Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. Сливен, 16.03.2009 г.

 

    В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд, гражданско отделение- първи състав в съдебно заседание на единадесети март, през две хиляди и девета година,

в състав:                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:         М.С.

         ЧЛЕНОВЕ:                 М.Д.

                                                                         мл. с.    М.М.        

При секретаря П.С. и в присъствието на Прокурора …………….…………… като разгледа докладваното от М. Д. ***  по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 439 от ГПК, с обжалваем интерес 2194.31 лв.

Обжалвано е Р. № 1184/09.12.2008 г. по гр.д. № 3619/2008 г. по описа на СлРС, с което е отхвърлен, предявения от И.К.К. ***  отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК против “Т. С.” ЕАД- гр. Сливен за признаване за установено по отношение на последния, че ищцата не дължи на ответното дружество сумите, за които срещу нея е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2003/2002 г. на РС-Сливен, поради погасяване на вземанията по давност след издаването на изпълнителния лист, като неоснователно.  

Във въззивната си  жалба жалбоподателката, чрез пълномощника си адв. Ю.К. *** твърди, че решението е незаконосъобразно,  необосновано и неправилно. Незаконосъобразно съдът приел, че погасителната давност в полза на ищеца започнала да тече не от момента на извършване на последното изпълнително действие на 12.03.2003 г., а от момента на прекратяване на изпълнителното производство. Намира, че ППВС № 3/1980 г. на което се позовал районния съд, според което изпълнителният процес е съдебен процес е изгубило своята адекватност спрямо сегашното законодателство и като такова е загубило и задължителната си сила спрямо приложението на закона от съдилищата. Претендира присъждане на разноски по делото.

 

В с.з. въззивницата и пълномощникът й не се явиха.  

Въззиваемата страна, чрез пълномощника си адв. Ю. Я. от АК, Сливен оспорва  жалбата. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано и се присъдят направените по делото разноски. Счита, че соченото ППл.ВС № 3/1980 г. не е отменено и неговото значение не е отпаднало. Претендира присъждане на разноски по делото.

Съдът намира жалбата за допустима, подадена в срок от страна по делото, която има правен интерес от обжалването.

Въззивният съд констатира:

Предявен е отрицателен установителен иск от И.К.К. *** с правно основание чл. 439 от ГПК против “Т. С.” ЕАД- гр. С., за признаване за установено по отношение на ответника, че не дължи сумите, за които срещу нея е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2003/2002 г. на РС-Сливен, поради погасяване на вземанията по давност след издаването на изпълнителния лист. Последното изпълнително действие било извършено на 12.02.2003 г., като от тази дата до 12.02.2006 г. изтекла погасителната давност. По същия изпълнителен лист било образувано и изпълнително дело № 20088370400188 на ЧСИ П. Г. през 2008 г. 

В с.з. поддържа иска. Настоява, че за целия процесен период задължението е погасено по давност на 12.02.2006 г., която започва да тече от последното действие по принудително изпълнение на 12.02.2003 г. 

Пълномощникът на ответната страна адв. Ю. Я. с отговора си, в с.з. и с писмената си защита оспорва иска, като неоснователен. Твърди, че по време на съдебно изпълнение давност не тече, а от прекратяване на изпълнителното производство до образуване на новото изпълнително производство – изп.д. №188/2008 г. но ЧСИ П. Г.не е изтекла погасителната давност. Претендира разноски по делото.

От доказателствата по делото, съдът прие за установено:

Ответникът “Т.- С.” ЕАД доставило на ищцата И.К.К. топлинна енергия за жилището й през периода 01.11.1997 г. до 30.06.2002 г. на стойност 2194.31 лв.

Въз основа на изпълнителен лист издаден на несъдебно изпълнително основание по чл. 237 от ГПК /отм./ по гр.д. № 2003/2002г. на СлРС с Опр. № 710/17.10.2002 г. ищцата И.К.К. *** е осъдена да заплати на “Т. С.” ЕАД- гр. С., сумата - 2 442.29 лв., от които 2194.31 лв., представляваща цена на ползвана топлоенергия за периода от 01.02.1997г. до 30.06.2002 г., заедно с обезщетение за забава /мораторни лихви/ върху тази сума изтекла към 04.10.2002 г. в размер на 247.98 лв., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 10.10.2002 г. до окончателното изплащане на сумата  е образувано изпълнително дело № 2458/2002 г. на СИС при СлРС- изискано и приложено към делото.

Изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 330, ал.1, б. “д” от ГПК /отм./ с Постановление на 20.08.2007 г., поради това, че от 10.02.2003 г., когато взискателят поискал извършване на изпълнителни действия са изминали две години и не са поискани нови изпълнителни действия.

По искане на взискателя срещу длъжницата със същия изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело- № 188/2008 г. на ЧСИ П. Г..

Горната фактическа обстановка съдът прие като съобрази приложените писмени доказателства.

От приетото за установено, съдът направи следните правни изводи :

Въззивникът във въззивната си жалба сочи, че обжалва решението и моли да бъде отменено, а за обжалваем интерес е отразил само размера на главницата. Въпреки разминаването, съдът приема, че се обжалва цялото решение.

С установителния си иск с правно основание чл. 439 от ГПК длъжницата прави оспорване по исков път и иска установяване със сила на присъдено нещо недължимост на вземането на кредитора по издаден въз основа на несъдебно основание изпълнителен лист на конкретно посочени суми- 2 442.29 лв., от които 2194.31 лв., представляваща цена на ползвана топлоенергия за периода от 01.02.1997г. до 30.06.2002 г., заедно с обезщетение за забава /мораторни лихви/ върху тази сума изтекла към 04.10.2002 г. в размер на 247.98 лв., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 10.10.2002 г. до окончателното изплащане на сумата.

Между страните не се спори: че ищцата е ползвала топлоенергия за периода 01.11.1997 г. до 30.06.2002 г.; че имало образувано изп.д. №  2458/2002 г. на СИС при СлРС, прекратено на 20.08.2007 г., поради това, че от последното действие по принудителното изпълнение, поискано от взискателя 10.02.2003 г, са изминали две години и не са поискани нови изпълнителни действия; че през 2008 г. със същия изпълнителен лист е образувано ново изпълнително производство № 188/2008 г. при ЧСИ Павел Георгиев.  

СПОРНО е: изтекъл ли е погасителния три годишен давностен срок за събиране на вземането и от кога започва да тече давността.

Настоящата инстанция не споделя становището на въззивницата-  ищец в производството, че Постановление № 3 от 18.ХІ. 1980 г. по гр.д. № 3/80 г. на Пленума на ВС е неприложимо в настоящия казус. Диспозитивът на постановлението е: “Относно погасителната давност при принудително изпълнение. Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.” Въобще не се прави разграничаване между съдебно или несъдебно е основанието на издаване на изпълнителен лист. Приема се, че изпълнителният процес също е съдебен процес, който е част от гражданския процес. До 1980 г. ВС разглеждаше изпълнителното производство като самостоятелно производство, отделно от съдебното, поради което считаше, че погасителната давност тече при висящ изпълнителен процес и такава беше постоянната му практика. Според Р. 649-65-І, Сб.с.60 прекратяването на изпълнителното производство на някое от основанията, посочени в чл. 330, ал.1 ТПК /отм./ не заличава действието на прекъснатата погасителна давност. Давността остава прекъсната при прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 330, ал.1, б. “д” ГПК /отм./ - непоискване от взискателя да се извършат изпълнителни действия в продължение на две години давност, при последвало обезсилване на изпълнителния лист /Р 810-74-І Сб.с. 86/.

С Постановление № 3 от 18.ХІ. 1980 г. по гр.д. № 3/80 г.  Пленумът на ВС въведе разбирането, че чл. 115, б.”ж” ЗЗД обхваща двете части на съдебния процес, затова при висящ изпълнителен процес погасителната давност спира да тече- спр. Погасителна давност в изпълнителния процес Л. Василев /16.05.2005 г., отпечатано в Апис 6; Погасителна давност по българското частно право- стр. 119 и стр. 141. Изрично се приема, че от прекратяването на изпълнителното производство започва да тече нова давност стр. 142. В този смисъл е и становището на проф. Ж. С.- БГПП- издание осмо- стр. 754.

Съдът не възприема становището на въззивницата, че след като първата част- частта по издаване на ИЛ на несъдебно изпълнително основание не е съдебен процес, остава несъдебен процес и изпълнителното производство. С посоченото постановление, което не разграничава начина на издаване на ИЛ изпълнителното производство се възприема като съдебно производство и това е достатъчно да се приеме, че приложима разпоредба е чл. 115, б.”ж” от ЗЗД.

Следва, че искът  за претенцията по чл. 439 от ГПК- че не се дължи  главница и мораторна лихва върху нея за посочения период е неоснователен и недоказан.  От прекратяването на изпълнителното производство през 2007 г. до образуване на изпълнителното производство през 2008 г. и до образуване на делото по настоящото производство по предявения отрицателно установителен иск не е изтекъл три годишния давностен срок, за да се погаси вземането на кредитора.  

Въззивната инстанция споделя изводите на районния съд и ще потвърди обжалваното решението.

Въззиваемата страна има претенция за разноски и видно от договора за правна защита е заплатила 300 лв. за такава. На основание чл. 78, ал.3 от ГПК съдът ще ги присъди.  

Въз основа на изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Р. №1184/09.12.2008 г. по гр.д. № 3619/2008 г. по описа на Сливенски районен съд, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА И.К.К., с ЕГН- ********** ***- *-*-* да заплати на Т. С.” ЕАД разноски за въззивната инстанция в размер на 300 /триста/ лв.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщението му на страните пред ВКС на РБ.

 

                  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                         

ЧЛЕНОВЕ :