Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е

 

Гр. Сливен 30.03.2009 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд, гражданско отделение първи състав, в заседание на осемнадесети март, през две хиляди и девета година, в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:        Н.Я.

     ЧЛЕНОВЕ:                М.Д.

*** М.

При секретаря  К.И. и в присъствието на Прокурора……………, като разгледа докладваното от М. Д.

*** по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

          Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 257 и сл. от ГПК.       

Обжалвано е Р. № 224/ 09.01.2009г. по гр.д. № 342/2008г. на районен съд гр. Нова Загора, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от М.Й.А., с ЕГН- ********** *** З. лично или чрез пълномощника му адв. Л. А. *** Загора, чрез кмета на община Нова Загора за сумата 3260 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за възлагане на ликвидация, ведно с лихвите за забава помесечно върху всяко възнаграждение с натрупванията от предишния месец, със законната лихва от първата дата на следващия месец до окончателното изплащане на главницата, както и сумите от 62.50 лв. за БУЛСТАТ и 3 лв. за нотариална заверка и са присъдени разноски по делото в размер на 250 лв.

В жалбата си въззивникът М. А. чрез адв. Л.А. *** твърди, че решението е процесуално и материално незаконосъобразно. Същото било необосновано и  постановено в противоречие с доказателствата по делото. Посочва, че договорът за възлагане на ликвидация на ЕАД “И.” с № 42/31.01.2007 г. е сключен между ищеца и Община Нова Загора, представлявана от кмета, въз основа на Р № 121 на Общински съвет Нова Загора, с което е дадено съгласие да бъде изплатено от общинския бюджет възнаграждението на ликвидатора. Следвало, че Общината не е трето лице, а страна по договора. Необосновано съдът направил извод, че облигационните отношения са възникнали и съществували между ищеца и търговското дружество “И.” ЕАД /л./. Посочва, че Община Нова Загора, в качеството си на едноличен собственик на капитала на дружеството в ликвидация, определяйки правата и задълженията и възнаграждението на ликвидатора, след изчерпване на средствата на дружеството е задължена с изпълнението на гражданския договор по възлагане и ликвидация и изплащане на възнаграждението на ликвидатора, още повече, че  такава практика за изплащане е възприета от общинския съвет- Р. № 750- т. 2. Отговорността ставала солидарна и търсена по реда на чл. 122, ал.1 от ЗЗД, като се съобрази чл. 101 от ЗЗД, в какъвто смисъл се сочи Р. 1152/05.08.2002 г. по гр.д. № 2032/2001 на ВКС. Счита, че писменото изявление на Общински съвет за съгласие за изплащане на задължението към ищеца и съгласието на кредитора е съглашение по смисъла на чл. 101, ал. 1 от ЗЗД за встъпване в дълг.

Моли съдът, като отмени обжалваното решение да постанови ново, с което да уважи иска и му се присъдят разноски, направени  пред двете инстанции.

          В с.з. въззивникът се явява лично и с пълномощника си адв. А.. Пълномощникът поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

          Въззиваемата страна, чрез адв. В. М.  от АК Сливен в ОТГОВОРА си и в с.з.  оспорва жалбата.  Настоява, че оплакването за несъобразяване на решението с доказателствата по делото от страна на въззивника е неоснователно. Същото било съобразено с договора за възлагане ликвидация и с решението на общински съвет Нова Загора. Правните изводи на съда били в синхрон със съдържанието на двата документа. Не намира решението на ОбС НЗ да въвежда солидарна отговорност между дружеството в ликвидация и общината. Не се предвижда встъпване на общината като съдлъжник за възнагражденията, които въззивникът следвало да получи. Освен това в него изобщо не било упоменато задължение за лихви за закъснение. Съгласно чл. 101 от ЗЗД за встъпване в дълг е необходимо съглашение с кредитора или длъжника, а такова не е сключено. Затова не били налице претендираните от въззивника правни последици.

Моли съдът да потвърди обжалваното решение, като правилно, законосъобразно и мотивирано, ведно със законните последици. В с.з. изрично претендира присъждане на разноски.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в законния срок за обжалване. Жалбоподателят има правен интерес да  обжалва решението с което е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД.   

Обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено от компетентен орган- районен съд, в законова писмена форма. 

Въззивната инстанция констатира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата 3260 лв., включваща сумата 62.50 лв. за булстат и 3 лв. за нотариална заверка.  В исковата си молба ищецът твърди, че по силата на договор с Кмета на община Нова Загора му е възложена ликвидация на общинско дружество “И.” ЕАД, Нова Загора с месечно възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната. С Р № 121 на Общински съвет Нова Загора бил приет отчета му като ликвидатор и  дадено съгласие да бъде изплатено от общинския бюджет възнаграждението му. До завеждане на исковата молба сумата не била платена. Претендираната от него сума 3260 лв. представлявала неизплатено възнаграждение, направените от него разходи за булстат и нотариална такса и не включвала дължимите социални и здравни осигуровки. Община Нова Загора не изпълнила задължението си по договора за възлагане на ликвидация, който той изпълнил добросъвестно. Претендира лихви върху периодичните платежи с натрупвания и разноски по делото.

В с.з. ищецът лично и с пълномощника си адв. Л. А. *** поддържа иска.

Ответникът, чрез пълномощника си адв. В. М. от АК- Сливен в с.з. оспорва иска. Намира иска за недопустим- евентуално неоснователен. В отговора и в писмената си защита твърди, че Община Нова Загора не е в облигационни отношения с ищеца по делото и че възнаграждението на ликвидатора съгласно договора за управление е в тежест на дружеството. Настоява, че Община Нова Загора се явява трето лице, макар и собственик на капитала и липсва решение на Общински съвет Нова Загора по силата на което да е поело дълга на дружеството по отношение на трудовото възнаграждение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

От доказателствата по делото съдът прие за установено:

Между ищеца М.Й.А. ***, представлявана от кмета е сключен договор № 42/31.01.2007 г.  за възлагане на ликвидация на ЕАД “ИРИДА”, във връзка с Р № 750/27.12.2006 г. на Общински съвет Нова Загора. В раздел V, чл. 8, ал.1 от договора /Д/ е определено възнаграждение на ликвидатора в размер на една минимална работна заплата за страната. Според чл.8, ал.2 от Д е предвидено възнаграждението на ликвидатора да е за сметка на средствата на дружеството, като облагането му с данък върху общия доход се извършва по реда и условията на Закона за облагане на доходите на физическите лица. С алинея трета от същия член е определено ликвидаторът да носи отговорност за деклариране на сумите, получени като възнаграждение до този договор и за заплащането на полагащият се данък общ доход.

По делото е приложен и приет, като доказателство заверен препис от Р №  750/27.12.2006 г. на Общински съвет Нова Загора. В чл. 2 от него е прието, че ОбС НЗ дава съгласие да бъде изплатено от  общинския бюджет възнаграждението на ликвидатора /Петя Славова/ за периода от 01.05.2005 г. до 01.12.2006 г. в размер на 6 439.78 лв. В т.6 ОбС НЗ възлага на Кмета на Община Нова Загора след смяната да сключи договор за възлагане на ликвидация с новия ликвидатор /М. А./ и определя месечно възнаграждение в размер на една минимална работна заплата за страната.

С Р. № 79/17.01.2007 г. по ф.д. № 1604/1994 г. СлОС вписал промяна в ТР на съда- освобождаването като ликвидатор на дружеството П. М. от гр. Сливен и избирането за ликвидатор на ищеца М.Й.А..

С Р № 121 от Протокол № 12/20.05.2008 г. на Общински съвет Нова Загора, т. 3 е дадено съгласие да бъде изплатено от общинския бюджет възнаграждението на ликвидатора за периода от 01.2007 г. до 05.2008 г. в размер на 3260 лв. С т. 4 от същото решение го освобождава от длъжността ликвидатор и с т. 5 избира за ликвидатор на “И.” ЕАД, гр. Нова Загора В. И. В..

Ищецът А. отправил молба до кмета на Община Нова Загора – Вх. № 94-00-2867/20.06.2008 г. за изплащане на трудовото възнаграждение като ликвидатор за периода 01.2007 г.- 05.2008 г., с предупреждението, че в случай не се изпълни Р. № 121, т. 3 на ОбС НЗ ще бъде принуден да потърси вземанията си по съдебен ред, ведно с пропуснатите ползи за посочения период. Отправил до кмета и нотариална покана със същото искане и конкретизиране размера на претендираната сума- 3260 лв., чрез нотариус В. И.- гр. Нова Загора. Плащане не последвало.

Първоинстанционният съд назначи и изслуша икономическа експертиза, в лицето на в.л. И. А. от гр. Сливен. Експертът констатирал, че по изплащателните ведомости  на дружеството е начислено трудово възнаграждение за периода януари 2007 г.- май 2008 г.- в размер на 2707.32 лв. Сумата стояла открита по баланса на дружеството по счетоводна сметка 421- персонал. Сумата не била изплатена на ищеца. Не била изплатена и претендираната от него сума- 62.50 лв. за промяна на Булстата и нотариална заверка – 3 лв. Посочва, че страната, която следва да изплати посочената сума следва да внесе в съответните институции по предназначение сумата 453.68 лв., представляваща осигуровки и ДОД. Целият размер на задължението, без лихвата изчислява на 3220.08 лв. Изчислява размера на лихвата 447.26 лв. Сумирани възнаграждение, разноски, осигуровки и ДОД и лихви  определя на 3 673.76 лв.

Не се спори от страните, че ищецът не е получил възнаграждение по договора за процесния период от време нито от бюджетни средства на дружеството в ликвидация, нито от Община Нова Загора.

Приетата за установена фактическа обстановка се доказа от приетите от съда писмените доказателства и икономическата експертиза.  

От приетото за установено, съдът направи следните правни изводи:

Искът с правно основание чл. 79 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неизпълнение по договор е  допустим. Претендира се присъждане на изработено и незаплатено възнаграждение от 3260 лв., включващо сумата 62.50 лв. за Булстат и 3 лв. за нотариална заверка.

 С Р. № 121/20.05.2008 г. на Общински съвет Нова Загора е дадено съгласие да бъде изплатено от общинския бюджет възнаграждение за ликвидатора- ищец в настоящото производство за периода от м. януари 2007 г. до м. май 2008 г. в размер 3260 лв.

Съгласно договор № 42 от 31.01.2007 г. за възлагане на ликвидация между страните по делото има клауза- чл. 8, ал.2  според която възнаграждението да е за сметка на средствата на дружеството.  Размерът- минималната работна заплата за страната е определена с Р № 750/27.12.2006 г. на ОбС НЗ /л. 35/.

Ответниците не само не представиха писмени доказателства за извършено плащане, но отричат да имат такова задължение.  

Спорно между страните е кой следва да плати възнаграждението.

Соченото Р. № 1152 от 05.08.2002 г. на ВКС по гр.д. № 2032/2001 г. V г.о. не решава идентичен казус, поради което съдът не следва да го вземе предвид при решаване на настоящия. 

Съгласно чл. 21, т. 6 от ЗМСМА ОбС приема и изменя годишния бюджет на общината, а чл. 44, т.5 вменява на кмета задължение да организира изпълнението на общинския бюджет.

Формулирането в решението на Общински съвет Нова Загора “дава съгласие да бъде заплатено от общинския бюджет възнаграждение…” не задължава Общината  да изплати на ищеца възнаграждението за претендирания период от време. Според сключения Договор в чл. 8, ал.2 е прието възнаграждението да е за сметка на средствата на дружеството. Страните не изследваха въпроса има ли средства дружеството, за да си изплати задължението. Това, че предходни години общината е изплащала възнаграждението на друг ликвидатор /П. С./ не може да го обвърже по новия договор. Само при изрично решение на Общински съвет Нова Загора, с което задължава общината да заплаща помесечното възнаграждение  на ликвидатора, само тогава искът щеше да бъде основателен. 

Съдът не следва да тълкува решението на ОбС НЗ. Последното следва ясно да изрази воля общината да изплати възнаграждението. Едва тогава и за кмета ще е ясно, че в бюджета е предвидено това перо.

Не е налице задължение на общината солидарно да заплати с дружеството претендираното възнаграждение. Не са налице условията на чл. 101 от ЗЗД за встъпване в дълг, тъй като липсва съглашение с длъжника. 

По тези съображения, съдът намира, че искът е недоказан и  ще го отхвърли.  

Настоящата инстанция споделя правните изводи на районния съд, поради което ще потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, поради направено искане за присъждане на разноски, съдът ще осъди ищеца да заплати на ответника- въззиваема страна в настоящото производство направените от него разноски в размер на 340 лв. /за адвокатско пълномощно за въззивната инстанция/.

По тези съображения, съдът

 

Р     Е    Ш    И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 224/ 09.01.2009г. по гр.д. № 342/2008г. на районен съд гр. Нова Загора, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА М.Й.А., с ЕГН- ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА Община Нова Загора СУМАТА 340 /триста и четиридесет/ лв. направени по делото разноски.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: