Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е      N 103

 

гр. Сливен, 06.04.2009 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  двадесет и пети март две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ   Мартин Сандулов

ЧЛЕНОВЕ: Н.Я.

      М.Д.

                    

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря Р.Б. , като разгледа докладваното от М. С. ***.  N 124 по описа за 2009   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

        Производството е образувано по въззивна жалба срещу решение на Районния съд и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

        Във въззивната жалба се твърди, че постановеното решение № 5612.12.2008 г. по гр.д. № 66/2008 г. на Котелския районен съд е незаконосъобразно, неправилно, постановено при непълнота на доказателствата, както и в противоречие на събраните по делото доказателства и на процесуалните правила. Съдът не е взел предвид социалния доклад в частта му относно местоживеенето на детето в дома на бащата. В същия доклад не отговарят на истината условията, които са описани по отношение обитаваното от майката жилище. Съдът не бил изяснил обстоятелствата, при които майката е напуснала и изоставила детето и не е преценено, че няма родителски капацитет да го отглежда. Поради това се иска отмяна на решенето и постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени исковите претенции.

        В писмен отговор по повод въззивната жалба се заявява, че решението на Районния съд не страда от посочените пороци. Твърди се, че майката на бащата имала негативно отношение към майката на детето, което се прехвърлило и на бащата. Въззивникът – ответник е довел друга жена в семейното жилище и е изгонил майката и детето. В продължение на една година, бащата не е проявявал заинтересованост и грижи към детето. Районният съд е взел предвид социалния доклад, който не е бил оспорен от страните в първоинстанционното производство. За това се иска постановяване на решение, с което да бъде потвърдено първоинстанционното.

        В съдебно заседание, чрез представител по пълномощие, въззивната жалба се поддържа на изложените в нея основания.

        В съдебно заседание, чрез представител по пълномощие, въззиваемата оспорва твърденията във въззивната жалба и изразява становище, че решението е правилно и законосъобразно.

        След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

        Въззивникът и въззиваемата са родители на малолетното дете З., родено на 28.05.2006 г. След раждането на детето, двамата са живели в дома на родителите на въззивника в гр. В.. Около година по-късно, майката и детето са се прибрали при родителите на майката в с. Т.. Причината за това било обстоятелството, че бащата е довел в семейното жилище друга жена. Установено е, че въз основа на заповед № 178/23.06.2008 г. на Районен съд Велики Преслав, малолетното дете З. било изведено от дома на родителите на майката и върнато на баща му.  По това време въззиваемата е била на работа в Белгия и след като научила за станалото се върнала в България. От събраните доказателства, които не са противоречиви в тази част, се установява, че жилищата, обитавани и от майката и от бащата дават възможност за отглеждане на малолетното дете. И двамата към настоящия момент нямат постоянни доходи. Получават такива от извършване на сезонна работа. Към този момент бащата е на работа в чужбина. Изготвения по делото социален доклад сочи, че и двамата родители разполагат с условия и с финансови възможности за отглеждане на детето. Но в съдебно заседание социалните служители застъпват тезата, че в случая най-благоприятно за детето е да живее при майката. По повод на спора между родителите къде да живее малолетното дете, на 24.07.2008 г. е била депозирана искова молба от майката против въззивника с претенции да се постанови решение, с което да се присъди детето да живее при майката в дома на родителите в с. Т., общ. К. като й бъдат предоставени родителските права, а бащата да бъде осъден да заплаща месечна издръжка и да му бъде определен режим на свиждане. По повод на тази искова молба се е развило първоинстанционното производство и с решение № 56/12.12.2008 г. по гр.д. № 66/2008 г., упражняването на родителските права спрямо малолетното дете З. са били предоставени на майката и е определено местожителството на детето да бъде при майката на адреса, на който тя живее. Определен е режим на лични контакти на бащата всяка първа и трета събота на месеца от 10:00 до 18:00 ч., както и един месец през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на майката. Със същото решение на основание на чл.82 от СК бащата е осъден да заплаща на Н.С.М., в качеството й на майка и законна представителка на малолетното дете З. С.А.  издръжка в размер на 80 лв. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на причини за изменяването или прекратяването й. Именно това решение е предмет на въззивната жалба. За да го постанови, Районният съд е изложил съображения, че следва да се прецени в каква позиция интересите на детето ще бъдат защитени по най-добрия начин. Поради това е приел, че то трябва да живее при майката, тъй като тя е в състояние да осигури пълноценното му отглеждане, възпитание и домашен уют. Съдът се е съобразил с обстоятелството, че бащата на детето живее на съпружески начала с друга жена и съжителството на детето с нея може да промени възприятията му за майка му. Освен това, съдът е приел, че следва да определи традиционния режим на лични контакти като гаранция срещу евентуалното отчуждаване на детето и бащата. За да определи размера на месечната издръжка, съдът се е съобразил с нуждите на детето и възможностите на родителя и е преценил, че сумата, която е присъдил е необходима за отглеждането и възпитанието на детето, съобразена е и липсата на задължение на родителя към други низходящи.

        Горната фактическа обстановка, съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, които са относими и допустими и са безпротиворечиви в онези свои части, които се отнасят към главния предмет на доказване. Въпреки, че пред настоящата въззивна инстанция бяха разпитани допълнително четирима свидетели, те не промениха фактическите констатации, приети за установени от Районния съд.

        Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

        Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а от друга страна е и правилно. Основният спор е свързан с обстоятелството при кого от двамата родители да живее малолетното дете. Районният съд правилно е преценил, че в случая водещи са интересите на детето. Събраните по делото доказателства мотивират извода, че майката разполага с необходимите родителски качества и освен това се ползва с подкрепата на своите близки. Без съмнение, изключително важно е детето да бъде отглеждано в семейство, включващо съвкупност от близки роднини. И майката и бащата живеят в почти идентични жилищни условия, които обаче осигуряват относително добра среда за възпитаване на малолетния З.. От значение е обстоятелството, че бащата отсъства често от дома си, което несъмнено би довело до отглеждането на детето от други хора, а не от негови близки. По делото страната се е опитвала и е навеждала доводи за моралния облик на майката и нейното сексуално поведение, но без съмнение тя е проявила загриженост за детето и веднага се е върнала в страната след като е разбрала, че то е било изведено от дома на родителите й. Поради това, като е приел, че малолетното дете следва да живее при майката, Районният съд е постановил едно напълно законосъобразно и правилно решение. С оглед решаването на този въпрос - по тази претенция, правилно и законосъобразно първоинстанционното решение е било постановено и по останалите претенции. Без съмнение, не бива да бъде прекъсвана емоционалната връзка между детето и неговия баща и правилно съдът е приел, че трябва да бъде дадена възможност за поддържане на лични контакти между детето и бащата, които са традиционно приети от практиката. Напълно законосъобразно съдът е приел и размера на издръжката, който следва да изплаща бащата като се е съобразил с нуждите на детето и възможностите на родителя.  Ето защо, подадената въззивна жалба е неоснователна, а постановеното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на процеса, съдът следва да се произнесе и по присъждането на разноските като в случая въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата сумата от 100 лв., представляваща направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение.

        Ръководен от изложените съображения, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 56/12.12.2008 г. по гр.д. № 66/2008г. на Котелския районен съд.

ОСЪЖДА С.А.Б., ЕГН ********** ***„М. Б.” № *, да заплати на Н.С.М., ЕГН ******** ***„Х. С.” № *, сумата от 100 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните .

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

 

         ЧЛЕНОВЕ: