РЕШЕНИЕ

                                                            

                                          гр. Сливен, 30.06.2009 год.

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми април 2009 г. в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Х.М.

                                                ЧЛЕНОВЕ:         М.Б.

                                                                           М.Х.

при участието на секретаря М.Ж. разгледа докладваното от млладши съдия Мария  Христова *** 131 по описа на съда за 2009 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 269 и сл. от ГПК в сила от 1.03.2008 г.

Образувано е по въззивна жалба от Председателя на Районен съд гр. Нова Загора, чрез адв. Ю.К., срещу решение на СлРС, с което е отменено дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение” на въззиваемата П.П.К., като незаконно. В жалбата се сочи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Сочи се, че мотиви за заповедта за уволнение са посочени изрично и тези нарушения са констатирани с протокол от 20.02.2008г., съставен в хода на извършената проверка, като в самата заповед административния ръководител извършил квалификация на нарушенията, които са изброени и описани изчерпателно. Моли въззивния съд да отмени постановеното решение на РС и да отхвърли иска като неоснователен, както и да се присъдят направените разноски.  

По делото е постъпил отговор от въззиваемата П.К., с който възразява срещу направените с въззивната жалба оплаквания срещу решението. На първо място сочи, че цитирания констативен протокол не й бил известен. Твърди, че не бил съставен такъв и не го е подписвала. Моли да бъде оставена без уважение жалбата. Заявява, че няма да сочи доказателства и ще се ползва от тези представени в първоинстанционното  производство.

В съдебно заседание за въззивника  Районен съд гр. Нова Загора се явява адв. Ю.К., която поддържа жалбата. Счита, че мотивите на РС за отмяна на уволнението са неправилни, тъй като основния довод на законодателя да изиска мотивиране на заповедта за уволнение е нейния смисъл и съдържание, да бъде доведен до знанието на наказания работник, да бъде ясно индивидуализирано нарушението и да е описано с такава конкретика, каквато позволява да бъде установено мястото, времето и авторството на нарушението. Счита, че така изготвена заповедта отговаря на тези изисквания. Сочи, че липсата на конкретна дата за извършване на нарушението е резултат от спицификата на дейността, която извършва въззиваемата. Счита, че съдът по никакъв начин не може да установи, кога точно е изготвен някакъв акт, който е  изготвен в нарушение на правилата и представените нарушения на трудовата дисциплина, с оглед трудовите задълженията на въззиваемата. Счита, че от тази гледна точка заповедта е  мотивирана в достатъчна степен, за да отговаря на логиката  на правилото на чл. 195 от КТ. Моли в този смисъл да се постанови въззивното решение.

В съдебно заседание за въззиваемата П.П.К. се явява адв. Б., която няма доказателствени искания. Сочи, че в първата инстанция поискала спогодба, но не била постигната такава. Налице била вече друга заповед за дисциплинарно уволнение. Моли, да се постанови решение, с което да се потвърдят мотивите на първоинстанционния съд, които счита, че са правилни и отмяната на заповедта законосъобразна. Моли, да се приеме изложеното от нея писмено становище по отношение на фактите и правните доводи от първата  инстанция. Счита, че с оглед на позоваването на работодателя на протокол, който е бил фактическо основание за налагане на дисциплинарното наказание е следвало да се връчи едновременно със заповедта за дисциплинарно наказание, за да се счита, че са преодоляни императивните  разпоредби на чл. 195 от КТ. Счита довода, че работата в канцеларията на съдилищата обективно изключва възможността да се цитира дата на нарушение за несъстоятелен, тъй като когато едно лице от администрацията съставяло един документ, то задължително трябвало да му сложи изходящ номер и това следвало да е датата на извършване на нарушението. Когато се касаело за бездействие  работодателят трябвало да отрази  задължително в какъв период от време  до датата на констатиране на нарушението, лицето не е извършило съответното действие, което се третира като нарушение и което е било задължено да извърши. Сочи, че заповедта имала много нарушения, липсвали дати, присъствали изводи и констатации без описания на нарушения. Моли, да се остави решението на първата  инстанция в сила и се присъдят направените разноски.

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна в процеса имаща правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и е спазен преклузивния двуседмичен срок.

На основание чл. 269 от ГПК съдът извърши проверка за валидност и допустимост на решението и намира, че същото не страда от пороци обуславящи прогласяването му като нищожно.

Разглеждайки жалбата съгласно чл. 271 от ГПК въз основа на събраните по делото доказателства и техния анализ се установява следното от фактическа страна:

Безспорно е, между страните по делото, че въззиваемата е работила по трудово правоотношение с въззивника в ответния съд на длъжност „съдебен деловодител” съгласно трудов договор № 93 от 30.12.94 г. на осн. чл. 67 ал. 1 т. 1 от КТ и чл. 70 ал. 1 от КТ считано от 01.01.1995 г.

Видно от представената по делото длъжностна характеристика на длъжността съдебен деловодител – наказателни дела при Районен съд гр. Нова загора, същата е утвърдена от въззивника и подписана от въззиваемата, която приела да изпълнява възложената й деловодна дейност в ответния съд, качествено и срочно, съобразно вътрешноведомствените актове, свързани с тази дейност, които била длъжна да познава.

Със заповед № 83/14.11.2000г от работодателя й е възложено да поеме изпълнението по всички граждански и наказателни дела след предаването им от секретар-протоколистите, както и по прекратените дела.

Със заповед № 17/22.02.2008 г. й е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” за следните нарушения: 1/ изготвяне на 19.02.2008 г. на писма за изпращане до Министерство на правосъдието по ЧНД съдебни поръчки № 21, 22 и 23/2008 г., с неправилно съдържание; 2/ изготвяне на удостоверение за разрешаване на продажба на недвижим имот от непълнолетен, издадено на 12.02.2008 по ЧГД № 72/2008 г., показващо непознаване на деловодната работа; 3/ написване на бюлетини по НОХД № 314/2007 г. на осъдените лица П.К.П. и П.Г.М. с невярно съдържание, което било също грубо нарушение; 4/ грубо нарушение по КТ, изразяващо се в напускането на работното място за един час на 20.02.2008 г., без знанието на ръководителя. С извършените нарушения въззиваемата осъществила нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187 т. 3 от КТ - неизпълнение на възложена работа, неспазване на технически и технологични правила и чл. 187 т. 1 от КТ-преждевременно напускане на работа или неуплътняване на работното време. Заповедта е връчена лично на ищцата на 22.02.2008г.

Преди да наложи дисциплинарното наказание работодателят е поискал писмени обяснения, които въззиваемата депозира на 21.02.2008г. В тях изтъква голямата си натовареност в работата, като два следните обяснения по всяко от нарушенията:  

По първото нарушение твърди, че на 23.01.2008 г. й било наредено от административния секретар да работи и съдебни поръчки, като за целта взела образец за писмата от С.С., която до тогава ги е работила. По тази причина счела, че образеца е одобрен от председателя на съда, след като и преди това са изпратени и други книжа по същия образец.

По второто нарушение заявява, че удостоверението по ЧГД № 72/2008 г. е трябвало да го напише С.С., но тъй като хората много бързали, тя приела да го напише и не може да обясни как е станала грешката. Може би се дължало на обстоятелството, че са нямали време да го проверят и е нямало определение, по което да работят.

По третото нарушение твърди, че сгрешила в бюлетина по НОХД № 31482007г датата на влизане в сила на присъдата, тъй като в голямата си натовареност не успяла да изчисти от компютъра първото дело, по което присъдата влязла в сила от друга дата.

По четвъртото нарушение обяснява, че на 20.02.2008 г. имала час при зъболекар от 12,30 часа, когато била в обедна почивка, но тъй като зъболекарят закъснял, тя също закъсняла за работа с не повече от 40 минути, но се обадила на С.С., тъй като административния секретар отсъствал и обикновено С. я замествала.

Въззиваемата не оспорва, че изготвила на 19.02.2008 г. придружителните писма за изпращане до Министерство на правосъдието на съдебни поръчки № 21, 22 и 23 от 2008 г. на РС гр. Нова Загора, както и че използвала образци за писмата от други деловодители, които до този момент са работили по такива.

Не оспорва, че грешно написала на 12.02.2008 г. удостоверение по ЧГД № 72/2008 г. на РС Нова Загора за даване на разрешение за извършване на разпоредителна сделка от непълнолетен.

Тя написала и бюлетините по НОХД № 314/2007 г. на РС Нова Загора на осъдените лица - П.К.П. и П.Г.М., като допуснала грешка относно датата на влизане в сила на присъдата.

На 20.02.2008 г. от 12,30 часа до 13.30 часа била на зъболекар, като закъсняла за работа с 30 минути, за което предварително уведомила свид. С.. Обедната почивка в съда е от 12,30 часа до 13,00 часа. /арг. от св.показания на св.М./.

От представените и приети като писмени доказателства по делото препис от присъда по НОХД № 314/2007 г. на РС Нова Загора, бюлетини на П. К. П. и П. Г. М. издадени по НОХД № 314/2007 г., молба от П. К. Д. по ЧГД № 72/2008 г. на РС Нова Загора, ведно с определение № 33/12.02.2008 г. и удостоверение, издадени по същото дело, преписи от писма за изпращане до Министерство на правосъдието по ЧНД съдебни поръчки № 21, 22 и 23/2008 г., се установяват констатираните в заповедта технически грешки и нарушения.

По делото са събрани гласни доказателства на свид. М., свид. М., свид. С., свид. К. и свид. В..

От показанията на свид. М., административен секретар от м. 07.09 г., се установява, че в деловодството работят общо трима души, като към настоящия момент на въззиваемата била разпределена работата по граждански дела, като да сега е била по изпълнение на наказателни и изпращане на съобщения по граждански. Свидетелката сочи, че длъжността, която е заемала въззиваемата към момента на налагане на наказанието, не е по-натоварена от другите в канцеларията. В момента тази длъжност се изпълнявала от Т. М.. За деня на наложеното наказание, заявява, че въззиваемата дошла едва в 14,20 ч. на работа, след като я потърсила в канцеларията и колежката и казала, че е на зъболекар. Грешката в бюлетините се открила след като от бюро „Съдимост” ги уведомили, че има нередности по бюлетините. Съпроводителните писма, които отишли на доклад за подпис при председателя били забелязани от него, че са сгрешени. Предоставена била възможност на въззиваемата да даде обяснения по случая.

От показанията на свид. М., деловодителка в НЗРС, се установява, че в момента изпълнява длъжността, която заемала въззиваемата. Смята, че се справя в срок с поставените задължения и натовареността в деловодството не е повече от 5-6 свършени дела на ден. Сочи, че освен при полагаем годишен отпуск, няма други случаи, в които въззиваемата освен трудовите й функции да изпълнява и други.

От показанията на свид. С., съдебен деловодител, се установява, че сгрешеното удостоверение издадено за продажба на недвижим имот от непълнолетен, било изготвено от въззиваемата, която ползвала подаден от нея образец. Спомня си, че и се обадила, че „отива на зъболекар”, но не и е казвала кога ще се върне. Счита, че е възможно да имат пропуски, защото това били съдебни поръчки, които не били работили до сега.

От показанията на свид. К. се установява, че била деловодителка в съда, когато въззиваемата казала, че „отива на зъболекар”. Сочи, че когато им се налагало да излязат в работно време се обаждали на административния секретар.

От показанията на свид. В. се установява, че същата била сестра в стоматологичен кабинет и на 20.02.2008 г.  търсила въззиваемата, която не била на работа в 12,50 ч. в канцеларията, и тя я намерила при зъболекаря, от където заедно си тръгнали към 13,15 – 13,20 ч.

Горната фактическа обстановка е безспорно установена въз основа на събраните писмени доказателства, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, неоспорени от страните. Съдът дава вяра на показанията на  разпитаните по делото свидетели като относими и допринасящи за изясняване на спора от фактическа страна. Въз основа на тези фактически констатации, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е за отмяна на наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, с правно основание чл. 357 ал. 1 във вр. чл. 188 т. 2  от КТ.

Трудовите спорове по смисъла на чл. 357 са правни спорове относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудови правоотношения. Не се спори между страните по делото, а се доказа от писмените доказателства, че ищцата и председателят на Районен съд Нова Загора са били страни по правоотношение, възникнало от трудов договор. Ищцата е заемала длъжността „съдебен деловодител” в ответния съд от 01.01.1995 г.

Съгласно чл. 188 от КТ дисциплинарните наказания са: забележка; предупреждение за уволнение; уволнение. Дисциплинарните наказания са мерки на принуда спрямо работника или служителя от страна на работодателя в случай на нарушение на трудовата дисциплина. Те са уредени изчерпателно. Първите две от наказанията – „забележка” и „предупреждение за уволнение” по същината си са на границата между правната санкция и моралния укор. Поради това се характеризират като морални наказания, с оглед тяхното съдържание. В различната степен на морален укор, което има всяко едно от тези наказания, се състои и различната им степен на тежест. Освен това наказанията имат и определено правно значение и пораждат правни последици. Преди всичко с налагането им те създават състояние на „наказаност”, а това състояние има значение при избора на дисциплинарното наказание за следващо нарушение на трудовата дисциплина. Правото на дисциплинарно наказание принадлежи на субекта на дисциплинарната власт. При констатирано нарушение на трудовата дисциплина той е овластен да реши дали и какво дисциплинарно наказание да наложи на провинилия се. Доказателствената тежест относно законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание носи работодателят.

Съгласно заповед № 17/22.02.2008 г. на въззиваемата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” за извършени от нея нарушения, подробно описани в заповедта. Въззиваемата не отрича извършените нарушения, като основна причина за допускането им изтъква голямата си натовареност. Съгласно длъжностната характеристика (с която ищцата е запозната при подписването на трудовия договор и приемане на длъжността) тя е била длъжна да изпълнява възложената й деловодна дейност в ответния съд и да познава вътрешноведомствените актове, свързани с тази дейност. От представените и приети като писмени доказателства по делото препис от присъда по НОХД № 314/2007 г. на РС Нова Загора, бюлетини на П.К.П.и П. Г. М. издадени по НОХД № 314/2007 г., молба от П. К. Д. по ЧГД № 72/2008 г. на РС Нова Загора, ведно с определение № 33/12.02.2008 г. и удостоверение, издадени по същото дело, преписи от писма за изпращане до Министерство на правосъдието по ЧНД съдебни поръчки № 21, 22 и 23/2008 г., се установяват констатираните в заповедта технически грешки и нарушения. От изслушаните по делото свидетелски показания се установи, че натовареността на въззиваемата не е по-голяма от тази на останалите служители и нарушенията са извършени именно от нея. От фактическа страна съдът прие за установено, че ищцата не е изпълнила тези си задължения като извършила следните нарушения: 1/ изготвяне на 19.02.2008 г. на писма за изпращане до Министерство на правосъдието по ЧНД съдебни поръчки № 21, 22 и 23/2008 г., с неправилно съдържание; 2/ изготвяне на погрешно удостоверение за разрешаване на продажба на недвижим имот от непълнолетен, издадено на 12.02.2008 по ЧГД № 72/2008 г.; 3/ написване на бюлетини по НОХД № 314/2007 г. на осъдените лица П.К.П. и П.Г.М. с невярно съдържание; 4/ напускане на работното място за един час на 20.02.2008 г., без знанието на ръководителя. С извършените нарушения въззиваемата осъществила нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187 т. 3 от КТ - неизпълнение на възложена работа, неспазване на технически и технологични правила и чл. 187 т. 1 от КТ-преждевременно напускане на работа или неуплътняване на работното време.  Следователно извършването на нарушението, за което на ищцата е наложено дисциплинарно наказание, е установено по делото.

Основателно е възражението на въззивника, че заповедта за дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” на въззиваемата отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ. В заповедта е посочен нарушителят, описани са извършените нарушения на трудовата дисциплина, квалифицирани по чл. 187, т. 3 и т. 1 от КТ. В мотивите на заповедта е посочено, че наказанието е наложено във връзка с конкретни нарушения, подробно описани с конкретни данни и дати за всяко едно от тях. От съдържанието на заповедта става ясно, за кои нарушения се налага наказанието и те са изчерпателно индивидуализирани до степен, която позволява да се установи мястото, времето и авторството на нарушението. За установените нарушения е съставен протокол от 20.02.2000 г., който не е приет като писмено доказателство по делото, но видно от обясненията на въззиваемата дадени на 21.02.2008 г., при спазване изискването на чл. 193 ал. 1 от КТ, нарушенията, които са констатирани в посочения протокол са идентични с тези описани в заповедта, която се обжалва. Законът не поставя изискване за съставяне на допълнителен протокол и обстоятелството дали е подписала или не цитирания протокол е ирелевантно, след като заповедта е достатъчно мотивирана и нейния смисъл и съдържание са доведени до знанието на наказания работник.

Във връзка със задължението на работодателя по чл. 193, ал. 1 от КТ, необходимо и достатъчно е в съдебния процес да се установи, че работодателят е поискал обяснения от работника или служителя за извършеното нарушение на трудовата дисциплина (аргумент от чл. 193, ал. 3 от КТ). Съществен е фактът на поискване на обясненията. Този факт може да се установява в процеса с всички доказателствени средства. Установи ли работодателят, че е поискал обясненията, той се счита изправен по отношение задължението по чл. 193, ал. 1 от КТ. Такъв е конкретният случай. Още в исковата молба ищцата посочва, че в заповедта не били коментирани дадените от нея обяснения, а след това в противоречие с първото си твърдение посочва, че не била изпълнена процедурата по чл. 193 от КТ. Пред първоинстанционния съд са приети като доказателство по делото писмените обяснения от работничката, дадени на 21.02.2008 г., по повод констатираните нарушения, с което работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 от КТ, преди налагане на дисциплинарното наказание с атакуваната заповед.

Съобразно разпоредбата на чл. 189 от КТ работодателят правилно е определил дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение”, като е отчел тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, както и поведението на работника. В тази насока заповедта на работодателя също е подробно мотивирана. Наложеното наказание напълно съответства на изброените в чл. 189 от КТ критерии и е съпоставимо с тежестта на нарушенията и тяхната системност.

Предвид изложеното изводите на Сливенски окръжен съд не съвпадат с изводите на съда от първа инстанция. Жалбата срещу решението е основателна.

          Двете страни са претендирали присъждане на направените по делото разноски и с оглед изхода на спора, следва да бъдат присъдени такива на въззивника, като въззиваемата следва да заплати на ответния съд разноски в размер на 150 лв. за адвокатско възнаграждение.

         По изложените съображения, на основание чл. 271 от ГПК,  настоящият състав на Окръжен съд гр. Сливен


                                                Р Е Ш И:


       ОТМЕНЯ като неправилно поради нарушение на материалния закон Решение № 1125/14.01.2009 г., постановено по гр.д. № 1872/2008г. по описа на РС гр. Сливен, с което е отменена като незконосъобразна заповед
N 17/22.02.2008 г. на Председателя на Районен съд гр. Нова Загора, с която на П.П.К. ***, обл. С., ул. „Ст. К.” *, ЕГН **********, е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение” и е осъден Районен съд Нова Загора да заплати на П.П.К. разноските по делото в размер на 100 лв. за адвокатско възнаграждение и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

      ОТХВЪРЛЯ иска на П.П.К. ***, обл. С., ул. „Ст. К.” *, ЕГН **********, за отмяна на Заповед № 17/22.02.2008 г. на Председателя на Районен съд гр. Нова Загора, с която и е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение”, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА П.П.К. ***, обл. Сливен, ул. „Ст. К.” *, ЕГН **********, да заплати на Районен съд гр. Нова Загора разноски в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/ за адвокатско възнаграждение.


         Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването на страните, пред Върховния касационен съд на Република България, по реда на чл. 280 от ГПК /в сила от 1.03.2008 г./.





 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: