Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  115

 

гр. Сливен, 27.04.2009 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на първи април през двехиляди и девета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   М.С.

ЧЛЕНОВЕ:                                                           Н.Я.

                                                                                мл.с. М.М.

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева   N 134 по описа за 2009  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е изцяло първоинстанционно решение № 1188/23.12.2008г. по гр.д. № 2857/08г. на СлРС, с което e осъдена Земеделска кооперация за производство на стоки и услуги “Н. *** – в ликвидация, представлявана от председателя на ЛК, да заплати на С.И.С. сумата 2 841, 36 лв., представляваща незаплатена част от дължимо възнаграждение по договор за поръчка от 19.12.2007г., ведно със законовата лихва за забава, считано от 11.07.08г. до окончателното изплащане, и съразмерно на уважената част от иска – разноски в размер на  114, 25 лв., като е отхвърлил иска за разликата до пълния му размер от 7 196 лв. Като неоснователен, поради погасяването му на основание чл.104 ал. 2 от ЗЗД осъдил е и ищеца да заплати на ответника разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва изцяло решението, като  счита, че то е незаконосъобразно и неправилно, несъобразено с материалноправните норми. Твърди, че при правилно установена фактология, РС е направил необосновани изводи, тъй като неправилно е тълкувал волята на страните и неправилно е приложил законовите разпоредби във връзка с прекратяването на договорните отношения между тях, както и неправилно е използвал института на прихващането.  Заявява, че кооперацията има задължение към ищеца в размер общо на 2 428 лв., а ищецът към нея – такова в размер на 3 876, 64 лв., поради което първото е погасено изцяло чрез прихващане, друго парично задължение кооперацията няма към ищеца и искът му се явява изцяло неоснователен. Поради изложеното моли въззивния съд да отмени изцяло решението на СлРС и постанови ново, с което да отхвърли иска за сумата 2 428 лв. като погасен чрез прихващане със задължението на ищеца от 3876, 64 лв., а за разликата над тази сума – до пълния размер на иска от 7 169 лв. да го отхвърли като неоснователен и недоказан.

Във въззивната жалба не е направил  доказателствени искания за събиране на доказателствени средства във въззивното производство.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна  е подала писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба и заявява, че изложените в нея обстоятелства са несъстоятелни, а първоинстанционното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски за тази инстанция.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не изпраща процесуален представител по закон, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира разноски.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа отговора на  въззивната жалба и моли съда да отхвърли последната и  потвърди решението, като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира разноски за тази инстанция.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения или искания.

По реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК не са подадени писмени бележки от страните.

Въззивният съд намира въззивната жалба за частично допустима, отговаряща на изискванията на чл. 262 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд.

С него съдът е уважил частично иска, до размер на 2 841, 36 лв., а до пълния му размер от 7 196 лв. го е отхвърлил като неоснователен и недоказан. В отхвърлителната си част решението е напълно удовлетворяващо интереса на ответника-въззивник, поради което в тази част той няма правен интерес от обжалване и въззивната жалба по отношение на сумата 4 327, 64 лв. се явява недопустима. Производството в тази част също е недопустимо и като такова следва да бъде прекратено. Независимо от мотивите на съда в отхвърлителната част, страната е постигнала максималния резултат, който цели, и, съответно може да претендира за отмяна на решението единствено в осъдителната спрямо нея част, като използва аргумента за неправилна мотивировка, която е резултирала и в неправилното присъждане на сумата.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав споделя и крайните правни изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Никоя от страните не оспорва факта за наличие на насрещно, ликвидно  и изискуемо, еднородно – парично задължение, на ищеца към ответника, в размер общо на 3 876, 64 лв., което е годно да бъде използвано за прихващане със задължението на ответника към ищеца.

Естествено, за да се приложи механизма на компенсацията /при наличие на валидно и надлежно направено изявление за това, тя се счита настъпила от момента, когато е била възможна/, е необходимо и двете насрещни задължения да са с установен размер. Както се посочи, спор за съществуването и размера на задължението на ищеца няма, такъв съществува, и в него е фокусиран правният двубой между страните, по отношение размера на задължението на ответника към него. Несъгласието на страните по този въпрос произтича от различното им виждане за начина на формиране на този размер.

Най-общо тезата на ищеца се свежда до това, че ответникът му дължи договорно възнаграждение за периода м.02.2008г. – 12.06.08г. включително, 68 лв. разноски и обезщетение по чл. 9 от договора поради оттегляне на поръчката от страна на ответника-доверител.

От  своя страна ответникът твърди, че размерът на задължението му се формира единствено от неплатеното договорно възнаграждение за периода от 19.02.08г. до 29.05.08г. и 68 лв. разноски.

Така централният юридически факт, който следва да бъде установен, и от който зависи коя от двете тези ще бъде възприета, е моментът и начина на прекратяване на отношенията между страните, тъй като те са релевантни към задействането или не на клаузата с обезщетителен характер, предвидена в чл. 9 на договора за поръчка.

Всяка от страните представя своя интерпретация за осъществяването на този факт – според ищеца това е станало в момента и чрез връчването му на 12.06.08г. на нотариалната покана, изпратена на 29.05.08г. от председателя на ЛК на ответната кооперация в ликвидация и така е приведена в действие уговорката по чл. 9 от договора.

Според ответника отказ от поръчката е направил самият ищец на 29.05.08г. с устно изявление в градско кафене пред свидетеля Ст. С., състоящо се от фразата “Всеки ден капят лихвички, изчезвайте”, предхождано от друго изявление през м.04 към членове на ЛК – “Повече няма да се разправям с вас, излизайте”.

При съпоставката на тази последователност от факти с правните норми и договорните клаузи, настоящият състав намира, че правопрекратяващият ефект е настъпил на 12.06.08г., в резултат на писменото изявление на законовия представител на ответната кооперация.

Предходните събития – устните изявления на ищеца, не могат да се приемат за годни да прекратят договора за поръчка нито по смисъла на чл. 8 от същия, нито по общите правила на ЗЗД. Тези фрази могат да бъдат тълкувани като груба проява на крайно невъзпитание и неуважение към контрагента, и сами по себе си могат да послужат за основание, например за едностранно разваляне на договора съгласно чл. 87 от ЗЗД, ако доверителят ги приеме за доказателство за неизпълнение или израз на нежелание за изпълнение на договорните задължения, но не представляват недвусмислен израз на воля за отказване от поръчката от страна на довереника. За конклудентен такъв не могат да се приемат и недаването на писмен отчет за дейността от страна на ищеца и сприхавото му поведение при срещите с представителите на кооперацията. Тези действия, както вече се посочи, може да представляват индиция за неизпълнение или лошо изпълнение на задълженията по чл. 284 от ЗЗД, но правните последици от това са други.

От своя страна нотариалната покана, изпратена на 29.05.08г., връчена на 12.06.08г., представлява именно такова изявление. Защитната трактовка на ответника-въззивник, е, че с поканата се оттеглят само пълномощията на довереника, но не и самата поръчка. Записано било, че той вече не може да представлява кооперацията и да се подписва с дадените му пълномощия, но в договора за поръчка му били възложени и други действия – установяване на имуществото на кооперацията и юридически консултации във връзка с ликвидацията й. Въззивният съд не споделя това становище.

Вярно е, че по начало договорът за поръчка се прекратява, съгласно чл. 267 от ЗЗД, освен поради общите причини за прекратяване на договорите и “с оттегляне на поръчката от доверителя, с отказ от довереника и със смъртта или с поставянето под запрещение на някой от тях, а така също и с прекратяването на юридическото лице, ако то е било доверител или довереник”, и първите две хипотези са закрепени в чл. 8 на процесния договор.

В правния мир се разграничават, най-общо, две основни форми на изпълнение на задълженията на довереника – той може да действа от свое име, или от името на доверителя.

При първата неговите задължения се активират и произтичат пряко от договора за поръчка – той е единствената необходима сделка, която страните сключват и нейното съществуване е достатъчно за да започне и протича изпълнението на договорните задължения от страна на довереника.

При втората форма задълженията на довереника също произтичат от договора за поръчка, но изпълнението им е блокирано без наличието на упълномощаване за действие от името на доверителя. Тоест едва при едновременното наличие на двете сделки – двустранната – договор за поръчка и едностранната - упълномощаване,  е възможно да се осъществи изпълнение от страна на доверителя. Те са функционално свързани помежду си и нито една от двете не може самостоятелно да съществува без другата и да обвърже валидно страните с правата и задълженията на поръчката.

Настоящият договор е изцяло такъв от втория вид – съгласно чл. 2 от него довереникът се задължава да изпълни поръчката  /чийто предмет е формулиран в чл. 1/ от името и за сметка на доверителя.

Така, от една страна, с нотариалната покана от 29.05.08г., председателят на ЛК на кооперацията е уведомил, че “оттегля дадените пълномощия” от ищеца. Безспорно това го лишава от представителната власт и той вече не може да изпълнява договорните си задължения, тъй като вече може да действа само от свое име, но съгласно сключения договор, е длъжен да действа от името на доверителя. Действията, извършени от негово име няма да породят последици за доверителя. Тоест - макар формално, едностранното оттегляне, да касае само упълномощителната сделка, на практика това действие лишава от живот и договора за поръчка, тъй като отнема както фактическата, така и правната възможност довереникът да остане изправен, като престира валидно изпълнение, независимо от желанието си. Тъй като това обстоятелство е известно на доверителя, не може да се обясни поведението му с друга цел,  освен с тази – да попречи на довереника да изпълни поръчката, което по същество представлява нежелание да получи престацията, тоест – оттегляне на поръчката.

Извън тази воля, извлечена чрез косвено тълкуване, обаче, съдът счита, че в същата нотариална покана е инкорпорирано и друго изявление, чийто анализ води до извода, че е направено и пряко, директно “оттегляне на поръчката” по смисъла на чл. 8 на договора.

Формулировката “...като вече не може да представлявате и да се подписвате с дадените ви пълномощия от името и за сметка на ЗКПУ в ликвидация.”, в действителност изчерпва изцяло предмета на договора за поръчка, тъй като обхваща всички действия, примерно изброени в чл. 1.  По този начин доверителят изразява и нежеланието си занапред довереникът да извършва тези действия.

Така с първата част на изявлението “оттеглям пълномощията” се елиминира действието на упълномощителната сделка, а с втората му част се оттегля и самата поръчка.

Поради това съдът намира, че именно активното действие на ответника  обективира “оттегляне на поръчката”, предизвиква правопрекратителен ефект спрямо договора съгласно чл. 8 пр. 1, и привежда в действие обезщетителната клауза на чл. 9 от него.

В резултат, съгласно чл. 288 ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 3 и чл. 7 пр.3 от договора, довереникът-ищец има право да получи възнаграждение за периода до прекратяването на договора – 12.06.08г., от момента, в който доверителят ответник е преустановил изпълнението на това свое основно насрещно задължение. Доказано е безспорно, че размерът на това възнаграждение за целия посочен период, възлиза общо на 2 690 лв. Дължима му е и сумата 68 лв., разноски, свързани с изпълнението на поръчката, съгласно чл. 285 ЗЗД.

Тъй като сложилата се  фактическа  обстановка попада в приложното поле на чл. 9 вр. чл. 8 пр. 1 от договора, за ищеца се поражда правото да претендира заплащане на обезщетение в уговорения размер, който възлиза на 3 960 лв.

Тъй като се установи, че тези парични задължения /общо – 6 650 лв./ не са изпълнени от ответника, следва да се ангажира гражданската му договорна отговорност за неизпълнение и за ищеца е възникнало правото на иск за тях. Той е претендирал реално изпълнение на паричното задължение и ответникът следва да бъде осъден да му заплати посочената сума, ведно с обезщетение за забава, което е претендирано за всеки отделен иск от датата на завеждане на исковата молба – 11.07.08г.

Ответникът е направил надлежно възражение за прихващане в първоинстанционното производство, като е поискал компенсация между неговото и насрещното парично задължение на ищеца до размера на по-малкото от тях.

Безспорно е установено, че съгласно чл. 284 ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 6 от договора, довереникът-ищец е получил за сметка на кооперацията-доверител, при изпълнение на задълженията си по договора за поръчка, суми, възлизащи общо на 3 876, 64 лв., които не е отчел и предал по надлежен ред, въпреки че е длъжен да стори това. Така е налице едно действително, установено по основание и размер и изискуемо насрещно еднородно /парично/ задължение и то е годен предмет на възражението за прихващане.

Погасителният ефект, настъпил в най-ранния възможен момент, се констатира и отчита от съда, като последицата е, че по-малкото от двете задължения – това на ищеца, е погасено изцяло, а това на ответника – частчно, до същия размер – 3 876, 64 лв.

Извън обхвата на компенсацията е останала сумата от 2 841, 36 лв. – като част от по-голямото от двете насрещни задължения – това на ответника, и той следва да бъде осъден да я заплати на ищеца, ведно с обезщетението за забава в размер на законовата лихва от предявяването на иска на 11.07.08г. до окончателното изплащане.

Над тази сума, до пълния размер от 7 196 лв., искът, като неоснователен, следва бъде отхвърлен.

Щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски следва да се възложи на въззивника и той следва да понесе своите както са направени и заплати на  въззиваемия такива за тази инстанция в размер на  1000 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

 

Р     Е     Ш     И  :

                                               

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№ СД-05-01-1288/25.02.2009г. против първоинстанционно решение № 1188/23.12.2008г. по гр.д. № 2857/08г. на СлРС, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от С.И.С. против Земеделска кооперация за производство на стоки и услуги “Н. *** – в ликвидация,  иск за заплащане на дължими суми по договор за поръчка от 19.12.2007г., за сумата над 2 841, 36 лв. до пълния му размер от 7 196 лв., ведно със законовата лихва за забава, считано от 11.07.08г. до окончателното изплащане, като НЕДОПУСТИМА, поради ЛИПСА НА ПРАВЕН ИНТЕРЕС от обжалване.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 134/2009г. на СлОС  В ТАЗИ ЧАСТ  като НЕДОПУСТИМО.

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 1188/23.12.2008г. по гр.д. № 2857/08г. на СлРС, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която e осъдена Земеделска кооперация за производство на стоки и услуги “Н. *** – в ликвидация, представлявана от председателя на ЛК, да заплати на С.И.С. сумата 2 841, 36 лв., представляваща незаплатена част от дължимо възнаграждение по договор за поръчка от 19.12.2007г., ведно със законовата лихва за забава, считано от 11.07.08г. до окончателното изплащане, и съразмерно на уважената част от иска – разноски в размер на  114, 25 лв., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА “Н. *** – в ликвидация, представлявана от председателя на ЛК, да заплати на С.И.С. направените разноски за тази инстанция в размер на 1000 лв.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен  срок от връчването му, а в частта, в която има характер на прекратително определение – с частна жалба пред ВКС РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

                                                

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: