Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Сливен,  19.03.2009г.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното заседание на шестнадесети март през две хиляди и  девета година в състав:

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: Х.М.     

                                                                                                                М.Х.

 

при секретаря Е.Х. и с участието на прокурора……………………………..………..като разгледа докладваното от  Г.Д. въззивно гражданско дело № 105 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

Делото се движи по реда на §2 ал.1от ПЗР на ГПК, ДВ брой 59/2007г.

               

Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 196  и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Х.И.К. с ЕГН **********, депозирана чрез процесуалния му представител ад.Л.А.,*** офис 10, против решение № 64/29.12.2008г. постановено от РС – Котел по гр.д. № 26 от описа му за 2008г.

С посоченото решение, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя за отмяна на заповедта за уволнението му, за възстановяване на жалбоподателя  на предишната работа на длъжност „Гл.експерт селско стопанство” в Дирекция „Финансови и икономически дейности и европейска интеграция в Община К., - да му се заплати обезщетение  за времето, през което е останал без работа, за шест месеца  в размер на 3 000 лв., ведно със законната лихва до окончателното й изплащане на основание чл.225 ал.1 от КТ и е осъден ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски за правна защита.

В жалбата  са наведени доводи за процесуална и материална незаконосъобразност на това решение. Сочи се, че в същото няма изложени мотиви относно съществена разлика между държавна и общинска администрация, а само е имало такава относно администрацията на изпълнителната власт – централна и местна, което не било предмет на спора. Били нарушени пазпоредби на КТ – чл.3б ал.2, ал.3 чл.3д ал.6, чл.3е ал.2 и други.   Липсвали мотиви относно разпоредбата на чл.107а от КТ /ДВ бр. № 95/28.10.2003г./. Неправилно съдът  преценил нормата на чл.195 ал.2 от КТ. Моли да се отмени това решение изцяло и се постанови ново, с което да се уважат предявените искове.

Въззиваемата страна – ответник Община К. е депозирала Отговор на жалбата в законния срок. Навежда доводи за неоснователност на жалбата. Посочва, че обжалваното решение не страда от визираните във въззивната жалба пороци. Счита, че същото е валидно, допустимо, материално и процесуално правилно, законосъобразно и обосновано. Моли да бъде потвърдено.

С жалбата и отговора не е искано събирането на нови доказателства.

            Като съобрази становището на страните и анализира представените и събрани по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че ищецът е работил като главен експерт „Селско стопанство”, Дирекция „Финансово икономически дейности и европейска интеграция” в Община К..

Трудовото му правоотношение е прекратено със Заповед № А.5 – 969/21.12.2007г.

Причина за прекратяването е,   установеният от работодателя факт, че ищецът е бил регистриран в Търговския регистър на Фирмено отделение при ОС Сливен,  като ЕТ „В. **” и вписан  като неограничено отговорен съдружник и управител на СД „Ф. – * – К. и сие”. /арг.  удостоверение по ф.д. № 410/1993г. и по ф.д. № 728/1991г. на ОС – Сливен/.

Заповедта  за уволнение въззивникът е отказал да подпише, но същата му е била връчена и оформена по предвидения в КТ ред на 27.12.2007г.  /арг.цитираната заповед./. След уволнението от 12.02.2008г. ищецът се е вписал в Б. т. – К.. /арг. регистрационната му карта с № 017103П/19.02.2008г./. Брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца, предхождащ уволнението му е 471,24 лева за шест месеца, времето през което е останал без работа, обезщетението е в размер на сумата 2827,44 лева /арг. заключение на съдебно-икономическа експертиза с вх.№ 1330/22.10.2008г. на РС – Котел, лист 33 и 34 от гр.д. № 26/2008г. на РС – Котел/.

Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Претенцията е от обективно, кумулативно съединени искове за : -отмяна на Заповед за уволнение като незаконосъобразна;  - възстановяване на ищеца на длъжността, на която е работил преди уволнението и -заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа в резултата на това незаконно уволнение, но за не повече от шест месеца, в размер на 3000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане.

Настоящият състав на Окръжен съд Сливен намира, че претенцията е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Основният иск - за признаване уволнението  за незаконно и неговата отмяна, с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ е неоснователен. Ищецът е работил в общинската администрация по трудово правоотношение. Работещите в администрацията на изпълнителната власт по трудово правоотношение не могат да бъдат еднолични търговци, нито неограничено отговорни съдружници и/или  управители на търговски дружества. Тази забрана законодателят изрично е вписал в КТ, в който са определени и посочени „Допълнителни условия” при възникване на трудовото правоотношение. В конкретния случай трудовото правоотношение на въззивника-ищец е възникнало от 01.07.2003г. и на тази дата той е постъпил на работа. /арг. трудов договор № 8 от същата дата/.  Жалбоподателят е бил вписан като едноличен търговец по ф.д. № 410/1993г. – ЕТ „Х.К. – В. **”. Преди това е вписан и като неограничен съдружник и управител на СД „Ф. – * – К. ***, която е била регистрирана още през 1991г. /арг. удостоверения за актуално състояние на посочените фирми, по ф.д. №410/93г. от18.12.2007г. и по ф.д. №728/1991г. от 19.12.2007г., приложени към личното му дело./.

Твърдението на жалбоподателя, че между общинска и държавна администрация има съществена разлика и по тази причина ищецът е можел да има еднолична търговска фирма и да бъде управител на събирателно търговско дружество, е несъстоятелно и не може да бъде споделено. Определено, изпълнителната власт е централизирана и има своите служби на териториалните единици, на които е  разделена държавата. Не може да се приеме, че местната администрация не е част от администрацията на изпълнителната власт, нито че не е част от държавната администрация, като най-общо понятие. /арг. чл.8 от Конституцията на Република България и Закон за администрацията, глава ІV/.

  Разпоредбата на чл.107а от КТ определя допълнителните условия за работещите по трудово правоотношение в „държавната” администрация, независимо от равнището, на което се намира конкретното лице. Когато работещите по трудово правоотношение в държавната администрация , „притежават едно от изчерпателно изброените в чл.107а от КТ качества, те са длъжни, на основание чл.126, т.12 КТ да уведомят работодателя за наличие на несъвместимост с изпълняваната работа, когато по време на осъществяването й за тях възникне някое от основанията за недопустимост по чл.107а, ал.1 КТ. Това задължение за уведомяване възниква с влизане  на разпоредбата на чл.107а КТ в сила.”  Жалбоподателят – ищец, чието трудово правоотношение е възникнало на 01.07.2003г., още с влизане в сила на посочената разпоредба на КТ, публикувана в ДВ бр.95 от 28.10.2003г. е бил длъжен да уведоми работодателя си за наличието на едноличната му фирма, както и на СД, в което той е управител и неограничено отговорен съдружник, което той не е сторил. Не е предприел и действия, за да впише заличаване на посочените търговски фирми по предвидения в ТЗ ред и срок, за да може да работи по трудово правоотношение в  общинската администрация. Това той не е сторил и не може да черпи права от виновното си поведение.

Законодателят изрично е предвидил, че при наличие несъвместимост в случаите по чл. 107а КТ, работодателят е длъжен да прекрати трудовия договор на съответното лице, без предизвестие, което задължение, със заповедта, предмет на спора, работодателят е изпълнил. Той  е упражнил субективното си потестативно право да прекрати трудовото правоотношение на жалбоподателя,  след като е било установено по  категоричен начин основанието за това. / арг. и чл.328, ал.1, т.12 от КТ/.  Тази заповед е правилна и законосъобразна./арг. чл.330, ал.2, т.7 и 8, във вр. с чл.126 т.12 КТ и Указания на МТСП №08-285 от 16.07.2004г., относно задължителното уведомяване на работодателя за наличие на несъвместимост с изпълняваната работа и Р № 946 от 14.05.2002г., по гр.д. №128982001г. на  ІІІ ГО, ВКС/.

Несъстоятелно е становището на жалбоподателя, изразено по съществото на спора, че в конкретния случай в обжалваното решение нямало изразени мотиви и становище относно липсата на изрична клауза в договора, на чието основание е прекратено трудовото правоотношение и по тази причина решението на съда било незаконосъобразно. В заповедта са вписани  точно разпоредбите на КТ, на чието основание тя е издадена и това е очевадно.

В мотивите  на заповедта за уволнение на жалбоподателя, изрично е посочена съществуващата нормативна забрана, работещите лица в държавната администрация, да са еднолични  търговци и да са управители или неограничено отговорни съдружници в търговски дружества и доказателствата, на при чието наличие е констатирано основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца. Правилно и законосъобразно работодателят като е констатирал наличието на тези факти, които съществуват и в момента,  е приел, че е налице несъвместимост с заеманата длъжност и е прекратил трудовото правоотношение на ищеца.

Обстоятелството, че ищецът не е подписал заповедта си за уволнение не може да се приеме, че тя не му е връчена по предвидения от законодателя ред. Заповедта за уволнението му, след като той е отказал да я подпише, е подписана от двама служители в общината с посочени лични данни. /арг. и исковата молба, в която ищецът изрично е посочил, че тази заповед му е връчена на „27.12.2007г.”/.

Законодателят е приел, че след като претенцията в частта й за отмяна заповедта за уволнение като незаконосъобразна, е неоснователна и исковете за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, както и този за заплащане на мораторна и законна лихва върху обезщетението, са неоснователни и следва да се отхвърлят. Претенцията, в посочените части, може да се уважи само при положение, че главният иск за отмяна заповедта за уволнение и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност е основателен, а в този случай този иск не е основателен.  Този извод се потвърждава от всички, събрани и представени по делото доказателства.

Позоваването на жалбоподателя на разпоредбите на чл.3б ал.2 и следващите  от КТ е неотносимо към  правния спор, предмет на делото.

По тези съображения се приема, че обжалваното решение е обосновано и законосъобразно, съобразено с всички материално правни разпоредби, регламентиращи трудовото правоотношение на ищеца и работодателя, съобразено е с разпоредбите на КТ и ТЗ и категорично установения факт, че той е вписан като едноличен търговец и като управител и неограничено отговорен съдружник в негово ТД.

Настоящата инстанция споделя изцяло правните изводи, отразени в обжалваното решение.

Не се установи при разглеждане на делото и постановяване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и норми, водещи до неговата отмяна.

 Твърденията на жалбоподателя в тази насока са несъстоятелни и  необосновани. Те не се подкрепят от доказателствата по делото и не могат да бъдат споделени.

И двете страни по спора са претендирали разноски за тази инстанция.

При този изход на спора разноски такива се дължат на въззиваемата страна – Община Котели са доказани в размер на сумата 300 лв. – за правна защита. /арг.договор от 12.03.2009г./.

            Мотивиран от гореизложеното съдът

 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 64/29.12.2008г., постановено по гр.д. № 26/2008г. по описа на РС – Котел.

 

ОСЪЖДА Х.И.К. с ЕГН ********** *** и със съдебен адрес гр.С., ул.”Г.С.Р.” № * офис 10, чрез адв. Л.А. ***, да заплати на Община К. сумата 300,00 лв. / триста лева/ за правна защита пред тази инстанция.

 

Решението може да бъде обжалвано в 30-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

 

 

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: