Р Е Ш Е Н И Е   № 52

 

                                              гр. Сливен, 23.07.2009г.

 

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети юни, през две хиляди и девета година, в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  В.Н.

 

 

При секретаря  М.Л. и в присъствието на прокурора…………като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛА НИКОЛОВА 123 по описа за 2009г., за да се произнесе, съобрази:

            Предявен е иск за заплащане на платена без правно основание парична сума, с правна квалификация чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД и цена   40 240лв.         

Ищецът твърди в исковата молба, че на 21.12.2007г. в клон на „Уникредит Булбанк” в гр. Сливен с преводно нареждане превел по сметка на ответника сумата 40 240лв. с посочено основание за превода – възстановяване на средства. Твърди, че с последния като физическо лице не е имал до този момент никакви граждански или търговски отношения, въз основа на които за него да е възникнало задължение за заплащане или възстановяване на посочената сума. Твърди също, че тази сума дължал на трето за спора лице, но поради допусната грешка от негова страна при попълване на платежното нареждане, превел сумата по сметката на Т. Д., с когото в същия ден в качеството му на управител на „Б.-ТД” ЕООД – Сливен  сключил договор за покупко-продажба на недвижим имот. Тъй като до фактическото  сключване на сделката продавачът не конкретизирал по чия сметка ще се извърши плащането – на физическото лице или на дружеството му  - продавач по сделката, ищецът разполагал с двете сметки и след уточнение извършил два превода – съответно на продажната цена по сметка на дружеството – продавач и  на процесната сума по сметка на физическото лице Д., която дължал на трето лице. Като твърди, че в бързината допуснал грешка при попълване на преводното нареждане, в резултат на което ответникът е получил сумата 40 240лв. без основание, която въпреки множеството нотариални покани за възстановяването й по доброволен начин последният не заплатил, ищецът  моли съда да го осъди да му заплати исковата сума, получена без основание, както и законната лихва за забава, считано от исковата молба. Претендира за направените разноски по делото включително и заплатено адвокатско възнаграждение.

            Ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва основателността на претенцията и моли за отхвърлянето й. Твърди, че визираното в платежното нареждане основание за превода е действителното основание за извършеното плащане, тъй като ищецът му дължал възстановяването на заета сума от края на 2006г. в същия размер. Преводът на сумата за възстановяване на заема бил извършен в един и същи ден с плащането на продажната цена на закупен от ищеца недвижим имот с продавач - търговско дружество, собственост на ответника, тъй като от последния било поставено като условие за извършване на продажбата връщането на заетата сума. С тези аргументи се твърди, че плащането на процесната сума е с визирано основание и се иска отхвърляне на иска като неоснователен. Претендира се присъждане на понесените разноски по делото.

            След преценка на събраните по делото допустими, относими и непротиворечиви писмени и гласни доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

            Ищецът е едноличен собственик на капитала и управител на „М.Р.” ЕООД  със седалище гр. Сливен.

            Ответникът е едноличен собственик на капитала и управител на „Б.- ТД” ЕООД със седалище гр. Сливен.

            На 21.12.2007г. в качеството на представители на двете дружества страните по делото сключили в нотариална форма договор за покупко-продажба на търговски обект - магазин с идентификатор 67338.531.69.1.6 в гр. Сливен, ул. „И.В.” № * вх. * ет.* обект 6, за сумата 65 800лв., която била преведена по банков път от сметката на купувача „М.Р.” ЕООД в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” по сметка на продавача „Б.- ТД” ЕООД в „ОББ”. На същата дата ищецът наредил извършването на превод от неговата лична сметка по сметка на ответника Т. Д.  в „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” на сумата 40 240лв. с посочено основание – възстановяване на средства.

            От представените извлечения от банковите сметки на ищеца и „М.Р.” ЕООД в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” се установи, че на 19.12.2007г. по сметката на ищеца е постъпила сумата 104 000лв., преведена му от сметката на св. А. В., от която сума били извършени впоследствие преводите в полза на ответника и неговото дружество.

            От показанията на св. А. В. съдът прие за установено, че В. е предоставил на ищеца заем в размер на 104 000лв., с които средства последният да закупи, извърши съответни ремонтни работи и обзаведе търговския обект, предмет на сделката с ответника. Уговорили се част от сумата /около 40 000лв.- 50 000лв./ ищецът да върне в кратък срок от около 10 дни, а остатъкът от заетата сума – при възможност, като първата част от сумата следвало да се преведе по сметка на трето лице – Ц., която В.предоставил на ищеца. Тъй като превод по сметката на третото лице не постъпил, св. В. узнал от ищеца, че поради грешка при изписване и оформяне на платежното нареждане сумата от 40 240лв. била преведена по сметка на ответника Т. Д..*** се установи, че на 21.12.2007г. в офиса на дружеството на ответника им били дадени две сметки – едната на дружеството, а другата – на ответника като физическо лице. В офиса на банката ищецът попълнил данните в банковите документи, а тя проверила имената и сметките върху попълнените бланки.

            От разпита на св. Кр. Д. се установи, че ищецът и ответникът се познавали и преди сделката, и когато ищецът решил да закупи магазина ответникът му поставил условие да върне предоставена му в заем сума от 40 000лв. от 2006г., която последният повече от година не възстановил; че му предоставил двете банкови сметки – своята и на дружеството си, с настояване за едновременно плащане на двете суми. От показанията се установи също, че преди изповядване на сделката пред нотариуса ищецът и съпругата му занесли в офиса на дружеството двете платежни нареждания, а след около един месец ищецът отново посетил офиса, откъдето получил фактурата за продажбата – и в двата случая ищецът не споменал за констатирана от него допусната грешка при превода на сумите. Едва през лятото на 2008г. ищецът посетил отново офиса на „Б. ТД” с оплакване, че в магазина се появила влага и поискал ответникът да извърши ремонтни работи, а през м. август 2008г. в офиса получили нотариална покана, с която ищецът за пръв път уведомявал ответника, че преведената на 21.12.2007г. по личната му сметка парична сума в размер на 40 240лв. била получена без основание и ответникът дължал възстановяването й.

            Изложените факти и обстоятелства съдът прие за безпротиворечиво установени въз основа на проверката и анализа на годните, относими и неоспорени писмени доказателства, и на свидетелските показания в частта, в която са допустими от закона, обективни и непротиворечащи на останалите доказателства.

            Изложените фактически констатации мотивират извеждането на следните правни изводи:

            Искът е недоказан по основание и размер, и следва да бъде отхвърлен изцяло ведно с произтичащите от това законни последици.

            С оглед сочените от страните обстоятелства, от които всяка от тях черпи права, и разпределената от съда доказателствена тежест, ищецът следваше да докаже твърденията си, че към момента на извършване на банковия превод на сумата 40 240лв., която твърди, че не дължи на ответника, е бил в гражданскоправни отношения с трето за спора лице, на което именно дължал плащане на исковата сума, предмет на грешно попълненото платежно нареждане. Твърдейки, че ответникът е получил и държи паричната сума при изначална липса на основание, на практика ищецът целеше да опровергае съдържанието на издадения и подписан от него частен документ – платежно нареждане от 21.12.2007г. За целта ищецът следваше да представи годни за оборването писмени доказателства, тъй като съгласно чл.164 ал.1 т.6 от ГПК свидетелските показания за опровергаване съдържанието на изходящ от страната частен документ са недопустими. По тези съображения показанията на св. М. С. и св. А. В. в частта, че сумата 40 240лв. към 21.12.2007г. се дължала не на ответника, а на трето лице, по чиято сметка следвало да се преведе, не следва да бъдат кредитирани. При липсата на ангажирани от ищеца надлежни писмени доказателства за установяване на това обстоятелство съдът следва да приеме, че опровергаване на съдържанието на платежното нареждане не е успешно проведено и съгласно чл.180 от ГПК съдържащото се в него изявление за възстановяване на средства като основание за превода е действително. Установеният при съвкупната преценка на доказателствата факт, че ищецът е получил в заем от св. В. сумата 104 000лв.за заплащане на продажната цена на магазина, и се съгласил да върне част от нея в кратък срок, не се оспорва от насрещната страна, но не е достатъчен и годен да докаже категорично твърдените от ищеца намерение и предприети действия за възстановяване на заетата сума на третото лице на 21.12.2007г. Неубедителни  са показанията на св. В., че на 21.12.2007г. ищецът е имал готовност и е предприел действия по връщане на дължимата на ответника заета сума в частта до размера на исковата сума, неподкрепени с други годни доказателства са показанията на св. М. С. за предоставен на семейството заем от брата на ищцата в размер на 50 000лв.

            С оглед възраженията на ответника за наличие на договор за заем между страните и изпълнение на задължението за връщане на заетата сума отстрана на ищеца като основание за извършения превод на сумата 40 240лв., ответникът депозира гласни доказателства, допустими при условията на чл.168 ал.1 от ГПК. От показанията на св. Кр. Д. се установи, че ищецът и ответникът се познавали отпреди във връзка с бизнеса, че първият е дължал сумата 40 000лв. заета му от ответника през 2006г. /за която бил съставен документ – унищожен от ответника при получаване на паричния превод в края на 2007г./, връщането на която е било поставено като условие за извършване на продажбата на недвижимия имот на 21.12.2007г. В подкрепа на тезата за наличие на годно основание за получаване на посочената сума – възстановяване на заети средства са безспорно установените обстоятелства, че преводите на продажната цена за закупуване на търговския обект по сметката на дружеството на ответника и на сумата 40 240лв. по личната сметка на ответника са били извършени в един и същи ден – денят на извършване на сделката 21.12.2007г., че на същата дата ищецът получил в офиса на продавача както сметката на дружеството, така и тази на ответника като физическо лице за извършване на преводите, че непосредствено след извършването им ищецът и съпругата му предали в офиса на дружеството двете платежни нареждания, че повече от половин година след „погрешно извършения” превод ищецът констатирал грешката и поискал връщане на получената без основание парична сума. Всички тези факти, макар и косвено, допринасят за възприемане на ответната теза за извършване на плащането на валидно основание.

            От гореизложеното следва да се направи изводът, че извършеното превеждане на сумата 40 240лв. от сметката на ищеца в сметката на ответника не е лишено от основание, тъй като посоченото в платежното нареждане основание – възстановяване на средства не бе оборено по надлежния ред. Следователно ответникът не дължи връщането на преведената парична сума като получена без основание и искът следва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен и недоказан.

             С оглед неоснователността на иска ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество претендираните разноски в размер на 700лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

            Ръководен от изложеното, Сливенският окръжен съд

 

                                                       Р  Е  Ш  И  :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Х.С. ЕГН ********** ***,  срещу Т.С.Д. ЕГН ********** ***„Г. И.” № * офис № *, иск за заплащане на платена на 21.12.2007г. без правно основание парична сума от 40 240лв. /четиридесет хиляди, двеста и четиридесет лева/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

            ОСЪЖДА Р.Х.С. да заплати на Т.С.Д. сумата 700лв. представляваща разноски за възнаграждение на процесуален представител.

            Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.

                                                             

                                                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: