Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Сливен, 10.03.2009 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в закрито съдебно заседание на десети март през две хиляди и девета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.М.

ЧЛЕНОВЕ: М.Б.

 М.Х.

 

Разгледа докладваното от М.Б. *** по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е по глава ХХХІХ от ГПК.

 

         Образувано е по жалба на А.А. – адм.ръководител на РС Димитровград бул. „ Г.С.Р. „ , № 13 против Постановление от 12.01.2009 г. на ДСИ по изп.д. № 20062230400639 , с което се прекратява изпълнителното дело .

         В жалбата се твърди , че за публичните държавни вземания , каквото е процесното вземане на жалбоподателя произтичащо от съдебни разноски е неприложима разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК предвиждаща прекратяване на изпълнителното производство при непоискване за извършване на принудителни действия в продължение на две години от взискателя по изпълнението. Сочи се , че с подзаконовите нормативни актове – Инструкция за осъществяване на взаимодействието между АДВ и ВСС - § 1( в сила до 01.01.2007 г.) и Инструкция за осъществяване на взаимодействието между АДВ , ОСВ и ОМВР - §1 ДР , в кръга на публичните държавни вземания са били включвани различни вземания . При действието на първата инструкция вземанията произтичащи от разноски не са били включвани в кръга на публичните държавни вземания , а при действието на последвалата разпоредба те са включени , поради което ДСИ е длъжен служебно да издири имуществото на длъжника , от което да се удовлетвори вземането , което прави разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК неприложима .

         В обясненията дадени по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК – ДСИ е посочил, че жалбата е допустима , но по същество неоснователна .

         Длъжникът по изпълнителното дело не изразява становище .

         От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени следната фактическа обстановка:

         Изпълнително дело 639 / 2006 г. по описа на ДСИ при РС – Сливен било образувано на 31.10.2006 г. по молба на РС – Димитровград . С молбата бил депозиран изпълнителен лист по НОХД № 303 / 2006 г.от 24.08.2006 г. Изпълнителният лист бил издаден за задължение на К.Д. *** в размер на 280 лв , произтичащо от разноски във връзка с назначен му служебен защитник в съдебно производство . На длъжника била изпратена призовка за доброволно изпълнение , която била получена на 09.11.2006 г. На 13.01.2009 г. ДСИ постановил прекратяване на принудителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК .

Постановлението на ДСИ било връчено на взискателя по изпълнението – РС Димитровград на 28.01.2009 г. Процесната жалба била изпратена на 04.02.2009 г. ( видно от п.клеймо) – в рамките на законоопределения едноседмичен срок .

         С оглед гореизложеното депозираната жалба се явява процесуално допустима като подадена от надлежна страна с правен интерес и в законоустановения срок. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

         ДОПК е в сила от 01.01.2006 г. и е бил действащ нормативен акт към момента на образуване на изпълнителното дело . В разпоредбата на чл. 162 ал. 1 от ДОПК е посочено , че държавните и общински вземания са публични и частни . В ал. 2 от същата разпоредба подробно са описани всички държавни и общински вземания , които имат характер на публични . В чл. 162 ал. 2 т. 6 от ГПК е посочено , че публични вземания са тези произтичащи от влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и решения на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ . В разпоредбата на чл. 163 ал.1 и 2 от ДОПК е направено разграничението относно реда по който следва да се събират публичните и частни вземания . Публичните вземания се събират по реда на ДОПК ( чл. 163 ал. 1 от ДОПК ) , а частните по общия ред ( чл. 163 ал. 2 от ДОПК ), което означава , че те се събират по реда на ГПК . Двете производства се различават основно по това , кой инициира предприемането на принудителни действия . И докато при специалния ред предвиден в ДОПК инициативата за събиране на вземанията е на публичния изпълнител и това е негово служебно задължение , то в общото производство по ГПК за събиране на частните държавни вземанияа инициативата е на взискателя . Няма законово регламентирани правила съгласно които , ДСИ да е задължен да предприема служебно действия по принудителното събиране . Напротив следва да се прилагат общите правила предвидени в ГПК и инициативата за събиране на установените вземания следва да е у взискателя по изпълнението .

         Съгласно разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява , когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка . В конкретния случай взискателят с пасивното си поведение по събиране на вземането е причина да се прекрати производството . Безспорно е от събраните доказателства , че единственото действие извършено по делото е изпращането на ПДИ на 09.11.2006 г. От тогава , до момента на постановяване на обжалвания съдебен акт за прекратяване на изп.производство – 13.01.2009 г. са изминали повече от 2 години т.е. изискването на законодателя по отношение на изтеклия срок е налице . Следва да се има предвид и фактът , че с настъпване на основанието по чл.433 ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнителното правоотношение се прекратява по силата на закона , при което прекратяването настъпва по право, поради което постановлението на съдия – изпълнителя само констатира настъпилото прекратяване .

         Направеното от жалбоподателя възражение за несъобразяване при постановяване на обжалвания акт с Инструкция за осъществяване на взаимодействието между АДВ и ВСС - § 1( в сила до 01.01.2007 г.) и Инструкция за осъществяване на взаимодействието между АДВ , ОСВ и ОМВР - §1 ДР от ДСИ поради непредприети действия за служебно издирване на имуществото на длъжника е неоснователно . При анализ на посочените инструкции става ясно , че в кръга на публичните държавни вземания в различен период от време са били включвани вземания произтичащи от различни основания . Съгласно Инструкцията за осъществяване на взаимодействието между АДВ и ВСС - § 1( в сила до 01.01.2007 г.) публични държавни вземания са държавните такси събирани от ОСВ , глобите наложени от ОСВ във връзка с процесуалните им правомощия по ГПК и НПК, глобите налагани като санкция по чл. 201 от ЗСВ , глобите представляващи наказания наложени за извършени престъпления по НК и глобите налагани като санкция по ТЗ , които постъпват по сметка на ВСС . В тази разпоредба не е посочено , че съдебните разноски са публични държавни вземания . Като публични дължавни вземания съдебните разноски са посочени едва в Инструкция за осъществяване на взаимодействието между АДВ , ОСВ и ОМВР - §1 ДР . Тези подзаконови нормативни актове обаче касаят единствено взаимодействието между ВСС и АДВ , във връзка с предприемане на действия за събиране на публичните държавни вземания , а нямат отношение към реда по който се събират частните държавни вземания.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. А. – адм.ръководител на РС Димитровград бул. „ Г.С.Р. „ , № ** против Постановление от 12.01.2009 г. на ДСИ по изп.д. № 20062230400639 за прекратяване на изпълнителното дело като НЕОСНОВАТЕЛНА .

 

 

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.