Р Е Ш Е Н И Е 

 

гр. Сливен,  26.06.2009г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение в публично съдебно заседание на двадесет и седми април  2009 г. в  състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.М.

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: М.Б.

                                                                                            Мария Христова

 

при участието на секретаря М.Ж. 143 по описа  на Сливенския окръжен съд за  2009 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 271 ГПК /обн. бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г. Образувано е по въззивна жалба от В.Т.А. *** изменена определената издръжка на малолетното дете Т., като е увеличена от 40 лв. на 70 лв. месечно до настъпване на основание за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, като е отхвърлен иска до определения размер от 80 лв. и са присъдени съответните суми за разноски и държавни такси.

         В жалбата се сочи, че няма съществено изменение на обстоятелството, при което е определена издръжката в размер на 40 лв., както и, че не са налице допълнителни разходи, а сочените такива са инцидентни. Моли да се отмени решението на РС, като се присъди месечна издръжка от 50 лв., която да заплаща въззиваемия. Моли като доказателство да бъде изискан трудов договор на ищцата за определяне на размера на издръжката.

По делото е постъпил отговор на жалбата от Т.П.С., който сочи, че решението е правилно и законосъобразно, съобразено както с възрастта на детето така и с изключителните му нужди и потребности, с доходите и възможността на ответника да заплаща издръжката, без да се накърняват негови материални интереси. Сочи, че в представените писмени доказателства се установили по безспорен начин доходите на страните, заболяването на детето и нуждите свързани с това. Моли да се отхвърли жалбата, като незаконосъобразна, необоснована и недоказана.

Съдът с определение от 26.03.2009 г. се е произнесъл по допустимостта на жалбата и по допускане на поисканите доказателства, като е констатирал, че в случая преклузията на процесуални права на страните е неприложима, тъй като разполага с правомощието и задължението да събира доказателства и по служебен почин, каквато е хипотезата при определянето на режим на лични отношения и издръжка между родители и деца. По делото са представени изисканите от съда писмени доказателства: писмо от Дирекция „Бюро по труда” – Сливен с изх. № РД 081574/07.04.2009г.; писмо от ТД „НАП” - Сливен с изх. № 20-18-1299/07.04.2009г., към което е приложена справка за актуално състояние на всички трудови договори за Т.С. и за В.А.;***7/09.04.2009г.; писмо от Агенция по социално подпомагане – Сливен с изх. № 9102-0028/14.4.09г.

       Уведомена е Дирекция „СП” – Сливен за настоящото дело и е представен изготвения Социален доклад.

         В съдебно заседание въззивникът В.Т.А., редовно призован, не се явява. За него се явява  адв. Г. ***, която заявява, че няма да сочи други доказателства. Поддържа жалбата, така както е депозирана против решението на СлРС в частта, с която искът за 70 лв. месечна издръжка е уважен и счита, че е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че по делото не съществува изменение на обстоятелствата, при които е била определена издръжка в размер на 40 лв. Изтъква, че трудовото възнаграждение на двете страни  не се променило, нито нещо съществено в нуждите на детето се променило, тъй като изтекла малко повече от година, а доходите на родителите останали едни и същи. Счита, че осигурителния стандарт на детето, ако живеят двамата родители заедно не се е променил. Счита, че съвсем необосновано съдът приел, че са необходими 120 лв. месечно и той може да отделя 70 лв., а майката 50 лв., което е недостатъчно. Изтъква фактът, че майката  получавала семейни добавки  в размер на 35 лв., както и че тя не плащала наем и нямало причина за изменение и увеличение на издръжката. Счита, че жалбата е неоснователна и необоснована, поради което моли да  не бъде уважена с всичките законови последици.

         В съдебно заседание въззиваемата Т.П.С., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Д., която заявява, че няма да сочи други доказателства. Счита, че решението на първоинстанционният  съд е правилно, законосъобразно и обосновано с оглед доказателствата събрани по него. Сочи, че жалбата е неоснователна и не се изменили обстоятелствата, при които е постановен размера в първата инстанция. Стандарта на страната се променил спрямо майката и детето, защото живеели на квартира, детето е пораснало, ученик е, което налагало допълнителни средства за обучение, за облекло,  за посещение в училище, за даване на суми ежедневно за закуска. Освен това майката преди около месец била пусната в принудителен неплатен отпуск и не се знаело дали ще я върнат на работа или не. Счита, че сумата от 70 лв. е съвсем в разумните граници за възрастта на детето, за неговото здравословно състояние, тъй като то има силен астигматизъм и е с очила. Освен очилата се налагало много често да бъде и на прегледи, включително и бащата знаел, че посещава и София в тази връзка. Сочи, че освен издръжката, детето не получава абсолютно нищо допълнително от бащата, което да компенсира по някакъв начин един по-нисък размер.

       Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна в процеса имаща правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и е спазен преклузивния двуседмичен срок.

На основание чл. 269 от ГПК съдът извърши проверка за валидност и допустимост на решението и намира, че същото не страда от пороци обуславящи прогласяването му като нищожно.

Разглеждайки жалбата съгласно чл. 271 от ГПК въз основа на събраните по делото доказателства и техния анализ се установява следното от фактическа страна:

   С решение № 366/18.07.2007 г. постановено по гр.д. № 1360/2006 г. на СлРС, е прекратен с развод сключеният с Акт № 0170 на 19.05.2000 г. в гр. Сливен граждански брак между В.Т.А. и Т. П. С.-А. и са предоставени родителските права спрямо малолетното дете Т. В. А., роден на 12.12.2000 г. - на майката. Със същото решение бащата е осъден да заплаща за детето Т. месечна издръжка в размер на 40.00 лева, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от датата на завеждане на исковата молба на 19.06.2006г. до навършване на пълнолетие или настъпване на други законни причини за изменението или прекратяването на издръжката.

    През учебната 2008/2009 година детето е редовен ученик във втори клас на ОУ”Христо Ботев" - гр. Сливен. Детето Т. има диагностицирано очно заболяване-астигматизъм. Провеждат му се периодични прегледи. За прегледа прoведен на 27.09.2007 г. е заплатена такса в размер на 50 лв., съгласно фактура № 0000000023. Коригирането на зрението на детето налага закупуване на диоптрични очила. На 26.09.07 г. и на 15.10.08 г. от майката на детето са закупени очила първите на стойност 76 лв., а вторите на стойност 71 лв., видно от фактури № 0000000100/26.09.2007 г. и № 0000000089/15.10.2008 г.

Майката на детето, която полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието му е в трудоспособна възраст. Видно от разпореждане № 4222 от 03.11.2008 г. на Ръководителя на осигуряването при безработица гр. Сливен и е отпуснато парично обезщетение в размер на 100 лева месечно за времето от 05.09.08 г. до 04.01.09 г., когато била безработна. Съгласно писмо от Дирекция „Бюро по труда” – Сливен с изх. № РД 081574 от 07.04.2009г. се установява, че лицето Т.С. е била регистрирана в Бюрото по труда от 23.10.2008г. и регистрацията е  прекратена на 16.12.2008г., поради започване на работа. От писмо на ТД „НАП” - Сливен с изх. № 20-18-1299/07.04.2009г., към което е приложена справка за актуално състояние на всички трудови договори за Т.С. се установява, че на 15.12.2008 г. въззиваемата е сключила трудов договор с фирма „П.” гр. Сливен със срок до 16.06.2009 г. и основната заплата в размер на 290.00 лв.

 Видно от представеното удостоверение № 284 от 12.02.2009 г. издадено от Дирекция „Социално подпомагане” Община Сливен, се установява, че Т. С. *** и 06 през 2008 г. месечни помощи за дете в размер на 25 лв. месечно. От м. 07/2008 г. до м.01/2009 г. не е отразено да си и изплащани месечните помощи.

От представеното по делото писмо от Агенция по социално подпомагане – Сливен с изх. № 9102-0028 от 14.04.09г., се установява, че на г-жа С. за периода от 01.10.2008г. до 31.03.2009г. са и изплатени месечните помощи за дете в размер на 35 лв. месечно.

Въззивникът е трудово зает и не е ангажиран с преките и непосредствени грижи за отглеждане е възпитание на детето. Работи във фирма „В..-И.”АД гр. С.. За периода от м. май 2008 г. до м. октомври 2008 година, е реализирал ежемесечно брутно трудово възнаграждение в размер на 300.00 лева., като същото е посочено и в справката за м. февруари 2009 г. Видно от цит. писмо на Агенция по социално подпомагане – Сливен се установява, че г-н А. не е получавал помощи по ЗСПД за периода 01.10.2008 г.- 31.03.2009 г. Не е подпомаган и на друго основание по ЗИХУ, ППЗСП и Наредба № РД – 07-5/16.05.2008 г.

      Не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че родителите на детето имат задължения за издръжка спрямо други деца или лица.

 Видно от представения социален доклад от Дирекция „СП” – Сливен детето се отглежда от майката и бабата/по майчина линия/ на квартира в гр. Сливен, за която заплащат месечен наем от 100 лв. Семейството ползва: спалня, всекидневна, кухня и сервизни помещения, добре обзаведени и поддържани чисто и подредено. Създадени са нормални условия за отглеждане на детето. Т. посещава редовно учебни занятия и успехът му е отличен. Не е осъществена връзка с бащата на детето. По отношение размера на издръжката отдел „Закрила на детето” не изразява становище, предоставя на съда.

Доказателства за размера на заплащаната от ищцата месечна наемна цена не са ангажирани.

      Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, както и въз основа на правилата за разпределение на доказателствената тежест.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Постановеното от Сливенски районен съд решение отговаря на условието съдилищата да присъждат увеличение в размера на издръжката тогава, когато преценят за установено наличието на трайно и съществено изменение в нуждите на издържания или във възможностите на задълженото лице. Чрез иска за присъждане на издръжката се постига удовлетворяване на имуществени права на нуждаещия се от издръжка и е насочен срещу имуществената сфера на ответника. Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 от СК се предпоставя от наличието на трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна на възможностите на задълженото лице. Основните фактори, които обуславят нуждите на издържания, са неговата възраст и с оглед на това - социални и културни потребности, както и здравословното му състояние. За да се уважи иск за увеличение на дължимата от родителя издръжка, следва да е налице изменение на обстоятелствата. Видно от посоченото по-горе бракоразводно решение, са изминали три години от /19.06.2006г./ постановяване на определената до навършване на пълнолетие или настъпване на други законни причини за изменението или прекратяването издръжка. Безспорно по делото е установено, че детето е вече в ученическа възраст, определяща по-голяма нужда от силна и пълноценна храна, подходящо облекло и ученически пособия. Налице са и изключителни нужди на детето с оглед обстоятелството, че за детето се разходват допълнителни средства за лечение на диагностицирано заболяване на зрението, налагащо по здравословни причини, периодично да се закупуват диоптрични очила, да се извършват прегледи и консултации, които не се заплащат от здравната каса. Преценявайки тези нужди съобразно със здравословното състояние на детето и необходимостта от допълнителни разходи за лечение, съдът приема, че необходимите минимални средства за месечната му издръжка са в размер на 155 лв. По делото се представиха доказателства, че въззивникът получава месечно възнаграждение от 300 лв., а въззиваемата 290 лв., както и месечни помощи за дете от 35 лв. Съобразно посочените данни от този размер, въззивникът без затруднение би могъл да поеме заплащането на 70 лева, тъй като същия не е ангажиран с непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето, а майката да осигурява другата част, а именно 50 лв., като с получаваните месечни помощи за детето от 35 лв. да покрива разходите за разликата до необходимите му 155 лв. Въззивникът не спори, че майката на Т., полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието му. В нейна тежест са и разходите свързани с осигуряване на нормален жизнен стандарт, отопление, подходящи битови условия.

Неоснователни са възраженията на въззивника, че съдът не се е съобразил с възможностите му, както и, че се позовал на инцидентни разходи. Макар и да е доказан факта, че майката и детето към момента живеят в наето жилище, поради това, че не са представени доказателства сочещи размера на плащаната месечна наемна цена, твърдението и за този необходим разход е недоказан и не е взет предвид при определяне на увеличението на издръжката. При определяне размера на издръжката не е взет предвид и твърдения месечен разход от по 10 лв. за посещения на школа по народни танци. Не са представени доказателства, сочещи продължителен период на посещения. Платена е еднократна такса и то за месеца предхождащ този, през който е предявена исковата претенция. От друга страна съдът не може да сподели становището на въззивника, че разходите за храна, облекло, битови консумативи и лечение на детето биха могат да се определят като „инцидентни”.

 Предвид решаващите изводи на настоящата въззивна инстанция изложени по-горе, решението на Районния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила, а жалбата да се остави без уважение.

Двете страни са претендирали присъждане на направените по делото разноски и с оглед изхода на спора, следва да бъдат присъдени на въззиваемата, но доказателства за такива не са представени.

Ръководен от гореизложеното, на осн. чл. 272 от ГПК, съдът

 

                                                           РЕШИ:

 

 ПОТВЪРЖДАВА решение № 2 от 16.01.2009 г. по гр.д. №  4069 по описа на СлРС за 2008 г., с което е изменена определената издръжка на малолетното дете Т. В. А. ЕГН **********, като е увеличена от 40 лв. на 70 лв. месечно, считано от 19.11.2008 г. до настъпване на основание за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, като е отхвърлен иска до определения размер от 80 лв. и са присъдени съответните суми за разноски и държавни такси.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК.

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                              ЧЛЕНОВЕ: