РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 13.04.2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети март през две хиляди и девета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.М.,

ЧЛЕНОВЕ:М.Б.,*** Х.,

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от Хр. М. *** по описа на съда за 2009г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на гл. ХV „Бързо производство” по ГПК.

С Решение № 1222\23.12.2008г. постановено по гр.д. № 3346\08г. по описа на РС – Сливен е признато за незаконно уволнението и е отменена заповед № 151\25.08.2008г. та Управителя на „М.-*” ЕООД – гр. В., с която на основание чл. 330 ал.2, т.6 от КТ във вр. с чл. 190, ал.1, т.4 от КТ и чл. 187, т.7, т.8, т.9 и т.10 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с В.Ж. К., считано от 25.08.2008г.; възстановена е на заеманата до уволнението длъжност „продавач-консултант” при ТД „М.-*” – гр. В. с място на работа – гр. Сливен, като „М.-*” ЕООД – гр. В. е осъдено да заплати на В.Ж. К. сумата от 460 лв., представляваща брутно трудово възнаграждение за м. авгусдт 2008г., ведно ссъ законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба – 02.09.2008г. сумата от 2300,86 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 25.08.2008г. до 11.12.2008г. поради незаконното уволнение с отменената заповед, ведно със законната лихва, считано то влизане в сила на решението до окончателното изплащане, като в останалата му част до пълния размер от 2760 лв. същият иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан. В полза на ищцата са присъдени деловодни разноски в размер на 43 лв., а в полза на ответника 49,90 лв., като в тежест на ответника е възложена държавна такса в размер на 242,30 лв. и 120 лв. разноски.

Решението е обжалвано от ответника, като в жалбата бланкетно е посочено, че се обжалва изцяло. В допълнително представената въззивна жалба посочва, че решението нищожно, недопустимо и неправилно, като излага аргументи за това, че във връзка с предявения иск по чл. 225 ал.1 от КТ ищцата не е доказала оставането си без работа, като представените в тази насока са допуснати в нарушение на процесуалната преклузия - посочването им след изтичането на процесуалните срокове установени в разпоредбата на чл. 312 ал.2 от ГПК.

В срока по чл. 262 ал.2 вр. с ал.1 от ГПК В.Ж. К. е депозирала насрещна жалба против решението на районния съд в частта, с която е отхвърлен предявения от нея иск с правно основание по чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. Поддържа, че предявеният иск е следвало да се уважи включително за периода следващ приключването на съдебните прения, т.к. бързото исково производство няма за цел да преклудира правото на обезщетение за периода, който настъпва след приключване на съдебното производство. Претендира, че обезщетението за забава се дължи от деня на уволнението, а не както е определен началния момент с обжалваното решение –считано от влизането му в сила. Иска се отмяна на решението в частите, с които исковете са отхвърлени и уважаването им от въззивната инстанция.

В подаденото в срока по чл. 263 ал.1 от ГПК писмено възражение оспорва въззивната жалба. Излага съображения, че липсва нарушение на правилата за процесуална преклузия, т.к. периода през който ищцата е без работа поради незаконното уволнение и претендира обезщетение продължава и след постановяването на решението от районния съд, което следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 235 ал.3 от ГПК.

В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие – адв. Ч., който поддържа, че при налагане на дисциплинарното наказание работодателят е спазил императивните изисквания на закона в чл. 193 ал.1, ч. 194 и чл. 195 ал. 1 от КТ. Поддържа изложеното в жалбата, че ищцата е пропуснала съобразно доклада на съда и указанията съгласно чл. 312, ал.2 от ГПК да посочи доказателствата, въз основа на които е уважен предявения иск за обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ.

Въззиваемата редовно призована не се явява. За нея се явява представител по пълномощие – адв. А., която оспорва въззивната жалба и поддържа насрещната на изложените в нея и възражението съображения.

С определение от 10.02.2009г. съдът е приел, че въззивната жалба подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и насрещната – подадена в срока по чл. 263 ал.2 от ГПК са допустими.

На основание чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, при което намери, че същото не страда от пороци обуславящи постановяване на решение от въззивния съд на основание чл. 270 ал.1 и ал.3 от ГПК.

На основание чл. 271 ал.1 от ГПК съдът пристъпи към разглеждане на спора по същество в рамките на предмета – лимитиран с подадените жалби, при което, извършвайки анализ на събраните пред двете инстанции доказателства по отделно и в съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните са били в правоотношение възникнало по трудов договор, като считано от 01.11.2005г. ищцата е работила на длъжността „продавач”, променена с допълнително споразумение от 01.12.2006г. на „продавач-консултант, основните права и задължения за която са посочени във връчената й на 01.12.2006г. длъжностна характеристика. С последващи допълнителни споразумения е променян размера на трудовото възнаграждение, като с № 208\01.07.2008г. е определено в размер на 562 лв. В него е определено работно място – в гр. „С.”, бул. „Г. С.” №* (търговски к-с Тернолпол) и е посочено, че служителят ще изпълнява задачи, цели и има правомощия съгласно нова длъжностна характеристика за длъжността „продавач-консултант”. Новата длъжностна характеристика посочена в това допълнително споразумение не е представена по делото.

По сигнал на служители, в търговския обект на ответника, където е работила ищцата, на 18.08.2008г. е била извършена проверка от пълномощник на Управителя на дружеството – Д. В. Б. за извършени злоупотреби от страна на служители, измежду които и ищцата. Във връзка с извършената проверка по делото е разпитан св. П. П.в, който посочва, че е била извършена инвентаризация от комисия, в която е участвал и той, като установили липси в едната търговска зала от 28 кг., а в другата – 31-32 кг., което количество е над 2 % от възприетото от работодателя като допустимо отклонениие.  За извършената проверка св. Д. Б. изготвила докладна записка  от 22.08.2008г. до Управителя на дружеството, като въз основа на проведени разговори със служители, чиито имена не се посочват, е приела, че четирите служителки посочени в докладната записка са извършвали системни злоупотреби, като са присвоявали стоки от магазин „М.я” в гр. Сливен. В докладната записка не е посочен периода от време, през който са извършвани системните нарушения, нито в какво се изразява противоправното поведение. От една страна в записката е посочено, че трима от служителите направили писмени потвърждения, а служителките, чиято дейност е проверявана са били поканени да дадат писмени обяснения, но отказали да сторят това. В докладната записка са посочени като приложения писмени потвърждения от служители, които обаче не са представени по делото.

В докладната записка е посочено, че от извършената инвентаризация се установили сериозни липси, но не е посочен техният размер. Във връзка с констатациите за липси в докладната записка по делото е назначена съдебно – икономическа експертиза, като от заключението на в.л. Н. Т. Д. се установява, че стоките в магазин „М.”, където е работила ищцата са отразени в Протокол от извършена на 18.08.2008г. инвентаризация, в която стоките са отчетени по артикули в килограм и артикули в брой – различни видове облекла, които се изпращат от гр. В. съпроводени със складова разписка в два екземпляра. Приемат се и се изтеглят, съответно изброяват от управителя и целия персонал, след което количеството се потвърждава и складовата разписка се осчетоводява, като по този начин се задължава съответния търговски обект „М.”. Един от екземплярите остава в обекта, а другия се предава в счетоводството на „М.” ЕООД – гр. В.. В приложения към заключението вещото лице е отразило резултатите от извършената инвентаризация отразени в протокол от 18.08.2008г., като се установява отклонение над 2% от допустимата разлика - 0, 40 % за артикули М1 и 1, 16 %  от артикул М2. В протокола липсва остойностяване на установените липси, поради което не може да се установи и техния размер. В предприятието на ответника вещото лице е установило възприета практика за възстановяване на липсите при цена от 8 лв. за кг от артикул М1 и 2 лв. за кг от артикул М2, от което следва, че подлежащата на възстановяване сума е 38,65 лв. за артикул М1 и 30,18 лв. за артикул М2 или общо 68, 82 лв. Общата стойност след разделянето на общо отработените дни от персонала за месеца – 178 се установява от 0, 39 лв. на ден, подлежаща на възстановяване съобразно практиката на работодателя от целия персонал. Подлежащата на възстановяване сума от въззиваемата съобразно така установената практика на работодателя е общо 5, 80 лв.

В същото заключение в п.7 на базата на средно дневното брутно трудово възнаграждение на ищцата за м. юли 2008г., през който месец е ползван и отпуск от 5 дни вещото лице е определило и размера на БТВ на ищцата в размер на 653,33 лв. За м. август 2008г. вещото лице дава заключение, че БТВ на въззиваемата за 13 работни дни е 491,68 лв.

Заключението на вещото лице е прието като неоспорено от страните, като при липсата на данни, будещи съмнение в неговата добросъвестност, съдът намира, че следва да възприеме заключението предвид специалните знания на вещото лице, с каквито съдът сам не разполага.

След извършената инвентаризация от 18.08.2008г. и изготвената на 22.08.2008г. докладна записка на 25.08.2008г. на ищцата е била връчена срещу подпис заповед № 151\25.08.2008г. издадена от Управителя на „М.-*” ЕООД – гр. В., с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и считано от 25.08.2008г. е прекратено трудовото правоотношение. Посочено е, че на основание чл. 221 ал.2 от КТ дължи обезщетение на работодателя в размер на едномесечното си брутно трудово възнаграждение и е наредено да й бъде изплатено обезщетение на основание чл. 224 ал.1 от КТ за неизползван платен годишен от пуск от 1 ден. В заповедта е посочено, че дисциплинарното наказание се налага заради: 1. злоупотреба с доверието на работодателя; 2. не спазване на вътрешните разпоредби и увреждане имуществото на работодателя и 3. не спазване на неговите законни разпореждания. В заповедта нарушенията са посочени с текстове от закона, а именно „чл. 187 т.7, т.8, т.9 и т. 10 от КТ и т. 41 и т. 45 от Правилника за вътрешния трудов ред на „Мила-2000” ЕООД. За  нито едно от тези нарушения в заповедта не е посочено, в какво се изразява поведението на ищцата, нито е посочено, кога са извършени. За да приеме, че са извършени тези нарушения работодателят се е позовал в заповедта на обяснения от свидетели, чиито имена не са посочени, както и на докладна записка, без да е посочено от кого е изготвена и кога.

По делото е представена писмена покана до ищцата на основание чл. 193 ал.1 от КТ да даде обяснения относно злоупотреби, като конкретното деяние или деяния, както и датата на извършването им не са посочени в писмената покана и липсва позоваване на докладната записка от 22.08.2008г. От друга страна, противно на посоченото в докладната записка от 22.08.2008г. на Д. Балчева, е видно, че ищцата е получила писмена покана срещу подпис на същата дата, на която е изготвена и докладната записка – 22.08.2008г. и липсва удостоверяване на отказ за получаването й или за даване на писмени обяснения. В поканата е посочено, че писмените обяснения е следвало да бъдат предоставени в рамките на работния ден.

Относно възможността на ищцата да даде обяснения във връзка с нарушенията на трудовата дисциплина в обясненията си дадени пред съда на основание чл. 176 от ГПК отрича да е ощетявала сама или в съучастие с други лица работодателя. За повдигането на обвинения научила от Д. Б.на 22.08.2008г., която я уведомила, че е подаден сигнал за извършени нарушения от четирима служители, измежду които и тя. Поискала да научи, в какво точно я обвиняват и, какви са доказателствата за това, но й било отказано с обяснението, че доказателствата са били представени в полицията. Във връзка с последното по делото се установява, че при РУ на МВР – Сливен е образувана преписка вх. № 5448-А\08г., по която няма образувано дознание. Преписката е била върната на РУ за допълнителна проверка, след което е върната на РП – Сливен с рег. № 8652\13.11.2008г. Едновременно с връчването на поканата ищцата е била уведомена и, че ще бъде уволнена. Съпоставката с представената като връчена писмена покана – посочена по-горе, при липсата на други доказателства във връзка с предоставянето на възможност за даване на обяснения, налагат кредитирането на обясненията на въззиваемата дадени по чл. 176 от ГПК относно същите обстоятелства. В показанията си свидетелката Д. Б., която е изготвила и докладната записка, поддържа, че е поставила на ищцата същите въпроси, които е поставила към останалите служители, но от показанията й не могат да се извлекат данни за конкретните въпроси и обстоятелства предявени на ищцата и съответно не може да се обоснове извод, че е била предоставена възможност да научи, в какви нарушения на трудовата дисциплина е обвинена, съответно да представи доказателства в своя защита. По делото са разпитани като свидетели и други служители в търговския обект – св.Д. и св.П., като в техните показани липсват данни, които да установяват противното.

Показанията на тези свидетели, вкл. на Д. Б. се концентрират като взаимно се допълват за това, че ищцата е била виждана почти всеки ден – неясно за какъв период, да заделя и предава на своята майка пакети с дрехи, които са били маркирани с баркод само за минимално количество от 100 гр. Тези данни от показанията на свидетелите обаче не са отразени нито в докладната записка, нито във връчената на ищцата писмена покана за даване на обяснения, нито в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.

В обясненията дадени на основание чл. 176 от ГПК ищцата поддържа, че на 22.08.2002г. й е била връчена друга – предхождаща заповед за уволнение, което обстоятелство не се потвърждава от останалите доказателства по делото.

Препис от разпореждането, издадено като определение на съда на основание чл. 312, ал.1 от ГПК е връчен на ищцата на 13.10.2009г., в което й е указано, че не сочи доказателства за оставането си без работа след уволнението и за размера на претендираното от нея трудово възнаграждение за м. август 2009г., като е указан и едноседмичен срок да стори това. Искане за назначаване на СИЕ за установяване размера на получаваното въззиваемата трудово възнаграждение е направено в исковата молба. За оставането без работа обаче, доказателствата са посочени и представени едва в с.з. на 29.10.2009г. - служебна бележка № 1892\17.10.2008г. издадена от Директора на ДБТ – Сливен за това, че ищцата е била регистрирана в БТ на 17.10.2008г. За оставането на ищцата без работа за периода след прекратяване на трудовото правоотношение от 25.08.2009г. до 17.10.2008г. е представен препис от трудова книжка № 41, в която като последно трудово правоотношение е отразено прекратеното с  процесната заповед на въззивника. Пред настоящата инстанция съдът допусна и прие доказателства за оставането на ищцата без работа за периода след 23.12.2008г., както и след 16.02.2009г. – преписи от регистрационен картон при БТ и посещения на безработен.

Така представените доказателства следва да бъдат кредитирани и въз основа на тях съдът следва да приеме, че от 29.10.2009г. до 25.02.2009г. – която датата е крайна за 6 – месечния срок, за който се претендира обезщетение, ищцата не работила по трудово правоотношение. За периода до 29.10.2008г. съдът намира, че следва да санкционира процесуалното бездействие на ищцата във връзка със съобщените й на 13.10.2008г. указания, като съобразно принципа на процесуалната преклузия да приеме, че до тази дата по делото не се доказва оставането й без работа по трудово правоотношение.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Както жалбата подадена от ответника, така и насрещната жалба на ищцата са частично основателни.

Съдът е сезиран с предявените в условията на обективно съединяване искове по чл. 344 ал.1 т.1 – т.3 от КТ за признаване за незаконно уволнението, наложено като дисциплинарно наказание за нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т.7, т. 8, пр. първо, т. 9 и т. 10 от КТ и отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, за възстановяването на ищцата на работа на заеманата до уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за 6 месечен срок след уволнението и оставане без работа по чл. 225 ал.1 от КТ – в размер на 2760 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на уволнението – 25.08.2008г. до окончателното изплащане, както и с  иск по чл. 128 във вр. с чл. 242 от КТ за заплащане на трудовото възнаграждение на ищцата да м. август 2008г. – през, който месец е извършено уволнението.

Основателността на предявеният иск по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ е обусловена от установяването по надлежен ред на законосъобразността на издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение,  предпоставка за което е  наличието на наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на работника, законосъобразността на което от своя страна е обусловено от спазването на процедурата и изискванията при налагането му по чл. 193, чл. 194 и чл. 195 от КТ  и при положителен извод в тази насока от установяване по същество на извършено от ищцата нарушение, за което в разпоредбите на чл. 190 ал.1 от КТ е предвидено налагането на такова наказание.

Основният спор между страните се свежда до това, дали заповедта отговаря на изискванията на чл. 195 ал.1 от КТ и дали при налагане на наказанието е спазена процедурата по чл. 193 ал.1 от КТ за осигуряване възможност на ищцата. Тежестта за доказване на обстоятелствата относими към предпоставките за законосъобразност на уволнението и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е в тежест на работодателя.

От установените по делото обстоятелства се налага извода, че при налагане на дисциплинарното наказание „уволнение” на ищцата ответникът като работодател е спазил формално изискването на чл. 193 ал.1 от КТ да покани ищцата да даде обяснения, но фактически е била лишена от гарантираната от закона възможност за защита.

В разпоредбата на чл. 193 ал.1 от КТ са предвидени алтернативно две възможности, посредством които работодателят да даде възможност на работника да се защити – изслушване преди налагане на наказанието или приемане на писмените му обяснения и да събере и оцени посочените от работника доказателства. Установи се, че покана е била връчена на 22.08.2008г. – три дена преди издаването на заповедта за уволнение, в която е посочен срок да стори това, но поради липсата на конкретното посочване на нарушенията и деянията, с които поддържа, че е нарушила трудовата дисциплина -формулирани само като злоупотреби в магазин „М.в гр. Сливен, без да е посочено, кога са извършени и в какво се изразяват, както и лишаването й от възможността да се запознае с доказателствата за тях, ищцата обективно е била лишена от възможност да стори това. Установи се, че на същата дата – 22.08.2008г. е бил проведен разговор със св. Д. Б., в който пряко й е заявено, че няма право да узнае, какви са конкретните нарушения и доказателствата за тях.

На следващо място, ищцата е била лишена от гарантираната и от закона възможност за защита чрез издаването на заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и за прекратяване на трудовото правоотношение в нарушение на императивните изисквания на разпоредбата на чл. 195 ал.1 от КТ. С тази разпоредба на закона се определят задължителните елементи на заповедта за дисциплинарно наказание. Липсата на който и да от тях е достатъчна, за да се приеме, че дисциплинарното наказание е незаконно. В случая се установи, че липсва индивидуализация на нарушението и посочване, кога е извършено, както и мотиви за налагане на наказанието. Мотивирането на заповедта е относимо, както към изискването на чл. 193, ал. 1 от КТ, така и към предвидените в чл. 194, ал. 1 от КТ срокове за налагане на дисциплинарните наказания. В процесната заповед нарушенията са посочени само с нормативната им индивидуализация по т.7, т.8 пр. 1 и т.9 по чл. 187 от КТ. Липсва посочване в какво точно се изразява злоупотребата с доверието на работодателя, кое е увреденото от служителя имущество и кои са дадените от работодателя законни разпореждания, които не са спазени от ищцата като служител. Единствените мотиви за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание по чл. 188 т.3 от КТ се изразяват в посочването, че са дадени обяснения от свидетели и е изготвена докладна записка, като последната не е посочено кога и от кого е изготвена. Същевременно от съдържанието на изготвената от св. Б. и представена по делото докладна записка от 22.08.2008г., също не може да се извлече индивидуализация на поведението на ищцата за конкретно извършените нарушения. Посочено е, че въз основа на извършената инвентаризация са установени сериозни липси, без да е посочен техния размер. От заключението на вещото лице във връзка с извършената на 18.08.2008г. инвентаризация се установява, че се касае за липси на стойност в размер на 68, 82 лв., представляващ около 1\4 от установената за същия период в страната минимална работна заплата. Такъв размер не може да се прецени като „сериозен” още повече, че съобразно установената практика на ответника за възстановяване на липси, сумата подлежаща на възстановяване от ищцата се установи от заключението на в.л. в размер на 5, 80 лв. Независимо от размера, нарушението на трудовата дисциплина би било сериозно, ако се касае за проявена системност и продължителност във времето на конкретно недобросъвестно и противоправно поведение. В докладната записка обаче липсва, както индивидуализация на поведението на ищцата, преценено като нарушение на трудовата дисциплина, така и периода, през който е имала такова поведение. При все това, същественото в случая е, че не се установиха по никакъв начин данни, така изготвената докладна записка и констатациите в нея, както и обясненията на други служители във връзка с извършената проверка или протокола от инвентаризацията да са предявени на ищцата и тя да е имала възможност да се запознае с тях.

Макар и между страните да липсва спор относно спазването на установените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове за налагане на дисциплинарното наказание, както се посочи и по-горе, съдът е задължен и служебно да проследи тяхното спазване, което в случая е невъзможно, поради непосочването в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, кога са извършени нарушенията на трудовата дисциплина.

Предвид гореизложеното относно наличието на съществени нарушения на императивните изисквания на разпоредбите на чл. 193 и чл. 195 ал.1 от КТ поставени като абсолбютна предпоставка за законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, съдът следва да отмени процесната заповед и да признае уволнението за незаконно, без да разглежда спора по съществото на извършените нарушения. В хода на делото чрез свидетелските показания са налице данни за такова недобросъвестно поведение от страна на ищцата, но с оглед нарушенията на процедурата по установяване и налагане на наказанието, от съдържанието на заповедта не може да се направи извод, че те са тези, във връзка с които е издадена.

С оглед основателността на предявения иск по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ е основателен и обусловеният от него иск по чл. 344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност, както и на предявения иск по чл. 344 ал.1 т.3 вр. чл. 225, ал.1 от КТ.

Предявеният иск по чл. 344, ал.1, т. 3 вр. чл. 225 ал.1 от КТ е такъв за вреди, като вредата се характеризира като пропускане на ползи и се съизмерва с пропускането от страна на служителя да получи трудови възнаграждения за периода на оставане без работа за не повече от 6 месеца. Релевантна в случая е незаетостта на служителя по трудово правоотношение, като реализирането на доходи по друг начин е неотносимо при определяне размера на вредата.

Причинната връзка за оставането на ищцата без работа предвид основателността на предявения иск за незаконност на уволнението е безспорно установена. Възможността на ищцата да престира своя труд, срещу което да получи трудово възнаграждение е преустановена именно поради уволнението, а не с оглед друг факт.

Основният спор между страните е свързан със срока, за който въззивницата следва да получи обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ, а от тук – размера на предявения иск.

Фактът на оставане без работа е в доказателствена тежест на ищцата като по надлежния ред по делото се установява, че е останала без работа за периода от 29.10.2008г. до 25.02.2009г., като за периода от 25.08.2008г. до 29.10.2008г. предявеният иск не е доказан. Размерът на брутното трудово възнаграждение получено от ищцата за месеца предхождащ уволнението се установява от заключението на вещото лице в размер на 653,33 лв. (за 23 р.д.), от което следва, че размерът на дължимото от работодателя обезщетения за периода на оставане без работа от 29.10.2008г. до 25.02.2009г. е 2499,72 лв., който се дължи съгласно Тълкувателно решение № 3 от 19.III.1996 г. по гр. д. № 3/95 г., ОСГК, докладчик съдията К. Я., от деня на поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а ако такава покана не е отправена от работника или служителя, лихва се дължи от деня, в който искът е предявен. В случая не се установява преди подаването на исковата молба ищцата да е отправила покана до работодателя по чл. 84 ал.2 от ЗЗД, поради което следва да се присъди, считано от подаване на исковата молба – 02.09.2008г.

От доказателствата по делото се установява и основателността на предявения иск по чл. 128 вр. чл. 242 от КТ. Безспорно е, че до 25.08.2009г. ищцата е престирала труд, за което работодателят дължи възнаграждение, за което също е безспорно, че не е изплатено. Размерът  на възнаграждението се установява от заключението на вещото лице – 491, 68 лв., като предявеният иск е за сумата от 460 лв., която ответникът следва да бъде осъден да я заплати, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.09.2008г. до окончателното изплащане на сумите.

Предвид гореизложеното решението на районния съд, с което предявеният иск по чл. 344, ал.1 т.3 вр. чл. 225 ал.1 от КТ е отхвърлен над размера от 2300,86 лв. до размера от 2499, 72 лв. следва да се отмени, като вместо това да се уважи за същата част, като се присъди заедно със законната лихва върху целия размер на дължимото обезщетение, считано от подаване на исковата молба – 02.09.2008г. до окончателното изплащане на сумите.

В останалата част е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

И двете страни претендират заплащането на разноски пред настоящата инстанция като не са представили списък за тях съгласно изискването на чл. 80 от ГПК. Ищцата е направила такива в размер на 150 лв. за заплатеното адвокатско възнаграждение, които с оглед крайния изход на делото пред настоящата инстанция следва да бъдат присъдени до размера от 64 лв. Ответникът също е претендирал деловодни разноски, като подадената от него жалба е основателна досежно присъденото от първоинстанционния съд обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ за периода от 25.08.2008г. до 29.10.2009г. във връзка с въззивното обжалване направените и доказани разноски са тези за заплатената д.т. от 121 лв. относно обжалването на решението във всичките му части.  Поради основателността на жалбата само във връзка с предявения иск по чл. 225 ал.1 от КТ следва да бъдат присъдени до размера от 51 лв.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1222\23.12.2008г. постановено по гр.д. № 3346\08г. по описа на РС – Сливен В ЧАСТТА, с която предявеният от В.Ж. К. ЕГН ********** ***„И. А.” № * против „М.-*” ЕООД  със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Б.” * * * и съдебен адрес: гр. С., УЛ. „Г. С.” №*, магазин „М.” за заплащането на обезщетение за оставане без работа поради незаконност на уволнението със заповед № 151\25.08.2008г. е отхвърлен над размера от 2300,86 лв. до размера от 2499, 72 лв. и в частта, в която началният момент, от който се дължи законната лихва върху сумата от 2300, 86 лв. е определен считано от влизане в сила на решението, като

 

ОСЪЖДА „М.-*” ЕООД – гр. В.да заплати на В.Ж. К. сумата, явяваща се разликата над 2300,86 лв. до размера от 2499,72 лв., като общият размер представлява обезщетение за оставане без работа поради незаконност на уволнението със заповед № 151\25.08.2008г. за периода от 29.10.2008г. до 25.02.2009г., ведно със законната лихва върху сумата от 2499, 72 лв. считано от подаване на исковата молба – 02.09.2008г. до окончателното изплащане на сумите.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1222\23.12.2008г. постановено по гр.д. № 3346\08г. по описа на РС – Сливен В ОСТАНАЛАТ ЧАСТ.

 

ОСЪЖДА „М.-*” ЕООД да заплати на В.Ж. К.сумата 64 лв., представляваща деловодни разноски пред въззивната инстанция.

 

ОСЪЖДА В. Ж. К.да заплати на „М.-*” ЕООД –гр. В. сумата от 51 лв., представляваща деловодни разноски пред въззивната инстанция

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: