Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е

 

Гр. Сливен 24.03.2009 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд, гражданско отделение първи състав, в заседание на осемнадесети март, през две хиляди и девета година, в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:        Н.Я.

     ЧЛЕНОВЕ:                М.Д.

*** М.

При секретаря  К.И. и в присъствието на Прокурора……………,като разгледа докладваното от М. Д.

*** по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

          Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .      

Обжалвано е Р. № 1115/ 16.12.2008г. по гр.д. № 3191/2008г. на районен съд гр. Сливен, с което е отменен нотариален акт № 41, том VІІІ, дело № 2553/1998 г. на нотариуса при СлРС до размер на ½ ид.ч. и е допусната съдебна делба между В.С.С., с ЕГН- ********** и В.Г.К., с ЕГН- **********-*** при дялове от по една втора идеална част за всеки от съделителите на недвижим имот- самостоятелен обект с № 67338.524.123.1.21, с адрес гр. С., ж.к. “С. К.”, бл. *, вх. *, ет*, ап. *, представляващ жилище- апартамент с площ 59.63 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, построен в сграда № 67338.524.123.1, в поземлен имот 67338.524.123 при посочени съседи, ведно с принадлежащото избено помещение № 21 и 1.40 % ид.ч. от общите части на сградата.

Във въззивната си жалба въззивницата, чрез пълномощникът си адв. Ю.К. *** твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че придобила жилището по давност, че сама изплатила жилищния заем след развода със съзнанието, че имотът е само неин. Моли съдът да отмени решението и да постанови ново, с което да отхвърли иска за делба на процесния апартамент. Претендира присъждане на разноски по делото.

Страните, редовно призовани не се явиха в с.з. пред въззивната инстанция.

Пълномощникът на въззивницата- адв. Юл. К. поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

 Въззиваемата страна, чрез адв. Д.Й. *** оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена със законните последици. Намира решението за правилно и законосъобразно. Не е съгласен с твърдението, че изплащайки заема въззивницата имала вътрешната убеденост, че придобива имота, защото първоначалната вноска и изплащането на заема са правени повече от една година заедно. Посочва, че последната укрила намерението си да придобие имота за себе си.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в законния срок за обжалване. Въззивницата има правен интерес да  обжалва решението в обжалваната част.

Обжалваното решение е допустимо и валидно. Издадено е в законова форма от компетентен орган- Сливенски районен съд.

Въззивната инстанция констатира следното:

Ищецът В. Ст. С. предявил иск за делба на апартамент №21, придобит по време на брака в блок 17/1, вход “А”, на VІІ етаж, построен в гр. С., кв. “С. к.”, състоящо се от две стаи и сервизни помещения на 59.63 кв.м. застроена площ, заедно с припадащото се избено помещение № 21 и 1.40 % идеални части от общите части на сградата и 531.40 лв. право на строеж върху държавно място. Посочва граници на жилището и на избеното помещение и идентификатор на последните.   Бракът им бил прекратен с влязло в сила решение № 52/16.01.1985 г. по гр.д. № 1226/1984 г. на Сл.РС. По силата на това решение от развода до момента жилището се ползвало от ответницата К.. След навършване на пълнолетие на детето им провеждали разговори за ликвидиране на съсобствеността по доброволен начин, но не са стигали до споразумение. Моли да се допусне делба на имота при равни дялове, след като отмени нотариален акт № 41, том VІІІ, дело № 2553/1998 г. на нотариуса при СлРС до размер на ½ ид.ч.  

В с.з. пълномощникът поддържа иска. Настоява, че след навършване на пълнолетие на детето им от брака, когато отпаднало основанието за ползване на жилището ответницата не е направила изявление пред ищеца, че има намерение да става собственик на същото. 

Ответницата, чрез пълномощника си адв. К. ***. и в отговора си по исковата молба оспорва иска, като не оспорва, че апартаментът е закупен в СИО с ищеца, преди прекратяване на брака, но твърди, че доверителката й с нотариален акт се снабдила с правата на собственост върху ½ ид.ч. от апартамента, като СИО, а другата една втора идеална част по давностно владение. Налице била една безспорна констатация, която била предшествана от давностно владение, което било доказано и от разпитаните в с.з. свидетелки. Посочва като собственически намерения към апартамента изплащането на жилищния заем и грижата за него. Ищецът проявил интерес към апартамента много по- късно от изтичане на придобивната давност- изплатил наведнъж данъците за времето 2001 г. до 2007 г. Имала съзнание за собственост на апартамента и според свидетелите предложила 1000 лв. на ищеца за уреждане на спора за неговата ½ ид.ч. Доказано било от признанието на ищеца, че след навършване на 18 г. на сина им е бил възпрепятстван да упражни владение върху апартамента. В случай, че искът за делба бъде отхвърлен претендира присъждане на разноски по делото.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено:

Страните са бивши съпрузи, като сключения между тях брак е прекратен с влязло в сила решение № 52/16.01.1985 г. по гр.д. № 1226/1984 г. на Сл.РС.

По време на брака с Договор по реда на чл. 117 ЗТСУ на 20.01.1984 г. закупили на името на двамата от СД “ИСС”, Сливен  апартамент-  недвижим имот- самостоятелен обект с № 67338.524.123.1.21, с адрес гр. С., ж.к. “С. К.”, бл. *, вх. *, ет. 7- апартамент №**, в блок 17/1, вход “*”, на VІІ етаж,  състоящ се от две стаи и сервизни помещения на 59.63 кв.м. застроена площ,  построен в сграда № 67338.524.123.1, в поземлен имот 67338.524.123, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж- 67338.524.123.1.19 и 67338.524.123.1.20; под обекта 67338.524.123.1.18 и над обекта- 67338.524.123.1.24, ведно с принадлежащото избено помещение № 21 и 1.40 % идеални части от общите части на сградата и право на строеж за 531.40 лв. върху държавно място. Заплатили стойността от 12 594 лв. със собствени средства 3094 лв. и заем от ДСК в размер на 9500 лв.

С бракоразводното решение на ответницата е предоставено ползването на жилището до навършване на пълнолетие на детето от брака, родено според ищеца през 1981 г., като от развода до момента то се ползвало от ответницата К.. През този период между страните по делото са провеждани разговори за собствеността на апартамента- първият две- три години след развода /св. Д./, а през 1996- 1997 г. ответницата предложила да му заплати един милион неденоминирани лв. за дела му от имота- св. С.. Последната споделяла на свидетелките си Д. и К., че имотът е неин, че ищецът има претенции към него и иска да го делят, но тя не иска.  На св. К. споделяла за разговорите си с ищеца преди 2000 г.

С нотариален акт № 41, том VІІІ, дело № 2553/1998 г. на нотариуса при СлРС на 13.08.1998 г. ответницата К. е призната за собственик на процесния недвижим имот на основание давностно владение.

Искът за делба е заведен в канцеларията на СлРС на 12.08.2008 г.

Съдът прие за безспорно установена горната фактическа обстановка, като съобрази представените писмени доказателства и изслушаните свидетелски показания.

От приетото за установено, съдът направи следните правни изводи:

Исковата претенция за делба на недвижим имот- апартамент, находящ се в гр.- Сливен съдът намира за допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съдът приема за доказана и необорена презумпцията за наличие на семейна имуществена общност на процесния апартамент. Придобит е по време на брака, с вложени семейни средства и теглен през време на брака банков заем, погасяването на който е започнал също по време на брака. Без значение е на чие име е записан имота- на единия или на двамата съпрузи. Той става семейна общност, ако не е налице трансформация на лични средства. В случая в договора изрично като купувачи са отразени имената на двамата съпрузи. Не са налице условията на чл. 20 и 21 от СК. Не е оборена от никоя от страните презумпцията на чл. 19 от ЗС- придобитото по време на брака в резултат на съвместен принос принадлежи на двамата съпрузи.

В отговора на исковата молба ответницата не оспорва, че апартаментът е закупен в СИО с ищеца, преди прекратяване на брака, но придобила собствеността на основание давностно владение. Сама изплатила заема за закупуването му- след развода и заплащала такси и данъци.

В тежест на ответницата е да докаже претенцията си, че липсва съсобственост и придобила жилището, като нейна лична  собственост. 

Съдът намира, че не е налице придобивна давност в полза на ответницата по отношение на ½ ид.ч. от апартамента, собственост на ищеца. Не намира демонстриране на собственически намерения към апартамента с изплащането на жилищния заем след развода и грижата за него. Ползвала имота въз основа на предоставеното право на ползване по бракоразводното решение. Две-три години след развода- т.е към 1988г. ищецът е водил разговор с ответницата за уреждане собствеността. Разговори са водени и по- късно, като през 1996-1997 г. ответницата му предложила сума, която ищецът намерил за малка и не приел. От 1988 г. до 1997 г. не е изтекъл десет годишния придобивен давностен срок. Към него момент, след като предлага пари, ответницата не е имала съзнанието, че е едноличен собственик на целия апартамент, а иска уреждането на съсобствеността. От 1997 г. до момента на снабдяване с нотариален акт 13.08.1998 г. също не е изтекъл придобивния давностен срок. Ответницата, като съсобственик владяла своята ½ ид.ч. и е държател на частта на другия съсобственик. Постоянна е практиката на съдилищата да приемат, че за да се приеме, че съсобственик владее само за себе си цялата вещ е необходимо да обективира промененото си отношение, като извърши действия, които да достигнат до знанието на другия съсобственик и да не оставят никакво съмнение за неговото субективно отношение към вещта. Не е достатъчно в продължение на десет години да се упражнява фактическа власт, но и да са извършени действия, с които да е отречено по категоричен начин правото на другия съсобственик и това обстоятелство да му е станало известно. Собственическото отношение към имота и промяната в намерението е манифестирано със снабдяването й с нотариален акт за собственост на имота на 13.08.2.1998 г. До завеждане на иска за делба – 12.08.2008 г. не е изтекъл десет годишния давностен срок за придобиване правото на собственост.

Следва съдът да отмени нотариален акт № 41, том VІІІ, дело № 2553/1998 г. на нотариуса при СлРС до размер на ½ ид.ч. и допусне делба на процесния апартамент между страните по делото при равни дялове от по ½ ид.ч.

Съдът споделя правните изводи на СлРС по обжалваното решение и като намира, че е  правилно и законосъобразно и ще го потвърди.

Въззиваемият С., чрез пълномощника си адв. Й. претендира присъждане на разноските по делото. В тази инстанция не е направил такива, поради което не му се дължат.

Въз основа на изложеното, съдът    

 

 

 

 

Р     Е    Ш    И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Р. № 1115/ 16.12.2008г. по гр.д. № 3191/2008г. на районен съд гр. Сливен, като правилно и законосъобразно.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

 

ЧЛЕНОВЕ: