Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Сливен, 25.03.2009год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното заседание на шестнадесети март през две хиляди и  девета година в състав:

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: Х.М.     

                                                                                                                М.Х.

 

при секретаря Е.Х. и с участието на прокурора……………………………..………..като разгледа докладваното от  Г.Д. въззивно гражданско дело № 75 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби, депозирани от двете страни по спора,  против Решение № 1109/12.12.2008 г., постановено по гр. д. №  1848/2008 на РС – Сливен.

1. В жалбата на ищецът - С.С.Ш. ЕГН ********** ***, са наведени доводи за нарушение на материалния закон – чл. 200 и сл. от КТ, тъй като му било присъдено обезщетение за разходи за усилена храна , което да се заплаща периодично. Счита, че това обезщетение му се дължи до края на живота, а не бива да бъде присъдено периодично и моли да бъде присъдено еднократно обезщетение за имуществените му вреди.

По тази жалбата, въззиваемата страна – работодател „Д.” АД – Сливен, представляван от изп.директор А. В., чрез адв. Ж. Д., е депозирала писмен Отговор, с който намира жалбата за неоснователна и счита, че следва да се остави без уважение, а решението да бъде потвърдено.

2.Ответникът-работодател също е депозирал в законния срок въззивна жалба против същото Решение № 1109/12.12.2008 г., постановено по гр. д. №  1848/2008 на РС – Сливен. Сочи, че решението е постановено в противоречие с процесуалните правила и неправилно прилагане на материалния закон, тъй като ищецът не е доказал с писмени доказателства, че неговата „инвалидност продължава след 01.06.2005 г. или пожизнено”. Счита, че след изтичане срока на експертното решение, с което е признат професионален характер на заболяването, лицето следва да се преосвидетелства от ТЕЛК. Съгласно чл. 64 ал. 7 от Наредбата за медицинска експертиза на работоспособността при лица навършили 65-годишна възраст, се определя пожизнен срок за инвалидността, но ищецът не се е явил за последващо преосвидетелстване от ТЕЛК. Заедно с това на него му била определена 50% неработоспособност, а отговорност по 200 от КТ работодателят носел при причинена  неработоспособност над 50%.  Моли да се отмени решението изцяло.

На основание чл. 266 ал.3 от ГПК е направено искане за допускане съдебно-икономическа експертиза с експерт – икономист, който да даде заключение за размера на среднодневния разход в лева за усилена белтъчна храна на ищеца, съобразена с неговото тегло – 1 грам на живо тегло, допълнително.

На тази въззивна жалба ищецът е депозирал Отговор чрез адв. Е.Х. ***, в който излага съображения за доказаност на исковата претенция, както и отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ, за вреди причинени от професионално заболяване. Счита жалбата на работодателя - ответник за неоснователна. Възразява срещу назначаване на икономическа експертиза с посочена в жалбата на работодателя задача.

Жалбите са депозирани в законния срок, от надлежни страни, против валидно постановен от компетентен районен съд, функциониращ  в надлежен състав, оформен в съответствие с изискванията на ГПК  съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и са допустими  по смисъла на чл.258 от ГПК.

Пред въззивната инстанция се сочат доказателства, но не е допуснато събирането им, поради категорично установения по делото факт, че РС Сливен е изпълнил задълженията си по чл.129, чл.130 и чл.131 от ГПК е събрал посочените от страните доказателства, включително исканата от ответника експертиза .

Като съобрази доводите в жалбите, становището на  двете  страни и анализира събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема  за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че ищецът e работил при ответника по трудово правоотношение. В резултата на извършваната работа е заболял, освидетелстван е и има констатирано професионално заболяване „силикоза ІІ стадий – нодозна форма, ХОББ – смесен тип, ХДН-І ст.”. Професионалното му заболяване е установено от ДЕК-Стара Загора с протокол № 2/25.03.1994г. След тази дата ищеца  многократно освидетелстван по надлежния ред. По делото е представено експертно решение № 1026/14.06.2002г. на ТЕЛК по белодробни болести – гр.Стара Загора,  съгласно което има загуба на трудоспособност 50 % поради професионално заболяване, а общо му е определена по съвкупност 80,4 % загуба на трудоспособността. Срокът за инвалидизация по това експертно решение е З години – до 01.06.2005г.

След установяване на заболяването ищецът е предявил против работодателя си „ДИНАС” АД, претенция за присъждане на неимуществени и имуществени вреди и такива са му били присъдени. /арг. решение № 129/10.05.1995г. по гр.д. № 736/1994г. на ОС – Сливен / След това ищецът при всяко преосвидетелстване е претендирал заплащане на имуществени щети и такива са му били присъждани. Последното решение, с което  му е присъдено обезщетение за имуществени вреди е за периода от 01.06.2005г.  до 01.06.2008г. /арг. решение № 109/25.05.2006г. по гр.д.№ 210/2006г. на ОС – Сливен/

Установено е по делото, че към настоящият момент ищецът е пенсионер и получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст; лична пенсия като инвалид в резултат на професионално заболяване по чл.78 – безсрочна и лична пенсия – социална за инвалидност, също безсрочна./ арг. Удостоверение № 7293/16.05.2008г. на НОИ – РУСО – Сливен, лист 10 от гр.д.№1848/2008г. на РС – Сливен/.

За усилена белтъчна храна, чиято стойност се претендира, като имуществени вреди, ищецът следва да приема по 2 г. за кг тегло белтъчини „ от които 70 % от животински произход”, тъй като тази храна възпрепятства прогресията на заболяването. Стойността на ежедневната храна с усилено белтъчно съдържание е 5 лв. на ден, за посочения период / арг. заключение на съдебно - медицинска експертиза от 06.11.2008г. на д-р Петър Чанев, лист 40 от гр.д.№1848/2008г. на РС – Сливен/.

Съдът няма основание да се съмнява в компетентността и безпристрастността на експерта.

Тези констатации мотивират следните  правни изводи:

Претенцията е с правно основание чл. 200 от КТ. Отговорността на работодателя по тази разпоредба е безвиновна и гаранционно- обезпечителна по правната си природа. Работодателят отговаря за увреждания, причинени на работника или служителя при или по повод изпълнение на трудовите му задължения, независимо дали причиняването на тези увреждания се дължи на виновно поведение на длъжностно лице, тъй като основано  задължение на работодателя е, да осигури безопасни и опазващи здравето на работниците  и служителите условия на труда с цел предотвратяване на вреди и опасни въздействия на производствения процес.

 Законодателят изрично е приел, че при установено по надлежен ред професионално заболяване на работник или служител, работодателят отговаря имуществено, за причинените му неимуществени и имуществени вреди.

В конкретния случай по характера и вида на заболяването, професионално – силикоза, като основание на претенцията, няма спор.

Приема се, че претенцията е изцяло доказана по основание. Категорично е установено по делото наличие на професионално заболяване, „силикоза ІІ стадий – нодозна форма, ХОББ – смесен тип, ХДН-І ст.”,за чието  по-бавно развитие е необходим ежедневен прием на храна с усилено белтъчно съдържание.

Спорни са   въпросите, относно: - доказана ли е по предвидения от законодателя ред, инвалидността на ищеца и в какъв процент, за да се прецени основателността на претенцията и – по какъв начин, по месечно или  еднократно следва да се присъди дължимата сума, с оглед всички, установени по делото факти и доказателства, съобразно нормативните актове, регламентиращи отговорността на работодателя по чл.200 от КТ. 

По жалбата на ищеца – работник.

Несъстоятелно е твърдението на ищецът, че дължимата сума за процесния период, представляваща стойност на храната с усилено белтъчно съдържание, която трябва да получава, следва да му бъде присъдена  като глобална сума за трите години, посочени в исковата молба. Фактически той следва да консумира ежедневно храна с усилено белтъчно съдържание и няма законна пречка сумите за тази храна да бъдат присъдени и той да ги получава ежемесечно, както ги е присъдил Районния съд. В случая твърдението, че вземането „ за имуществени вреди от трудово злополука, представляващи разходите за усилена храна, не представлява по начало периодично вземане”, не може да бъде споделено. Фактически той има установено професионално заболяване и се претендират имуществени вреди – като разходи за храна с усилено белтъчно съдържание. Претенцията не е за неимуществени вреди, които се присъждат за претърпени болки и страдания еднократно, а е за приемане на храна с усилено белтъчно съдържание. Това вземане определено  е необходимо периодично и следва да се присъди по месечно, така както е приел и РС – Сливен. По тези съображения се приема, че  жалбата на работника против  постановеното решение е неоснователно и не следва да бъде уважено.

По жалбата на работодателя:

Твърдението на работодателят, че в конкретния случай няма следващо решение на ТЕЛК след 01.06.2005г. се приема за неоснователно, след като на  ищеца е определена пожизнена „лична пенсия за професионално заболяване чл. 78- безсрочна”.

Неоснователно е твърдението на работодателят, че размера на средно дневния разход в лева за усилена белтъчна храна за ищеца, следва да се определи от съдебно-икономическа експертиза.  По делото е изслушана съдебна експертиза от лекар-специалист  д-р Ч. – специалист вътрешни болести Началник пневмофтизиатрично отделение при СБАЛББ – Сливен, в което е  посочена необходимостта, размера и стойността на усилената белтъчна храна, която следва да получава ищеца ежедневно.

В трайната си практика ВКС  приема, че така определен размер на ежедневна нужда и стойност на храната с усилено белтъчно съдържание е  законосъобразно. Заедно с това, съдът следва да се съобрази с икономическата конюнктура, която се характеризира с инфлационни процеси в страна и се отразява върху номиналната величина на репарацията. Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът следва да  определи справедливо обезщетяване на понасяната от ищеца вреда. Приема се, че посочената стойност от 5,00 лв. дневно за  закупуване на храна с усилено белтъчно съдържание    определена от експерта е справедлив размер за имущественото обезщетяване на ищеца. Този размер отговаря на обществения критерий за справедливост и на установената съдебна практика за размер на отговорността на работодателя при подобно увреждане на здравето на работника.

 Тези констатации мотивират извода, че и жалбата на работодателят е неоснователна.

            Настоящата инстанция споделя правните изводи на РС – Сливен, отразени в обжалваното решение, както по основателността и размера на претенцията, така и за   начина на изплащане на присъденото обезщетение – по месеци, ведно с лихвата при забавено плащане. То е постановено при спазване на съществените процесуални и материално правни  разпоредби и тази инстанция приема, че следва да бъде потвърдено.

            Двете страни са претендирали разноски по делото за тази инстанция.

            При този изход на спора и на двете страни не следва да бъдат присъдени разноски за тази инстанция.

 

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 1109/12.12.2008г., постановено по гр.д. № 1848/2008г. на РС – Сливен.

 

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от съобщаване на страните пред ВКС на Република България.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: