Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Сливен,  29.05.2009год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното заседание на  осемнадесети май през две хиляди и  девета година в състав:

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ:     Х.М.    

                                                                                                                М.Х.

при секретаря Р.Б. и с участието на прокурора……………………………..………..като разгледа докладваното от  Гинка Драганова въззивно гражданско дело №  149 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на „О.З.К.” АД, вписана в ТР с ЕИК **********, представлявано от Изп. директор А.Л. и адрес: гр. С., ул. „С. С.” № * ет.*, против решение № 1090/11.12.2008 г., постановено по гр.д. № 1523/2008 г.  на РС Сливен.

С това решение е осъден Г. Т. С. с ЕГН ********** ***„К. Ф.” *-*-*, представляван от особен представител адв. Л. А. от АК Сливен, да заплати на Н.С.У. с ЕГН **********, в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете М.Н.У. с ЕГН **********,***„Л. *”, *-*-* със съдебен адрес: гр. С., ул. „Д. Ц.” № *, офис *чрез адв. Д. И. ***, сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно транспортно произшествие станало на 10.08.2007г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, както и 645 лв. разноски по делото.

Това решение е било постановено при участието на „О.З.К.” АД С. като трето лице – помагач на ответника.

Жалбата е против цялото решение. В нея са наведени доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението като постановено в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят счита, че исковете не са доказани по основание, нямало доказана вина на водача Г. С., за ремаркето нямало сключена застраховка „Гражданска отговорност” и съдът приел недоказан факт, че пострадалото лице е било „на разделителния остров”. Намира, че размера на присъденото обезщетение не съответства на степента и характера на уврежданията и бил прекомерно завишен. Не бил установен и факта, че пострадалото дете е получило епилептичен пристъп в резултат на претърпяното ПТП.

Въззиваемата страна - ищец, чрез процесуалния си представител адв. Д.И. ***, намира жалбата за неоснователна и моли да се отхвърли и се остави в сила решението на РС Сливен като правилно и законосъобразно. Сочи, че претенцията е била доказана, както по основание, така и по размер, включително и ексцеса на предишно заболяване, настъпил вследствие на ПТП. Претендира разноските за двете инстанции.

Назначеният от РС Сливен особен представител, съгласно разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК на въззиваемата страна - ответник по делото Г. Т. С. счита, че жалбата следва да бъде уважена като основателна в частта относно размера на присъденото обезщетение, тъй като не били установени по безспорен начин действително претърпените болки и страдания от ищеца, включително и за ексцеса – възбуждане на старо заболяване на детето. Моли да се измени решението и се намали размера на обезщетението като се присъдят и разноските за „особен на представител”. Намира, че съгласно Наредбата за определения размер на минималното възнаграждение на адвокатите, тези разноски следва да се заплатят от ищеца, защото в конкретния случай ответника не се ползва от правото на служебна защита по Закона за правна помощ, който не включвал гражданските дела, с какъвто характер е настоящото производство.

С жалбата е било поискано събиране на доказателства, които жалбоподателят своевременно не е посочил и не е искал събирането им от РС Сливен, въпреки предоставената му от този съд изрична възможност.В съответствие с разпоредбата на чл. 267 от ГПК тези доказателства не са нови, нито нововъзникнали по смисъла на чл. 266 от ГПК и настоящата инстанция не е допуснала събирането им.

Жалбата е депозирана в законния срок, от надлежна страна, против валидно постановен от компетентен районен съд, функциониращ  в надлежен състав съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и е допустима  по смисъла на чл.258 от ГПК.

Като съобрази доводите в жалбата, становището на въззиваемата страна и анализира събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема  за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че на 10.08.2007 г. в гр. С., на бул. „Б. ш.”  пред бл.* ответникът Г. С. управлявайки лек автомобил с рег. № СН ****ИЕ при наличието на пътен знак „Г-9” е навлязъл в насрещното движение и ударил с прикачено към автомобила ремарке детето М.Н.У., което е било на разделителния остров заедно със своята баба, след което ответника е напуснал местопроизшествието. За настъпилото ПТП е съставен протокол от същата дата.

Този протокол е бил оспорен пред първата инстанция от жалбоподателя, но това оспорване не е проведено успешно.

С наказателно постановление № 644/15.09.2007 г. на ответника е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 250 лв. за неспазване на пътните знаци и напускане мястото на произшествието до пристигане на органите на МВР – са нарушение на чл.6 т.1 предл.3 и чл. 123 ал.1 т.2 от ЗДвП.

Фактически ответникът, разпитан от съставителя на протокола за ПТП е заявил, че е пропуснал знака, тъй като търсил някакъв магазин, навлязъл е в насрещното движение – лявата част на пътното платно, карал плътно до самия бордюр, който разделял двете пътни ленти, а на бордюра са били бабата и детето, което водача е ударил при ПТП.

 След произшествието детето М.У. е отведено и прегледано в „Спешно отделение” на МБАЛ „Д-р Ив. Селимински” Сливен. Констатирано е било психомоторно напрежение, уплаха, хематом /оток/ в областта на челото, оток и болезненост в дясната глутеялна област, екскориация в областта на лявата колянна става и болезненост в лявото ходило. Било му е извършен преглед и от уролог, тъй като е получило от удара натъртване в областта на бъбреците. Детето е останало на легло близо две седмици в дома си като е получило главоболие, плачело и говорило насън, ставало често през нощта, било неспокойно, напрегнато и изпитвало страх да отиде само на училище и да пресича улица, както и да се вози в автомобил. На 25.08. 2007г. направило пристъп, придружен с припадък.   /арг. амбулаторен лист от д-р Ф.  и свидетелите Л.У.– майка на детето/.

Спорен е въпроса: - има ли нарушение от РС – Сливен на материално правни норми, определящи отговорността на ответника и при определяне размера на присъденото обезщетение, както и на  процесуални правила по събиране на доказателствата, водещи до отмяна на решението в обжалваната част.

Тези констатации мотивират следните  правни изводи:

Предявеният иск, с посочено правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение на причинени неимуществени вреди, претърпени болки и страдания от ПТП е основателен. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Законодателят изрично е приел, че във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното /арг. чл. 45 ал.2 от ЗЗД/.

Отговорността за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.

В конкретния случай е установена по категоричен начин по делото вината на водача на лекия автомобил за настъпване на ПТП, в резултат на което са нанесени щети – болки и страдания на ищеца. Ответникът и сам е посочил, че поради негово невнимание е навлязъл в другата лента за движение и ударил детето, което е било на острова. /арг. цитирания протокол за ПТП и свид. Актосъставител Х. К. Х./.

 Твърдението на жалбоподателя, че вината на водача, който има сключена застраховка „Гражданска отговорност” за лекия автомобил не е установена по делото,  е голословно и не се подкрепя от доказателствата по делото.

Не може да се приеме за установено в конкретния случай и „съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице”, за което жалбоподателят   твърди, че то е „пресичало неправилно улицата”. /арг. молба вх. № 14700/02.10.2008 г., лист 43 от гр.д. № 1523/2008г. на РС Сливен/.

 Самият водач на увреждащото МПС е посочил, че детето е било „на острова” и той , като навлязъл в лявата част, в насрещното движение и е ударил детето” и това е документирано от органите на КАТ, посетили произшествието и съставили протокол за ПТП, както и в с.з., проведено на 11.11.2008г. /Виж протокола от с.з., св.Х. К. Х., л.60, от гр.д. №1523/2008г. на РС Сливен/. Приема се, че за настъпване на вредоносния резултат вината е на водача на увреждащото МПС и настъпилите болки и страдания на  детето са в пряка  причинната връзка с виновното поведение на водача на МПС. По делото няма доказателства и  не се установява, детето да има нарушение на правилата за движение. То е било на острова, както е посочил и водача и поискания от жалбоподателя свидетел. Даже и детето „да реши да пресича”, което твърдение на жалбоподателя не е установено по категоричен начин, то е следвало да пресече „лявата лента на движение, насрещната лента за движение на водача, в която последния няма право да се движи. Затова не може да се приеме, че има съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото дете.

Твърдението на жалбоподателя, че влошаване общото състояние и епилептичните припадъци на детето не са в причинно следствена връзка с претърпяното ПТП също не може да бъде споделено. В подкрепа на този извод е факта, че още при прегледа в Спешно отделение на МБАЛ Сливен, детето е било уплашено, имало е констатирани наранявания, проведени са му прегледи и от уролог, при който е следвало да се яви  отново „след 5 дни”, както и от хирург, за да се установи има ли и какви наранявания и те са отразени в писмен вид от компетентните медицински лица. /Виж стр.5,6,7 и9 от гр.д. № 1523/08г. на РС Сливен/. Установено е, че преди ПТП, от  „2 г. и 6 месеца е било без пристъпи” и след станалото на 10.08.2008г. ПТП, на 28.08.2007г. имало световъртеж главоболие и е „направило Епи-пристъп, с  прилошаване, падане, със загуба на съзнание и спрегнато засягане на очните ябълки, краткотрайно за около минута.”  Неврологичния му статус е определен като”негативен” от извършилия преглед специалист д-р Фендрина. /арг. л.9 от гр.д. 1523/08г. на РС Сливен/.

 Неимуществените вреди, за които се дължи обезщетение при деликт, произтичат от морални и физически болки и страдания, които  са свързани с емоционалната сфера и психичните изживявания на увреденото лице, каквито в този случай са установено по делото от събраните по него доказателства. Недоказано е твърдението, че посочените болки и страдания, които  детето е претърпяло, както и ексцеса на старо заболяване, не са в резултат на стреса от ПТП, станало на 10.078.2007г. в гр. Сливен. 

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост от съда, като се съобразят характера на деянието, степента на увреждането, степента на вината, последиците от деянието и всички други обстоятелства, във връзка с разглеждания случай, както е сторил РС Сливен. Размерът на присъденото обезщетение е съобразен  с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и с трайната практика на ВКС при присъждане обезщетение при непозволено увреждане. Съобразен е и факта, че след ПТП, в резултата на преживяния стрес,  детето е продължило да проявява и изживява различни страхови  и болезнени състояния, включително и епилептичен пристъп, какъвто не е имало от 2г. и половина преди това ПТП.

Правилно, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.3 от ЗЗД, която предвижда, че при задължение от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, РС Сливен е присъдил законната лихва върху дължимата сума за претърпените болки и страдания, считано от датата на увреждането.

При разглеждане на делото не се установи РС Сливен да е допуснал съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на атакуваното с жалбата решение. РС Сливен е изпълнил задълженията си по ГПК и е дал изрични писмени указания на ответника и конституираното като помагач на същия трето лице - жалбоподател, във връзка с изразяване на становище и попълване делото с доказателства. /арг. определение № 4513/04.07.2008 г. по гр.д. № 1523/2008г. на РС Сливен/. Отложил е делото като е дал възможност на жалбоподателя да представи допуснатите от съда доказателства най-късно в следващото съдебно заседание./протокол от с.з. проведено на 16.07.2008 г./. С нарочна молба - лист 43 и 44 от първоинстанционното дело, жалбоподателя е изразил становището си по предявения иск и е направил доказателствените си искания/. Съдът е провел следващото съдебно заседание на 03.10.2008 г. и отново е указал на страните, че тежестта за доказване неистинност на оспорен документ носи страната, която го оспорва, като отново е отложил делото, за да разпита свидетеля, посочен от жалбоподателя. След разпита му, /проведен в с.з. на 11.11.2008 г./, съдът е дал ход на делото по същество и е постановил обжалваното решение.

Приема се, че след като жалбоподателя в качеството си на помагач на ответника не е поискал своевременно да се съберат други необходими и относими към спора конкретни доказателства, обстоятелството, с коя част на увреждащото МПС е ударено детето, е неотносимо към  обосноваността и законосъобразността на обжалваното решение.

Твърдението на жалбоподателя, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и следва да се отхвърлят предявените искове като неоснователни, е  несъстоятелно, не се подкрепя от доказателствата по делото   и не се споделя от тази инстанция.

По тези съображения се приема, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Районен съд гр.Сливен е  постановил обосновано и законосъобразно решение. Настоящата инстанция споделя правните изводи, отразени от РС – Сливен в обжалваното решени, които са съобразени, както с материалните  правни норми, регламентиращи взаимоотношенията между страните по делото, на посоченото правно основание, така и с процесуално правните разпоредби.

При този изход на спора разноски за тази инстанция се дължат на въззиваемата страна – ищец и са доказани в размер на сумата 600,00 лева по договор за правна защита и съдействие с №0000007773 от 16.05.2009г.

Съдът следва да присъди  разноски и на представителя на ответника по делото адв. Лидия Атанасова, които съгласно разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК, са за сметка на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2,т.2 от  Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на  адвокатските възнаграждения, при цена на иска -3000лв., следва да се присъди възнаграждение  за тази инстанция   в размер на сумата 150,00лв .

            Мотивиран от изложените съображения, съдът

 

 

 

                                     Р    Е    Ш    И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 1090 /11.12.2009г., постановено по гр.д. № 1523/2007г. на РС – Сливен.

 

ОСЪЖДА Г. Т. С. с ЕГН ********** ***„К. Ф.” *-*-*,  да заплати на Н.С.У. с ЕГН **********, в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете М.Н.У. с ЕГН **********,***„Л. *”, *-*-* със съдебен адрес: гр. С., ул. „Д.Ц.” № *, офис *, чрез адв. Д. И. ***, сумата 600,00/шестстотин/ лева разноски по делото за тази инстанция.

 

ОСЪЖДА Н.С.У. с ЕГН **********, в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете М.Н.У. с ЕГН **********,***„Л. 5”, *-*-* със съдебен адрес: гр. Сливен, ул. „Д.Ц.” № *, офис * чрез адв. Д. И. ***, да заплати на адв. Л. А. от АК Сливен, в качеството й на  особен представител по смисъла на чл.47, ал.6 от ГПК на въззиваемата страна -ответник  Г. Т. С. с ЕГН ********** ***„К. Ф.” *-*-*, сумата 150,00/сто и петдесет/ лева за правна защита пред тази инстанция.

 

Производството по делото е протекло и решението е постановено при участието на О.З.К.” АС – гр. С., ул. „С. С.” №*, ет.*,  в качеството на трето лице – помагач на ответника.

 

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен   срок от връчването му на страните, пред ВКС на Република България.

 

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: