Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  114

 

 

гр. Сливен, 08.04.2009 г.

 

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на първи април през двехиляди и девета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   М.С.

ЧЛЕНОВЕ:                                                           Н.Я.

                                                                                мл.с. М.М.

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от  Н.Я. ***.  N 111 по описа за 2009  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно – бързо, и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във връзка с чл. 317 и чл. 310 от ГПК.

Обжалвано е изцяло първоинстанционно решение № 227/23.12.2008г. по гр.д. № 376/08г. на НзРС, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от К.Т.Г. *** искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т.т. 1, 2, 3 и чл. 225 ал. 1 от КТ, за признаване на уволнение за незаконно и отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – “младши специалист” в Община Нова Загора и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 1 985, 28 лв.

Въззивникът, ищец в първоинстанционното производство, обжалва решението, като счита същото за неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалните норми. Твърди, че районният съд неправилно е приел, че закрилата по чл. 333 от КТ не се разпростира върху служителите, чието трудово правоотношение е възникнало по силата на Постановление № 66/1996г. на МС, което е довело до незаконосъобразното отхвърляне на основния иск и съответно – на обусловените от него претенции по т.т. 2 и 3 на ал. 1 на чл. 344 от КТ. Поради това моли въззивния съд да отмени решението на НзРС и вместо него постанови ново, с което уважи исковете и му присъди разноски за двете инстанции.

Прави нови доказателствени искания пред въззивната инстанция.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна  не е подала писмен отговор, за да изрази становище по въззивната жалба. В същия срок не е подала и насрещна въззивна жалба.

С мотивирано определение в закрито заседание по реда на чл. 267 от ГПК, въззивният съд, при наличието на изискванията на чл. 262 от ГПК е приел въззивната жалба за допустима.

При условията на чл. 266 ал.1 от ГПК се е произнесъл и по направеното доказателствено искание за събиране на писмени доказателствени средства, като не е допуснал събирането им, както поради липса на законовите предпоставки за това, с оглед несвоевременността на искането, така и поради факта, че се представят като доказателства Постановление на МС и писма във връзка с приложението му от МТСП, които по същество представляват нормативен акт и нормативни документи.

В с.з., въззивникът, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.

В с.з. за въззиваемата страна, редовно призована, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие, който да вземе участие в процеса.

След докладване на жалбата, страната не е направила годни и относими възражения.

Въз основа на събраните доказателствени средства пред двете инстанции, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство, е работил във въззиваемата община на длъжност “младши специалист” по силата на трудово правоотношение, възникнало от сключен на 13.01.2004г. трудов договор № 13, за срок от шест месеца.

Сключването на този договор е било въз основа на Постановление на МС № 66/28.03.1996г. за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетните организации. С допълнително споразумение № 74/12.07.2004г. договорът е бил продължен като такъв за неопределено време. Уговореното брутно трудово възнаграждение било 180 лв.

Със заповед № 50/30.06.2008г.  на кмета на община Нова Загора било прекратено трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ, във връзка с чл. 1 ал. 2 от ПМС 66/96г., поради “съкращение в щата”. С нея било разпоредено и изплащане на служителя на дължимите му обезщетения по чл. 224 ал. 1 от КТ, чл. 222 ал. 1 от КТ и чл. 220 от КТ – за неползван платен отпуск, за оставане без работа и за неспазен срок на предизвестие.

От 06.11.2007г. ищецът е бил избран на заседание на ОбСъюз на КТ “Подкрепа” Нова Загора за Председател на общинския синдикален съюз на конфедерация на труда “Подкрепа” – нова Загора. За  удостоверяване на същото обстоятелство е издадено и удостоверение № 39/12.11.2007г. от Синдикалния регионален съюз – Сливен към КТ “Подкрепа”.

Липсват данни работодателят да е искал и получавал предварително съгласие за уволнение на ищеца поради съкращаване в щата от надлежно определен синдикален орган.

Не е установен размера на последното брутно трудово възнаграждение на ищеца за месеца, предхождащ уволнението, не се установи същият да е останал без работа след прекратяването на трудовото правоотношение с ответника, както и евентуално – за какъв срок.

На 26.08.08г. уволненият служител предявил пред НзРС искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т.т. 1, 2, 3 и чл. 225 ал. 1 от КТ, за признаване на уволнение за незаконно и отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – “младши специалист” в Община Нова Загора и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 1 985, 28 лв.

 С обжалваното решение исковете са отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани. Съдът е приел, че главният иск е неоснователен, тъй като при хипотезите на сключване на трудов договор въз основа на чл. 1 от ПМС 66/96г. не се прилагат разпоредбите на чл. 333 ал. 3 от КТ, поради което го е отхвърлил, както и обусловените от него допълнителни претенции. Разноски не са присъждани.

Това решение е обжалвано с настоящата въззивна жалба, подадена чрез постановилия го съд, от ищеца в първоинстанционното производство.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупната преценка и анализ на всички събрани по делото от двете инстанции годни, допустими и относими писмени доказателствени средства, които са  еднозначни, безпротиворечиви и непререкаеми.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 262 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд, на 12.01.2009г.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно.

С оглед обхвата на жалбата, то е изцяло допустимо.

Същото, обаче, е ЧАСТИЧНО неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде  отменено по отношение на исковете за отмяна на незаконно уволнение и възстановяване на предишната длъжност.

В останалата обжалвана част – по отношение на иска за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение, жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли, а решението в тази част – да се потвърди.

Съгласно задълженията си по чл. 140, във връзка с чл. 146 от ГПК, РС е изготвил доклад по делото, произнесъл се е по исканията, квалифицирал е исковете, определил е подлежащите на доказване факти и е разпределил доказателствената тежест за тях върху страните, като им е указал за кои  факти не са посочени доказателства.

Основанието, на което работодателят е прекратил трудовото правоотношение със служителя е това по чл. 328 т. 2 от КТ – “поради съкращаване на щата”. За тази хипотеза законодателят е предвидил изрично в чл. 333 ал. 3 от КТ специфично условие, с абсолютен характер, неизпълнението на което води до незаконосъобразност на уволнението. То има за адресати определен кръг от субекти, за които законът е счел, че е необходима привилегирована закрила и последната се поставя в действие безусловно, ако служителят принадлежи към този кръг.

В настоящият случай е несъмнено доказано, че ищецът към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е бил член на синдикалното ръководство при ответника на териториален ръководен изборен синдикален орган, следователно за уволнението му поради съкращаване на щата е било задължителна предпоставка работодателят да се снабди предварително със съгласието на надлежен синдикален орган. Тази норма не е препоръчителна, а императивна и нарушаването й има опорочаващ уволнението ефект. Неизпълнението на това задължение не може нито да се замести с друго изявление, нито да се поправи с по-късно дадено съгласие. Въпреки това, обаче, работодателят не е поискал и получил такова съгласие. Тежестта на доказване на положителните факти и обстоятелствата, свързани с изпълнението на това задължение, лежи върху ответника-работодател, извличащ за себе си изгодни правни последици от  тяхното наличие. Макар съдът да му е указал тези подлежащи на доказване факти, и да го е натоварил с тежестта за това, ответникът не е ангажирал доказателствени средства в тази насока, поради което настоящият състав приема, че те не са осъществени.

Поради това, поради нарушаване на заповедна правна  норма, уволнението се явява незаконосъобразно и заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение, следва да бъде отменена.

Първоинстанционният съд, при правилно формирана фактическа обстановка, не е достигнал до този извод, като е счел, че нормата на чл. 333 ал. 3 от КТ няма действие в настоящия случай, тъй като трудовото правоотношение с ищеца е възникнало въз основа на ПМС № 66/1996г., съгласно което се осигуряват кадрово някои дейности в бюджетни организации, и длъжността, заемана от ищеца е била извън утвърдената численост на персонала на ответната община. Така, щом той е изпълнявал трудовите си задължения при ответника извън утвърдения щат и следователно не се съкращава щата на общината, то спрямо него не мжело да се приложат разпоредбите на чл. 329 и 333 от КТ.

Този въззивен състав не споделя този извод. Обратното – счите, че след като в цитираното постановление е посочено в чл. 1, че лицата се назначават по трудов договор, това непререкаемо води до възникване на трудови правоотношения, за чието цялостно регулиране съществува един единствен нормативен акт – Кодекс на труда. Той урежда, най-общо казано, правата и задълженията на страните във връзка с възникването, съществуването, развитието, прекратяването и последиците от прекратяването на трудовото правоотношение. Приложението на тези норми се обуславя от самия характер на отношението – когато то несъмнено не е служебно, облигационно или извъндоговорно, а изрично е определено като трудово, за него важат всички правила, уреждащи всички негови аспекти. Избирателното дерогиране на някои от тях може да стане единствено и само по силата на изрична правна норма, каквато липсва в случая.

Така, щом ищецът е работел по трудово правоотношение, независимо от основанието за възникването му, това е определящият приложимата норма фактор, и той придобива на общо основание всички права и задължения, регламентирани в КТ. В този смисъл, щом фактическото положение се привежда към нормата на чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ, както е посочено и в заповедта за уволнение, то процедурата следва да бъде осъществена при спазване на всички предвидени в КТ изисквания. Няма причина да се приеме, че гарантираната за синдикалните ръководители защита няма сила спрямо едно лице, отговарящо на условията, понеже щатът, към който се числи то, е отделен от щата на бюджетната организация. Това разграничение е формално и е заложено дефинитивно в ПМС 66/96г., но то не променя характера на правоотношението, а както се посочи, то е определящото по отношение на това коя е приложимата правна норма.

Поради това работодателят е следвало да приложи и правилата на чл. 329 от КТ, и ако се касае за съкращаване на длъжност с повече бройки, да стесни  предварително кръга от лицата, между които ще извършва подбор, чрез филтърапо чл. 333 ал. 1, 3, 4 и 5 от КТ. Същото действие е следвало да предприеме и ако е било налице съкращаване на щата като абсолютен брой. Дори ищецът да е заемал единствена бройка на подлежаща на реално съкращение длъжност, изпълнението на условието на чл. 333 ал. 3 от КТ също е било неотменимо.

Като не е съобразил това си задължение, той е допуснал нарушение, което е достатъчно за да се отмени заповедта само на това основание, поради което е безсмислено да се изследват по-нататък въпросите, свързани с това дали има действително съкращаване на щата, необходим ли е бил подбор, извършен ли е и дали е бил законосъобразен, още повече, че в исковата молба и до последния преклудиращ момент, ищецът не се е позовал на никакви други нарушения.

С оглед изложеното, уволнението на ищеца е незаконосъобразно и следва да се отмени заповедта, с която е наложено.

Уважаването на обуславящия главен иск води до уважаването и на допълнителния по чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ  и ищецът следв да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност – “младши специалист” в Община Нова Загора.

Що се отнася до третата претенция – по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ във връзка с чл.225 от КТ, основателността й по начало е предопределена освен от признаването на уволнението за незаконно, и от действителния факт на оставане без работа. Тъй като, обаче, това обстоятелство, съгласно процесуалните правила, подлежи на доказване от страна на ищеца и съдът му е указал това, както и, че не сочи доказателства за факта на оставане без работа, за периода и за размера на последното си възнаграждение, но той не е проявил надлежно процесуално поведение и не е ангажирал съответните доказателствени средства, този иск, поради  недоказаността си, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Така, след като правните изводи на двете инстанции частично се разминават, настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да се отмени по отношение на първите два иска и вместо него се постанови ново, с което те бъдат уважени, а по отношение на третия иск решението на РС следва да се потвърди..

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за двете инстанции съразмерно на уважената част от исковете следва да бъде възложена на въззиваемия и той следва да заплати на въззивника такива в размер на общо 333, 33 лв. въззиваемият не е претендирал разноски и такива не му се дължат съразмерно на отхвърлената част от иска.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

                                        Р     Е     Ш     И  :

                       

 

 

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 227/23.12.2008г. по гр.д. № 376/08г. на НзРС В ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от К.Т.Г. *** искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т.т. 1 и 2 от КТ:

- за признаване на уволнение за незаконно и отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, и

- за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – “младши специалист” в Община Нова Загора, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, като вместо това

ПОСТАНОВЯВА:

 

 

ПРИЗНАВА за незаконно уволнението и ОТМЕНЯ заповед №50/30.06.2008Г. на Кмета на ОБЩИНА НОВА ЗАГОРА, с която, на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ – “съкращаване в щата”, е прекратено трудовото правоотношение с К.Т.Г. ***, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ВАЗСТАНОВЯВА К.Т.Г. на заеманата преди уволнението длъжност – “младши специалист”в Община Нова Загора.

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 227/23.12.2008г. по гр.д. № 376/08г. на НзРС В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от К.Т.Г. *** иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т.3 и чл. 225 ал. 1 от КТ, за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 1 985, 28 лв., като ПРАВИЛНО.

 

ОСЪЖДА Община Нова Загора да заплати на К.Т.Г. направените разноски по делото в двете инстанции, съразмерно на уважената част от исковете, в размер общо на 333, 33 лв.

 

 

Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКС РБ  в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                                                

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

 

ЧЛЕНОВЕ: