РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 29.04.2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети април 2009 г. в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Н.Я.

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: М.Д.

                                                                                                          М.М.

 

при участието на секретаря М.Л. разгледа докладваното от младши съдия М. *** 141 по описа на съда за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е въззивно, по реда на глава ХХ от ГПК.

            Обжалвано е решение № 1044/05.12.2008 г. по гр.д. № 2367/2008 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което ответникът Община Сливен е осъден да заплати на ищеца ЗПАД „А.” – гр. София сумата 816,00 лв., представляваща заплатено от ищеца обезщетение по застраховка „Каско” на застрахования Д. Ц. С. за настъпили вреди на МПС от ПТП, причинено от несигнализирана и необезопасена шахта на пътното платно, ведно с мораторна лихва в размер 75,91 лв. за периода 28.06.2007 г. – 24.03.2008 г. и законната лихва върху главницата, считано от 24.03.2008 г., когато е предявен искът. С решението е отхвърлен като недоказан искът за разликата над 816 лв. до пълния претендиран размер от 826 лв. главница (тази разлика се претендира от ищеца като „ликвидационни разноски”) и над 75,91 лв. до пълния размер от 89,39 лв. мораторна лихва.

            Въззивникът Община Сливен обжалва решението в уважителната му част, като счита, че то е постановено при неправилно отчитане на фактическата обстановка, довело до неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се съпричиняване на вредата при груба небрежност от страна на водача на МПС, с което съпричиняване застрахователното дружество не се е съобразило при изплащането на обезщетението, а от своя страна и първоинстанционният съд не е обсъдил доводите в тази насока. Според въззивника водачът е управлявал автомобила със скорост, несъобразена със състоянието на пътя (с пътната обстановка, настилка и неравностите по платното), както изисква чл. 20 от ЗДвП. Установило се е според въззивника от експертизата и показанията на свидетеля, че водачът е имал възможност да избегне попадането в неравността. Неправилен според общината е и изводът на съда, че за да е налице съпричиняване, е следвало препятствието да е било сигнализирано с пътен знак Г11 – този знак, който е от групата на задължителните за огранизация на пътното движение, не обозначава препятствия на платното, а и в конкретната ситуация на това място той практически не може да се постави. Претендира разноски пред двете инстанции, не прилага списък на разноските.

            Отговор от въззиваемата страна не е постъпил.

В съдебно заседание въззивникът не се представлява, но пълномощникът му е депозирал писмена молба, в която заявява, че поддържа жалбата и ще представи писмени бележки. Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание; представя писмени бележки, в които изразява становище, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила, а възражението, че не са били обсъдени доводите за съпричиняване, е неоснователно. Чл. 20 от ЗДвП е неотносим към случая – водачът следва да се съобразява с пътната обстановка, но по време на движение не би могъл нормално да предвиди състоянието на шахтата.

            Жалбата е допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна, която има интерес да обжалва.

            От фактическа страна съдът установи следното:

            На 06.06.2007 г. около 20 ч. в гр. Сливен на кръстовището на улиците „Драгойчева” и „Воденичарска”, при ясно време и суха пътна настилка, Д. Ц.С. попаднал с лекия си автомобил BMW с рег. № СН 5805 НС в необезопасена и несигнализирана отводнителна шахта, разположена напречно на уличното платно. Това причинило повреда на автомобила му и се наложила смяна на предна дясна гума, предна дясна джанта, предна лява джанта, преден десен амортисьор, преден ляв амортисьор и преден мост.

С. управлявал автомобила в трезво състояние, със скорост в рамките на разрешената, по-голяма от 20 км./ч. На пристигналия на мястото на произшест­вието полицай – свидетеля Х. – той заявил, че не е забелязал навреме шахтата, тъй като се загледал в друга посока.

Застрахователят по имуществена застраховка „Каско” – ЗПАД „А.” – е заплатил на 28.06.2007 г. на Д. С. застрахователно обезщетение от 816 лв. Вредата, произтекла от произшествието, като се вземе предвид почти нулевата стойност на вече износените гуми на автомобила, действително е в размер 816 лв.

Горните факти се установяват от показанията на свидетеля Х. Х., заключението на назначената по делото автотехническа експертиза (установяваща механизма на увреждането и стойността на вредата) и представените преписи от протокол за ПТП, застрахователна полица от 16.06.2006 г. и преводно нареждане.

Въз основа на установените факти съдът намира от правна страна, че жалбата е неоснователна.

Основното възражение на въззивника е, че водачът не съобразил скоростта си със състоянието на пътя и неравностите по него, както изисква чл. 20 от Закона за движение по пътищата, както и че поради собствената си небрежност не е забелязал навреме шахтата, за да я заобиколи – видно и от собствените му думи пред полицая Х. за това, че се бил загледал в друга посока и не забелязал шахтата.

Отклоняването на погледа на водача обаче може да се обясни и с необходимостта да следи при шофиране случващото се на пътя във всички посоки. От друга страна, нормално е да не се очаква шахтите на пътя да бъдат без капаци. Шахтата без капак представлява препятствие на пътя, което лицето, стопанисващо пътя – в случая общината – е длъжно според чл. 6, ал. 1, т. 4 от ППЗДвП да да вземат своевременно мерки за отстраняване на препятствията по пътя и за осигуряване на условия за безопасно движение. Осигуряването на условия за безопасно движение включва най-малкото – обозначаване на препятствието по такъв начин, че участниците в движението да го забелязват от достатъчно разстояние без затруднения. Без съществено значение е въпросът дали обозначаването е следвало да се извърши чрез пътен знак Г11, или по друг начин. Отделно от това, задължение на общината е да поддържа уличната настилка в състояние, позволяващо нормално движение, и тя не може да се позовава на неизпълнение на това свое задължение, за да се освободи от отговорност. Общината като собственик на уличната мрежа е длъжна да следи за състоянието на пътя и да отстранява повредите навреме, което тя не е направила, т.е. вредите се дължат на бездействие на нейни длъжностни лица, което не е при изпълнение на административна дейност по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ, и главният иск следва да бъде квалифициран по чл. 213 от КЗ във връзка с чл. 49 от ЗЗД. Искът за присъждане на мораторна лихва за периода до предявяването на иска има за правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Поради съвпадане на изводите на двете инстанции решението следва да се потвърди, а разноските в първата инстанция с оглед изхода на делото да останат за сметка на Община Сливен. Във втората инстанция въззиваемата страна не е доказала и не е претендирала разноски.

С оглед изложеното и на основание чл. 272 от ГПК съдът

 

РЕШИ:

Потвърждава решение № 1044/05.12.2008 г. по гр.д. № 2367/2008 г. по описа на Районен съд – Сливен в обжалваната му част, с която ответникът Община Сливен е осъден да заплати на ищеца ЗПАД „А.” – гр. София сумата 816,00 лв., представляваща заплатено от ищеца обезщетение по застраховка „Каско” на застрахования Д. Ц. С. за настъпили вреди на МПС от ПТП, причинено от несигнализирана и необезопасена шахта на пътното платно, ведно с мораторна лихва в размер 75,91 лв. за периода 28.06.2007 г. – 24.03.2008 г. и законната лихва върху главницата, считано от 24.03.2008 г.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.