Р Е Ш Е Н И Е  

 

гр. Сливен,  17.06.2009г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение в публично съдебно заседание на тринадесети април  2009 г. в  състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.М.

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: М.Б.

                                                                                            Мария Христова

 

при участието на секретар  М.Т. сложи за разглеждане  възз.гр.д. № 116 по описа  на Сливенския окръжен съд за  2009 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 271 ГПК /обн. бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./.

           Образувано е по въззивна жалба от „Д.М.” ООД, представлявано от управителя И.С., с която се обжалва решение на Новозагорския РС отхвърлил предявения от въззивника иск по чл. 50 във вр. чл. 45 от ЗЗД за сумата 565 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от животни, намиращи се под надзор на въззиваемата Й.Н., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.10.2007г., като неоснователен и недоказан, и дружеството е осъдено да заплати разноските по делото в размер на 547 лв.

В жалбата се навеждат пороци, сочещи неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението. Сочи, че неправилно било прието от съда, че не би могло да се определи източника на причинените увреждания върху процесната покривна изолация,  който извод бил вменен и като извод на тройната съдебно техническа експертиза. Твърди се, че именно посочените две кучета трайно са обитавали кучешки колиби, монтирани без съгласието на въззивника върху покрива на процесната  сграда, че същите кучета свободно се разхождали по покрива и били връзвани за коминните тела, при което бил повреден в по-голямата си част, до степен на пълна негодност положения нов хидроизолационен материал. Сочи, че безспорно кучетата били под надзора на въззиваемата, въпреки че са придобити от съпруга й, тъй като той бил на работа, а тя трайно пребивавала в жилището си, в непосредствена близост до покрива на процесната сграда. Моли, да се постанови решение, с което да се уважат исковете и да се присъдят направените разноски. Поискан е разпит на двама свидетели.

          По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата Н., която сочи, че решението на Новозагорския съд е правилно и законосъобразно. Счита, че не са верни твърденията, че тройната експертиза не е посочила обстоятелството от какво са причинени уврежданията, тъй като същата посочила, че не може да определи източника на уврежданията и той може да бъде многопосочен. Счита, че безспорно е установено, че самият собственик през този период от време след поставянето й, е продължил да върши по покрива други строителни мероприятия. Противопоставя се на искането за допускане до разпит на поисканите свидетели, като преклудирано. Моли да бъде оставено в сила  обжалваното  решение. Сочи, че допълнителни съображения ще изложи в хода по същество.

          Съдът с определение от 25.12.20089г. се е произнесъл по допустимостта на жалбата и по допускане на поисканите доказателства, като с оглед забраната за посочване на нови факти и доказателства по чл. 266 от ГПК е оставил без уважение искането на въззивника за събиране на гласни доказателства.

           В съдебно заседание за въззивното дружество се явява адв. Н., който поддържа жалбата и заявява, че няма да сочи други доказателства. Моли да се отмени изцяло решението на Новозагорския районен съд и да се уважат предявените от въззивното дружество искове срещу въззиваемата, като претендира разноските за двете инстанции. Счита, че са безспорно установени фактите по делото, а именно пребиваването на процесните животни върху покрива на сградата и че не е опровергана презумцията по чл. 45 от ЗЗД, досежно вината на въззиваемата от причиняването на вредоносния резултат. Моли съда да съобрази подробно наведените с жалбата доводи като уважи претенцията изцяло.

          В съдебно заседание за въззиваемата Н. се явява адв. С., който оспорва жалбата и заявява, че няма да сочи други доказателства. По същество моли да се остави жалбата без уважение и да се потвърди решението на РС – Нова Загора, като претендира и направените разноски. Счита, че исковата претенция е недоказана и неоснователна, тъй като никой от разпитаните свидетели не видял въпросните кучета да увреждат посочения покривен материал. Сочи, че разпитаните свидетели от страна на въззивника само предполагали, че това може да е извършено от тях, но не оспорили, че през този период от време се вършели и строително монтажни работи, което счита, че увредило въпросния материал. Сочи, че назначената експертиза за оценка на щетите не могла да даде еднозначно становище коя е причината за настъпилото увреждане. Счита, че в тежест на ищеца е да докаже, че е налице причинна връзка между уврежданията, действията на животните и поведението на лицето, което ги надзирава. Изцяло споделя мотивите на Новозагорския районен съд, който изложил убедителни съображения по всички въпроси и моли да се потвърди решението.

          По делото не са събирани нови доказателства освен тези събрани пред първоинстанционния съд гласни и писмени доказателства и приетите единична и тройна оценителна експертиза.

          Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна в процеса имаща правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и е спазен преклузивния двуседмичен срок.

На основание чл. 269 от ГПК съдът извърши проверка за валидност и допустимост на решението и намира, че същото не страда от пороци обуславящи прогласяването му като нищожно.

Разглеждайки жалбата съгласно чл. 271 от ГПК въз основа на събраните по делото доказателства и техния анализ се установява следното от фактическа страна:

          Въззивното дружество  „Д.М.” ООД гр. Н.З.е собственик, видно от приложения към делото нотариален акт № 68, т.ІІІ, рег.№ 3802, д.№ 307от 02.05.2007 г. на нотариус с рег. № 163 на НК и с район на действие РД РС гр. Нова Загора, на имот представляващ търговски обект, бивш ресторант „Г.”, подробно описан в документа за собственост. Покривът на ресторанта е на бетонна равна плоча, свързана с първия етаж на жилищна кооперация долепена до западната стена на ресторанта и с възможност за излаз от терасата върху покрива на търговския обект. В края на лятото и началото на есента през 2007 г. въззивното дружество започва ремонт на покрива на ресторанта, като премахва настилката от чакъл и залепва „ондулин”, представляващ хидроизолационен покривен материал. Ремонтът се извършва от частна фирма като върху покрива се поставя тази хидроизолационна материя на битумна основа подлепена чрез нагряване. От години преди да започне ремонта върху покрива на процесния имот пребивават две ловни кучета – собственост на съпруга на ответницата, но когато отива на работа през деня, те остават под неин надзор, тъй като тя трайно обитава жилището си, в непосредствена близост до покрива на процесната сграда. На покрива кучетата имали две дървени колиби и при започване на ремонта същите са преместени и завързани за хидрофорно тяло върху покрива на трансформатора на блока, в съседство с ремонтирания, но с възможност за достъп до него. Кучетата са връзвани за хидрофора, но и пускани свободно вечер, след като майсторите си тръгвали. След като въззивното дружество залепва „ондулина” на покрива, кучетата, пускани свободно, след 1-2 дена го разкъсват около циментовата отливка като оставят следи от резки. „Ондулина” бил надраскан и разкъсан основно в северната част, която е над задния изход близо до терасата. Това компрометира покривната изолация, прави я негодна в повредените й части и създава възможност за теч. След повреждане на „ондулина” отправят предупреждение към ответницата и съпругът й в края на м. септември  отвежда кучетата в двора на военното поделение в гр. Нова Загора. Вследствие на повреждането въззиваемото дружество се принуждава да поднови ремонта на покрива с фирма „Ч.” от гр.С. З., която премахва неоновото осветление и 4 бр. отдушници и поставя ламаринени обшивки на ръбовете на покрива като слага цели листове „ондулин” на повредените места за поправката му.

          По делото са разпитани две групи свидетели на въззивното дружество – К. Н. К. и М. К. А. и на въззиваемата – И. Д. И., К. Т.Й. и П. В. Н..

           От показанията  на свид. Костов, които въззивният съд кредитира като незаинтересовани и последователни се установява, че същият е собственик на заведение в града и често посещава процесния обект, като с въззивника бил в приятелски отношения и му помагал при ремонта. Заявява, че ремонта бил през м.септември и е направен, за да се спрат течовете. Вложило се много труд и бил извършен много добре. Сочи, че от години двете кучета живеели на покрива в две колиби. По време на ремонта собствениците преместили колибите върху покрива на трафопоста и вързали кучетата със синджир докато се работи, но след като си отидели майсторите ги пускали свободно. Около двете циментови постройки на вентилаторите имало краища на „ондулина”, които кучатата захапвали и ги раздърпвали, вследствие на което се принудили да къртят с хилти и сложили цели листове ондулин, за да не могат кучетата да вършат поразии. Самите хора от блока ги дразнело, че кучетата са там, а ответницата по време на ремонта постоянно имала някакви претенции. Заявява, че кучетата ги изкарвали през терасата на ответницата и съпруга й, която е на първия етаж и оттам излизали да си ги хранят, като терасата  е на около 50 см. от покрива на обекта на „Д.”. Заявява, че след като залепили ондулина кучетата били пуснати и до 1-2 дни разкъсали „ондулина” около циментовата отливка, което видял  лично, като се качил там. Извършил се втори ремонт, след като бил разкъсан „ондулина”. Изчакали вещите лица да огледат щетите и след това направили ремонта като отправили предупреждение и кучетата били махнати. На свидетеля се предявени З бр. снимки по ч.гр.д. № 666/2007г. лист 15,16 и 17 на които посочва къщичките на кучетата и къде е накъсаното място отразено в  снимките.

          От показанията на свид. А. се установява, че работи във въззивното дружество и познава обекта много добре. Сочи, че извършения ремонт бил между лято и есен 2007г. Заявява, че след като се завършил ремонта се причинявали вреди от кучетата, които пребивавали там преди това, както и след ремонта. Заявява, че лично ги е виждал, че са там. Знае, че собствениците живеят в апартамента, който се намира на покрива на „Д.” и  посочва ответницата и съпруга й. Знае, че били предупредени, тъй като била нарушена целостта на покрива. Същият бил надраскан и разкъсан частично в частта, която е над задния изход близо до терасата. Кучетата се движели свободно и той ги е виждал като не може да каже точно породата, но ги оприличава на „питбул” или „булдок”. Заявява, че като се качвал била нарушена целостта на ондулина и по дългите ивици имало резки. На покрива слагали ламаринени обшивки след ремонта за поправката му.

          От показанията на свид. И. се установява, че живее в същия блок на втория етаж. Заявява, че най-напред имало чакъл на цялото ниско тяло, който свалили и сложили битомен грунд и ленти с посипки от ондулин. Ремонтът продължил доста. Кучетата преди да започне ремонта били на сградата отгоре, но след това изместили колибките над хидрофора на блока и стоели там, защото не можело да се работи. Направили ремонта дори и над аптеката и станало хубаво. Около края на м. септември съпругът на ответницата взел кучетата и ги занесъл в поделението. Тогава фирма „Ч.” от  гр. С. З. започнала да прави обшивката на ръбовете. Кучетата били връзвани, но били пускани свободно вечер и той ги виждал свободно. Завява, че може да се мине от покрива на хидрофора на покрива на „Д.”. Не може да каже колко време след ремонта са махнати кучетата.

          От показанията на свид. Н., който е съпруг на ответницата и съдът преценява неговите показания с оглед останалите доказателства по делото и предвид неговата заинтересованост от изхода на спора. Заявява, че кучетата били „градхарт” и „птичар” и той е бил ловец. Когато се започнал ремонта му казали, че цапат и той ги преместил на хидрофора. Кучетата ги махнал месец след поставянето на „ондулина”. Кучетата били вързани, за да не ходят да повреждат настилката. Когато започнали да разбиват коминните тела не бил забелязал да е повреден ондулина, нито забелязал кучетата да повреждат ондулина. Заявява, че за да се отиде до кучетата трябвало да се прескочи терасата и затова той ги хранел, а не ответницата. Когато бил дежурен ги хранел предварително.

          От показанията на свид. Й. се установява, че „те” /ответницата и съпругът й/ се грижели за кучетата и когато му оставяли ключ и той ги хранел. Същият заявява, че едното куче било негово и го бил подарил на съпруга на ответницата, а другото му било подарено от едно войниче.

          От приетите по делото единична и тройна съдебно-оценителни експертизи се установява, че стойността на причинените щети на хидроизолацията на покрива на магазина за мебели „Д.М.” ООД гр. Нова Загора, изразяващи се в необходимите средства за извършване на ремонтни работи за възстановяване на хидроизолацията във вид годен за нормална експлоатация възлиза на 565 лв. Вещото лице М. разпитан допълнително заявява, че по покрива има набрани места, които не могат да се посочат на снимките. Заявява, че  върху тази хидроизолация не бива да се стъпва и при нарушаване на тази покривка парчето трябва да се снема, защото се създава предпоставка за бъдещ теч за да се ремонтира трябва да се изреже и тогава да се лепи наново. По принцип сочи, че не може да с ходи върху нея. В заключението на тройната експертиза допълнително се установява, че вещите лица установили видимите дефекти и предвидили частичен ремонт докато единичната експертиза е предвидила подмяна изцяло. Заявяват, че може да се появят и допълнителни скрити работи, които от визуален поглед не могат да се преценят. Вещите лица заявяват, че не могат да посочат от какво са нараняванията, но че могат да се получат от всичко. Сочат, че повредите не са отстранени към момента на огледа, има разкъсване на хидроизолационния пласт, основно в северната част и в средата на полето надрасквания и черти като разрез.

Описаната фактическа обстановка е възприета от съда след анализ на всички събрани по делото доказателства, като кредитира всички представени от страните писмени доказателства, съобразно доказателствената сила, която им придава ГПК и гласните доказателства на разпитаните по инициатива на двете страни свидетели, в частите, в които не си противоречат и след преценка на тяхната заинтересованост съгл. чл. 172 от ГПК. Към доказателствения материал съдът цени двете изготвени  съдебно - оценителни експертизи, които установяват факти, относими към спора, като възприема заключението на тройната експертиза относно размера на щетите.

Въз основа на приетата за доказана фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

При тази фактическа обстановка, настоящата въззивна инстанция намира иска за доказан по своето основание и размер и като такъв следва да се уважи изцяло, по отношение въззиваемата Й.П.Н.. Безспорно установено е, че кучетата, причинили вредите, са се намирали под грижите и надзора на Н., което ангажира нейната отговорност по чл. 50 ЗЗД. Без значение е дали надзорът произтича от някакво право или от фактическо състояние. От събраните по делото писмени и гласни доказателства /св. Костов, св. Иванов, св. Йоргов/ се установи по категоричен начин, че собственикът на процесните кучета бил на работа, а тя трайно пребивавала в жилището си, в непосредствена близост до покрива на процесната сграда, с възможност за излаз от терасата върху покрива на търговския обект. Казусът изпълва хипотезата на института на непозволеното увреждане, по реда на чл. 50, изречение 2 от ЗЗД, за възмездяване на вреди, причинени от животно, от страна на лицата, под чийто надзор то се намира, солидарно със собственика. Безспорно се установи от доказателствата по делото, че кучетата - собственост на съпруга на ответницата, оставени за отглеждане под надзора на ответницата, са причинили на ищцовото дружество множество повреди върху положената покривна изолация, което я компроментирало до степен на пълна негодност и се наложило допълнителен ремонт, за да се поправят нанесените щети. В случая, отговорността на ответницата е безвиновна. Собственикът и лицето, под чийто надзор се намират животните, отговарят не за свои виновни действия, а само защото са собственик и защото вещта се намира под надзор на съответното лице. Отговорността на собственика и на лицето, под чийто надзор се намирали кучетата, е солидарна и е налице независимо от това срещу кого е насочен иска. В случая, достатъчен е фактът на увреждането, за да се обуслови отговорността на лицето, под чийто надзор се намират животните. Това лице би се освободило от отговорност за вредите, само ако те са в резултат на случайно събитие, непреодолима сила или са причинени изключително и изцяло от трети лица, както и ако увреждането се дължи на изключителната вина на увредения. От доказателствата по делото такива обстоятелства не се установяват. Възражението на пълномощника на ответницата, че ищцовото дружество с последващия ремонт е предизвикало причиняването на вредите, е несъстоятелно. Ангажираните в тази насока гласни доказателства съдът не кредитира, тъй като са в противоречие с гласните доказателства, депозирани от ищцовата страна и с признанията на съпруга на ответницата, направени при разпита му като свидетел по делото, където той сам казва: "Кучетата ги махнах месец след поставянето на „ондолина". От разпита на останалите свидетели по делото е видно, че кучетата през деня били вързвани, а след като си заминели майсторите, били пускани свободно и до 1-2 дни разкъсали „ондулина” около циментовата отливка, което именно наложило поставянето на ламаринени обшивки след ремонта и нов ремонт за поправката му с фирма „Чахов. При това положение, несъстоятелни са възраженията на пълномощника на ответницата за изключителна вина на въззиваемото дружество поради настъпване на увреждането, следствие ремонтните действия, разбиване с канго и стъпване по покрива. Тези изводи на първоинстанционния съд са неправилни и противоречат на гласните доказателства събрани до този момент по делото, които установяват обратното. Съобразно заключението на приетата по делото тройна съдебно-оценителна експертиза целостта на покривната хидроизолация е била надраскана и разкъсана именно в северната част, която е над задния изход близо до терасата на ответницата, надзиравала кучетата, докато съпругът и отсъствал. Съдът не кредитира показанията на св. Й., в частта в която заявява, че „съпругата на П. не ги е хранила, понеже не може да мине парапета на терасата”, тъй като си противоречи сам с казаното преди това, че „те се грижат за тях”, имайки предвид ответницата и съпругът й, тъй като той ходел инцидентно, само когато са му оставяли ключ. Освен това предвид обстоятелството, че терасата и покрива са свързани /на 50 см./и тангират, не е необходимо да се прескача, за да им се хвърли храна.

Установи се по делото, че кучетата са влизали и излизали през терасата на ответницата, както и че са преминавали от единия покрив на другия, свободно, по време на ремонта, при което разкъсали „ондулина” около циментовата отливка, за което са събрани безпротиворечиви гласни доказателства. Единствено съпругът на ответницата, в показанията си заявява, че „не бил видял да е повреден „ондолина” и предвид неговата заинтересованост от изхода на делото съдът не ги цени в тази им част.

Предвид гореизложеното, съдът  намира, че следва да се ангажира отговорността на ответницата за непозволено увреждане и за възмездяване на причинените на дружеството имуществени вреди. Безспорно е доказан вредоносният резултат и причинната връзка между него и настъпилите вреди. Тъй като в случая отговорността на ответницата е безвиновна, не следва да се коментира законовата презумпция за виновност на автора на деянието при непозволеното увреждане. Ответницата като лице, под чийто надзор са се намирали животните, отговаря спрямо увреденото дружество за вредите - пряка и непосредствена последица от увреждането. Безспорно от приетата по делото тройна съдебно-оценителна експертиза се установява, че стойността на причинените щети на хидроизолацията на покрива на магазина за мебели „Д.М.” ООД гр. Н. З., изразяващи се в необходимите средства за извършване на ремонтни работи за възстановяване на хидроизолацията във вид годен за нормална експлоатация възлиза на 565 лв.

Ето защо, съдът намира, че следва да уважи искът в пълния му размер. Върху присъденото обезщетение ответницата следва да заплати и законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото за двете  инстанции.

Ръководен от гореизложеното, на осн. чл. 271 от ГПК съдът

            Р Е Ш И:

            ОТМЕНЯ решение № 214 от 19.12.2008 г. по гр.д. № 300 по описа за 2008 г. на Новозагорски районен съд, с което е отхвърлен предявения от „Д.М.”ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Н. З., ул. „Х. К.” № *, БУЛСТАТ ******, представлявано от управителя И.Г.С., ЕГН **********, иск против Й.П.Н., ЕГН **********,***, за сумата 565 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди на хидроизолационно покритие на покрива на сграда, собственост на дружеството, които вреди да са причинени от животни, които се намирали под неин надзор, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.10.07 г.,  като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо него ПОСТАНОВИ

ОСЪЖДА Й.П.Н.,***, да заплати на „Д.М.”ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Н. З., ул. „Х. К.” № *, БУЛСТАТ ****, представлявано от управителя И.Г.С., ЕГН ********** сумата 565 лв./петстотин шестдесет и пет лева/, представляваща обезщетение за причинени вреди на хидроизолационно покритие на покрива на сграда, собственост на дружеството, които вреди са причинени от животни, които се намирали под неин надзор, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.10.07 г. до окончателното й изплащане, и направените по делото разноски в размер на 483 лв. /четиристотин осемдесет и три лева/.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред Върховния касационен съд на Република България, по реда на чл. 280 от ГПК /в сила от 1.03.2008 г./.

 

 

 

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: