03.07.2009

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                                        гражданско отделение

                                             тридесети юни

                                             девета

                                                                                                                                                  

                                                                                                                                                   ВЕСЕЛА НИКОЛОВА
                                                                                                                                                        

                                                                                                                                                        

                                           Р. Б.

                                           СТ. Г.

                                Н.                                                                                                                                                    146

             2009

 

 


            Предявен е иск за установяване незаконността на обявена и започнала ефективна стачка с правно основание чл.17 от ЗУКТС.

            Ищецът И.В.Ж.твърди в исковата молба, че на 19.02.2009г. му било връчено, в качеството на директор на И.М.гр. Н.З., Уведомление вх. № 7/ 19.02.2009г. от Стачния комитет на служителите на музея, с което бил уведомен за начало на ефективни стачни действия, считано от 19.02.2009г. Уведомлението му било предадено от неучастващ в стачката служител, същото било подписано, но неизвестно от кого, тъй като не било посочено името на поставилия подпис за Стачния комитет. Твърди, че преди това уведомление служителите и Стачният комитет не са адресирали до него искания или други уведомления. Счита, че със Заповед № 109/ 09.02.2009г. на кмета на Община Н.З., допълваща т. 1 на Заповед № 386/09.05.2008г. и делегираща му като директор на И.М.в гр. Н.З. права по назначаване, преназначаване, преместване, заместване, съвместяване и освобождаване на служителите в музея, считано от 16.02.2009г., се явява  работодател на служителите на музея. По тази причина намира за незаконосъобразна кореспонденцията на Стачния комитет относно подготвяната и провеждана стачка с кмета на Община Н.З., който няма качеството „работодател" на служителите на музея. Твърди също, че въпреки проявеното от него желание и готовност, респективно изготвените покани, за преговори със стачкуващите служители за доброволно уреждане на възникналия трудов спор, последните отказали.

            Счита, че започналата на 19.02.2009г. ефективна стачка на служителите на И.М.гр. Н.З. е незаконна на следните основания:

- искането за оставка на директора Ж. противоречи на чл.16 т.5 от ЗУКТС, който не допуска стачка за решаване на индивидуални трудови спорове;  

-   нарушена е разпоредбата на чл.З, ал.2 от ЗУКТС, изискваща предявяване на исканията в писмен вид и посочване на имената  на  представителите в преговорите пред работодателя;

-   в нарушение на чл.11 ал.3 от ЗУКТС ответниците не са уведомили
работодателя си най- малко 7 дни преди началото на стачката, не са посочили нейната
продължителност и органа, който ще ръководи стачката;

-   противоречие с чл.14, ал.1 и ал.2 от ЗУКТС, тъй като не било изготвено писмено
споразумение между работодателя  и стачкуващите служители  най- малко 3 дни преди
началото на стачката;

-   противно на правилата на чл.15 от ЗУКТС ответниците не са положили
усилия за уреждане на спора чрез непосредствени преговори с работодателя,
посредничество или по друг подходящ начин.

               По изложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че обявената и започнала на 19.02.2009г. ефективна стачка на служителите на И.М.в гр. Н.З. е незаконосъобразна. Претендира за разноски.

       Ответниците са депозирали писмен отговор, с който признават допустимостта на иска, но оспорват неговата основателност. Оспорват твърденията на ищеца за нарушена процедура по обявяването и започването на стачката, предвидена в ЗУКТС -. стачкуващите работници чрез стачния комитет са внесли своите искания пред кмета на Община Н.З. на 11.02.2009год.,тъй като по това време техен работодател е бил именно той; в това уведомление са посочили исканията на работещите в музея, които с изключение на искането по т.2, са свързани с колективни техни трудови права; поискано е било започване на преговори по направените искания с определен начален срок 12.02.2009год. в 10 часа; посочен е бил стачен комитет, който да представлява стачкуващите, посочен е бил и срок на стачката – подписване на стачно споразумение. И тъй като споразумение с работодателя не е било постигнато, на 12.02.2009год. стачният комитет е уведомил кмета на Община Н.З., че на 19.02.2009год.започват ефективни стачни действия. Междувременно, с писмо от 16.02.2009год. до председателя на стачния комитет, кметът на Община Н.З. го е уведомил, че от 16.02.2009год. правомощията, свързани с трудовите правоотношения са делегирани на директора на И.М.– гр. Н.З. и исканията са препратени към него.

Във връзка с така изложените обстоятелства се поддържа тезата, че са несъстоятелни твърденията в исковата молба за допуснати нарушения при обявяването и провеждането на стачката. С тези доводи се иска отхвърляне на иска като несъстоятелен. Претендират се разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура- Сливен изразява становище, че проведената стачка е незаконна и искът за обявяване на незаконността й следва да бъде уважен.

            След преценка и анализ на събраните по делото доказателства, Сливенският окръжен съд прие за установени следните факти и обстоятелства:

            Представителят на ищеца И.В.Ж.е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност директор на И. м. – гр. Н.З. с влязло в сила решение № 3/23.01.2008г. по гр.д. № 504/2007г. на Новозагорския районен съд.

            Ответниците са служители в И.М.- гр. Н.З..

            След узнаване на постановеното съдебно решение за възстановяване на И.В.Ж.на длъжността директор на И.М.в гр. Н.З., група служители на  музея инициирали подписка с искания до кмета на Община Н.З., работодател на И.М.- Н.З. след уволнението на директора. С тази подписка от 11.02.2009г. ответниците поставили пред работодателя си искания за: осъществяване на компетентно административно и научно ръководство на музея; оставка на възстановения от ВКС директор на музея И. В. Ж.; осигуряване на нормален психологически климат в учреждението; осигуряване на постоянен достъп до работните места предвид ненормирания работен ден; възстановяване на възможността за участие в научни форуми – конференции, дискусии, кръгли маси и др.; осигуряване на достъп до фондохранилището на отдел „Археология” и изложбените зали в сградата на музея. На Кмета на Община Н.З. било предложено провеждането на непосредствени преговори по предявените искания с начален час 10ч. На 12.02.2009г. С писмото от 11.02.2009г. били посочени представителите на служителите от музея, които следвало да участват в преговорите.

            Поради непровеждане на преговори  и непостигане на споразумение, ответниците депозирали в Общината Уведомление от 12.02.2009г. адресирано отново до кмета Грозев, с което уведомили същия, че предприемат ефективни стачни действия съгласно изискванията на ЗУКТС на 19.02.2009г. Определен бил срок на стачката – до подписване на споразумение. Визирани били и имената на членовете на стачния комитет, който следвало да ръководи стачката, състоящ се от първите трима ответници по делото. Копие от това Уведомление било адресирано до възстановения директор Ж., връчено му от неучастващ в стачката служител.

            Междувременно, със Заповед № 109/09.02.2009г. на кмета на Община Н.З., допълваща т.1 от заповед № 386/09.05.2008г. на същия, на директора на И. м.- Н.З. били делегирани права по назначаване, преназначаване, преместване, заместване, съвместяване и освобождаване на служителите в музея, считано от 16.02.2009г., съгласно чл.28 ал.1 от ЗОбБ и пар.2 ал.2 от ДЗР на ЗУКТС. С писмо до представителя на стачния комитет В. И. кметът на гр. Н.З. уведомил служителите, имащи готовност да стачкуват, за постановената заповед № 109 и за препращане на отправените до кмета искания към директора Ж. по компетентност.

            Узнавайки за обявената и започнала ефективна стачка, на 24.02.2009г. директорът Ж. подготвил писмени покани до служителите на музея, включително и до всеки от стачниците за провеждане на среща-разговор за отстраняване на проблемите в учреждението. Покани били връчени по надлежния ред на нестачкуващите служители. По делото няма категорични доказателства за надлежно извършено връчване на покани на стачниците срещу подпис, поради което съдът приема, че на последните не били връчени покани на посочената от ищеца дата и с посоченото от него съдържание. Поради неявяване на стачниците или техен представител среща-разговор не се състояла.

            На 25.02.2009г. било свикано ОС на служителите в И. м., на което присъствали стачниците - ответници по делото. На събранието било взето решение за спиране на ефективната стачка, за приемане на нови искания към работодателя и оставане в стачна готовност. За взетите на 25.02.2009г. решения на ОС бил изготвен и подписан протокол, който няма данни да е бил връчен по надлежния ред на директора. По тези съображения съдът приема за установено, че връчване не е извършено и директорът Ж. не е узнал за прекратяването на стачката на 25.02.2009г.

            Ответникът Щилиян Миндов Русев се подписал в общото решение за обявяване на стачката, но поради ползван отпуск по болест за времето от 11.02.2009г. до 06.03.2009г., не взел участие в нея.

            Посочените факти и обстоятелства съдът прие за безспорно установени въз основа на преценката и анализа на представените от страните доказателства, съобразно разпределената между тях доказателствена тежест за  доказване на фактите, от които всеки от тях черпи права. Свидетелските показания съдът кредитира доколкото не противоречат на писмените такива, и съобразно тяхната обективност и безпристрастност.

             Фактическите констатации мотивират следните правни изводи:

             Предявената искова претенция за установяване незаконността на обявената на 19.02.2009г. и проведена ефективна стачка на служителите в И.М.– Н.З. е неоснователен и недоказан, и следва да бъде отхвърлен.

            Искът е допустим и в това отношение не се спори между страните. Към момента на предявяване на иска ищецът притежава качеството на работодател, тъй като със Заповед № 109 от 09.02.2009год. на кмета на Община Н.З., във връзка с Решение № 473 от 29.11.2005год. на Общ.съвет Н.З. на директора на И.М.– Н.З. били предоставени права относно назначаване, преназначаване, преместване, съвместяване и освобождаване на служителите в съответното бюджетно звено, като второстепенен разпоредител на бюджета, считано от 16.02.2009год.

            Преценен по същество искът е неоснователен.

Несъстоятелни са доводите на ищеца за нарушена процедура по обявяване и провеждане на стачката. В съответствие с изискванията на чл.3 ал.2 от ЗУКТС ответниците предявили писмено исканията си и обявили имената на своите представители в преговорите. Исканията си последните адресирали до кмета на Община Н.З., който към 11.02.2009г. бил техен работодател. Спазена е и разпоредбата на чл.11 ал.3 от закона, тъй като на 12.02.2009г., т.е. в срок от 7 дни преди началото на стачката ответниците уведомили кмета, продължаващ да бъде техен работодател до 16.02.2009г., за продължителността на обявената на 19.02.2009г. стачка  и за органа, който ще я ръководи. Несъстоятелна е тезата на ищцовата страна, че всички извършени действия по уведомяване, предявяване на искания, обявяване началото на стачката и т.н., адресирани до кмета на Община Н.З., са недействителни. Доказателствата безпротиворечиво сочат, че едва на 16.02.2009г. на възстановения директор Ж. ефективно са били предоставени права на работодател. Несъмнено считано от тази дата е настъпило правоприемството в правата и задълженията, и всички извършени до този момент действия на стачкуващите и започнали да текат срокове са действителни и следва да се приеме, че запазват действието си и по отношение на новия работодател. Спазени са и изискванията на чл.11 ал.1 от ЗУКТС за обявяване и предприемане на стачни действия при непостигане на споразумение по чл.3 от закона. Съдът приема, че разпоредбата на чл.14 от закона е неприложима в случая, с  оглед извършваната в И.М.дейност, предвид което спазването на процедурните изисквания на тази норма не подлежи на изследване. На последно място, съдът не споделя тезата на ищеца за нарушена норма на чл.15 от закона отстрана на ответниците. Не може да се вмени във вина само на стачниците непостигането на окончателно уреждане на спора, тъй като ищецът не доказа да е положил нужните усилия в тази посока, а законодателят е разпределил задължението и отговорността за уреждане на спора равностойно между стачкуващите и работодателя.

            Несъстоятелни са и доводите на ищцовата страна за недопустимост на обявената стачка поради противоречие с императивната норма на чл.16 т.1 и 5 от ЗУКТС. Твърди се, че исканията на стачкуващите служители не са свързани с уреждане на колективни техни трудови права, а са противоконституционни и в същото време са свързани с решаването на индивидуални трудови спорове, което нормата на чл.16 от закона забранява. Това становище не може да бъде споделено. С изключение на искането за оставка на възстановения директор Ж., останалите искания не противоречат на Конституцията и не касаят индивидуални трудови спорове. Исканията по т.1,3,4,5 и 6 защитават колективни права и интереси на стачкуващите, свързани с прякото изпълнение на служебните им задължения, права, които е следвало да бъдат гарантирани, но са били нарушени по техните твърдения. Макар и да противоречи на забраната на чл.16  т.1 и 5 от закона, искането по т.2 не е в състояние да обуслови недопустимост на стачката, с оглед визираната по-горе законосъобразност и допустимост на останалите 5 искания на ответниците.

            Предвид констатациите за допустимост на предявените искания и законосъобразност на проведената процедура, обявената и проведена ефективна стачка на служителите в И.М.– гр. Н.З. е законна и предявеният иск за установяване на незаконността й следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода от делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците понесените от тях разноски по делото в размер на 600лв.

             Ръководен от гореизложеното, Сливенският окръжен съд

 

 

 

                                                  Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.В.Ж.ЕГН ***** в качеството му на директор на И.М.- гр. Н.З., пл. „С.” № *, срещу В.И.И.ЕГН ***********, Т. М. К. – Р. ЕГН ***********, И. И. А. ЕГН *********, Щ. М. Р. ЕГН *******, Г. П. Й. ЕГН ********* и М. И. Н. ЕГН ***********, всички от гр.Н.З., иск с  правно основание чл.17 от ЗУКТС за установяване  незаконността на обявената на 19.02.2009г. и проведена ефективна стачка на служителите в И.М.- гр. Н.З., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА И.М.– гр. Н.З., представляван от директора И.В.Ж.ЕГН **, да заплати на В.И.И.ЕГН ***, Т. М. К.А- Р. ЕГН **, И. И. А. ЕГН **, Щ. М. Р. ЕГН ***, Г. П. Й. ЕГН ** и М.И.Н. ЕГН ***, сумата 600 лв. направени от тях съдебни разноски.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаския апелативен съд.

 

                                                          

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: