Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 105

 

гр. Сливен, 06.04.2009 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  двадесет и пети март две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ   Мартин Сандулов

ЧЛЕНОВЕ:  Н.Я.

                     М.Д.

                    

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря Р.Б., като разгледа докладваното от М. С. ***.  N  144 по описа за 2009   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

        Производството е по въззивна жалба против решение № 1146/14.01.2009 г. по гр.д. № 1813/2008 г. на Сливенския районен съд и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

        Във въззивната жалба се твърди, че постановеното решение, с което е уважен като основателен предявеният от въззиваемата иск за отмяна на заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание, е необосновано и е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Необосноваността на решението е резултат от неправилния анализ на събраните доказателства и превратното им тълкуване. От тези доказателства се установява, че въззиваемата отсъствала от работа на 13 и 14.12.2007 г., както и от 04.01.2008 г. до 18.01.2008 г.  За тези отсъствия тя не е представила никакви документи  и правилно Читалищното настоятелство е взело решение да бъдат поискани обяснения от въззиваемата. Тя обаче не е дала такива обяснения. Фактическите изводи на съда, че по делото липсвали данни, които безспорно да установяват дали е поискано обяснение, както и че липсват доказателства за връчването на заповедта за наказанието, не се подкрепят от събраните доказателства. Неправилен е извода на съда, че издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна поради липса на определени реквизити. Заповедта следвало да се разглежда в контекста на цялата проведена процедура и с оглед на това съдът е следвало да установи, че не са били нарушени императивните разпоредби на чл. 195 от КТ. В резултат на необоснованите си фактически изводи, първоинстанционният съд е приложил и неправилно материалния закон. Поради това се иска отмяна на постановеното решение и да бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлен предявеният иск като неоснователен.

        В законовия срок е постъпил и отговор на въззивната жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна, немотивирана и незаконосъобразна. Съдът правилно е анализирал събраните доказателства и е постановил своето решение въз основа на този правилен извод. Не са събрани доказателства, които да подкрепят тезата за виновно поведение на въззиваемата. Поради това се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

        В съдебно заседание, чрез представител по пълномощие, жалбата се поддържа на изложените в нея обстоятелства.

        Въззиваемата, редовно призована, не се явява и не е изпратила свой представител. В постъпила писмена молба се поддържат съображенията, изложени в отговора към въззивната жалба.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Въззиваемата – ищца в първоинстанционното производство е работила на длъжност „културно-масовик” в читалище „П.”, с. Б., общ. Сливен и е имала сключен договор от 01.11.2007 г., който е сключен на основание чл. 68 ал.1 т.1 от КТ за срок до 01.05.2008 г. на непълно работно време по 4 часа на ден. Със заповед № 4/10.12.2007 г., Председателят на читалището наредил в периода 17.12.2007 г. – 30.04.2008 г. да се извърши цялостна инвентаризация на библиотеката в читалището. Въззиваемата е имала задължение да предаде наличния библиотечен фонд на новоназначения библиотекар на читалището. Установено е, че през м. декември и началото на м.януари 2008 г., въззиваемата отсъствала често от работа като се оплаквала от високо кръвно налягане и през м. декември 2007 г. не е идвала на работа или е идвала само за час- два. През м. януари 2008 г. тя е отсъствала една седмица и била потърсена в дома й, като за отсъствието бил уведомен Председателя на читалището. На 15.01.2008 г. било проведено общо събрание на Читалищното настоятелство и в дневния ред бил включен избор на нов председател. Възникнал конфликт между председателя на читалището и читалищното настоятелство, както и личен конфликт между председателя и въззиваемата. На 21.01.2008 г. било проведено общо събрание на читалищното настоятелство, на което било взето решение да се искат писмени обяснения от въззиваемата за отсъствията й от работа на 13 и 14.12.2007 г. и от 14.01.-18.01.2008 г. Тя трябвало да представи оправдателни документи като в противен случай трябвало да й бъде наложено дисциплинарно наказание. Уведомителното писмо, с което се искат писмените й обяснения било пратено с обратна разписка, получено на 25.01.2008 г. След като получила писмото, въззиваемата отишла при свидетелката Й., написала писмени обяснения, които обаче не е предала. Заявила, че не се явила на работа, тъй като е била по служба в гр. Сливен. Със заповед № 1/26.02.2008 г. на Председателя на Читалище „П.” на въззиваемата е наложено дисциплинарно наказание „Последно предупреждение” за безпричинно неявяване на работа 8 дни за времето през м.12.2007 г. и м.01.2008 г. Заповедта била поставена в бял плик и оставена на бюрото на въззиваемата ищца. С искова молба от 29.04.2008 г. въззиваемата е претендирала, че заповедта не й е връчена по съответния ред, но е представена в счетоводството на читалището и е била лишена от месечното си възнаграждение през м.01.2008 г. Претендирало се е отмяна на наложеното наказание „Последно предупреждение” и по повод на тази искова молба се е развило първоинстанционното производство. С постановеното решение № 1146/14.01.2009 г. по гр.д. № 1813/2008 г. Сливенският районен съд е отменил като незаконосъобразна заповед № 1/26.02.2008 г. на Председателя на читалище „П.”, с която на К.Г. *** е било наложено дисциплинарно наказание „Последно предупреждение”. Съдът е приел, че наложеното дисциплинарно наказание, посочено в заповедта е „Последно предупреждение”, а в чл. 188 т.2 от КТ като вид дисциплинарно наказание е „Предупреждение за уволнение”. Въпреки това, съдът е приел, че е ясно какво наказание е било наложено, поради което не може да се приеме, че иска е недопустим. Заповедта за дисциплинарно наказание обаче, не е съдържала задължителните реквизити по чл. 195 ал.1 от КТ. Именно това решение е предмет на въззивната жалба.

Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена, въз основа на събраните по делото доказателства, които са относими и допустими и не са противоречиви помежду си.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е постановил валидно и допустимо решение, което е и правилно. Без съмнение закона предявява определени изисквания към съдържанието на писмената заповед, с което се налага дисциплинарното наказание. Задължителни нейни реквизити са сведенията относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните си признаци, времето на извършването му, вида на наказанието и правното му основание. Липсата на който и да е от реквизитите на заповедта за дисциплинарно наказание, посочени в ал.1 на чл.195 КТ има за последица незаконосъобразност на дисциплинарното наказание. Това е така, тъй като нормата, с която са предвидени тези реквизити е императивна и за тях съдът следи служебно. Ето защо, изводът на Районния съд, че в обжалваната заповед не е посочено кога е извършено конкретното нарушение, е правилен, обоснован и законосъобразен. Това има за последица отмяната на заповедта като незаконосъобразна. Вярно е, че е допуснато нарушение и на чл. 195 ал.2 от КТ, тъй като тази заповед не е била връчена на служителя лично срещу подпис или пък с препоръчано писмо с обратна разписка, но обсъждането на последиците при тази хипотеза е необходимо при наличието на законосъобразна заповед, каквато в случая липсва. Ето защо, въззивната жалба е неоснователна и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. По делото не са претендирани разноски и такива не следва да бъдат присъждани.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1146/14.01.2009г.  по гр.д. № 1813/2008 г. на Сливенския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

 

         ЧЛЕНОВЕ: