РЕШЕНИЕ
                                                          
                                         гр.
Сливен, 03.06.2009 год.


                                          В ИМЕТО НА НАРОДА



           Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на
шестнадесети март 2009 г. в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНКА Д.

         ЧЛЕНОВЕ:Х.М.

М.Х.

 

       при участиетието на секретаря Е.Х. като разгледа докладваното от младши съдия М. Х. *** по описа за 2009 година,  за да се произнесе, съобрази следното:

         Постъпила е въззивна жалба от Р. К., против решение на РС – К., с което са отхвърлени предявените от нея искове по чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от КТ за признаване на уволнението й за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната й работа в Община К. и осъждането на ответника да заплати по чл. 225 ал. 1 от КТ обезщетение за времето. през което е останала без работа  в размер на 1800 лв. Претенцията е отхвърлена като неоснователна. Във въззивната жалба се сочи, че решението е процесуално и материално незаконосъобразно, че съдът в доклада си правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, като изрично е посочил, че задължение на работодателя е да докаже незаконосъобразността на заповедта за уволнение, но в решението си приел, че задължение на ищцата е да докаже действителните си трудови функции. Сочи, че изводът на съда, че поради липсата на длъжностна характеристика работодателят е доказал реално съкращаване на щата е незаконосъобразен, тъй като противоречи на КТ, на процесуалните правила за тежестта за доказване. Счита, че съдът не се е съобразил с доказателствата по делото, а именно назначената съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните. Моли, да се отмени обжалваното решение изцяло и да се постанови ново, с което се уважат предявените искове.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от Х. Р. К., в качеството му на кмет на Община К., с която оспорва същата като неоснователна. Твърди, че обжалваното решение на  РС – К. не страда от визираните пороци като същото е валидно, допустимо, правилно и законосъобразно. Изцяло се споделят мотивите на първоинстанционния съд, изложени в решението. Сочи, че нито при изготвяне на доклада по делото, нито в хода на производството по делото са допуснати твърдените в жалбата процесуални нарушения. Счита, че изрично в изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза е установено, че е налице реално съкращаване в щата чрез премахване в новото щатно разписание на длъжността, заемана от ищцата преди уволнението, извършено с атакуваната заповед. Моли, да се задължи лично ищцата да се яви в съдебно заседание и да отговори на въпроса какви са били задълженията й като гл.специалист в Общински пазари и тържища при Община К..

В съдебно заседание въззивницата, се явява лично и с адв. А., която поддържа въззивната жалба. Няма възражения по доклада. Противопоставя се на искането на въззиваемия, за представяне на писмено доказателство – заповед от 2004 г., както и за разпит на един свидетел, тъй като не е направено своевременно пред първоинстанционния съд и счита за преклудирано. Моли да се уважи въззивната жалба на основанията, посочени в нея. Претендира разноските по делото. Подробни съображения излага в писмен вид.

За въззиваемата страна, Община К., редовно призована, се явява адв.Р., който оспорва жалбата. Няма възражения по доклада. Представя и моли да се приеме като доказателство по делото препис от Заповед № 480/12.07.2004 г. на Кмета на Община К., надлежно заверен. Във връзка с даденото от въззивницата обяснение прави искане за разпит на един свидетел. Моли да се отхвърли въззивната жалба като неоснователна. Счита, че не са налице визираните в нея пороци на първоинстанционното решение. Моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Претендира разноските пред въззивната инстанция.

По реда на чл. 176 от ГПК въззивницата отговори на поставения въпрос: Какви са били задълженията й като гл.специалист в Общински пазари и тържища при Община К., като заяви, че основните й задължения били във връзка с осъществяване на общинската политика относно защита на потребителите. Осъществявала контрол по глави ІІ, ІV и V от Закона за защита на потребителя, като консултирала гражданите относно техните права. На информационни табла и места определени от Община К. поставяла снети материали от тези закони, за да имат гражданите информация за своите права. Имала право да съставя актове по Закона за защита на потребителите, Закона за туризма, Закона местните данъци и такси, Наредба № 1 за опазване на обществения ред, чистотата и благоустройството на Община К., Наредба за амбулантна търговия, Наредба за осъществяване дейността на общинските пазари - става въпрос за пазара за плодове и зеленчуци. Съдействала на гражданите за разрешаване на техни проблеми относно качеството на различни стоки. Осъществявала връзки между средствата за масова информация и потребителите. Следяла за новости в българския и чуждестранен опит относно защитата на потребителите, организирала и контролирала дейността на общински пазар за плодове и зеленчуци и пазар за амбулантна търговия. В К. имало два пъти седмично такъв пазар. Нямало разлика в задълженията й, които изпълнявала до 01.04.08г. и след това до заповедта за уволнение. Пряко подчинена през първите 5 години била на зам.кмета по икономическите въпроси. Следващите пет години в Община К. били създадени дирекции и била подчинена на директора на Дирекция „Финансово икономически дейности и европейска интеграция” г-жа Ц. С. Д.. Със заповед на Кмета на Общината била упълномощена да съставя актове.

На представената Заповед № 480/12.07.04г. на Кмета на Община К., заявява, че посочените в нея задължения, са по цитираната в нея Наредба № 1, но има и други.

С разпореждане от 09.02.2009г. съдът е приел, че въззивната жалба отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК и е  допустима.

На основание чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, при което намери, че същото не страда от пороци обуславящи постановяване на решение от въззивния съд на основание чл. 270 ал.1 и ал.3 от ГПК.

На основание чл. 271 ал.1 от ГПК съдът пристъпи към разглеждане на спора по същество в рамките на предмета – лимитиран с подадените жалби, при което, извършвайки анализ на събраните пред двете инстанции доказателства по отделно и в съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е установено по делото, че въззивницата Р.С. К. е работила по трудово правоотношение с въззиваемата страна Община К.. Съгласно Заповед N А.5-388/14.04.2008 г. за прекратяване на трудовото правоотношение и щатно разписание на общинската администрация, в сила от 01.01.2008 г. въззивницата е заемала длъжността Главен специалист „Общински пазари и тържища” към Икономически дейности и услуги при Община К.. Видно е от трудовото досие на въззивницата, че до 26.07.2006 г. тя е заемала длъжността управител „Общински пазари и тържища, а след това – Главен специалист. В кориците на личното й трудово досие липсва длъжностна характеристика както на длъжността Управител, така и на длъжността Главен специалист. Съгласно приетата и неоспорена по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че по щатно разписание в сила от 21.04.2008 г. е утвърдена длъжността младши експерт ”Защита на потребителите” към Дирекция ФИД, трудовите функции, на която се припокриват с трудовите функции на съкратената длъжност.  

От обясненията на въззивницата дадени по реда на чл. 176 от ГПК, които съдът кредитира, като достоверни, последователни и подкрепящи се от останалите доказателства по делото, се установява, че основните й задължения били във връзка с осъществяване на общинската политика относно „Защита на потребителите”, каквото е и съдържанието на  новосъздадената длъжност младши експерт „Защита на потребителите”.

На 01.04.2008 г. Кметът на Община Котел връчва на въззивницата предизвестие, че след изтичане на тридесетдневен срок трудовото правоотношение ще бъде прекратено на осн. чл. 328 ал. 1, т.2 от КТ.

На 14.04.2008 г. е издадена атакуваната заповед,  с която трудовото правоотношение се прекратява едностранно поради съкращаване на щата. Постановено е изплащане на съответните обезщетения.

Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза размерът на брутното трудово възнаграждение на въззивницата за месеца /м. Март 2008 г./ предхождащ месеца на уволнението е 301,38 лв., а обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ за шестмесечен срок е в размер на 1808,28 лв. От трудовата книжка на въззивницата се установява, че е работила по трудово правоотношение за времето от 22.08.2008 г. до 17.10.2008 г. с месечно трудово възнаграждение 1500 лв. Установи се, че през останалото време в рамките на шестмесечния срок, считано от 14.04.2008 г. въззивницата не е работила по трудово правоотношение.

Горните факти съдът установи след преценка на всички събрани по делото писмени доказателства, които прецени, съобразно доказателствената сила, която им придава ГПК. Към доказателствения материал съдът приобщава и заключението на вещото лице, като обективно, компетентно и безпристрастно.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: 

Съдът е сезиран с предявените в условията на обективно съединяване искове по чл. 344 ал.1 т.1, т. 2 и т.3 от КТ за признаване на  уволнението за незаконно, наложено поради съкращаване в щата, на осн. чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ и отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, за възстановяването на въззивницата на работа на заеманата до уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за 6 месечен срок след уволнението и оставане без работа по чл. 225 ал.1 от КТ – в размер на 1800 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на уволнението – 14.04.2008г. до окончателното изплащане, както и с иск по чл. 128 във вр. с чл. 242 от КТ за неизплатено трудово възнаграждение в размер на 90 лв. за м. Март 2008г., удържани съгласно чл. 15 от Наредбата за безплатното работно облекло.

Основателността на предявеният иск по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ е обусловена от установяването по надлежен ред на законосъобразността на издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение,  предпоставка за което е наличието на посоченото в нея основание „съкращаване на щата”.

Основният спор между страните се свежда до това, дали съкращаването на щата е реално. Тежестта за доказване на обстоятелствата относими към предпоставките за законосъобразност на уволнението и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е в тежест на работодателя. В разпореждането си по чл. 146 ал. 1 т.5 от ГПК първоинстанционният съд правилно е указал, че в тежест на работодателя е да докаже реално съкращаване на щата, че са премахнати трудовите функции, присъщи на съкратената длъжност. Неправилно е прието след това в решението, че ищцата е следвало да докаже действителните си трудови функции и че същите не са премахнати, в противоречие с разпределената доказателствена тежест и материално правните норми.

В зависимост от управлението на предприятието и степента на неговата самостоятелност – щатът /щатното разписание/ се утвърждава еднолично от работодателя или от определен компетентен орган при бюджетните предприятия. Предвид това, негово – на работодателя е задължението да докаже, че са премахнати трудовите функции, които е изпълнявала въззивницата преди съкращаването в щата, както и, че в новата структура на Община К. няма такава дейност.   

От представеното по делото заключение на вещото лице по изслушаната и приета съдебно-икономическа експертиза се установи по безспорен начин, че трудовите функции на утвърдената длъжност младши експерт ”Защита на потребителите” към Дирекция ФИД, по щатно разписание в сила от 21.04.2008 г. се припокриват с трудовите функции на съкратената длъжност.  От обясненията на въззивницата дадени по реда на чл. 176 от ГПК, които се подкрепят и от останалите доказателства по делото, се установява, че основните й задължения били във връзка с осъществяване на общинската политика относно „Защита на потребителите”, каквото е и по същество съдържанието на  новосъздадената длъжност младши експерт „Защита на потребителите”.

От установените по делото обстоятелства се налага извода, че с новата структура не е извършено реално съкращаване в щата на длъжността, която е изпълнявала въззивницата, тъй като не са премахнати действителните трудови функции, а е променено наименованието на длъжността която тя е изпълнявала. Следователно искът по чл. 344 ал. 1 т.1 от КТ, за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, като незаконосъобразна, се явява основателен, а обжалваното решение се явява неправилно и следва да се отмени. 

С оглед основателността на предявения иск по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ се явява основателен и обусловеният от него иск по чл. 344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност, както и на предявения иск по чл. 344 ал.1 т.3 вр. чл. 225, ал.1 от КТ.

Предявеният иск по чл. 344, ал.1, т. 3 вр. чл. 225 ал.1 от КТ е такъв за вреди, като вредата се характеризира като пропускане на ползи и се съизмерва с пропускането от страна на служителя да получи трудови възнаграждения за периода на оставане без работа за не повече от 6 месеца. Релевантна в случая е незаетостта на служителя по трудово правоотношение, като реализирането на доходи по друг начин е неотносимо при определяне размера на вредата.

Причинната връзка за оставането на ищцата без работа предвид основателността на предявения иск за незаконност на уволнението е безспорно установена. Възможността на ищцата да престира своя труд, срещу което да получи трудово възнаграждение е преустановена именно поради уволнението, а не с оглед друг факт.

Фактът на оставане без работа е в доказателствена тежест на въззивницата, като по делото се установи, че е останала без работа за периода от 14.04.2008 г. до 22.08.2008 г. /4 м. и 8 дни/. Съгласно заключението на вещото лице брутното трудово възнаграждение на въззивницата за месеца /м. Март 2008 г./ предхождащ месеца на уволнението е 301,38 лв. При тези данни искът се явява основателен и доказан за сумата 1326, 07 лв. обезщетение за времето, докато е останала без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 14.04.2008 г. до 22.08.2008 г., като в останалата му част до сумата от 1800 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.

         Искът с правно основание чл. 128 от КТ също е основателен и следва да се уважи в предявения размер от 90 лв., които са удържани незаконосъобразно и следва да се възстановят, както поради факта на отмяна на уволнението и възстановяването на въззивницата на работа, така и поради нарушение на процедурата по удържането им и липсата на правно основание за това, съгласно Наредбата за безплатно работно и униформено облекло /приета с постановление № 72 на Министерския съвет от 30 декември 1986 г.,обн. ДВ. бр.8 от 30 Януари 1987г., изм. ДВ. бр.38 от 11 Май 1990г./, като при уволнение поради съкращаване на щата облеклото не се връща и не се заплаща за недоизносената част. Законодателят е съобразил безвиновните основания за уволнение на работниците и служителите, като е изключил санкционирането им със заплащане на полученото безплатно работно и униформено облекло.

Съобразно изводите на настоящата въззивна инстанция решението на първоинстанционния съд се явява неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а жалбата да бъде уважена, като основателна.

И двете страни претендират заплащането на разноски пред настоящата инстанция като не са представили списък за тях съгласно изискването на чл. 80 от ГПК. С оглед изхода на делото основателни се явяват тези на въззивницата, която е направила такива в размер на 100 лв. за заплатеното адвокатско възнаграждение, които следва да й бъдат присъдени съобразно уважената част от иска до размера от 75,20 лв.

 

         Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът

 

                                               Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 63 от 29.12.08 г. по гр.д. № 45/2008 г. на К. районен съд, с което са отхвърлени предявените от Р.С.К. искове по чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2. т. 3 вр. чл. 225 и чл. 128 от КТ като неправилно и незаконосъобразно и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ като незаконна Заповед NА. 5-3**/14.04.2008 г. на Кмета на Община К., с която трудовото правоотношение с Р.С.К., ЕГН **********,***„И. С.”**, е прекратено поради съкращаване на щата.

ВЪЗСТАНОВЯВА Р.С.К., с посочени данни, на длъжността Главен специалист „Общински пазари и тържища” в структурата на общинската администрация на Община К., която е заемала до момента на уволнението.

          ОСЪЖДА Кмета на Община К., да заплати на Р.С.К., с посочени данни, сумата 1326,07 лв. /хиляда триста двадесет и шест лева и седем стотинки/, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение за периода от 14.04.2008 г. до 22.08.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 14.04.2008 г. до окончателното и изплащане, като иска за разликата до предявените 1800 лв. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.

          ОСЪЖДА Кмета на Община К., да заплати на Р.С.К., с посочени данни, сумата 90 лв. /деветдесет лева/, представляващи неоснователно неизплатено трудово възнаграждение за месец Март 2008 г.

          ОСЪЖДА Кмета на Община К. да заплати на Р.С.К., с посочени данни, сумата 75,20 лв. /седемдесет и пет лева и двадесет стотинки/, представляващи направени по делото разноски за адвокатски хонорар, съобразно уважената част от иска.

 

           Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

     

      

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: