Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 12.01.2010 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и девета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: М. БЛЕЦОВА

 М. ХРИСТОВА

 

 

При секретаря М.Т., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 135 по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.196 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Геостройкомплект” ЕООД гр.Х., ул. „Ш. с.” №*, ап. *, с управител Х.Х.чрез адв. З.О. против Решение № 1041 / 09.0.2009 г. по описа на Районен съд – Сливен,  по гр.д. № 1429 / 2006 г., с което е бил отхвърлен предявеният от въззивника против С.П.С. *** иск с правно основание чл. 108 от ЗС за ревандикация на поземлен недвижим имот № 2862781 с площ 559 кв.м. и на имот № 2862782 с площ 2182 кв.м, находящи се в землището на гр. Сливен, селищно образувание „Изгрев”, м.„Орта синур” като неоснователен.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Жалбоподателят сочи, че правилно първоинстанционният съд е приел , че процесните два имота са били собственост на „Геостройкомплект” ЕООД, но неправилно бил приел , че те са придобити по давност от въззиваемия С. . Това било така , защото на първо място разпоредбите на ЗС – чл. 79 до чл. 85 не са действащо право на основание § 3 ал. 1 от ПЗР на Конституцията и решение № 10/1994 г. на Конституционния съд. Освен това първоинстанционният съд неправилно бил приел , че датата на подаване на исковата молба е 01.06.2006 г. , като тя била подадена на 31.05.2006 г. неправилен бил изводът на съда и относно изтичането на десетгодишния придобивен давностен срок . Според въззивника срокът започвал да тече от 01.06.1996 г. и изтичал на 01.06.2006г., като на 01.06.2006 г. все още не бил изтекъл. Въззивникът твърди , че давностният срок бил прекъсван с факта на извършване на действия по разпореждане и управление на имота изразяващи се в деактуването му , а освен това сочи , че по делото не било доказано че въззиваемият е придобил владението на имотите явно – не тайно от предишния им собственик . във въззивната жалба се съдържат оплаквания и досежно възприемането на свидетелските показания от сада на св. В. и В.а , тъй като те са недопустими с оглед обстоятелството , че придобиването на недвижимия имот е била сделка на стойност повече от 500 лв , а за св. К. е посочил , че нейните възприятия за фактите не били лични. Сочи се и , че постройките изградени от въззиваемия в недвижимите имоти не били подобрения , тъй като те не били законни строежи и дори не били търпими такива. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да бъдат уважени предявените ревандикационни искове . Претендират се деловодни разноски.

Въззиваемият С. е депозирал възражение на въззивната жалба , с което я оспорва и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

В с.з. въззивникът се представлява от адв. О., който поддържа  жалбата и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски за двете инстанции. След приключване на съдебното заседание адв. О. в качеството му на пълномощник на въззивника е представил подробно писмено становище , с което поддържа жалбата.

Въззиваемият С. в съдебно заседание оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение . Подробни съобпажения в подкрепа на твърденията си за неоснователност на исковите претенции и въззивната жалба посочва в допълнителна писмена защита . Основно възраженията му се свеждат до недоказаност правото на собственост на въззивника над процесните недвижими имоти.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнително писмени и гласни доказателства.

По така събраните писмени доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:

На 17.05.2001 г. нотариус Д.Г.съставил Нотариален акт № 189 за собственост на недвижим имот , с който въззиваемият С.С. бил признат за собственик по давностно владение на недвижим имот с пл. № 2781 , част VІІ в селищно образувание „ Изгрев „ по плана на гр. Сливен с площ 550 кв.м.

От разпитаните по делото свидетели В. , В.а и К. се установи , че въззиваемият С. владее от около 1986 г. два недвижими имота в м.” Андреева чешма „ във вилната зона на гр. Сливен . Имотите са съседни – разделени са от път . С. в единия е построил сгради , а в другия е засадил плодни дървета . Владението упражнявано от въззиваемия е било явно , необезпокоявано и неоспорвано от никой .

С Разпореждане № 22 от 23.09.1991 г. на Министерски съвет на основание Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество ДФ „Редки метали” е било преобразувани от 01.10.1991г. в 17 търговски дружества, сред които и „Геостройкомплект” ЕООД гр. Сливен. Видно от приложеното по делото копие от Решение №3921 от 31.10.1991г., СлОС вписал по ф.д. 2852 от 1991г. ЕООД „Геостройкмоплект” със седалище гр. Сливен. В решението било отразено, че дружеството поема всички активи и пасиви от ДФ „Редки метали” – Бухово по баланса към 31.03.1991 г. заедно с другите права и задължения по разделителен протокол. Видно от удостоверение №307/204 от 30.03.2006 г. на Хасковския окръжен съд с Решение № 4571 от 14.07.2004 г. било променено седалището и адреса на управление и към момента същото е гр. Х., КВ.Б.”, ул. „И.В.„ бл. 1-А. Съгласно Приложение №5 към Разпореждане № 22 от 1991г. новообразуваното дружество „Геостройкомплект” ЕООД е поело всички активи и пасиви на ДФ „Редки метали” – Бухово, които са включвали активите на подразделенията на дъщерната фирма на ДФ „Редки метали - Георесурс” Бухово, а именно МСП „Миньор” – Сливен, ГПП „Марица” – Х., ГПП „Западна Тракия” с.Калековец, обл. Пловдив, ГПП „Тунджа”, с. Орловец, Бургаска област по баланса към 31.03.1991 г.

С ПМС №163/20.08.1992 г. е била прекратена урано-добивната дейност на редица търговски дружества в България, сред които и „Геостройкомплект” ЕООД гр. Сливен.

На 24.01.1995 г. бил съставен акт за държавна собственост № 8036. Актът бил съставен на основание чл. 81 от Наредбата за държавните имоти и ПМС №56/94 г. Актът бил съставен за имот с обща площ от 39 650 кв.м. и било посочено, че е предоставен за оперативно управление на МСП „Миньор” с. Сборище, рудник – Сливен. Имотът от 39 650 кв.м. бил разположен в м. „Сефер бунар” в землището на гр. Сливен. Към допълнителните данни в акта за държавна собственост било посочено, че описаните терени са предоставени на МСП „Миньор” с. Сборище, което е било правоприемник на управление „Редки метали” – Сливен, съгласно РМС №18/25.01.1968 г., МС №96/10.04.1967 г. , РМС №289/21.07.69 г., РМС №18/25.01.1988 г. и удостоверение от 05.12.1966 г. на ГНС – Сливен.

Със заповед № РД-11-11 -116 от 16.06.2003 г. Областният управител на област Сливен наредил от актовите книги за държавна собственост да бъде отписан АДС №8036/24.01.1995 г. В заповедта било посочено, че имотът е включен в капитала на „Геостройкомплект” ЕООД.

Със заповед №РД-15-162 от 01.02.2006 г. Кметът на община Сливен одобрил допълване на кадастрален план на м. „Орта синур”, селищно образувание „Изгрев” в землището на гр. Сливен със границите на имоти, попадащи в новообразуван имот №2860202.

Видно от представените по делото съдебно-технически експертизи от 04.05.2007 г., 06.06.2007 г. , 05.10.2007 г. , 06.06.2009 г. и 18.09.2009 г. се установи , че имотите посочени в исковата молба с номер 2862781 и 2862782 попадат в границите на новообразувания имот №2860.202. Вещите лица са посочили също така, че имот № 2781 с квадратура 559 кв.м. е записан в кадастралния регистър на името на С.П.С. , а имот 2782 с квадратура 2182кв.м. е записан на името на И.Й.К.. Вещото лице М. в заключението си от 05.10.2007 г. е установило , че е налице идентичност между недвижимите имоти описани в исковата молба и поземлени имоти 2782 и 2781 . От заключенията на СТЕ от 06.04.2009 г. и обясненията на ВЛ М. ***. се установи , че след като за „ Редки метали „ са били отчуждени земи в землището на гр. Сливен не са налице данни те да са били ограждани от дружеството за нуждите , на което са били отчуждени . От заключението на ВЛ С. се установи също така, че по всяка вероятност единият от имотите изцяло попада в отчуждените земи , а другият отчасти ( съгласно приложената скица).

От представените по делото писмени доказателства се установи, че на основание Разпореждане № 96 / 1967 г. на  МС за отчуждаване и предаване на недвижими имоти с държавни и обществени нужди, с което за нуждите на управление на ДФ „Редки метали” – Бухово се е предвиждало отчуждаването на 12.300 дка на земи, собственост на частни стопани в землището на гр. Сливен. С Разпореждане №18 от 25.01.1968 г. на МС се е предвиждало отчуждаването и предаването на Министерството на химията и металургията на 3360 кв.м. държавна земя и на 6 дка и 316 кв.м. земя на частни лица от гр. Сливен, стопанисвана от ГНС – Сливен.  С Разпореждане №289/24.07.1969 г. се е предвиждало отчуждаване и предаване на земи за държавни и обществени нужди на Министерството на химията и металургията в размер на 4.060 кв. м. частни земи от землището на гр.Сливен. Във връзка с изброените разпореждания на МС са били започнати процедури по отчуждаване на част от земите от ГНС – Сливен, но не са налице доказателства установяващи приключването на тази процедура. В представеното Удостоверение от 1966 г. на ГНС – Сливен е видно , че за нуждите на „ Редки метали „ Бухово е била започнала процедура по отчуждаване на овощна градина от 0.153 дка. Находяща се в м.” Сефер бунар„ , собственост на Д.Н.М..

От представения по делото информационен меморандум на Агенцията за приватизация „Геостройкомплект” ЕООД гр. Х. от 2004 г. е видно, че на стр. 9 и 10 териториите посочени в АДС №8037/1995 г. са посочени като собственост на „Геостройкомплект” ЕООД .

От представената по делото съдебно-икономическа експертиза се установи, че не са налице данни от които да се установи точният размер на активите преди и по време на прекратяване на дейността на „Редки метали – Сливен”, тъй като въззивната страна не е представила приемо-предавателни протоколи съставени при ликвидирането на ДФ „Редки метали” – Бухово през 1991 г. Вещото лице е посочило, че по делото не са представени документи от които да се установи, че на въззивното дружество са предавани за стопанисване и управление недвижими имоти от Рудник – Сливен, включително и на процесния имот, както и че не са налице писмени доказателства от които да се установи дали някога  процесният имот е бил  записван в баланса на „Геостройкомплект” ЕООД . Вещото лице е констатирало, че задълженията към местни данъци и такси за недвижимия имот посочен в АДС №8036/1995 г. са заплащани от въззивното дружество от 01.06.2003 г. до края на 2008 г. В с.з. ВЛ е отговорило , че справката приложена в преписката на Областния управител по искането за деактуването на имотите с обща стойност 3917 лв. не е счетоводно обоснована, тъй като липсва първична счетоводна документация.

Видно от представеното по делото копие от решение №41 на заседание на Общинския съвет на Община Сливен проведено на 29.02.2000 г. е било взето решение за създаване на селищни образувания по параграф 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ в землището на гр. Сливен, а именно селищно образувание „Изгрев”, селищно образувание „Селищото” и селищно образувание „Кироолу”.

Обжалваното съдебно решение е било съобщено на въззивника на 23.01.2009 г. и в рамките на законоустановения 14 дневен срок – на 05.02.2009 г. е била депозирана настоящата жалба.

         Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства . Следва да се отбележи, че съдът изцяло кредитира представените по делото експертни заключения , тъй като намира, че са изготвени от компетентни лица , в чиято безпристрастност не се съмнява и кореспондират с останалия доказателствен материал по делото . Както за изготвянето на едноличната експертиза, така и за изготвянето на тройната експертиза вещите лица са положи всички усилия за издирването на счетоводни документи, необходими за изследване на поставените въпроси. Въпреки това и поради пасивното поведение на представителите на въззивното дружество за осигуряване на информацията и набавянето на документите необходими за изследването по поставените въпроси, по делото не се събраха доказателства, от които да е видно записването на процесния имот в баланса на „Редки метали – Бухово или на МСП „Миньор” към 31.03.1991г., нито извършването на други действия по управлението на този имот.

         От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна , имаща правен интерес от обжалване на валиден съдебен акт.

         Разгледана по същество тя не основателна.

         Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС , собственикът може да иска своята вещ от всяко лице , което я владее или държи без да има правно основание за това . В тежест на ищеца е да докаже , че е собственик на веща , че веща се владее от друго лице и това друго лице няма правно основание да владее веща . За да се уважи искът е необходимо и трите предпоставки да са кумулативно осъществени . Липсата на коя да е от тях води до неоснователност на иска .

         В настоящия случай въззиваемата страна към момента на подаване на исковата молба и приключване на съдебното дирене владее имота.

         Предмет на доказване е първата предпоставка необходима за уважаване на иска по чл. 108 от ЗС , а именно, че въззивникът е собственик на имота ревандикацията на който се иска . Без доказването на тази предпоставка е безпредметно изследването на въпроса дали ответникът по иска – въззиваем в настоящето производство владее имота на годно основание . Правото на собственост на въззивника по отношение на процесния имот обаче от събраните по делото доказателства не се доказа.

         Въззивникът основава своето право на собственост на разпоредбата на чл. 17 а от ЗППДОП , както и на наличието на универсално правоприемство между него и МСП „ Миньор „ гр. Сливен .

В разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОП е посочено , че при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго.

Безспорно е доказано по делото , че новообразуваното дружество „Геостройкомплект” ЕООД е поело всички активи и пасиви на ДФ „Редки метали” – Бухово с дъщерна фирма „ Георесурс „ Бухово с подразделения : МСП „Миньор – Сливен, „Геолого- проучвателно предприятия „Марица” – Х., „Геолого-проучвателно предприятие „Западна Тракия” – с.Калековец, Пловдивска област, „Геолого- проучвателно предприятие „Тундаж” – с. Орловец, Бургаска област, по баланс към 31.03.1991г., заедно другите права и задължения по разделителен протокол . Това обстоятелство се доказва от Приложение № 5 към Разпореждане № 22 от 1991г.

За да се установи обаче дали въззивникът е придобил правото на собственост над процесния имот по силата на разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОП е необходимо да се докаже , че порцесните имоти са били предоставени за стопанисване и управление на някое от посочените предприятия и са били включени като актив в баланса им към 31.03.1991г.

Твърдението на въззивника е, че процесните имоти са били предоставени за стопанисване и управление на МПС „Миньор” с. Сборище, р-к Сливен, за което се позовава на записванията в АДС № 8036/24.01.1995г. съставен относно правото на собственост на държавата за имот от 39650 кв.м., предоставен на МПС „Миньор” – с. Сборище, р-к Сливен, което е правоприемник на  У-ние „Редки метали” – Сливен.

От назначената СТЕ безспорно се установи, че имотът по АДС № 8036/24.01.1995г. представлява имот № 2860202 по одобрената кадастрална карта и в неговите граници се включват и процесните имоти ( единият изцяло, а другият частично ), от което обаче не следва безусловно обстоятелството, че са придобит чрез преобразуването на основание чл.1 ал.1 от ЗОЕТДДИ и съгласно чл. 17а от ЗППДОП (отм.) от „Геостройкомплект” ЕООД.

Придобиването на имота от държавата съгласно съставения АДС е обусловено от надлежното извършване на процедурата по отчуждаване на имотите на посочените в него отчуждителни основания, а именно РМС № 18/25.01.1968г., РМС № 96/10.04.1967г.  и РМС № 289/24.07.1969г. и доказването на обстоятелството, че фактическият състав на отчуждаването е осъществен по отношение на процесните имоти.

Възражението на въззивника, че обвързващата доказателствена сила АДС като официален документ се отнася и за придобиването на имота от „Геостройкомплект” ЕООД като предоставен за стопанисване и управление на МСП „Миньор” – с. Сборище, р-к Сливен е неоснователно. По отношение на правоприемството, произтичащо от образуването и приватизацията на едноличното търговско дружество с държавно имущество въззивникът следваше да проведе пълно доказване на всички предпоставки по чл. 17а от ЗППДОбП, включително предоставянето на имота за стопанисване и управление на МСП „Миньор” – с. Сборище, р-к Сливен и заприходяването му в баланса на това предприятие към 31.03.1991г., което не е направено .

Данните за това въззивникът черпи единствено от акта за държавна собственост, който обаче е съставен през 1995г. – приблизително четири години след образуването на едноличното търговско дружество с държавно имущество и спрямо момента – 31.03.1991г., към който е следвало да бъдат определени активите на предприятието, от които се формира капитала на новообразуваното дружество. Основанието за съставяне на АДС посочено в него е чл. 81 от НДИ и ПМС № 56/1994г. По делото липсват данни съгласно която от хипотезите посочени в чл. 81 от НДИ - по ал.1 или ал.3, е съставен АДС към което се наслагва и посочването на ПМС № 56/1994г., с което се прекратява уранодобивната дейност на посочените в чл. 1 ал.1 еднолични търговски дружества. Съгласно чл. 4 от същото постановление капиталът на търговските дружества по чл.1 е следвало да се намали със средствата посочени в ликвидационните баланси за уранодобивната дейност в съответствие с чл. 29 от ЗСч (отм.)

Така посочените основания за съставянето на АДС изисква доказване на основанието за съставянето му в хипотезата на чл. 81 ал.3 от НДИ (отм.), а именно във връзка с изготвяне на правен анализ по реда на чл. 4 от Наредбата за оценка на обектите, подлежащи на приватизация (ДВ, бр. 50 от 1992 г.) относно недвижими имоти, които се водят на отчет по баланса на държавното предприятие МСП „Миньор”, а с оглед акта по чл. 1 ал.1 от ЗОЕТДДИ (отм.), че се е водил на отчет по баланса на това предприятие към 31.03.1991г.

Поради това в тежест на въззивника е доказването, че и към 31.03.1991г. имотът е бил стопанисван от МПС „Миньор” – с. Сборище, р-к Сливен и/или, че по отношение на имота това предприятие е извършвало управление и е бил записан в неговия баланс.

Тези обстоятелства съдът намира, че не се доказват по делото. Вещото лице извършило съдебно – счетоводната експертиза е категорични , че по делото не са представени документи от които да се установи, че на въззивното дружество са предавани за стопанисване и управление недвижими имоти от Рудник – Сливен, включително и на процесния имот, както и че не са налице писмени доказателства от които да се установи дали някога  процесният имот е бил  записван в баланса на „Геостройкомплект” ЕООД .

Липсата на доказателства за придобиването на правото на собственост от въззивника определя като безпредметно обсъждането на възражението на въззиваемия, че е собственик на имотите въз основа на осъществявано от него давностно владение. Прецизността изисква обаче да се посочи, че установената чрез АДС № 8037/95г. държавна собственост и включването на имота съгласно представеното от въззивника решение № 41 от заседания на Общински съвет – Сливен от 29.02.2000г. в селищни образувания на земите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ определя специален ред за придобиване правото на собственост  върху този имот и изключва придобиването му чрез давностно владение спрямо държавата.

         Изводите на настоящата инстанция съвпадат изцяло с тези направени от първоинстанционния съд , предвид на което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от процеса претенцията на въззивника за заплащане на направените пред двете инстанции деловодни разноски е неоснователна.

         Въззиваемият е претендирал деловодни разноски за въззивната инстанция . Такива са доказани в размер на 100.00 лв – възнаграждение за вещо лице . Тази сума нвъззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия.

 

По тези съображения, съдът  

 

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1041 / 09.01.2009 г. по описа на Районен съд – Сливен,  по гр.д. № 1429 / 2006 г.

 

         ОСЪЖДА „Геостройкомплект” ЕООД гр.Х., ул. „Ш. с.” №*, ап. *, с управител Х.Х.да заплати на С.П.С. *** деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 100.00 ( сто ) лева възнаграждение за вещо лице .

 

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в 30-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                  2.