РЕШЕНИЕ №                                         

гр. Сливен, 22.05.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди и девета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х. М.

ЧЛЕНОВЕ: М.Б.

*** Х.,

 

при секретаря М.Ж., като разгледа докладваното от Христина  Марева  145 по описа на съда за 2009г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно и съгласно §2 ал. 1 от ПЗР на ГПК се движи по реда на чл. 196 и сл. от ГПК (Изв. Бр. 12\08.02.1952г., отм. ДВ бр. бр. 59\20.07.2007г. в сила от 01.03.2008г.)

С решение № 1160\26.01.2009г. постановено по гр.д. № 1118\08г. по описа на РС – гр. Сливен „Е. Б. Е.” АД – гр. П. е осъдено да заплати на Д.О.Р. сумата от 2000 лв. по предявения като частичен иск от общо 36800 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от пожар на 26.07.2007г. в м. „И.” – гр. Сливен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.07.2007г. до окончателното изплащане на сумите.

Решението е обжалвано от ответника – „Е. Б. Е.” АД – гр. Пловдив като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Изложени са подробни съображения за това, че според доказателствата по делото не е установена причината за възникналия пожар като изводът, че причина за това е състоянието на кабелите от електропроводната мрежа, е посочено в заключенията на вещите лица само със степен на вероятност. Считат, че са налице форсмажорни обстоятелство, които не би могло да бъдат преодолени – високи температури и висока скорост на вятъра за възникналия пожар, поради което не може да се търси отговорност за непозволено увреждане. Изтъква се, че във вр. с разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД по делото не е доказано извършването на неправомерни действия от лице по възложена от въззивното дружество работа. Размерът на обезщетението е определен неправилно при липсата на доказателства относно всички вещи. Развита е тезата, че принос за настъпилите вреди има и ищеца във формата на неправомерно и виновно бездействие, изразяващо се в неподдържане на имота в съответствие с нормите на пожарна и аварийна безопасност – наличие на суха и висока растителност, което е допринесло за възникване на пожара и настъпването на вреди във висок размер. Освен това въззивникът оспорва и материалноправната си легитимация, като се позовава на разпоредбите на чл. 86 ал.1 и чл. 87, ал. 2, т. 3 от ЗЕ. Поддържа, че не е собственик на  електросъоръженията в м. „И.” и съобразно дейността за която е лицензирано дружеството няма задължение за поддръжка, които задължения са в тежест на Електроенергийния системен оператор – „Е.” ЕАД и собственика на преносната мрежа – в случая „Н.” ЕАД, а не „Е. Е. Б.”  АД. Аргументира се, че според заключението на в.л. в много от случаите собствениците на имотите са изграждали със свои средства допълнителни отклонения на електропроводната мрежа, като в отделни случаи се касае за отклонения с няколко междустълбия с неизолирани проводници.

Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли предявения иск като се претендират и деловодни разноски.

В с.з. за въззивника – редовно призован, не се явява представител по закон или пълномощие. Писмено е заявено, че поддържа исканията в жалбата и възраженията на посочените в нея основания и аргументи.

Въззиваемият – редовно призован, не се явява. Явява се негов пълномощник – адв. М. ***, която оспорва жалбата и поддържа становище за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Жалбата е допустима – подадена е в рамките на преклузивния срок за обжалване решението на първоинстанционния съд по въззивен ред от надлежно легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес.

На основание чл. 209 от ГПК, съдът извърши проверка за валидност и допустимост на решението и намира, че същото не страда от пороци, водещи до прогласяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

С обжалваното решение, съдът се е произнесъл, уважавайки общо предявените от въззиваемия в условията на кумулативно и обективно съединяване искове за репарация на имуществени вреди от увреждането и унищожаването на отделно индивидуализираните недвижими и движими вещи и подобрения, изхождайки от общото за всяка вреда събитие и еднаква причинно-следствена връзка. Извън това в мотивировъчната част на решението си съдът е разгледал и формирал решаваща воля по отношение на претенцията за всяка една от конкретно посочените вреди. Разграничен е техния вида и размер и е прието за установено, че е в рамките посочени в исковата молба за отделните искове, поради което съдът намира, че решението е допустимо.

С оглед на това, съдът извърши проверка за законосъобразност на обжалваното решение, съгласно чл. 208 от ГПК, като въз основа на събраните и пред настоящата инстанция доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Въззиваемият Д. Олеков Р. – ищец по предявения иск, е собственик на недвижим имот находящ се в землището на гр. С., м. „И.”, а именно 1000/1920 ид.ч. от вилен имот с пл. №4981 в района за здравни курортни нужди част 10 по плана на гр. Сливен, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда застроена върху 41 кв.м. заедно с останалите подобрения и насаждения в имота при граници: път и имоти с пл. №4980, пл. №5050, пл. №5049 и пл. №4982, съгласно представения нот. акт №82 том ІІ, рег. №2662 дело 670/99 г. на Нотариус Е. Ш. с рег. №128 при НК  и район на действие РС- гр. Сливен. Видно от представената скица №9122 от 30.10.2007 г. издадена от СГКК – Сливен имотът е с площ от 2062 кв.м. в м. „И.” – Г. с ид. № 67338.413.268 със съседи с ид. № 67338.413.267, с ид. № 67338.413.274, с ид. № 67338.413.278, с ид. № 67338.413.275, с ид. № 67338.413.269 и с ид. № 67338.413.280, като въз основа на посочения по-горе нот. акт в кадастралния регистър  на името на въззиваемия са записани 1000 кв.м. и 1000 кв.м. са записали на О. Д. Р..

Вилната сграда е с административен №836.

Видно от представените служебни бележки от 29.10.2007 г. на РС „Пожарна безопасност и защита на населението” – Сливен, издадени от Началника на службата на 26.07.2007 г. във вила №836 намираща в гр. Сливен кв. „И.” и в селскостопанските постройки на имота е възникнал пожар, който е бил ликвидиран от дежурната смяна на службата, като след пожара са унищожени напълно и негодни за ползване двуетажната вилна сграда и селскостопанската постройка.

Относно възникналия пожар е било образувано досъдебно производство по №ЗМ – 223 „ИП” от 2007 г. образувано против неизвестен извършител за престъпление по чл. 330 ал. 2 т. 2 от НК за това, че на 26.07.07 г. около 1:30 часа в м. „И.”, вилна зона на гр. Сливен са запалени девет броя вили и стопански постройки ведно с намиращото се вътре движимо имущество със значителна обща стойност, като е имало опасност пожара да се разпростре върху други имоти. Въз основа на извършените по досъдебното производство следствени действия – разпит на свидетели, пожаро- и електротехнически експертизи, Окръжна прокуратура гр. Сливен с постановление от 23.11.2007 г. е приела, че пожарът е възникнал вследствие на техническа неизправност на електроразпределителната мрежа, чийто собственик е електроразпределително предприятие, което от своя стана е юридическо лице и не носи наказателна отговорност. По тези съображения досъдебното производство водено срещу неизвестен извършител е било прекратено.

Постановлението за прекратяване на наказателното производство няма обвързващ характер за съда, който е сезиран с иск относно гражданскоправните последици на деянието, поради което обстоятелствата – установени в досъдебното производство и послужили за формиране на извод  за прекратяване на наказателното производство, подлежат на главно и пълно доказване в гражданския процес от ищеца. В тази насока събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателствени средства и снимков материал, приобщени по настоящото дело чрез приложеното №ЗМ – 223 „ИП” от 2007 г. следва да бъдат ценени от гражданския съд като годни и валидни доказателства наред с останалите доказателства събрани по делото.

По делото са разпитани като свидетели М. Д. Г., К. С. М. и С. И. Г., които в показанията си установяват, че вследствие на пожара напълно е изгорял таванския гредоред и покривната конструкция на вилната сграда и е бил съборен целият втори етаж- зидове, оградни зидове и вътрешни. Плочата между етажите е била деформирана и с пукнатини, като на първия етаж стените са били с напукана и нападала мазилка, като е изгоряла и подовата настилка. Западно от вилната сграда е имало лятна кухня, чиято покривна конструкция също е изгоряла и са били начупени керемидите, тухлените стени са останали на калов разтвор и стените са били съборени. Намиращата се до лятна кухня стопанска сграда е изгоряла изцяло, като са били свалени и начупени керемидите и е била огъната изолиращата ламарина, а част от стените са били съборени. Същото било състоянието и на другата стопанска сграда, като намиращият се в южната част на имота навес, открит от източна страна,  останала топлоизолацията по покрива и ламарината.  Преди да възникне пожара сградите, според показанията на свидетелите са били поддържани и използваеми , стените във вилната сграда са били измазани, подовите настилки са били с балатум и мокет. Освен постройките от показанията на свидетелите се установява, че в следствие на пожара са били унищожени, намиращите се преди това в имота плодни дръвчета от общо 10 бр. – ябълки, сливи, круши и кайсия, както и лозови насаждения. Освен насажденията са изгорели и намиращото се във вилната сграда обзавеждане – диван, телевизор, столове, маса, гардероб и печка.

Съдът намира, че следва да кредитира показанията на свидетелите, тъй като са безпротиворечиви и се допълват взаимно относно състоянието на имота и на сградите преди и след пожара, както и размера и степента на нанесените щети. Свидетелката Г. е с техническо образование, като с оглед квалификацията й е била извикана да извърши оглед в имота един ден след възникването на пожара. До момента не е познавала ищеца. След извършения оглед е изготвила частна строителнотехническа експертиза, която за разлика от показанията й като свидетел, не може да бъде кредитирано като годно доказателствено средство.  Показанията на М. Г. в качеството й на свидетел се потвърждават от разпита на останалите двама свидетели М. и Г., като ищецът е племенник на свидетеля М.  и е познавал имота преди пожара, както и свидетеля Г., който има вилен имот в близост на процесния. Показанията на свидетелите относно унищожаването на плодни дръвчета – ябълки, круши и слива, съдържат данни, които имат значение по делото и за това, че имотът е бил поддържан и не е бил запуснат с изоставена висока и суха растителност, както се твърди от въззивника. Свидетелят Г.посочва че в имота е имало млада градина, имало и хасмалък и кошери, което говори, че от страна на въззиваемия не е било налице бездействие, изразяващо се  в неподдържане на имота и създаване с това на условие за възникване  и разпространение на пожар.

Освен разпита на свидетелите при първоинстанционния съд е назначено строителнотехническа експертиза, като в заключението си представено на 12.09.08 г. и което в съдебно заседание вещото лице И. Х. И., се установява, че общия размер на причинените щети – двуетажна сграда, лятна кухня и стопански постройки, е 32 946 лв. За да определи размера на щетите вещото лице е извършило изчисления за установяване параметрите на процесните сгради и обстойно проучване състоянието на пазара на недвижимите имоти за конкретната вилна зона към месец  юли 2007г. В констативно-съобразителната част вещото лице е описало подробно установеното от него при огледа състояние на сградите, което съответства на това на описаното от свидетелите, взел е предвид момента на построяването им, както и начина на изпълнение на постройките и материалите вложени за тяхното изграждане. При определяне на пазарната стойност вещото лице  е използвало два метода – на вещната стойност и на сравнителните продажби, като при съответните коефициенти на тежест за всеки от двата метода е определило размера на щетите като средна пазарна стойност към момента на причиняването им.

По делото е представена метеорологична справка извършена от зав. МО при НИМХ – БАН, Метеорологична обсерватория – Сливен, от която се установява, че на 26.07.2007 г. максималната скорост на вятъра на територията на Сливенския регион е 24 м/сек в посока северозапад, като е посочено, че вятър със скорост от такъв порядък се нарича „буен вятър” и може да предизвика поваляне на дървета, повреда на постройки и други щети. Освен тази справка, чрез приложеното №ЗМ – 223 „ИП” от 2007 г. по делото е приобщена и друга метеорологична справка издадена от МО на 22.09.2007 г. в която данните са по-подробни и се установява, че   за периода от 22:30 часа на 25.07.2007 г. до 03:00 часа на 26.07.2007 г. температурата на въздуха е била между 24.8 и 27.2 градуса по целзий с максимална температура за денонощие  37.5 градуса по Целзий. Скоростта на вятъра от 24 м/с е измерена за времето от 15:00 часа на 25.07.2007 г.до 05:00 часа на 26.07.2007 г., като за този часови период не са били регистрирани валежи. За периода от 01.07.2007 г. до 26.07.2007 г. е регистриран един валеж от дъжда – на 12.07.2007 г. с валежно количество от 4 л\кв. На 24.07.2007г. е била регистрирана абсолютно максимална температура от 42.2 градуса по Целзий, която е била предшествана от 9 дневен период с много високи максимални температури в порядъка от 37 до 41 градуса по Целзий.

За установяване причината за възникването на пожара пред първоинстанционния съд е била назначена пожаро-техническа експертиза, заключението по която е изготвено от инж. Т. К. – инструктор  ПГ, АСД и ЗН при РСПБЗН – Сливен, който дава заключение, че най-вероятната причина за пожара в м. И. гр. С. са искри попаднали и в последствие запалили площи със суха тревна растителност на три отдалечени едно от друго огнища. Искрите според в.л. са получени от преплитане на проводниците на електропреносната мрежа вследствие на силния вятър, който е допринесъл и за бързото разпространение на горенето, което е обхванало вили и стопански постройки в местността. В обстоятелствената част на заключението вещото лице посочва, че като причина за бързото разрастване на пожара може да се посочи комбинацията от вече съществуващи условия, като площи със суха, буйна тревна и храстова растителност, силния вятър чието въздействие би довело до допир на проводниците на електропреносната мрежа и тяхното провисване, както и това, че запалването е започнало в късен част от денонощието, когато живеещите във вилите в м. И. са спели, което е довело и до късното откриване на запалването.

В съдебно заседание вещото лице Т. К.поддържа заключението, като посочва, че в нощта на 25 срещу 26.07.07 г.  е бил дежурен. Пожарът в имота на въззиваемия е имал увод, като преди да го изгасят, дежурните от смяната са били на друг пожар в м. „М. к.”. От мястото на пожара в м. М. к.в посока юг са видели процесния пожар, като са докладва за него по радиостанцията и след това са отишли да го изгасят. Пожарникарите са били посрещнати от собствениците на имотите с автомобилите им, след което са започнали гасеното на пожара, но е свършила водата. Върнали се в града, за да заредят още вода, като на връщане по пътя видели още огнища на пожари, които са били сравнително отделени на разстояние едно от друго и нямащи нищо общо с първоначалното огнище на пожара. Това наложило да бъде потърсена помощ от Стралджа, Нова Загора и други населени места. Заявява, че пожари в такива размери отдавна не е имало в гр. Сливен.

Експертизата е била оспорена от процесуалния представител на въззивника, който е поискал назначаване на допълнителна експертиза с въпрос - да се уточни къде точно е възникнал пожарът, какво е разстоянието от мястото където е възникнал пожара до имота, собственост на ищеца, дали имотът на ищеца е бил поддържан, съгласно изискванията за пожарна и аварийна безопасност и ако да, то дали пожарът е щял да достигне до имота на ищеца и да причини претендираните щети. Поискано е и да се отговори на въпроса дали като причина за възникване на пожара могат да се считат екстремните метеорологични условия, които са съществували по същото време.

По допълнително поставените задачи вещото лице е посочило, че различните огнища на горене в нощта на 25 срещу 26.047.07 г. във вилната зона на гр. С. в м. „И.” са различни едно от друго като място и нямат връзка помежду си , както и пожара в м. „К.а.”, намираща се на изток от м. „И.”, поради което е невъзможно да се определи точно, къде е възникнал пожара. Вземайки под внимание факта, че пожарът е с няколко огнища на горене, вещото лице посочва, че не е възможно да се определи, от кое огнище е бил опожарен имота на ищеца, съответно да се определи, на какво разстояние е отстоял от него. Отговорът на този въпрос се затруднява и от последвалите нови огнища на горене в следствие на конвективните потоци, които се образуват над огнищата и силният вятър способен да пренесе горящи елементи на значителни разстояние пред фронта на пожара. Включително, ако се приеме, че имотът на ищеца е поддържан от суха, тревна и храстова растителност, степента на вероятност имотът да бъде обхванат от горенето на така развилия се пожар е много голяма. Вещото лице е посочило изрично, че екстремалните метеорологични условия, които са били налице към същия момент – високи температури, продължително засушаване и силен вятър, са причина за бързото развитие на пожара, но не могат да се приемат като причина за неговото възникване.

По искане на процесуалния представител на въззивника във връзка с въпросите  по допълнителната експертиза и заключението на вещото лице е поискано назначаването на тройна експертиза и такава е била назначена. Заключението на тройната пожаро-техническа експертиза е представено на 10.11.2008 г.  и подкрепя изцяло данните и изводите в допълнителното заключение.

Съдът намира, че следва да кредитира заключенията по назначените пожаро-технически експертизи, в които,  макар и по косвени данни, вещите лица определят като най-вероятна причина появата на искри вследствие на допир и преплитането на провиснали проводници от електропреносната мрежа.

За да кредитира заключенията по назначените пожаро-техническите експертизи във връзка с причината за възникналия пожар, съдът взе предвид и заключението по назначената електротехническа експертиза изготвена от вещото лице В. К. Д.. Същото вещо лице е изготвило електротехническа експертиза назначена и в наказателното производство по №ЗМ – 223 „ИП” от 2007 г., като в заключението по назначената в настоящото гражданско производство експертиза се базира на изводите си от заключението в досъдебното производство, които потвърждава чрез назначената по настоящото дело, както и на останалите данни и писмени доказателства. В заключението по дознание №ЗМ 223 ИП от 2007 г. въз основа на проучване на писмените материали по делото – протоколи за оглед и фотоалбуми изготвени от дознатели вещото лице е посочило, че електрозахранването в опожарената вилна зона е било извършено преди 25-30 години и е продължило непрекъснато във времето да се разширява без предварително проучване и проектиране и при липса на пътна мрежа. Проверените електрически трафопостове вещото лице посочва, че са изградени и технически поддържани съгласно действащите нормативни изисквания, което обаче не може да се каже за електроразпределителната мрежа и особено за връзките от електрическите стълбове до сградите на потребителите на ел. енергия. Вещото лице посочва, че често са били изграждани от собствениците на имотите и технически са неиздържани. Данните в тази насока са посочени от в.л. общо за местността, обхваната от пожарите на 26.07.2007г., но нито от самото заключение, нито от останалите данни по делото не може да се приеме, че това се отнася конкретно за имота на въззиваемия. Въпреки тези нарушения относно ел. разпределителната мрежа ел. захранването на неизправните потребители не е било прекъснато, макар електроразпределителното дружество да е разполагало с информация за това. Конкретно за процесния имот при огледа на останките във вила №836 вещото лице е установило недопустим провес на проводниците, което е видно и от снимка 22 от фотоалбума към протокола за оглед на останките от вила №836, на която за сравнение, вещото лице е обозначило отстоянието на проводника от местоположението, което би следвало да има при спазване на техническите изисквания за изграждане и поддържане на ел. разпределителната мрежа.

Изрично в представеното по настоящото дело заключение вещото лице е посочило, че то следва да се счита като допълнение към това изготвено по дознанието. Представеното по този начин в гражданското производство заключение не е оспорено от страните и е прието като безспорно по делото. От него се потвърждава извода, че не е известно да е имало предпроектно проучване и последващо проектиране на електрозахранването на района като обособена извънградска вилна зона. Техническите изисквания за електрическата мрежа вещо лице посочва, че са били уреждани в правилник и устройство на електрическите уредби от 1969 г. и  Противопожарни технически норми от 1971 г. а след отмяната им и към настоящия момент от Наредба №3 от 09.06.04 г. на МЕЕР за устройства на електрически уредби и електропроводни линии и  Наредба №6 от 09.06.04 г. на МЕЕР за присъединяване на потребители към преносната разпределителна електрическа мрежа. Като отклонение от техническите изисквания към електроразпределителната мрежа за ниско напрежение вещото лице посочва, че е недопустимо провисване на неизолирани проводници, предпоставка за което е повишено междустълбие – голямо разстояние между два съседни стълба; недостатъчно натягане и опъване на проводниците поради малко сечение; накланяне на стълбове поради избор на  неподходящ тип без усилени крайни ъглови, прикачване и откачане на нови абонати и удължаване на проводниците от високата околна температура.

Съдът не следва да кредитира заключението на вещото лице по назначената електротехническа експертиза единствено по въпроса относно източника и характера на отговорността на електроразпределителното дружество. Същият въпрос не касае изясняване на обстоятелства по делото и е правен по своето естество. Разрешаването му съответно е от компетентността на съда, който следва да формира решаваща воля както с оглед правната квалификация на делото, така и въз основа на всички фактически останали обстоятелства установени по делото.

Извън преплитането на проводници от електропреносната мрежа, предпоставките за което се установяват категорично от заключението на в.л. Киров като причина за появата на искри, водещи до запалване вещите лица не посочват друга причина. Както от заключенията на вещите лица, така и от останалите данни по делото, не се съдържат и не се установяват други обстоятелства, като причина за възникналия пожар. За да кредитира заключението на вещите лица във връзка с назначените пожаро-технически експертизи относно причината за възникване на пожара, въпреки степента на вероятност, съдът съобрази данните в тях, че освен в имота на въззиваемия в същата нощ и по същото време във вилната зона на гр. Сливен са възникнали независимо едно от друго различни огнища на пожар по посочените причини. Едновременното им възникване в следствие на едни и същи и едновременно действащи фактори обосновава извода за наличието на еднаква причина за запалването. Както в допълнително заключение на вещото лице инж. Т. К., така и в заключението на тройната експертиза в състав инж. К. Г., инж. Т. К. и инж. М. Г. се посочва, че екстремалните метеорологични условия  - високи температури, продължително засушаване и силен вятър са способствали за бързото развитие на пожара, но не могат да се приемат като причина за неговото възникване.

Видно от представеното пред настоящата инстанция на хартиен носител извлечение от интернет страницата на ДКЕВР лицензия за разпределение на електрическа енергия за територията на Стара Загора, Сливен , Ямбол и Бургас, общ. Тополовград и обл. Хасково е била издадена на Електроразпределение Стара Загора ЕАД с номер Л – 141 – 07 от 13.08.2004 г. , както и за обществено снабдяване с електрическа енергия за същите населени места от същата дата 13.08.2004 г. е издадена лицензия за разпределение на ел. енергия на „Е.” П. ЕАД, а за обществено снабдяване с ел. енергия на Е. Б. Е. АД; лицензия за пренос на електроенергия с № Л-072-01 от 14.02.2001 г. за срок от 35 г. издадено на НЕК АД гр. София , както и за производството на такава, като освен това с № Л-230-15 от 04.06.07 г. на НЕК ЕАД е издадена и лицензия за търговия с ел. енергия за десет години, а с № Л-221-17 от 28.12.2006 г. за управление на ел. енергийна система; лицензия за управление на електроенергийната система с №Л-221-17 от 28.12.06 г. е издадена и на ЕСО ЕАД гр. София.

Въз основа на така установеното се налага от правна страна изводът, че жалбата е неоснователна.

Предявени са в условията на кумулативно и обективно съединяване искове за репарация на имуществени вреди. В исковата молба по отношение на всеки от тях се твърди, че вредите са причинени от вещи – електроразпределителна мрежа – собственост на ответника, което определя правното основание по чл. 50 от ЗЗД.  Действително, както се поддържа в жалбата, правната квалификация на предявеният иск не е по чл. 49 от ЗЗД, т.к. в исковата молба липсва твърдение за причиняването на вредите при или по повод изпълнението на конкретна работа, която да е възложена от въззивника. Извършването на проверка за законосъобразност във въззивното производство обаче няма контролно-отменителен характер, съобразно което решението да подлежи на отмяна поради погрешна или неточна правна квалификация. В дейността си на въззивна инстанция съдът е длъжен да определи суверенно правната квалификация на предявения иск и въз основа на самостоятелно изградени фактически и правни изводи да потвърди, съответно – да отмени изцяло или частично обжалваното решение с оглед окончателния правен резултат.

Предявените от въззиваемия като частични искове за имуществени вреди, размерът на всеки от които е разграничен в исковата молба, общо за сумата от 2000 лв., по чл. 50, пр. 1 от ЗЗД против въззивника – „Е. Б. Е.” АД – гр. П. съдът намира, че са основателни. Уважаването им е обусловено от доказването – в тежест на ищеца, на обстоятелствата посочени в нормата на чл. 50 от ЗЗД, а именно да е налице вреда, което да е пряка и непосредствена последица от посочените вещи или тяхното състояние, за които вещи да са налице доказателства, че са собственост на ответника или са под негов надзор.

Възраженията, които би могъл да противопостави ответника за освобождаването си от отговорността по чл. 50 от ЗЗД са, че не притежава нито едно от качествата посочени в тази разпоредба, че вредите не са настъпили или са настъпили не за въззиваемия, или че не са произтекли от посочената вещ, или са предизвикани от поведението на пострадалия или с поведението си той е допринесъл за тях – чл. 51, ал.2 от ЗЗД, или се дължат на непреодолима сила, случайно събитие или поведението на трети лица.(ППВС №7\59г.)

В настоящия случая въззивникът е въвел почти всяко едно от посочените възражения, като пред настоящата инстанция е безспорно единствено, че на 26.07.2007г. в м. „И.”, гр. Сливен е възникнал пожар, в следствие на който за въззиваемия са настъпили имуществени вреди, произтичащи от увреждането и унищожаването на собствените му сгради в поземлен имот с ид. № 673338.413.268. Останалите вреди – унищожаването на плодни дръвчета и движими вещи въззивникът поддържа в жалбата, че не се доказват по делото.

От представените доказателства се установява безспорно, че въззиваемият е собственик на вила с административен адрес № 836, в м. „И.”, в землището на гр. Сливен, построена в поземлен имот ид. № 673338.413.268, представляваща двуетажна масивна сграда, а така също и на построените в имота лятна кухня и стопанки постройки, чиято обща стойност според заключението на вещото лице възлиза на 32946 лв., като претендираната с исковата молба част е в размер на 1700 лв. – 1000 лв. за двуетажната масивна сграда, 300 лв. за лятна кухня и 400 лв. за стопански постройки – складово помещение, стопанска сграда за животни и навес с три оградни стени. Съществуването и състоянието на посочените сграда и стопански постройки преди 26.07.2007г. се установява безпротиворечиво от гласните доказателства по делото и извършения от вещото лице Ив Хр. И. оглед по повод на назначената СТЕ. От заключението на последната се установява и размера на вредите, изразяващи се в унищожаването и увреждането на посочените постройки, който надвишава частично претендирания за всяка една от постройките размер.

Освен постройките от показанията на свидетелите се доказва унищожаването на 10 бр. плодни дръвчета и лози, както и на обзавеждане – гардероб, диван, печка, маса, столове и легло. При наличието на доказателства относно броя и вида на унищожените насаждения и движими вещи, предявеният иск следва да се приеме, че е установен по своето основание. Индивидуализацията на всяка от вещите има отношение към доказването размера на обезщетението, като при липсата на данни в тази насока съдът съгласно чл. 130 от ГПК следва да го определи по своя преценка или чрез заключение на вещо лице. В случая според броя и вида на щетите, изразяващи се в унищожаването на 10 плодни дръвчета и лози, както и на посоченото обзавеждане съдът намира, че техният размер надвишава посочения в исковата молба като частичен – 150 лв. за дръвчетата и 150 за движимите вещи и предявеният иск следва да бъде уважен за така претендирания размер от общо 300 лв.

Възражението на въззивника, че не притежава пасивната материално правна легитимация да отговаря по предявения иск за вреди, произтекли от посочените вещи – електроразпределителна мрежа в техническа неизправност, е неоснователно. Основателността му е обусловена от извода, че ответникът не притежава нито едно от качествата посочени в разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД, какъвто не може да се обоснове по настоящия казус.

Твърдението на въззивника е, че не е собственик на съоръженията от електропреносната мрежа, дефинирана в разпоредбата на §1, т. 20 от ДР на ЗЕ и по делото не са налице доказателства за противното. Във връзка с това се позовава на произтичащото от нормите на чл. 87, ал. 2, т. 3 и чл. 86, ал. 1 от ЗЕ задължение за поддържане на обектите от електропреносната мрежа в лицето на ЕСО и от техния собственик - „НЕК” ЕАД.

Твърдението в исковата молба е, а и от заключенията по назначените електротехническа и пожаротехнически експертизи се установява, че пожарът в нощта на 26.07.2007г. в имота на въззиваемия е предизвикан от неизправност и състоянието на електроразпределителната мрежа - недопустим провес на проводниците захранващи имота на въззиваемия като потребител на електроенергия, в нарушение на нормативните изисквания. Възражението, че по делото не е доказана причината за избухналия пожар е неоснователно по съображенията и анализа на доказателствата посочени в изложението относно фактическите обстоятелства. Макар и да липсват преки доказателства, по делото са налице достатъчно косвени доказателства и данни, чийто взаимен анализ изгражда в логическа връзка несъмнен извод, че пожарът на 26.07.2007г., от който въззиваемият е претърпял претендираните имуществени вреди, е причинен от искри в следствие на допира на проводници от електроразпределителната мрежа, предизвикан от силния вятър – 24м.\с. Наличието на недопустим провес на проводниците от електроразпределителната мрежа е доказано категорично от заключението на в.л. К., от което следва и ангажирането на отговорността на собственика или лицето, което има качеството на надзорник във връзка с поддържането и в изправност и в съответствие с нормативните изисквания.

По делото не се представиха писмени доказателства, установяващи заприходяването на елементите от електроразпределителната мрежа в баланса на предприятието на въззивника – „Е. Б. Е.” АД – гр. П., но доказателства за това не са представени и по отношение на посоченото като собственик трето лице – „Н.” АД. С оглед лицензията, която притежава въззиивника обаче, а именно за извършване на дейност по разпределение на ел. енергия съгласно решения № Л-140-07\13.08.2004г. и № И-Л-138\29.09.2008г. на ДКЕВР, за него произтича от закона – чл. 89, т.4 от ЗЕ, задължение да осигурява поддържане на разпределителната мрежа, обектите и съоръженията и спомагателните мрежи в съответствие с техническите изисквания. Отговорността на собственика на вещта и на лицето, под чийто надзор тя се намира е установена от разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД като солидарна. Съобразно това на въззиваемия като кредитор към солидарните длъжници и на правото му по чл. 122 ал.1 от ЗЗД да избере, към кого от тях да насочи претенцията си, възражението на ответника по предявения иск, че не е собственик на вещта, е непротивопоставимо, щом от данните по делото следва, че има качеството на надзорник  съгласно нормата на чл. 89, т.4 от ЗЕ.

Възражението на въззивника за освобождаване от отговорност, поради това, че вредите на въззиваемия са настъпили в следствие на непреодолима сила и случайно събитие също е неоснователно. Пожарът като събитие не притежава характеристиките на непредвидимост и непреодолимост, за да бъде дефинирано като непреодолима сила. Именно за предотвратяването му в Наредба №3\09.06.2004г. и действалите преди това „Правилник за устройство на електрическите уредби” от 1969г. и „Противопожарни строително-технически норми” от 1971г., установяват конкретни и определени технически изисквания към изграждането и поддържането на електроразпределителната мрежа и, на които от заключението на в.л. по назначената електротехническа експертиза се установи, че не отговаря състоянието на проводниците от електроразпределителната мрежа, захранващи с ел. енергия имота на въззиваемия. Категорично в заключенията си вещите лица по назначените пожаро-технически експертизи посочват, че буйният вятър и засушаването в следствие на продължителните високи температури през м. юли 2007г. само са допринесли за разпространението и разрастването на пожара, но не могат да бъдат посочени като първопричина за възникването му.

Освен това по делото не се установяват и принос на въззиваемия за настъпването на вредите, при които съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД да бъде намалена отговорността на въззивника и още по малко – данни, от които да се приеме, че събитието се дължи на обстоятелства, за които отговаря въззиваемия. Приносът на увредения следва да се изразява в наличието на поведение – действие или бездействие, проявата на което да е в разрез с нормите от установения правов ред. Липсват разпоредби от закона или от поднормативен акт, които да забраняват наличието на тревна растителност и трайни насаждени в имота на въззиваемия, като от свидетелските показания се установи, че в поддържането му той е полагал грижите на добър стопанин, засаждайки го с плодни дръвчета, лози и млади тревни площи и, което състояние съгласно становището на в.л. по допълнителната и тройната пожаро-технически експертизи, не изключва възникването на пожара, довел до увреждането и унищожаването на имуществото.

Предвид гореизложеното решението на районния съд, с което предявените като частични обективно и кумулативно съединени искове по чл. 50 от ЗЗД са уважени следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на процеса претенцията на въззивника за заплащане на деловодни разноски е неоснователна и такива не следва да бъдат присъждани. От своя страна въззиваемият не претендира заплащане и няма данни да е направил допълнително разноски за настоящата инстанция

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1160\26.01.2009г. постановено по гр.д. № 1118\08г. по описа на РС – гр. Сливен

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: