Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  

гр. Сливен, 24.06.2011г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на двадесет и втори юни през двехиляди и единадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА ЧЛЕНОВЕ:                                                             МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                  мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр. д.  N 119 по описа за 2009  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и е образувано  по въззивна жалба, подадена от ищцата в първоинстанционното производство против съдебно решение № 1/07.01.2009г. по гр.д. № 17/08г. на КРС, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Г.Д. *** искове за признаване на уволнение за незаконно и отмяна на Заповед № 5-932/06.12.2007г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325 т. 3 от КТ вр. чл. 44 ал. 1 т. 3 и чл. 46 от ЗМСМА, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “кметски наместник на с. Катунище община Котел”, и за заплащане на сумата 2334 лв. - обезщетение за оставане без работа за срок от 6 месеца поради незаконното уволнение от 01.03.2008г. до 31.08.2008г., и са присъдени такси и разноски по делото.

Въззивницата атакува изцяло цитираното решение като счита, че то е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Заявява че неправилно РС е приел, че заповедта за уволнение е издадена от компетентен орган при спазване на закона. Развива съображения в обратна посока, като твърди, че процесната заповед е подписана от зам.кмета на Община Котел, според която той е определен да изпълнява функциите му при отсъствието на кмета. Твърди, че в хода на производството не са представени доказателства за фактическата невъзможност на кмета на общината да подпише заповедта на датата 06.12.2007г., поради което счита, че тя е издадена от орган при превишаване на компетентността му. Навежда и доводи във връзка с основателността на претенцията за присъждане на обезщетение за оставане без работа за срок от 6 месеца. С оглед изложеното моли въззивния съд да отмени изцяло, като неправилно, постановеното решение и вместо това постанови ново, с което уважи исковете, като признае уволнението за незаконно и отмени заповедта, възстанови ищцата на заеманата преди него длъжност “кметски наместник на с.Катунище” и й присъди обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за срок от 6 месеца оставане без работа в резултат на уволнението в размер на 2894,16 лв. заедно с лихвата за забава от завеждането на иска, както и сумата 389лв. допълнително възнаграждение според вътрешните правила. Претендира разноски. Няма направени доказателствени и процесуални искания.

В законовия срок насрещната страна не е подала писмен отговор.

В с.з., въззивницата, редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие, който поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.

В с.з. за въззиваемата страна, редовно призована, не се явява процесуален представител по закон, явява се процесуален представител по пълномощие, който оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира разноски. Не е направила процесуални искания.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Разгледана по същество, тя е неоснователна и не следва да бъде уважавана.

От събраните пред първата инстанция доказателства, които са годни, допустими, относими, еднозначни, безпротиворечиви и неоспорени, се установява следното от фактическа страна:

С трудов договор от 12.11.2003г., сключен между ищцата и кмета на Община Котел, съгласно правомощията му по чл. 44 ал. 1 т. 3 от ЗМСМА, първата е назначена за кметски наместник на с. Катунище, община Котел, за определено време – при условията на чл. 68 ал. 1 т. 5 от КТ – при определен мандат, когато такъв е установен за съответния орган. Към тази дата ЗМСМА не е предвиждал срок, за който се назначава кметският наместник в населените места, които не са административен център на кметство. След като по-касно била регламентирана мандатността на кметските наместници и съгласно чл. 46 а от ЗМСМА кметът на общината следвало да назначи за срока на мандата кметския наместник, който продължава да изпълнява функциите си и след изтичането на този срок, до освобождаването му от новоизбрания кмет на общината, и на 08.112007г. встъпил новоизбраният кмет на община Котел, с атакуваната заповед № 5-932 от 06.12.2007г. било прекратено на основание чл. 325 т. 3 от КТ вр. чл. 44 ал. 1 т. 3 и чл. 46а от ЗМСМА, трудовото правоотношение с ищцата без предизвестие, считано от 07.12.2007г.  Мотивите били “изтичане срока на мандата”, наредено било изплащането на съответните обезщетения, и заповедта била получена с пощенска доставка на 13.12.2007г. от съпруга на ищцата. Със заповед № РД-09-642 от 28.11.2007г. кметът на общината, на основание чл. 44 ал. 2, вр. чл. 39 ал. 2 от ЗМСМА определил заместник-кметът Д.А. да изпълнява функциите му на кмет в негово отсъствие. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение сищцата била подписана от заместник-кмета Д. А.. Ищцата имала разрешен 7 дневен отпуск по болест от 06.12.2007г. и с болничен лист от 13.12.2007г. той бил удължен с 20 дена от 13.12.2007г. до 02.01.2008г. ЕР на ТЕЛК удостоверявало, че тя страда от хронична бъбречна недостатъчност ІV ст. В продължение на 6 месеца след прекратяването на договора ищцата не е работила по трудово правоотношение. На базата на брутното й трудово възнаграждение за м. 11.2007г., предхождащ уволнението, в размер на 482, 16 лв., обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ възлиза на 2 894, 16 лв. въз основа на заповед на кмета на община котел от 21.12.2007г. били определени правила за разпределяне на средства за допълнително възнаграждение и ако на ищцата би се изплатило такова, то би било вразмер на 389 лв.

Въз снова на така формираните фактически констатации, въззивният съд направи следните правни изводи:

Главният, обуславящ иск за признаване на уволнението като незаконно и отмяна на заповедта, е неоснователен и следва да се отхвърли.

Първоинстанционният съд задълбочено и последователно е разгледал всички наведени в исковата молба възражения, и ги е счел за неоснователни. Изводите му напълно се споделят от този състав. Съгласно приложимите към завареното правоотношение разпоредби на ЗМСМА, с изтичането на мандата на предходния кмет на община Котел, се прекратява и трудовото правоотношение с ищцата, която продължава да изпълнява функциите си на кметски наместник, докато встъпилият новоизбран кмет се възползва от правото си да я освободи, което той е сторил с процесната заповед, с оглед разпоредбата на  чл. 46а ал. 1 от ЗМСМА. Специалните разпоредби на този закон имат предимство пред общите правила на КТ относно реда за прекратяване на трудовото правоотношение. Също правилни са и заключенията на КРС, че предварителната закрила по чл. 333 от КТ не се разпростира над ищцата, тъй като не са налице предвидените в никоя от хипотезите на тази правна норма условия.

Единственият инвокиран във въззивната жалба довод, касае незаконосъобразност на заповедта на формално основание – въззивницата твърди, че процедурата е нарушена, тъй като заповедта е подписана не от кмета, а от заместник-кмета, на когото правомощията били делегирани “при отсъствие на кмета”, а нямало данни, че последният е отсъствал на тази дата. Само при наличие на обективна необходимост и фактическа невъзможност на кмета да изпълнява функциите си, те се осъществявали от заместника, а такива не били доказани.

Въззивният съд намира оплакването за неоснователно.

Понятието “отсъствие” в контекста на делегирането на правомощия, не е легално дефинирано и съдът не счита, че буквалното и стеснително тълкуване е обосновано. Предвид целта на правния механизъм на делегацията, която е осигуряване на по-голяма бързина и ефективност при администриране на въпросите от компетентността на титуляра на една ръководна длъжност, и равномерното, ритмично и балансирано осъществяване на различни негови дейности и функции, при по-голям обем такива, като “отсъствие” следва да се възприема всяка непосредствена, необвързана с конкретни условия, обективна или субективна невъзможност в даден момент ръководителят да извърши дадено правно или фактическо действие. Това налага и овластяването на едно или повече лица със същите, или част от неговите, правомощия. “Отсъствието” не означава непременно той да е в отпуск, в болнични, в командировка и т.н., според характера на работата, той може да се намира физически както на работното си, така и на различно от него място, като и в двата случая да не може да изпълни определени свои задължения, а причината за това стои извън фокуса на съдебния контрол.

Извън това следва да се отбележи, че дори да се приеме обратното виждане, въззивницата-ищца не твърди, че кметът на общината е бил на работа, но въпреки това заповедта е подписана от заместника му, за да се възложи на ответника, като работодател, тежестта на доказване, както е разпределена от КТ. Нейното твърдение е твърде общо и принципно – че липсват доказателства за фактическа невъзможност на кмета да подпише заповедта. Ответникът е доказал законосъобразността на атакувания акт чрез представянето на заповедта за оправомощаване на заместника, като такова, според изискването на чл. 39 ал. 4 от ЗМСМА, е предвидено като възможност за работодателя в КТ. /В този смисъл е неоснователно и оплакването на въззивницата, че единствено кметът може да прекрати трудовите договори на кметските наместници и това правомощие не може да бъде прехвърлено на друго лице./ Ответникът не може да се брани хипотетично, като постоянно доказва отрицателния факт на “отсъствие” на кмета, който се извежда косвено от самото извършване на действието от овластения заместник. Може да предприеме резултатни мерки за процесуална защита само ако са въведени конкретни твърдения, че “е присъствал” или “е имал фактическа възможност” да подпише заповедта, и едва ако не успее успешно да ги опровергае, съдът може да коментира тезата на ищцата, че при това положение на еднаква обективна възможност, е задължително именно кметът, а не неговият оправомощен заместник, да издаде акта. След като в исковата молба и във въззивната жалба няма точно и ясно изложен факт, който да подлежи на проверка, въззивният съд ограничава контрола си само в рамките, в които е сезиран.

Така заместник-кметът е действал в рамките на делегираните му права и издадената от него заповед не надвишава служебните му правомощия, поради което е законосъобразна.

Неосновеателността на главния иск обуславя неоснователността, а от там – и отхвърлянето на всички останали претенции – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа за срок от шест месеца след незаконното уволнение и суми за допълнително възнаграждение.

Така, след като крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна и като такав не следва да се уважава.

Атакуваният акт следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски следва да се възложи на въззивницата, която следва да понесе своите и заплати направените от въззиваемата страна за тази инстанция в размер на 300 лв. Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                        Р     Е     Ш     И  :

                       

ОСТАВЯ В СИЛА първоинстанционно решение № 1/07.01.2009г. по гр.д. № 17/08г. на КРС, като  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Г.Д.Д. *** направените разноски по делото в размер на 300 лв.

 

Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКС РБ  в едномесечен срок от връчването му на страните.

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: