РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 10.06.2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети април 2009 г. в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.Я.

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: М.Д.

                                                                                                          М.М.

 

при участието на секретаря М.Л. разгледа докладваното от младши съдия МИРА МИРЧЕВА  108 по описа на съда за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е въззивно, по реда на глава глава ХVІІІ от отменения ГПК.

            Обжалвано е от ответника Г.Д.С. решение № 1251 от 12.01.2009 г. по гр.д. № 3462/2007 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е уважен искът на М.Г.С. срещу Г.Д.С. и О.Г.С. с правно основание чл. 30 от Закона за наследството, като е намалено в полза на ищеца М.С. за възстановяване на запазената му част от наследството завещател­ното разпореждане на наследодателката Т.И.С., направено със саморъчно завещание от 27.09.1993 г., в размер 7594,22 лв.

            В жалбата се твърди, че решението противоречи на материалния закон, тъй като не е накърнена запазената част на ищеца – извън завещанието на 1/2 ид. част от апартамента има свободно наследство на стойност 16 485,33 лв. (двор с къща в с. С.С., земеделски земи и гора), която сума е достатъчна да попълни запазената част на ищеца. Налице е според жалбоподателя и нарушение на процесуалния закон, тъй като с исковата молба е поискано намаляване на завещанието до размер 1/8 ид. част, а съдът е присъдил намаление в размер 1/4 ид. част от завещанието. Освен това намаляването е присъдено като стойност в пари, а е следвало това да се направи в идеални части.

В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници. Въззив­никът поддържа жалбата си на изложените в нея основания; петендира разноски. Въззиваемата страна счита, че жалбата е неоснователна.

            Жалбата е допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна, която има интерес да обжалва.

            От фактическа страна по делото се установи следното:

            Наследодателката Т.И.С., починала на 29.06.2007 г., е оставила трима наследници – страните по делото. Ищецът М.Г.С., въззиваем в настоящото производство, е неин син. Въззив­никът Г.Д.С., ответник в първата инстанция, е съпруг на наследодателката, а втората ответница О.Г.С. е нейна дъщеря.

Със саморъчно завещание от 27.09.1993 г. Т. С. е завещала на съпруга си Г.Д.С. цялата своя 1/2 идеална част от апартамент № * в бл. *, вход * на ул. „Б.ш.”. Апартаментът е придобит по време на брака на наследодателката и заветника Г.С..

Към момента на смъртта си Т. С. е притежавала в индивидуална собственост още и следното имущество: нива от 4,323 дка в местността П. в землището на с. С.С.; лозе от 1,333 дка в местността М. в землището на с. С.С.; нива от 11,908 дка в местността К. с. в землището на с. С.С.; нива от 9,433 дка в местността К. к. в землището на с. С.С., както и 1/6 идеална част от двор от 1640 кв.м. с постройки в с. С.С. и 1/6 идеална част от гори с обща площ 26 дка в местността О. в землището на с. С.С..

Не се установяват задължения на наследодателката и извършени приживе от нея дарения.

Стойността на целия апартамент в гр. Сливен, от който наследодателката е завещала дела си, към момента на нейната смърт е 71744 лв. Стойността на индивидуално притежаваните от С. 4 ниви към същия момент е съответно 1098 лв., 369 лв., 1652 лв. и 11 234 лв. Притежаваното в съсобственост дворно място със сгради е на обща стойност 8100 лв., а горите с площ 26 дка са на обща стойност 4694 лв.

Горната фактическа обстановка не е спорна между страните и се установява от писмените доказател­ства по делото и от заключенията на вещите лица оценители.

Въз основа на установените факти съдът намира, че жалбата е неоснователна.

При наследници съпруг и две деца запазената част от наследството на всеки от тях съгласно чл. 29, ал. 3 от ЗН е по 1/4 и разполагаемата част на наследодателя е също 1/4 от наследството.

Наследствената маса, определена по реда на чл. 31 от Закона за наследството, е на обща стойност 52357,33 лв. – в нея се включват стойността на завещаната 1/2 от апартамент в гр. Сливен, на четирите индивидуално притежавани от наследодател­ката ниви и на 1/6 от стойността на гората в м. Ортасърт и на дворното място с постройки в с. С.С..

Запазените части на всеки от тримата наследници и разполагаемата част са на стойност 13 089,33 лв. Заветът обаче е на стойност 35 872 лв., а остава свободно наследство на стойност 16 485,33 лв., от което делът на всеки от тримата наслед­ници би бил 5495,11 лв. Запазената част на всеки от тях е накърнена със стойността 7594,22 лв.

Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че не е налице накър­няване на запазената част на ищеца, тъй като в наследството има останало свободно имущество на стойност, по-голяма от запазената му част. Това свободно имущество на обща стойност 16 485,33 лв. не може да попълни запазената част на ищеца, защото части от него, по 1/3 за всеки, следва да получат като наследствен дял други­те двама наследници – заветникът и жалбоподател Г.С. и втората ответница по делото О.С.. Очевидно не е възможно ищецът да получи запазената си част за сметка на наследствения дял на своята сестра от свободното наследство; същото се отнася и за дела на неговия баща, защото заветът в негова полза не лишава бащата (съпруг на наследодателката) от качеството наследник, т.е. освен завещаното имущество той на общо основание има право на дял и от останалото наследство. Възстановяване на запазена част се извършва само за сметка на завещанията и даренията, но не и за сметка на дяловете на наследниците по закон, и намира приложение, когато делът от свободното наследство (в случая 1/3 от него, или 5495,11 лв.), полагащ се само на наследника със запазена част, е на стойност, по-ниска от запазената му част.

В случая е без значение дали О.С. е поискала или ще поиска възста­новяване на своята запазена част, тъй като става дума за нейния наследствен дял от свободното наследство, а не за онова, което тя би получила при възстановяване на собствената и запазена част. Само за пълнота може да се отбележи, че възстано­вяване на запазена част винаги се извършва, като се взема предвид правото и на останалите наследници със запазени части в бъдеще да поискат тяхното възстановяване, макар още да не са го направили.

Възстановяването на запазени части се извършва в идеална част само когато е завещана част от цялото имущество на наследодателя, т.е. при универсални завеща­ния. Когато запазената част е накърнена от завет (както е в случая) или дарение на конкретно имущество, се образува наследствена маса по реда на чл. 31 от Закона за наследството и размерът на запазените части се определя като стойност в пари. При евентуална делба делът на заветника и на наследника с възстановена запазена част ще се определи като отношение между стойността на възстановената запазена част и стойността на целия завещан имот.

Второто възражение на жалбоподателя, свързано с това, че е нарушен проце­суалният закон, като е присъдено повече от поисканото, е също неоснователно. В жалбата се твърди, че в исковата молба е поискано възстановяване на запазената част в размер 1/8 от завещаното, а съдът е намалил завещанието в размер 1/4 идеална част. В действителност ищецът ясно е поискал възстановяване в размер 1/8 част от целия имот, което е равно на 1/4 от завещания дял от него, като очевидно е имал предвид, че това е максимумът, който може да му се присъди, ако в наслед­ството не се открият други активи и по този начин той се окаже лишен от наслед­ство изцяло. Тъй като такива други активи има и неговата запазена част е само отчасти накърнена, стойността от 7594,22 лв., с която завещанието е намалено, е по-ниска от поисканото. 1/8 част от стойността на целия имот е равна на 8968 лв.

Отделно от това съдът намира, че не е необходимо изобщо в исковата молба да се сочи размерът, в който е накърнена запазената част, достатъчно е да се посочи, че се иска пълното и възстановяване, още повече, че наследникът може и да не разполага с данни за всички влизащи в наследството имущества. Поради това, че не е необходимо да се посочва стойността, с която е накърнена запазената част и ако тя се окаже по-малка от посоченото, не следва искът да се отхвърля за разликата, разноските следва да се присъдят в пълен размер.

Тъй като изводите на районния съд и на настоящата инстанция съвпадат, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Въззиваемите не са доказали разноски във въззивната инстанция.

С оглед изложеното и на основание чл. 208 от ГПК (отм.) съдът

 

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 1251 от 12.01.2008 г. по гр.д. № 3462/2007 г. на Районен съд – Сливен.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.