Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 13.05.2009 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети април  през две хиляди и девета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.М.

ЧЛЕНОВЕ: М.Б.

 М.Х.

 

 

При секретаря  М.т., като разгледа докладваното от Мария Блецова 104 по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.196 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на адв. Я. в качеството му на процесуален представител на „Т. – С.” ЕАД против решение № 1128/19.12.2008г. по гр.д. № 2780/2008г., с което въззивникът е бил осъден  да заплати на сдружение с нестопанска цел „Б. ц.” – С. сумата от 2208,54 лева, с която неоснователно се бил обогатил ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска 09.07.2008г. до окончателното изплащане, както и 634,20 лева разноски по делото.

         В жалбата се сочи, че решението на СлРС е неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че  въззивамета страна доброволно е изпълнила задължението си по издадения в полза на въззивника изпълнителен лист, поради което не е налице хипотезата на чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД, а останалите хипотези, посочени в предл.1 и 2 на чл.55 не са налице за да бъде уважена исковата претенция. Жалбоподателят твърди, че уважаването на предявения иск от въззиваемата страна по чл.254 от ГПК не е основание за уважаване на предявения иск по чл.55 от ЗЗД. Моли се обжалваното решение да бъде изцяло отменено.

         По въззивната жалба депозирана от адв.Е.П. в качеството й на пълномощник на въззиваемия център, с който същата оспорва жалбата. Сочи, че същата е неоснователна, моли да не бъде уважена, излага съображения за законосъобразност на обжалваното решение, моли за неговото потвърждаване и претендира разноски за въззивната инстанция.

         В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от адв.Янков, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

         Въззиваемата страна в с.з. се представлява от адв.П., която поддържа депозирания отговор по въззивната жалба. Моли същата да не бъде уважавана, обжалваното решение да бъде оставено в сила и да й бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи следната фактическа обстановка:

         Въззивникът е бил депозирал молба за издаване на изп.лист против въззиваемата страна на 07.11.2007г. По молбата било образувано гр.д. № 5065/2007г. по описа на СлРС. Основание за издаване на изп.лист била депозираната сметка 4104 с посочени задължения за „Б. к.” с адрес бул.”Ц. О.” № *. По депозираната молба било постановено определение № 5183/13.11.2007г., с което сдружение с нестопанска цел „Б. ц./Б. и. – С.” било осъдено  да заплати на „Т.– С.” ЕАД сумата от 1337,65 лв. главница за консумирана неплатена топлинна енергия за обект, находящ се в гр.С., бул.”Ц. О.” № * за периода от 31.07.2005г. до 31.07.2007г. ведно с мораторната лихва за забава изтекла до 17.10.2007г. в размер на 192,50лв., законната лихва върху главницата от датата на подаване на молбата на 07.11.2007г. до окончателното изплащане, както и 32,10 лв. разноски по делото. На основание на посоченото определение бил издаден и изп.лист, по който било образувано изп.д. № 20088370400061 на ЧСИ П. Г.. По същото била изплатена дължимата към „Т. – С.” ЕАД сума в общ размер на дълга от 2208,54лв. и с постановление от 26.02.2008г. поради събиране на цялата дължима сума изп.дело било прекратено.

         На 19.02.2008г. била депозирана искова молба от СНЦ „Б. ц.” против „Т. – С.” ЕАД с правно основание чл.254 от ГПК по която било образувано гр.д. № 694/08г. по описа на СлРС. По делото било постановено решение № 422/06.06.2008г., с което било признато за установено по отношение „Т. – С.”, че СНЦ „Б. ц.” не дължи сумата от 1337,65 лв. главница, представляваща консумирана, но неплатена топлинна енергия за периода от 31.07.2005г. до 31.07.2007г. ведно с мораторната лихва, начислена към 17.10.2007г. в размер на 192,50лв., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на молбата на 07.11.2007г. до окончателното изплащане, както и 32,10 лв. разноски по издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5065/2007г. на СлРС. Решението влязло в сила на 26.06.2008г.

         На 09.07.2008г. била депозирана процесната искова молба от СНЦ „Б. ц.” – С.. В изложението на основанията си за основателност на предявения иск по чл.55 от ЗЗД ищецът изрично посочил, че не е дължал сумата, по която е било образувано изп.д. № 61/2008г. на ЧСИ П.Г. и че за доказване на недължимостта на вземането е бил предявил иск с правно основание чл.254 от ГПК, по което е било образувано гр.д. № 694/08г. на СлРС и влязлото в сила решение по това дело е основание за уважаване на депозираната искова молба. Ищецът е посочил, че сумата в размер на 2208,54 лв. поради признаването й за недължима по гр.д. № 694/08г. е недължимо получено от ответника.

         Обжалваното решение е било съобщено на жалбоподателя на 07.01.2009г. и в рамките на законаустановения двуседмичен срок – на 20.01.2009г. е била депозирана въззивната жалба.

         Съдът установи изложената фактическа обстановка въз основа на събраните по делото доказателства, които цени като допустими, относими и неоспорени от страните.

         По така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

         Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебен акт, но разгледана по същество същата се явява неоснователна.

         В чл.55 ал.1 от ЗЗД са разгледани три хипотези, при които получилият нещо е длъжен да го върне. Това е когато някой е получил нещо без основание, когато е получил нещо с оглед на неосъществен основание, или е получил нещо на отпаднало основание. В конкретния случай предявеният иск е по чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД, а именно претендирано е било въззивникът да върне сума получена по изп.дело № 20088370400061, тъй като основанието на което е била събрана сумата е било отпаднало, поради влизане в сила на съдебно решение с което е било признато, че въззиваемата страна не дължи цялата сума за която е било образувано изп.дело.

         Безспорно е обстоятелството, че с влизане в сила на съдебното решение по уваженият иск по чл.254 от ГПК с обратна сила е отпаднало основанието за извършеното плащане по изп.дело. Сумата по изп.дело  е била правомерно събрана от съдебния изпълнител, тъй като плащането е станало след предявяване на отрицателния установителен иск, но преди влизане в сила на съдебното решение по него, но след като е влязло в сила решението по чл.254 от ГПК платената сума се явява недължима, същата подлежи на връщане от въззивника, тъй като той се е обогатил неоснователно с нейния размер. Подлежи на връщане и законната лихва върху главницата , считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

         Тъй като тези изводите на настоящата инстанция съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

         С оглед изхода на делото основателни се явяват претенциите за заплащане на деловодни разноски в размер на 150 лв. възнаграждение за адвокат пред въззивната инстанция. С посочената сума следва да бъде задължено въззивното дружество.

        

Водим от гореизложеното съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1128/19.12.2008г. по гр.д. № 2789/2008г. по описа на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА „Т. – С.” ЕАД гр. С., ул. „Ст. К.” № * да заплати на Сдружение с нестопанска цел „Б. ц.” гр.С., бул.”Ц. О.” № * разноски за въззивната инстанция в размер на 150 лв. за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на Република България.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                   2.