РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 29.05.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на девети март през две хиляди и девета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г.Д.,

ЧЛЕНОВЕ:М. *** Х.,

при секретаря Р.Б., като разгледа докладваното от младши съдия М.Х. *** по описа на съда за 2009г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на гл. ХV от ГПК в сила от 1.03.2008 г.

С Решение № 1223\23.12.2008г. постановено по гр.д. № 3344\08г. по описа на РС – Сливен е признато за незаконно уволнението и е отменена заповед № 153\25.08.2008г. на Управителя на „М.-2*” ЕООД – гр. В., с която на основание чл. 330 ал.2, т.6 от КТ във вр. с чл. 190, ал.1, т.4 и т. 7 от КТ и чл. 187, т.7, т.8, т.9 и т.10 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с Ж.И.М., считано от 25.08.2008г.; възстановена е на заеманата до уволнението длъжност „продавач-консултант” при ТД „М.-2*” – гр. В. с място на работа – гр. С., като „М.-2*” ЕООД – гр. В. е осъдено да заплати на Ж.И.М. сумата от 320,90 лв., представляваща брутно трудово възнаграждение за м. Август 2008г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба – 02.09.2008г. сумата от 2090,75 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 25.08.2008г. до 11.12.2008г. поради незаконното уволнение с отменената заповед, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението до окончателното изплащане, като в останалата му част до пълния размер от 2220 лв. същият иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан. В полза на ищцата са присъдени деловодни разноски в размер на 47 лв., а в полза на ответника 24 лв., като в тежест на ответника е възложена държавна такса в размер на 233,63 лв. и 158 лв. разноски.

Решението е обжалвано от ответника, като в жалбата бланкетно е посочено, че се обжалва изцяло. В допълнително представената въззивна жалба посочва, че решението нищожно, недопустимо и неправилно, като излага аргументи за това, че във връзка с предявения иск по чл. 225 ал.1 от КТ ищцата не е доказала оставането си без работа, като представените в тази насока доказателства са допуснати в нарушение на процесуалната преклузия - посочването им след изтичането на процесуалните срокове установени в разпоредбата на чл. 312 ал.2 от ГПК.

По делото е постъпило писмено възражение в срока по чл. 263 ал.1 от ГПК от въззиваемата, която счита въззивната жалба за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Сочи, че иска по чл. 225 от КТ е предвиден за заплащане на обезщетение за шестмесечен период, който е по-дълъг от периода на предявяване на иска по чл. 344 ал. 1 от КТ, поради което и доказателствата, установяващи времето, през което ищеца е останал без работа са за периоди, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Счита, че съда следвало да допусне доказателства за периода на иска, които са нови и новонастъпили факти и обстоятелства по смисъла на чл. 147 от ГПК, за да се спазят условията на чл. 235 ал. 3 от ГПК, независимо дали постановява решение по бързо или друго производство. Моли да се остави в сила обжалваното решение в частта в която е уважен иска, претендира направените разноски.

          В съдебно заседание за въззивника „М. 2*” ЕООД се явява адв. С. Ч., който поддържа жалбата. Няма доказателствени искания. Няма възражения по доклада. В хода на устните състезания по същество сочи, че съобразно нормата на новия ГПК, процесуалното бездействие на ищеца по ангажиране на доказателства по чл. 225 ал.1 от КТ, и по доказването на претенцията своевременно следвало да бъде санкционирано и същите да бъдат отхвърлени. Счита, че новия ГПК задължава ищеца в исковата молба да предяви всички доказателства и доказателствени искания относно иска. Сочи, че страната не ангажирала доказателства във връзка с твърденията си, че е останала без работа при предявяване на исковата молба. Втори път страната бездействала след получаване на отговора на въззивника по повод на предявената искова молба. Нямало никакви доказателствени искания във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ. Трети път, страната бездействала след получаването на доклада от първоинстанционния съд, където изрично била задължена в 7-мо дневен срок да ангажира доказателства във връзка с твърденията си, че е останала без работа. Докладът бил получен от представителя на ищеца на 13.10.08г., едва  на 29.10.08г. в съдебна зала бил представен документ, от който е видно, че ищеца остава без работа. Счита, че новия ГПК изисква да се установи не обективната истина, а истината, която трябва да бъде доказана и може да бъде доказана, и то в рамките на т.н. бързо производство. При това положение, счита, че искът по чл. 225 ал. 1 от КТ е недоказан и представеното и уважено от първоинстанционния съд доказателство, че страната е останала без работа, не следва да бъде приобщавано като доказателство по делото. На това основание моли този иск да бъде отхвърлен. По отношение на останалите искове, сочи, че първоинстанционния съд неправилно възприел, че е незаконно уволнението, в смисъл, че не са спазени сроковете за предизвестие, че не е изслушана страната да даде обяснения и т.н., а това били все обстоятелства, за които са налице писмени документи. Тези документи не били оспорени от ищеца и не следвало за обстоятелства, за които законът изисква писмени документи, да се дава вяра на гласни доказателства. Моли да се постанови решение, с което да се отмени първоинстанционното решение на РС Сливен и се постанови ново, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове от ищеца. Претендира за направените разноски.

В съдебно заседание за въззиваемата Ж.И.М. се явява адв. А., която поддържа възражението. Няма искания за доказателства. Няма възражения по доклада. В хода на устните състезания по същество моли да се остави жалбата против частта от решение на Районния съд относно обезщетението без уважение. Счита, че решението е обжалвано единствено и само в частта на обезщетението. Относно обезщетението счита, че: правилно първоинстанционният съд се е произнесъл и приел доказателствата във връзка с предявения иск, който обхваща 6-месечен период, като този период не е изтекъл дори  към датата на постановяване на решението. Нямало как да се представят доказателства за основателността, че е останал работника без работа към момента на предявяването на иска. Можело да бъдат представени такива частично или такива цялостно за целия претендиран период. Подробни съображения изложила в писмените възражения по жалбата, които моли да се вземат предвид. Моли да се постанови в този смисъл съдебен акт като се остави в сила решението в обжалваната му част и се присъдят направените по делото разноски

С разпореждане от 09.02.2009г. съдът е приел, че въззивната жалба отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК и е  допустима.

На основание чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, при което намери, че същото не страда от пороци обуславящи постановяване на решение от въззивния съд на основание чл. 270 ал.1 и ал.3 от ГПК.

На основание чл. 271 ал.1 от ГПК съдът пристъпи към разглеждане на спора по същество в рамките на предмета – лимитиран с подадените жалби, при което, извършвайки анализ на събраните пред двете инстанции доказателства по отделно и в съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е установено по делото, че въззиваемата Ж.И.М., въз основа на трудов договор № 30/26.09.2005г., е работила по трудово правоотношение в ответното дружество "М. – 2*" ЕООД, гр. В. първоначално на длъжността "сортировач", като от 01.06.2006 г. е преназначена на длъжността "продавач", а от 01.12.2006г. с допълнително споразумение № 76/01.12.2006г. на длъжността "продавач-консултант". На 01.12.2006г. въззиваемата е получила срещу подпис длъжностна характеристика за длъжността "продавач-консултант", в която са посочени основните длъжностни задължения и отговорности.

Съгласно протокол от 18.08.2008г. в магазин "М." – С. била извършена инвентаризация от свид. П. на стокови запаси по устно нареждане на управителя на фирмата по повод сигнал на клиенти за извършени злоупотреби от страна на персонала. Резултатите били отразени като отклонение в %, като общо - 1,26 %, при допустима разлика - 2%.

 

За извършената проверка св. Д. Б. изготвила докладна записка  от 22.08.2008г. до Управителя на дружеството, като въз основа на проведени разговори със служители, чиито имена не се посочват, е приела, че четирите служителки посочени в докладната записка са извършвали системни злоупотреби, като са присвоявали стоки от магазин „М.” в гр. С.. В докладната записка не е посочен периода от време, през който са извършвани системните нарушения, нито в какво се изразява противоправното поведение. От една страна в записката е посочено, че трима от служителите направили писмени потвърждения, а служителките, чиято дейност е проверявана са били поканени да дадат писмени обяснения, но отказали да сторят това. В докладната записка са посочени като приложения писмени потвърждения от служители, които обаче не са представени по делото. В докладната записка е посочено, че от извършената инвентаризация се установили сериозни липси, но не е посочен техният размер.

Въззиваемата Ж.И.М. е поканена да даде писмени обяснения в рамките на работния ден на получаване и връчване на поканата, по повод констатирани нарушения на трудовата дисциплина - злоупотреби със служебно положение от магазин "М." в гр. С.. Поканата е връчена на 22.08.2008г. срещу подпис лично на въззиваемата, няма отбелязване на час.

На същия ден 22.08.2008 г. в 10 ч. на въззиваемата е връчена срещу подпис Заповед № 153/25.08.2008г., издадена от Управителя на "М. – 2*" ЕООД, гр.В., на основание чл.188, т.З от КТ, вр. с чл.190, ал.1, т.4 и т.7 от КТ и чл.187, т.7, т.8, т.9 и т. 10 от КТ, с която и е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършени нарушения на трудовата дисциплина: злоупотреба с доверието на работодателя, неспазване вътрешните разпоредби и увреждане имуществото на работодателя и неспазване на законните разпореждания па работодателя - нарушение по чл.187, т.7, т.8, т.9 и 10 от КТ и т.41 и т.45 от Правилника за вътрешния трудов ред. Със заповедта на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с М., считано от 25.08.2008г.

Въззиваемата е регистрирана  на  17.10.2008 г. в Дирекция "Б. Т." С. като безработна. Видно от представеното като доказателство по делото копие от трудовата книжка на Ж.М. след отразеното прекратяване на трудовото й правоотношение в "М. – 2*" ЕООД, гр. В. друго отбелязване в трудовата й книжка няма.

От отговора на поставени по реда на чл.176 от ГПК въпроси, от пълномощника на ответното дружество, на ищцата, се установява, че в деня на връчване на заповедта за уволнение била извикана от О. Т. - отговарящ за човешките ресурси, който й връчил заповедта за дисциплинарното уволнение, като й казал, че предполага, че тя знае вече за какво става въпрос от колегите си, а доказателствата били в полицията. След като подписала заповедта, й била връчена покана да даде обяснения. Въззиваемата не дала такива, тъй като вече била подписала заповедта и решила, че каквото и на напише вече няма смисъл.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява следното: Свид. Н. П. /продавач в магазин "М." – С./ посочва, че е виждала ищцата да слага стограмка на кантара и да изкарва баркод на стойност за 100 гр., като го слага на избрани от нея дрехи. Посочва, че етикета минавал през касата с този баркод. Според нея тези пакети, на които ищцата слагала етикета за 100 гр. нямали такова тегло. Виждала я да тегли две дрехи, а да слага в пакета три. Свидетелката посочва, че това е било през м.юни 2008г., след това повече не я е виждала да прави това. Виждала ищцата и други нейни колеги да заделят дрехи на рафтове, но не е виждала кога и кой ги е вземал. Свидетелката посочва, че не били уведомени за резултатите от ревизията.

Свидетелката Д. Б. посочва, че по време на ревизията е провеждала разговори със служителите и на самата ревизия не е присъствала. Ревизията била по сигнал за извършени нарушения от служители в магазина в гр.С. Св. Б. посочва, че за Ж.М. знаела само това, че издавала баркод на стойност 100 гр. и го залепяла на пакет с по-голяма стойност. Б. не знае дали при тези разговори е говорила с М., тъй като не я познавала, не знае и дали М. е присъствала при инвентаризацията. Не е сигурна дали служителите, за които се твърдяло, че са извършили нарушения са били уведомени за констатациите. Във фирмата имало седмични доклади за отчет на дейността.

Свидетелката А. Д. посочва, че е виждала Ж.М. да маркира голям пакет със стограмка - вади баркод за 100 гр. и го слага на пакета без да го тегли. Посочва, че това е било в петъчен ден, когато стойността на 100 гр. е 2,80 лв. Виждала това няколко пъти. Друг път инвентаризация в магазина в С. не е правена.

 Съгласно приетото заключение на вещото лице, изготвило съдебно-икономическата експертиза се установява следното: Стоките - артикули се изпращат от гр. В. съпроводени със складова разписка в два екземпляра, в която са посочени по Артикули в килограм и Артикули в брой. Приемат се след изтегляне и изброяване от управителя и целия персонал, след което количеството се потвърждава и складовата разписка се осчетоводява. Единият екземпляр остава в обекта, а другият се предава в счетоводството на „М.-2*" ЕООД, гр. В.. Стоките в магазин „М." –С. се приемат и отчитат в Артикули в килограм и Артикули в брой. Наличностите по документи, отразени в Протокола от извършена инвентаризация от 18.08.2008г. съответствуват на тези по счетоводни данни от Справката за складови наличности. Фактически намерените количества по Протокола от 18.08.2008г. са установени чрез физическо претегляне и изброяване от комисия, чийто състав е посочен в Протокола. След сравняване на фактическите наличности с наличностите по документи са констатирани разлики, отразени в протокола. За артикулите, които се отчитат в килограм разликите са посочени в килограм, а за артикулите, които се отчитат в брой-разликите са посочени в брой. Констатираните количествени разлики не са остойностени. Резултатът от инвентаризацията, проведена на 18.08.2008г. е с отклонение в повече от 2% както следва: за Артикул М1 - резултатът от инвентаризацията е отклонение в повече от два процента - с 0.40 % /в повече/; за Артикул М1 - резултатът от инвентаризацията е отклонение в повече от два процента с 1.16 % /в повече/. Фирма "М. – 2*" ЕООД, гр. В. за липса признава само двете позиции от протокола от 18.08.2008г. - първа и втора - Артикул М1 и артикул М2, като и двата артикула се отчитат в килограми. За останалите видове артикули разликите не са остойностени и те не участват в крайния резултат от инвентаризацията, респ. в размера на липсата. Според фирмената политика на дружеството, след приспадане на допустимото отклонение от 2%, липсата е следната: За Артикул М1 -липсата в килограми е 4,831 кг. Цена на възстановяване е 8 лв./кг., т.е. стойността на липсата е 38,65лв. За Артикул М2 липсата в килограми е 15,088 кг. Цена на възстановяване е 2 лв./кг., т.е. стойността на липсата е 30,18лв. Обща сума на липсата - 68,82 лв. Съгласно политиката на фирмата липсите се възстановяват от целия персонал, вкл. и управителя на обекта, пропорционално на отработеното време. Общата стойност на липсата от 68,82лв. се разделя на общо отработените дни от персонала на обекта за месеца - 178 и се получава 0,39лв. за 1 ден. По този начин стойността на липсата, която следва да бъде поета от ищцата Ж.И.М. е в размер на 3,87 лв. Тази сума е удържана от възнаграждението на М. *** 2008г. чрез приспадане на бонуса й за този месец. Брутното трудово възнаграждение на Ж.И.М. за месеца, предхождащ уволнението - м. юли 2008 г. е 593,67 лв. Брутното трудово възнаграждение на Ж.И.М. за месец август 2008г., съобразно отработеното от нея през месеца е 320,90 лв.

Заключението на вещото лице е прието като неоспорено от страните, като при липсата на данни, будещи съмнение в неговата добросъвестност, съдът намира, че следва да възприеме заключението предвид специалните знания на вещото лице, с каквито съдът сам не разполага.

Препис от разпореждането, издадено като определение на съда на основание чл. 312, ал.1 от ГПК е връчен на ищцата на 13.10.2009г., в което й е указано, че не сочи доказателства за оставането си без работа след уволнението и за размера на претендираното от нея трудово възнаграждение за м. август 2009г., като е указан и едноседмичен срок да стори това. Искане за назначаване на СИЕ за установяване размера на получаваното въззиваемата трудово възнаграждение е направено в исковата молба. За оставането без работа обаче, доказателствата са посочени и представени едва в с.з. на 29.10.2009г. - служебна бележка № 1830\17.10.2008г. издадена от Директора на ДБТ – С. за това, че ищцата е била регистрирана в БТ на 17.10.2008г. За оставането на ищцата без работа за периода след прекратяване на трудовото правоотношение от 25.08.2009г. до 17.10.2008г. е представен препис от трудова книжка серия Б № 2***, в която като последно трудово правоотношение е отразено прекратеното с  процесната заповед на въззивника. Пред настоящата инстанция не са поискани нови доказателства. Така представените доказателства следва да бъдат кредитирани и въз основа на тях съдът следва да приеме, че от 29.10.2009г. до 25.02.2009г. – която датата е крайна за 6 – месечния срок, за който се претендира обезщетение, ищцата не е работила по трудово правоотношение. За периода до 29.10.2008г. съдът намира, че следва да санкционира процесуалното бездействие на ищцата във връзка със съобщените й на 13.10.2008г. указания, като съобразно принципа на процесуалната преклузия да приеме, че до тази дата по делото не се доказва оставането й без работа по трудово правоотношение.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба подадена от ответника е частично основателна.

Съдът е сезиран с предявените в условията на обективно съединяване искове по чл. 344 ал.1 т.1 – т.3 от КТ за признаване за незаконно уволнението, наложено като дисциплинарно наказание за нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т.7, т. 8, пр. първо, т. 9 и т. 10 от КТ и отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, за възстановяването на ищцата на работа на заеманата до уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за 6 месечен срок след уволнението и оставане без работа по чл. 225 ал.1 от КТ – в размер на 2220 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на уволнението – 25.08.2008г. до окончателното изплащане, както и с  иск по чл. 128 във вр. с чл. 242 от КТ за заплащане на трудовото възнаграждение на ищцата да м. август 2008г. – през, който месец е извършено уволнението.

Основателността на предявеният иск по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ е обусловена от установяването по надлежен ред на законосъобразността на издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение,  предпоставка за което е наличието на наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на работника, законосъобразността на което от своя страна е обусловено от спазването на процедурата и изискванията при налагането му по чл. 193, чл. 194 и чл. 195 от КТ  и при положителен извод в тази насока от установяване по същество на извършено от ищцата нарушение, за което в разпоредбите на чл. 190 ал.1 от КТ е предвидено налагането на такова наказание.

Основният спор между страните се свежда до това, дали заповедта отговаря на изискванията на чл. 195 ал.1 от КТ и дали при налагане на наказанието е спазена процедурата по чл. 193 ал.1 от КТ за осигуряване възможност на ищцата да бъде изслушана или да даде писмени обяснения. Тежестта за доказване на обстоятелствата относими към предпоставките за законосъобразност на уволнението и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е в тежест на работодателя.

От установените по делото обстоятелства се налага извода, че при налагане на дисциплинарното наказание „уволнение” на ищцата ответникът като работодател е спазил формално изискването на чл. 193 ал.1 от КТ да покани ищцата да даде обяснения, но фактически е била лишена от гарантираната от закона възможност за защита.

В разпоредбата на чл. 193 ал.1 от КТ са предвидени алтернативно две възможности, посредством които работодателят да даде възможност на работника да се защити – изслушване преди налагане на наказанието или приемане на писмените му обяснения и да събере и оцени посочените от работника доказателства. Установи се, че покана е била връчена на 22.08.2008г. – три дена преди издаването на заповедта за уволнение, в която е посочен срок да стори това, но поради липсата на конкретното посочване на нарушенията и деянията, с които поддържа, че е нарушила трудовата дисциплина -формулирани само като злоупотреби в магазин „М. в гр. С., без да е посочено, кога са извършени и в какво се изразяват, както и лишаването й от възможността да се запознае с доказателствата за тях, ищцата обективно е била лишена от възможност да стори това. Установи се, че на същата дата – 22.08.2008г. е бил проведен разговор със св. Д. Б., в който пряко й е заявено, че няма право да узнае, какви са конкретните нарушения и доказателствата за тях.

На следващо място, ищцата е била лишена от гарантираната и от закона възможност за защита чрез издаването на заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и за прекратяване на трудовото правоотношение в нарушение на императивните изисквания на разпоредбата на чл. 195 ал.1 от КТ. С тази разпоредба на закона се определят задължителните елементи на заповедта за дисциплинарно наказание. Липсата на който и да от тях е достатъчна, за да се приеме, че дисциплинарното наказание е незаконно. В случая се установи, че липсва индивидуализация на нарушението и посочване, кога е извършено, както и мотиви за налагане на наказанието. Мотивирането на заповедта е относимо, както към изискването на чл. 193, ал. 1 от КТ, така и към предвидените в чл. 194, ал. 1 от КТ срокове за налагане на дисциплинарните наказания. В процесната заповед нарушенията са посочени само с нормативната им индивидуализация по т.7, т.8 пр. 1 и т.9 по чл. 187 от КТ. Липсва посочване в какво точно се изразява злоупотребата с доверието на работодателя, кое е увреденото от служителя имущество и кои са дадените от работодателя законни разпореждания, които не са спазени от ищцата като служител. Единствените мотиви за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание по чл. 188 т.3 от КТ се изразяват в посочването, че са дадени обяснения от свидетели и е изготвена докладна записка, като последната не е посочено кога и от кого е изготвена. Същевременно от съдържанието на изготвената от св. Б. и представена по делото докладна записка от 22.08.2008г., също не може да се извлече индивидуализация на поведението на ищцата за конкретно извършените нарушения. Посочено е, че въз основа на извършената инвентаризация са установени сериозни липси, без да е посочен техния размер. От заключението на вещото лице във връзка с извършената на 18.08.2008г. инвентаризация се установява, че се касае за липси на стойност в размер на 68, 82 лв., представляващ около 1\4 от установената за същия период в страната минимална работна заплата. Такъв размер не може да се прецени като „сериозен” още повече, че съобразно установената практика на ответника за възстановяване на липси, сумата подлежаща на възстановяване от ищцата се установи от заключението на в.л. в размер на 3, 87 лв. Независимо от размера, нарушението на трудовата дисциплина би било сериозно, ако се касае за проявена системност и продължителност във времето на конкретно недобросъвестно и противоправно поведение. В докладната записка обаче липсва, както индивидуализация на поведението на ищцата, преценено като нарушение на трудовата дисциплина, така и периода, през който е имала такова поведение. При все това, същественото в случая е, че не се установиха по никакъв начин данни, така изготвената докладна записка и констатациите в нея, както и обясненията на други служители във връзка с извършената проверка или протокола от инвентаризацията да са предявени на ищцата и тя да е имала възможност да се запознае с тях.

Макар и между страните да липсва спор относно спазването на установените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове за налагане на дисциплинарното наказание, както се посочи и по-горе, съдът е задължен и служебно да проследи тяхното спазване, което в случая е невъзможно, поради непосочването в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, кога са извършени нарушенията на трудовата дисциплина.

Предвид гореизложеното относно наличието на съществени нарушения на императивните изисквания на разпоредбите на чл. 193 и чл. 195 ал.1 от КТ поставени като абсолютна предпоставка за законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, съдът следва да отмени процесната заповед и да признае уволнението за незаконно, без да разглежда спора по съществото на извършените нарушения. В хода на делото чрез свидетелските показания са налице данни за такова недобросъвестно поведение от страна на ищцата, но с оглед нарушенията на процедурата по установяване и налагане на наказанието, от съдържанието на заповедта не може да се направи извод, че те са тези, във връзка с които е издадена.

С оглед основателността на предявения иск по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ е основателен и обусловеният от него иск по чл. 344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност, както и на предявения иск по чл. 344 ал.1 т.3 вр. чл. 225, ал.1 от КТ.

Предявеният иск по чл. 344, ал.1, т. 3 вр. чл. 225 ал.1 от КТ е такъв за вреди, като вредата се характеризира като пропускане на ползи и се съизмерва с пропускането от страна на служителя да получи трудови възнаграждения за периода на оставане без работа за не повече от 6 месеца. Релевантна в случая е незаетостта на служителя по трудово правоотношение, като реализирането на доходи по друг начин е неотносимо при определяне размера на вредата.

Причинната връзка за оставането на ищцата без работа предвид основателността на предявения иск за незаконност на уволнението е безспорно установена. Възможността на ищцата да престира своя труд, срещу което да получи трудово възнаграждение е преустановена именно поради уволнението, а не с оглед друг факт.

Основният спор между страните е свързан със срока, за който въззивницата следва да получи обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ, а от тук – размера на предявения иск.

Фактът на оставане без работа е в доказателствена тежест на ищцата като по надлежния ред по делото се установява, че е останала без работа за периода от 29.10.2008г. до 25.02.2009г., като за периода от 25.08.2008г. до 29.10.2008г. предявеният иск не е доказан. Размерът на брутното трудово възнаграждение получено от ищцата за месеца предхождащ уволнението се установява от заключението на вещото лице в размер на 593,67 лв. (за 23 р.д.), от което следва, че размерът на дължимото от работодателя обезщетения за периода на оставане без работа от 29.10.2008г. до 25.02.2009г. е 2271,45 лв., като предявеният иск е за сумата от 2220 лв., която ответникът следвало да бъде осъден да заплати със законната лихва. В случая не се установява преди подаването на исковата молба ищцата да е отправила покана до работодателя по чл. 84 ал.2 от ЗЗД, поради което следвало да се присъди, считано от подаване на исковата молба – 02.09.2008г.

Съгласно разпоредбата на чл. 271 ал. 1 от ГПК, когато решението не е обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение. В случая не е подадена въззивна жалба от ищцата, въззиваема в настоящото производство и решението не може да накърнява положението и правата на въззивника, подал жалба срещу него, поради което следва да бъде потвърдено така както е постановено, за сумата от 2090,75 лв., представляваща обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ  за периода на оставане без работа /от 29.10.2008г. до 25.02.2009г./, като правилно и законосъобразно.

  От доказателствата по делото се установява и основателността на предявения иск по чл. 128 вр. чл. 242 от КТ. Безспорно е, че до 25.08.2009г. ищцата е престирала труд, за което работодателят дължи възнаграждение, за което също е безспорно, че не е изплатено. Размерът  на възнаграждението се установява от заключението на вещото лице – 320, 90 лв., която ответникът следва да бъде осъден да я заплати, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.09.2008г. до окончателното изплащане на сумите.

И в останалата част решението е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

И двете страни претендират заплащането на разноски пред настоящата инстанция като не са представили списък за тях съгласно изискването на чл. 80 от ГПК. Ищцата е направила такива в размер на 150 лв. за заплатеното адвокатско възнаграждение, които с оглед крайния изход на делото пред настоящата инстанция следва да бъдат присъдени до размера от 64 лв. Ответникът също е претендирал деловодни разноски, като подадената от него жалба е основателна досежно присъденото от първоинстанционния съд обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ за периода от 25.08.2008г. до 29.10.2009г. във връзка с въззивното обжалване направените и доказани разноски са тези за заплатената д.т. от 116,82 лв. относно обжалването на решението във всичките му части.  Поради основателността на жалбата само във връзка с предявения иск по чл. 225 ал.1 от КТ следва да бъдат присъдени до размера от 49,29 лв.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1223\23.12.2008г. постановено по гр.д. № 3344\08г. по описа на РС – Сливен.

 

ОСЪЖДА „МИЛА-2000” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Брегалница” № 60-Д-91, ЕИК 103945225, представлявано от управителя Ж.Я.Ж. да заплати на Ж.И.М. с ЕГН ********** ***„Дружба” 37-Д-10, сумата 64 лв. /шестдесет и четири лева/, представляваща деловодни разноски пред въззивната инстанция.

 

ОСЪЖДА Ж.И.М. с ЕГН ********** ***„Дружба” 37-Д-10 да заплати на „МИЛА-2000” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Брегалница” № 60-Д-91, ЕИК 103945225, представлявано от управителя Ж.Я.Ж., сумата от 49,90лв. /четиридесет и девет лева и деветдесет стотинки/ лв., представляваща деловодни разноски пред въззивната инстанция.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: