Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 10.06.2009 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети май  през две хиляди и девета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.

ЧЛЕНОВЕ: М.Б.

 М.Х.

 

 

При секретаря  М.Л., като разгледа докладваното от Мария Блецова  115 по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на Д.П.Д., ЕГН **********,***„С. к.” № *-*-* против Решение № 1234/23.12.2008г. по гр.д. № 2858/2008г., с което въззивникът е бил осъден да заплати на „Т. С.” ЕАД със седалище гр. Сливен, бул.„С. К.” сумата от 489,75 лв., представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 31.07.2005 г. до 30.06.2007 г., лихва в размер на 101,21 лв., изтекла към 07.04.2008 г., както и законна лихва, считано от 14.07.2008г. до изплащане на главницата.  С обжалваното решение въззивникът е бил осъден да заплати и деловодни разноски в размер на 50 лв.

         В жалбата се сочи, че в осъдителната си част обжалваното решение е неправилно, тъй като е необосновано и незаконосъобразно. Твърди се, че фактическите изводи на съда не съответстват на събраните по делото доказателства. Сочи се, че проведеното общо събрание на етажната собственост, в което въззивникът е взел участие, гласувал и положил подпис, само по себе си не поражда задължение за него, тъй като то е само част от процедурата, предхождаща сключването на договора, а подписаният на 15.01.2009 г. договор между етажните собственици и ЕТ „Т. и.” гр. С. за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и за разпределяне разходите за топлинна енергия, е бил подписан единствено от едно от упълномощените от Общо събрание лица – Д. А. Л., а не и от останалите две лица, упълномощени от Общо събрание – Н. Д. С. и С. Г. С.. Въззивникът твърди, че така сключения договор не поражда правни последици в негова тежест. На второ място са изложени твърдения за това, че за целия процесен период, посочен в исковата молба от 31.07.2005 г. до 30.06.2007 г. не са били налице констатации за обратно въртене на водомера, отчитащ битовата гореща вода. Такива констатации били направени едва през м.10.2007г., който е следващ период невключен в исковия, поради което на въззивника не би следвало да бъдат начислявани като изразходвани 7 куб.м. битова гореща вода, равняващи се на 146,21 лв. главница. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове от въззиваемата страна да бъдат изцяло отхвърлени. Претендират се деловодни разноски.

По въззивната жалба не е депозиран отговор.

         В съдебно заседание въззивникът се явява лично и с адв. Ч., който поддържа жалбата и моли тя да бъде уважена. Претендира присъждането на деловодни разноски.

         Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява и не излага становище по основателността на жалбата.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         След преценка на събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

         На 25.11.2002 г. се провело Общо събрание на етажните собственици от бл.* вх. * и *, кв. „С. к.”, на което било взето решение за сключване на договор с ЕТ „Т.”, гр. Сливен, съгласно който договор изпълнителят по него „Т.” следвало да извършва индивидуални измервания на потреблението на топлинна енергия, както и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода. Общото събрание решило договорът да бъде сключен от три упълномощени лица – Д. А. Л., Н. Д. С. и С. Г. С.. Общото събрание определило относителен дял на разхода на топлинна енергия, свързан с топлоподаването по общите сградни инсталации в размер на 20 % от общо количество топлинна енергия за отопление. Бил съставен списък на присъстващите на общото събрание, който бил подписан от тях. Въззивникът също подписал списъка /на позиция № 4/. На 02.12.2002г. С. С. декларирал писмено, че подписите на живущите в бл.* вх. * и * за сключване на договор за извършване на услугата топлинно счетоводство са били положени лично пред него. Декларацията била нотариално заверена от нотариус Д. Н..

         На 15.01.2005 г. бил сключен договор № 095 между ЕТ „Т.” и етажната собственост на адрес: гр. С., кв. „С. к.” * *и * представлявана от Д. А. Л., Н. С. и С. С., с който страните се договорили изпълнителят „Т.” да извършва индивидуално замерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление като за топлинна енергия отдадена от сградни инсталации било посочено, че следва да се разпределят 20 % от общата топлинна енергия. От представеното по делото копие на договора е видно, че същият е подписан за възложител от едно лице.

         От представената по делото справка от „Т. С.” ЕАД за задължения на абонат 5557 Д.П.Д. за адрес: „С. к.” *-*-* се установи, че за периода от 31.07.2005 г. до 30. 06.2007 г. му е била начислявана сумата от 146,21 лв. като дължима, но незаплатена сума за доставена битова гореща вода от 7 куб. м.  Начислените суми са за по 1 куб.м. за м.07.2005 г., м.09.2005г., м.10.2005г. и за по 2 куб.м. за месеците май и юни 2007 г.

От представените по делото карнети е видно, че от м.11.2005 г. до м.09.2007 г. водомерът, отчитащ топлата вода на въззивника сочел едни и същи показатели, а именно 283. През м.10.2007 г. била направена бележка по карнета, че водомера върти обратно и за този месец посоченото количество изразходвана вода било отразено като 280 куб.м. За месеците 07,09 и 10.2005г. и м.05. и м.06.2007 г. отчетното количество ползвана битова гореща вода по водомера е 283 куб.м. За тези месеци не е отразено увеличение на ползваните топла вода с по 1 или 2 куб.м., както е отразено на представената справка от „Т. С.”.

По карнетите е отразено отразяване на доставена топлоенергия по втори водомер като за процесния период от 31.07.2005 г. до 30.06.2007 г., неговите показания са се изменили от 340 куб.м. на 342 куб.м. и това е станало през месеците 08 и 09.2005 г.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 08.01.2009 г. и в рамките на законо определения двуседмичен срок на 20.01.2009г. е била депозирана процесната жалба.

         Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на всички представени по делото доказателства.

         След преценка на представените по делото доказателства съдът формира следните правни изводи:

         Предявената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява частично основателна.

Доказано е по делото, че въззивникът за процесния период 31.07.2005 г. до 30.06.2007 г. е бил ползвател на топлинна енергия, тъй като от писмените данни по делото се установи, че е ползвал 1 куб.м. топла вода за м.09.2005 г. Въззивникът не е ползвал топлинна енергия чрез отоплителни уреди, но му е доставена и е ползвал БГВ, което поражда задължението му да заплаща такса мощност и такса за топлинна енергия отдадена от сградната инсталация дори след като е бил преустановил ползването на БГВ. Това е така предвид разпоредбата на чл. 153 ал. 6 от Закона за енергетиката , който сочи че потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Обстоятелството , че договорът сключен между етажната собственост и топлоразпределителното дружество е бил подписан само от едно от упълномощените лица не деангажира отговорността на ползвателите ( какъвто се явява и въззивникът ) да заплащат ползваната топлинна енергия . Още повече , че в случая са налице доказателства от които е видно , че въззивникът е взел участие в ОС на което се е взело решение за сключване на договора , ползвал е услугите на Т. , взимал е участие при отчитането на доставената топлоенергия , разпределителното дружество е извършвало преразпределение на дължимата сума за сградна инсталация съобразно решението на ОС и сключения договор. Предвид изложеното възраженията за изначална липса на основание за заплащане на доставена топлоенергия поради неподписване на договора между разпределителното дружество и ОС от всички упълномощени лица се явява неоснователно.

По отношение претенцията на въззивника за недължимост на сумата от 146.21 лв цена за 7 куб.м.БГВ поради неползването и , съдът взе предвид следното :

С исковата молба е била представена справка от „ Т. „ – С. , по която е било отразено ползването на БГВ от въззивника за м. 7,9 и 10.2005 г. и м 5 и 6.2007 г. , както и карнети отразяващи направените засичания на ползваната топлинна енергия . В отговора на исковата молба , въззивникът не е оспорил представените писмени доказателства , а само е възразил , че в справката липсват данни по какъв начин е била определена стойността на цената на топлинната енергия. Не са направени възражения за неползвана БГВ. Въпреки това , поради оспорването на вземането като цяло , съдът намира че следва да съобрази всички налични по делото данни относно доставената и ползвана БГВ и нейната цена . При извършената съпоставка между справката на Т. за задълженията на въззивника и представените по делото карнети се установи , че е налице противоречие в отразените данни за доставена БГВ . За разлика от отразеното в справката ползване на БГВ м. 7,9 и 10.2005 г. и м 5 и 6.2007 г. в общ обем от 7 куб.м., по карнетите се установи ползването единствено на 2 куб.м. БГВ , но за други мецеси от процесния период , а именно м.9 и м. 11.2005 г. Налице е съвпадение единствено за м.9.2005 г. , за който дължимата цена посочена в справката за задължения е в размер на 18.01 лв. В тази част исковата претенция е основателна само отчасти – за сумата от 18.01 лв. и в останалата си част – до 146.21 лв се явява неоснователна .

По отношение на таксата мощност следва да се отбележи , че тя е дължима по закон от всеки потребител , определя се от ДКЕВР и е дължима до момента на отмяната и – м. 10.2006 г. Видно от приложената по делото справка за задълженията на въззивника , такса мощност му е начислявана до 30.09.2006 г., поради което цялата посочена сума се явява дължима .

С оглед на изложеното следва обжалваното решение да бъде изменено , като предявеният иск бъде уважен до сумата от 481.68 лв , тъй като по делото е налице доказано ползване на БГВ в размер на 1 куб.м. , а не както е приел РС – 2 куб.м.

         С оглед изхода на делото основателни се явяват претенциите за заплащане на деловодни разноски в размер на 5.25 лв. държавна такса за пред въззивната инстанция. С посочената сума следва да бъде задължено въззиваемото дружество. Съответно присъдените пред първоинстанционния съд разноски в полза на въззиваемото дружество следва да бъдат намалени от 50.00 лв на 39.50 лв. По правилата на прихващането въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество деловодни разноски за двете инстанции за заплатени ДТ в размер на 34.25 лв.

         Водим от гореизложеното съдът

 

 

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 1234 / 23.12.2008 г. по гр.д. № 2858 / 2008 г. по описа на Сливенския районен съд като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, в частта с която Д.П.Д., ЕГН **********,***„С. к.” № *-*-* е осъден да заплати „Т. – С.” ЕАД гр. С., ул. „Ст. К.” № * сумата от 489,75 лв., представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 31.07.2005 г. до 30.06.2007 г. и разноски в размер на 50.00 лв , за сумата над 481.68 лв ., представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 31.07.2005 г. до 30.06.2007 г. и 34.25 лв разноски.

Вместо това постанови :

 

ОСЪЖДА Д.П.Д., ЕГН **********,***„С. к.” № *-*-* да заплати на „Т. – С.” ЕАД гр.С., ул. „Ст. К.” № * сумата 481.68 лв ., представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 31.07.2005 г. до 30.06.2007 г. и 34.25 лв разноски.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                   2.