая случайно събитие, защото кистата на яйчника на ответницата е открита след назначаване и провеждане на назначеното от ответника лечение и признаци за нея са се появили много по-късно от проведеното лечение и след настъпването и на другите очевадни множество изменения в състоянието на ищцата.

Доказано е, че ответникът като лeкуващ лекар на ищцата, е нарушил добрата медицинска практика при избор на съответния кортикостероиден препарат, както и че е предписал неправилна дозировка и това „е довело до страничен ефект - медикаментозно индуциран Синдром на Кушинг”. На основание тази си констатация Комисията по професионална етика е изразила становище, че за това нарушение на ответника следва да се наложи административно наказание. /арг. писмо изх.№ 25/20.03.2006г. на РК на БЛС – Сливен до УС на РК на БЛС – Сливен, лист 82 от гр.д. № 2074/06г. на РС – Сливен/. Тази констатация на съответния компетентен орган установява причинната връзка между избраното от ответника лечение и настъпилия за ищцата вредоносен резултат, за който се дължи обезщетение.

В конкретния случай има непозволено увреждане, което е причинено от ищеца при осъществяване на дадено право, което той е осъществил не по установения от закона и професионалната лекарска етика,  ред. В трайната си практика ВКС приема, че и тогава, когато непозволеното увреждане е причинено при осъществяване на дадено право, но не по установения от закона ред също налице е непозволено увреждане.

В този аспект твърденията на жалбоподателя, че няма основание да се присъди обезщетение по чл.45 от ЗЗД и искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан е несъстоятелно, не се подкрепя от доказателствата по делото и не може да бъде споделено от този състав на ОС – Сливен.

От доказателствата по делото, не може да се мотивира извод, че последствията, болките и страданията, които е изживял ищцата не са в резултат на приложеното лечение. Не може да бъде споделено твърдението, че те са в резултат  „на случайно събитие”. По делото има достатъчно доказателства от компетентни административни органи, които са изразили категорично становище, че ответникът е нарушил добрата медицинска практика той не е извършил предварително проверка за поносимост от страна на ищцата на предписания препарат за лечение, не е съобразил съответно дозировката съобразно нейните лични данни и това е довело до усложнения ищцата да изживее болки и страдания, след настъпилите усложнения да се явява на различни специалисти, както и да бъде приета хоспитализирана в МБАЛ „Д-р Иван Селимински” – Сливен.

Приема се за категорично установено по делото наличието на всички елементи, на чието основание следва да се ангажира отговорността на ответника за непозволено увреждане на ищцата. В този аспект се споделят правните изводи на РС – Сливен, отразени в обжалваното решение включително и за размера на претендираното обезщетение, определен в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Ищцата е претърпяла различни по вид страдания, увеличило се е значително теглото й, получила е подуване в областта на лицето и корема, натежала с 6 килограма, даже и след назначеното от ответника лечение да приема „Мезим форте” състоянието й не се е подобрило. Било е подложено на прегледи от различни специалисти и са й били правени изследвания, включително и с облъчване от рентгенов апарат, но причина за състоянието й не е била открита. В този аспект твърдението, че тя има киста на яйчника и за това   понесените от нея болки били в резултат на случайни събития, е голословно. Преди назначеното лечение, а и известен период след него, тя не е имала установено такова заболяване.

Съгласно разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЗД, при непозволено увреждане се дължи лихва от длъжника, който се счита в забава и без покана. В трайната си практика ВКС приема, че се дължи законната лихва върху присъденото обезщетение от деня на извършване на увреждането.

По тези съображения се приема, че жалбата е неоснователна.

Постановеното от РС решение е законосъобразно и е постановено в съответствие с целия доказателствен материал по делото. Правилно е установена фактическата обстановка и тя кореспондира с действителните факти и обстоятелства, установени по категоричен начин от всички, представени и събрани по делото доказателства. Настоящата инстанция  споделя  правните изводи на РС Сливен. Те са обосновани, съобразени с доказателствата по делото, правните и морални норми, които регламентират взаимоотношенията между страните по делото, при чието разглеждане не се установи да са допуснати нарушения на процесуалния закон, водещи до отмяна на обжалваното решение.

Твърдението, че това решение е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон е голословно, не се подкрепя от доказателствата по делото и не се споделя от настоящата инстанция.

При този изход на спора разноски на жалбоподателя не се дължат, а въззиваемата страна не е доказала размер на такива за тази инстанция.

 

Мотивиран от изложените съображения, съдът

                                    

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1107/12.12.2008г., постановено по гр.д. № 2074 по описа за 2006г. на РС – Сливен, с което е осъден Е.Д.П. ЕГН ********** в качеството му на ЕТ „Д-р Е.П. *** да заплати на А.Х.М. с ЕГН ********** ***„Н. М.” № *, сумата 2 000/две хиляди/ лв., представляваща обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 06.01.2006г. до окончателното й изплащане, както и сумата 420 лв. разноски по делото  като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението може да бъде обжалвано в 30-дневен срок от съобщаване на страните пред ВКС на Република България.

 

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: