Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е

 

Гр. Сливен 07.04.2009 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд, гражданско отделение първи състав, в заседание на двадесет и пети март, през две хиляди и девета година, в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:          М.С.

     ЧЛЕНОВЕ:                  Н.Я.

 М.Д.

При секретаря  Р.Б. и в присъствието на Прокурора……………,като разгледа докладваното от М. Д.

*** по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

          Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 196 и сл. от ГПК /отм./.       

Обжалвано е Р. № 4/ 10.01.2009г. по гр.д. № 218/2005г. на районен съд гр. Котел, с което е отхвърлен предявения от ищците, против ответниците иск за делба на недвижим имот, представляващ полумасивна едноетажна жилищна сграда, със застроена площ 36 кв.м., състояща се от изба в приземната част със застроена площ 36 кв.м. и първи етаж със застроена площ 75 кв.м., включващ три стаи, кухня и коридор, построена в общинска земя чрез признато право на строеж, представляващ УПИ VІІІ-40, в кв. 7 по пл. на с. С, общ. Котел при граници УПИ VІІ-40, улици от две страни и регулационна граница на населеното място, присъдени са такси и разноски.

Във въззивната си жалба въззивниците, чрез пълномощникът си адв. М.С. *** твърдят, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Посочват, че съдът не съобразил свидетелските показания, установяващи че жилището е строено от бащата на страните и ищецът М.Ю., че в него е живяла ищцата Х. и че след смъртта на наследодателя Ю. М. З. всички наследници са владели и ползвали имота.  Не било установено някой от страните трайно да е живял в имота и да го владее лично за себе си.

Молят съдът да отмени решението и да постанови ново, с което да допусне  делба на процесния имот при дялове от по ¼ ид.ч. за всеки от наследниците. Молят съдът да обезсили съставения по обстоятелствена проверка нотариален акт № 162, т. 322/2004 г.  Претендират присъждане на разноски по делото.

Страните, редовно призовани за с.з. пред въззивната инстанция- въззивниците не се явяват, а от въззиваемите страни се яви само И.М..  

Пълномощникът на въззивниците- адв. М.С. *** с молба, входирана в канцеларията на СлОС моли въпреки невъзможността да се яви, поради служебна ангажираност съдът да даде ход на делото. Поддържа жалбата и моли да бъде уважена, оттегля искането си за допускане на свидетели и желае да се приемат приложените към молбата доказателства- копие от скица № 1296 от 25.06.1999 г. на процесния имот и квитанция за услуга- издаване на скицата от същата дата и копие от скица № 249/17.10.2003 г.

Въззиваемите страни, чрез адв. Ж. Д. от АК Сливен оспорват жалбата и молят да бъде отхвърлена. Намират решението за правилно и законосъобразно, а искането за делба на имота недоказано. Адв. Д. намира за доказан факта, че бащата е изградил жилищната сграда, а синът М. бил към него момент на 17-18 г. и не е имал постоянни доходи за да го изгради наред с баща си и да го обзаведе. Настоява, че се установило, че бащата разделил децата си приживе, като на всички дал парични средства, а за въззиваемата страна И.М. винаги афиширал, че ще остане жилището. С дадените му при заминаването му за РТурция  пари въззивникът М. си купил два мотора с кош. 

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в законния срок за обжалване. Въззивниците имат правен интерес да  обжалват решението, с което не е уважен иска им за делба на наследствен имот.  

Обжалваното решение е допустимо и валидно. Издадено е в законова форма от компетентен орган- Котелски районен съд и е отговорено на предявения иск.

Въззивната инстанция констатира следното:

Ищците М., Х. и Я. Ю. М. предявили иск за делба на жилищна сграда, построена с предоставено право на строеж върху общинска земя, представляваща УПИ VІІІ-40, в кв. 7 по пл. на с. С., общ. Котел при граници УПИ VІІ-40, улици от две страни и регулационна граница на населеното място, собственост на наследодателя им– б.ж. на с. С.- Ю. М. З.. Твърдят, че сградата била строена от наследодателя и от първия ищец- М.М. за времето 1964- 1966 г., когато окончателно била изградена. Останалите страни са помагали според възможностите си. Дограмата и обзавеждането било осигурено от ищеца М. М.. В исковата молба се посочва от една страна, че до деня на смъртта на наследодателя им 01.10.1995 г. имота бил владян от наследодателя и наследниците му- негови синове и дъщеря, а след смъртта му- от 1995 г. до 2004 г. къщата се ползвала от всички страни по делото, от друга, че още преди смъртта на баща им през 1992-93 г. е имало спорове с ответника за собствеността на жилищната сграда.  След 2004 г. достъпът на ищците Я. и Х. бил ограничен. Преди това твърдят, че са прибирали реколтата от плодните дръвчета, засадени от първия ищец. Молят съдът да допусне делба на имота само между тях- тримата ищци и първия ответник при дялове от по ¼ ид.ч., след като обезсили нотариален акт № 162, т. ІІІ, рег. № 2023, д. № 322 от 05.10.2004 г. на нотариус Николай Бъчваров, с рег. № 416 по регистъра на НК и район на действие района на РС Котел, с който двамата ответници са признати за собственици на процесния имот, придобито по давност, като твърдят, че не е налице десет годишната придобивна давност. Ищците настояват, че малко време преди да се снабди с нотариален акт за собственост брат им ответникът И. Ю. М. отишъл при тях и поискал да извършат доброволна делба, като им плати суми за уравняване на дяловете, но те го помолили да отложат за няколко месеца, докато си дойде брат им М. от Турция. Едва в средата на м. август 2005 г. научили, че се снабдил с нотариален акт за собственост, когато си пристигнал брат им от Турция и искал да я ползва за две седмици, след като ответникът ги информирал, че е едноличен собственик.  

В с.з. ищците /в различни с.з./ и пълномощникът им. Адв. М. С. поддържат иска.

Ответниците, от които И.Ю.М. лично и чрез пълномощника си адв. Д. оспорват иска и молят да не се допуска делба на имота. Ответницата  И.М. твърди, че от 1985 г. до 1995 г. живели в него със съпруга си- първия ответник и детето си, а от 1995 г. до 2005 г. никой не е живял там. Само те- ответниците 25 години косат тревата и плащат данъците. Ищцата Х. живяла през периода 1985г.- 95 г.- 4 поредни години до момента, когато баща им й купил къща, за която и те дали 2000 лв. Твърди, че след това и на Я. му купили къща, за което и те дали 2000 лв., а най големият брат М. от 1978 г. живее в Турция.   

От доказателствата по делото, съдът приема за установено:

Ищците М.Ю.М., роден на 04.01.1948 г., Х. Ю. М., р. на 20.05.1951 г., Я.Ю.М., р. на 24.07.1959 г. и първият ответник И.Ю.М., р. на 04.05.1963 г. са наследници на б.ж. на с. С.- Ю. М. З., починал на 01.10.1995 г.- като негови деца.

С Р. № 28/1963 г. на община Котел на наследодателя Ю. З. е отстъпено право на строеж върху ПИ VІІІ-40 в кв. 7 по плана на с. С., актуван с АДС № 4697/01.02.1978 г.- л. 40 от гр.д. № 218/2005 г. на КРС. За времето 1964-6 г. наследодателят изградил жилищна сграда на един етаж от 75 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и коридор и изба, със застроена квадратура по вътрешни размери 36 кв.м.- л.41. По него време децата му са били на възраст М. на 16-18 г.; Х.- 13-15 г.; ответникът И.- 8-10 г. и Я. на 5-7 години. М. бил в най- голяма помощ на баща си при изграждането и обзавеждането на жилището. Теглил заеми от местоработата си- ГС с. К.- св. М. М. директор към него време на ГС. Не се установи къщата да е строена за него, нито да я е придобил по давност до изселването си в Р Турция през 1978 г., когато в нея е живяло цялото семейство, включително с наследодателите, нито да му е била прехвърлена собствеността по законен нотариален начин- продажба, дарение. Св. М. в с.з. на 08.06.2006 г. заяви, че счита, че къщата е на М. и когато се изселвал я оставил на баща си, но не знае как е по документи, но самият М. счита имота за наследствен, след като иска делба и претендира дял от ¼ и.ч.  

От 1983-5 г. в процесната къща живеел ответникът със семейството си, като 2-4 години /2 според свидетелите и според ответника и 4 според ответницата/ при тях е живяла ищцата Х. след смъртта на съпруга си до закупуването за нея на друга къща- 1988г. с нотариално заверен договор за покупко-продажба на недвижим имот- л. 84. Към него момент ищцата била с променено име- Е. Й. А., но впоследствие й е възстановено рожденото- съдебно удостоверение № 5849- л. 85. Приложени са извадки от спестовни книжки на ищцата, но те са за притежавани от нея суми към 1992 г.– 1996 г. и са неотносими като доказателства по делото- с какви пари и е закупен през 1988г. имота.   

 Бащата- наследодател още преди 1988 г. се отделил да живее и гледа добитък в другия си имот, където на 01.10.1995 г. починал.

Приложени са доказателства, от които е видно, че от 1998 г. имотът е деклариран и данъците се плащат от ответниците-  л. 55.

Ответниците си закупили жилищен имот, в който се пренесли да живеят през 1994 г., за което не се спори. Не се установи от 1988 г., когато сестрата напуснала наследствения имот някой друг да е работил в двора и да поддържа къщата и плаща данъците, освен ответниците. Още приживе на бащата през 1992 г. /отразено в исковата молба/ ответникът заспорил собствеността на имота, от което ищецът Я. бил разстроен и споделил на св. М., че не е съгласен къщата да се “припише” на брат му И..

С нотариален акт № 162, т. ІІІ, рег. № 2023, д. № 322 от 05.10.2004 г. на нотариус Н. Б., с рег. № 416 по регистъра на НК и район на действие района на РС Котел двамата ответници са признати за собственици на процесния имот, придобит по давностно владение.

Освен твърденията на ответниците не се събраха доказателства бащата приживе да е поделил имуществото си на децата си, нито ответниците да са дали пари за закупуване на имоти на брат и сестра, с което да са уредени отношенията им.

Пред настоящата инстанция въззивниците, чрез адв. М. С. представиха изготвена на 25.06.1999г. скица на имота и квитанция за платена такса за услуга 3000 лв. на същата дата от Я.М.. 

Искът за делба е заведен в канцеларията на КРС на 14.10.2005 г.

Съдът прие за безспорно установена горната фактическа обстановка, като съобрази представените писмени доказателства и изслушаните свидетелски показания.

От приетото за установено, съдът направи следните правни изводи:

Исковата претенция за делба на недвижим имот- жилищна сграда, изградена с предоставено право на строеж в държавно място в с. С., общ. Котел  съдът намира за допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

В тежест на ищците е да докажат твърденията си, че е налице съсобственост, породена от наследяване, а на ответниците, че са придобили жилището, като тяхна лична  собственост, придобита по давностно владение.   

Съдът намира, че е налице придобивна давност в полза на ответниците по отношение на процесния жилищен имот. Същите са демонстрирали собственически намерения към имота още през 1992 г. като са го работили, пазили и се грижили за него и са заплащали и данъците му.

От смъртта на наследодателя до снабдяването с нотариален акт е изминал период от девет години, но началото на давностния срок следва да се приеме, че е започнал да тече от момента, от който ответниците демонстрират собственическите си намерения и отблъскват това на останалите наследници. Ответникът владял не само своята идеална наследствена част, но със съпругата си владял, а не е само държател на частта на другите наследници. Постоянна е практиката на съдилищата да приемат, че за да се приеме, че съсобственик владее само за себе си цялата вещ е необходимо да обективира промененото си отношение, като извърши действия, които да достигнат до знанието на другите съсобственици и да не оставят никакво съмнение за неговото субективно отношение към вещта. Не е достатъчно в продължение на десет години да се упражнява фактическа власт, но и да са извършени действия, с които да е отречено по категоричен начин правото на другия съсобственик и това обстоятелство да му е станало известно. Собственическото отношение към имота и промяната в намерението е манифестирано от 1992 г. и към  снабдяването им с нотариален акт за собственост на имота 2004 г. е изтекъл десет годишния давностен срок за придобиване правото на собственост. Намерението на съсобственика Я.М. да се извърши доброволна делба през 1999 г. не е осъществено. Не е заведено дело и за съдебна делба, което и не се твърди.

Искането за обезсилване на нотариалния акт е неоснователно. Ако иска беше уважен съдът щеше да отмени или измени нотариалния акт, а не да го обезсили- чл. 431, ал.2 от ГПК /отм./.

Неправилно КРС приема като даденост, че ответниците са собственици на процесния имот, след като се снабдили с нотариален акт за него. Не коментира въобще приетите по делото писмени и гласни доказателства, за да стигна до обоснован извод, че е налице придобивна давност в полза на ответниците. 

Съдът споделя крайните изводи на КРС по обжалваното решение и като намира, че е  правилно и законосъобразно и ще го потвърди.

Въззиваемите не са претендирали присъждане на разноски и няма доказателства да са направили такива пред въззивната инстанция, поради което не им се дължат.

Въз основа на изложеното, съдът    

Р     Е    Ш    И   :

ОСТАВЯ В СИЛА Р. № 4/ 10.01.2009г. по гр.д. № 218/2005г. на районен съд гр. Котел, като правилно и законосъобразно.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: