Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    44

Сливен, 22.06.2009 год.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

                        Сливенският окръжен съд, гражданска колегия в публично заседание на четвърти юни през две хиляди и девета година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:Снежана Бакалова

 

при участието на секретаря ………М.Ж.…………………………….

в присъствието на прокурора………………………………………………като разгледа докладваното от ………..С.Б.…113  по описа за 2009 год., за да се произнесе съобрази:

            Предявени са обективно-съединени искове с правно основание чл. 81 от ЗЗ (отменен) във вр. чл. 19 ал.1 т.2 от Наредба № 4 за задължителното застраховане (отм.).

            Ищецът твърди в исковата си молба, че на 12.06.2004 год. около 15.00 часа на главен път 1-6. в отсечката между с.Л., обл. Я. и с. В., обл. Б., на около 200 м след километричен знак № 426 в посока с. Л. като водач на лек автомобил „Фиат 125" с ДК № СлБ ***, собственост на Т. Д. Й. и Д.Т.А., двете от гр. Сливен ответникът след като нарушил правилата за движение - чл.5 ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл.25 ал. 1 и 2 от ЗДвП, чл.37 ал. 1 от ЗДвП, чл.З, т.т. 1,2,3,4 от ППЗДП, чл.77 ал.1 от ППЗДП и чл.84 ал.2 от ППЗДП виновно е причинил настъпването на пътно-транспортно произшествие, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на Д. Г. С. и М. Я. Я. от гр. П., като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 2.33 промила. Твърди че с Присъда № 67/19.11.2004 год., постановена по НОХД № 458/2004 год. по описа на ЯОС ответникът е признат за виновен за престъпление по чл.343 ал.З, б."б"пр.1 и 5 във връзка с ал.1, б."в", вр. с чл.342 ал.1 от НК и на основание чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години, което да изтърпи при първоначален „общ режим". Със същата присъда той бил осъден да заплати на наследниците на загиналия – Я. М. Л. и Д. В. Я. сумата от 60 000 лева по 30 000 лева за всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.06.2004 год. до окончателното изплащане на сумите. С    Решение        64/12.05.2005    год.    на    Апелативен    съд          Бургас,постановено по ВНОХД № 52/2005 год. била изменена постановената присъда, като е намален размера на обезщетението за неимуществени вреди на по 20 000 лева за всеки един от наследниците, като в останалата част присъдата е потвърдена. С Решение № 32 / 20.02.2006 год. на Върховен касационен съд, постановено по НОХД № 627/2005 год. било оставено в сила решението на БАС.

С молба за изплащане на присъдените обезщетения за претърпени неимуществени вреди Я.М.Л.и Д.В.Я.са предявил претенциите си пред застрахователя на виновния водач - „ДЗИ-о.З." АД и същите са им изплатени с платежно нареждане № 3631306/18.12.2008 год., като е извършено съответното отбелязване върху представените изпълнителни листи. Твърди че към момента на събитието е действала Наредба № 4 от 24.09.2003 год. за задължителното застраховане /обн. ДВ бр.90/10.10.2003 г./, съобразно чиито разпоредби - чл. 19, ал. 1, т.2, застрахователят може да предяви регресен иск, когато уврежданията на третите лица при настъпило събитие са причинени след употреба от водача на алкохол или на друго упойващо вещество. Счита че са нолице условията за онгежиране на регресната отгворност на ответника и моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Й.Г.Й. да ме заплати, сумата от 40 000 лева, представляваща изплатено от застрахователя обезщетение в полза на пострадалите Я.М.Л.и Д. В. Я., по повод на настъпило на 12.06.2004 год. застрахователно събитие , предизвикано по вина на Й.Г.Й., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окначателнота изплащане на сумата и направените в производството разноски.

            В срока за отговор, ответникът не е депозирал такъв.

В съдебно заседание, чрез представителя си по пълномощие, ищецът поддържа предявения иск. Претендира разноски.

            Ответникът, не оспорва иска, но твърди че няма средства за заплащане на исковата сума.

            От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Между ищеца “ДЗИ – О. з.” АД гр. С. и ответника Т. Д. Й. е бил сключен договор за  застраховка „Гражданска отговорност" за периода 10.04.2004 год. - 31.12.2004 год., за което притежава застрахователна полица № А02А808188/09/04.2004 год.

На 12.06.2004 год. около 15.00 часа на главен път 1-6. в отсечката между с.Л., обл. Я. и с. В., обл. Б., на около 200 м след километричен знак № 426 в посока с. Л. като водач на лек автомобил „Фиат 125" с ДК № СлБ ****, собственост на Т. Д. Й. и Д.Т.А., двете от гр. Сливен ответникът след като нарушил правилата за движение - чл.5 ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл.25 ал. 1 и 2 от ЗДвП, чл.37 ал. 1 от ЗДвП, чл.З, т.т. 1,2,3,4 от ППЗДП, чл.77 ал.1 от ППЗДП и чл.84 ал.2 от ППЗДП виновно е причинил настъпването на пътно-транспортно произшествие, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на Д. Г. С. и М. Я.Я.от гр. П., като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 2.33 промила.

С Присъда № 67/19.11.2004 год., постановена по НОХД № 458/2004 год. по описа на ЯОС ответникът е признат за виновен за престъпление по чл.343 ал.З, б."б"пр.1 и 5 във връзка с ал.1, б."в", вр. с чл.342 ал.1 от НК и на основание чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години, което да изтърпи при първоначален „общ режим". Със същата присъда той е осъден да заплати на наследниците на загиналия – Я.М.Л.и Д.В.Я.сумата от 60 000  лева по 30 000 лева за всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.06.2004 год. до окончателното изплащане на сумите.

С Решение № 64/12.05.2005 год. на Апелативен съд Бургас, постановено по ВНОХД № 52/2005 год. е изменена постановената присъда, като е намален размера на обезщетението за неимуществени вреди на по 20 000  лева за всеки един от наследниците, като в останалата част присъдата е потвърдена.

С Решение № 32 / 20.02.2006 год. на Върховен касационен съд, постановено по НОХД № 627/2005 год. е оставено в сила решението на БАС.

Присъдата е влязла в сила на 20.02.2006 год,

С молба за изплащане на присъдените обезщетения за претърпени неимуществени вреди Я.М.Л.и Д.В.Я.са предявил претенциите си пред застрахователя на виновния водач - „ДЗИ-о.З." АД.

Претенциите са разгледани на застрахователно - медицинска комисия при „ДЗИ-О. з." АД -Главна агенция Пловдив, която определила обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000лева - по 20 000 лева за всеки един от наследниците.

С Протокол № 181/02.12.2008 год. на централна застрахователно-медицинска комисия - София при „ДЗИ-О. з." АД е утвърдено решението на ЗМК при Главна агенция Пловдив относно определения размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Сумите в размер на 40 000  лева общо са изплатене на  пострадалите, за което същите са подписали декларация и са изплатени с платежно нареждане № 3631306/18.12.2008 год., като е извършено съответното отбелязване върху представените изпълнителни листи.

            Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните писмени доказателства, неоспорени от страните. Страните не спорят по фактите, като ответникът признава фактите твърдени в исковата молба.

            На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Предявеният иск намира правното си основание в чл. 81 от ЗЗ (отменен) във вр. чл. 19 ал.1 т.2 от Наредба № 4 за задължителното застраховане (отм.).

Искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълен размер. Към момента на извършване на деликта 12.06.2004г. отношенията по обезщетение по застраховка “гражданска отговорност” са се уреждали по Закона за застраховането (отменен със КЗ от 01.01.2006г), който е бил в сила към този момент и Наредба № 4 от 24.09.2003 г. за задължителното застраховане (отменена с ДВ бр. 105 от 30.11.2004 г.). По силата на цитираните разпоредби, застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” има право да претендира от извършителя на увреждането заплатените от него суми като обезщетение в случай, че нарушението е извършено в пияно състояние. На цитираната разпоредба (чл. 81 от ЗЗ) кореспондира и нормата на чл. 19, т. 2 от Наредба за задължителното застраховане, съгласно която по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят може да предяви регресен иск, когато уврежданията на третите лица при настъпило събитие са причинени след употреба на водача на алкохол или на друго упойващо средство.

В конкретния случай не се спори между страните, че ответникът е нарушил правилата на ЗДП и ППЗДП при наличие на концентрация на алкохол 2,33 промила, т.е. в пияно състояние. Налице са условията за ангажиране на отговорността на ответника и уважаването в пълен размер на предявения регресен иск. Основателно е искането за присъждането на исковата сума, ведно със законната лихва за забава, считано от предявяване на иска – 13.02.2009 г. до окончателното й заплащане.

            С оглед изхода на настоящото производство ищецът дължи на ответника направените разноски в размер на 2 850 лв., за д. т. и адвокатска защита.

                        Ръководен от изложените съображения, съдът

 

 

Р    Е    Ш    И  :

           

ОСЪЖДА Й.  Г.  Й., ЕГН  ********** *** да заплати на “ДЗИ – О.з." АД, със седалище и адрес на управление гр. С., ул."Г. Б." № *, ЕИК *****, чрез Главна агенция на дружеството в гр. С., бул."Ц. О." № *, представлявана от управителя Е. Д.,  сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева, ведно със законната лихва за забава, считано от 12.03.2009 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата 2 850 лв., представляваща направените в производството разноски.

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

 

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :