Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Сливен,  29.05.2009год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното заседание на  осемнадесети май през две хиляди и  девета година в състав:

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНКА ДРАГАНОВА

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ:  Х.М.    

                                                                                                              М.Х.

при секретаря  Р.Б. с участието на прокурора ........ дело № 150 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на „Т.-С.„ ЕАД, ул. „С.К.” № *, представлявано от Р.К.А., депозирана чрез процесуалния му представител адв. Ю.Я.от АК – Сливен и съдебен адрес: гр. С., „М.” № *, против решение № 1233/12.01.2009г., постановено по гр.д. № 2839/2008г. на РС Сливен.

 

С това решение е осъден жалбоподателя да заплати на ЕТ „П. ***, представляван от Т.К.П. с ЕГН ********** сумата от 580,85 лв., представляваща получена сума без правно основание по изпълнително дело № 2426/2003г. на СИС – ІІ район на РС Сливен. Осъден е жалбоподателя да заплати на едноличния търговец и сумата 100 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи, считано от датата на получаване на главницата по извършените плащания по изпълнителното дело от 04.07.2003 г., когато е извършено първото плащане до 25.02.2005г., когато е извършено последното плащане по изпълнителното дело и законната лихва, от 11.07.2008 г. , когато е предявена исковата молба до окончателно изплащане на главницата,  както и сумата 230 лв. разноски по делото.

В жалбата са  наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон. Сочи се, че ищецът не направил възражение по изпълнителното дело и е платил доброволно сумата, която била изплатена на жалбоподателя. Счита, че „неустойка не се дължи”, защото задължението на ищеца към жалбоподателя е възникнало на правно основание и изпълнителния лист бил издаден по предвидения в ГПК ред. Намира, че не дължи сумата на основание чл. 55 ал.1 предл.1 от ЗЗД – на отпаднало с обратна сила основание, защото този текст намирал приложение само при унищожаване на договори. Моли да се уважи жалбата, да се отмени обжалваното с нея решение изцяло и се постанови такова по същество. Претендира разноските по делото.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител адв. Е. П. ***, в становището си по същество намира жалбата за неоснователна. Счита, че е налице хипотезата на чл. 55 ал.1 предл.3 от ЗЗД като основанието, на което е била събрана сумата е отпаднало преди влизане в сила на съдебното решение, с което е било признато, че въззиваемата страна – ищец не дължи сумата, за която е било образувано изпълнителното дело. Моли да се остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноските за тази инстанция.

 

Жалбата е депозирана от процесуално легитимирана страна,  в законния срок, против валидно постановен от компетентен районен съд, функциониращ  в надлежен състав съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и е допустима  по смисъла на чл.258 от ГПК.

Пред въззивната инстанция не се сочат  и не е искано събирането на    доказателства, по смисъла на разпоредбата на чл266 от ГПК.

Като съобрази доводите в жалбата, становището на въззиваемата страна и анализира събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема  за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че изпълнителен лист за процесното вземане, посочено в исковата молба е бил издаден, на „Т. С.” ЕАД с определение № 627/30.05.2003 г., постановено по ч.гр.д. № 2051/2003г. по описа на РС Сливен, въз основа на несъдебно изпълнително основание – чл. 237 б.”и” от ГПК /отм./. По силата на този изпълнителен лист е установено, че ищеца дължи на жалбоподателя – ответник сумата 473.02 лв. главница, консумирана но неплатена топлинна енергия за периода от 01.12.1995 г. – 30.04.2003 г. и 107,83 лв. мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2003 г. След това е било образувано изпълнително дело № 2426/2003 г. на СИС при РС Сливен. По това дело, ДСИ на СИС при РС Сливен, е събрал сумата, предмет на изпълнението,   заедно със законната лихва в размер на 3,40 лв., считано от 16.05.2003г. и неолихвяема сума – 119,83 лв., чрез удръжки от пенсията на въззиваемия, направени  от касиера на „Пенсионен отдел” гр. Сливен.

 Последната вноска по изпълнителното дело е извършена на 28.04.2005 г. и сумите по изпълнителния лист са били предоставени на взискателя, сега жалбоподател. Категорично е установено по делото, че сумата, предмет на главния иск  -580,85лв. е получена от ответника .

В РС Сливен е било образувано гр.д. № 5087/2007 г., по което ЕТ „П. – Т.П.” е предявил срещу „Т. С.”, отрицателен установителен иск, че не дължи посочената сума, тъй като е бил наемател на имота, за който тя е начислена. Поискано е било налагане на обезпечителна мярка - спиране на изпълнението по изп. дело № 597/2007г. по описа на ЧСИ   П.Г..

По гр.д. № 5087/2007г. на РС Сливен е постановено решение №219/10.03.2008г., с което е „признато за установено спрямо „Т. С.” ЕАД, че ищеца ЕТ П. – Т.П.” не дължи посочените суми по изпълнителния лист по ч.гр.д. №1251/2003г. по описа на РС Сливен, за събирането на които е образувано изпълнително дело 02426/2003г.по описа на ДСИ, с район на действие ОС Сливен, а именно: калкулираните суми за консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.12.1995г. до 30.04.2003г., на стойност 473,02 лв., представляващи главница и лихви в размер на 107.83лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2003г. до окончателното изплащане на сумите, е недължима, поради недължимост,  предвид непосочване на надлежна страна ”. Затова  тези суми  не са дължими от едноличния търговец и неговия представител.  /арг. Р №219/10.03.2008г.,   постановеното по гр.д. № 5087/2007г. на РС Сливен./. Това решение, съгласно заверката на РС Сливен, е влязло в законна сила на 31.03.2008г.

Установено е по делото, че общо върху сумата 580,85 лв., изплатена по изпълнителното дело, законната лихва, считано от момента на извършване на всяка вноска, е в размер на 323,49 лв. В тази част, претенцията е била заявена за сумата от 100,00лв. и така е уважена от РС Сливен с обжалваното решение.

 

Спорният въпрос по делото е,  ответникът  дължи ли връщане на получената по изпълнителното дело парична сума, с пропусната полза, равняваща се на законната лихва върху главницата, като получена на отпаднало основание.

 

Тези  констатации мотивират следните  правни изводи:

Претенцията е от обективно съединени искове, с предявено правно основание чл.55, ал.1, предложение1 – за връщане на сумата 580,85лв, който е получена от  жалбоподателя- ответник, без правно  / на отпаднало основание и  иск за заплащане на „пропуснати ползи”, с равностойност –стойността на законната лихва върху главницата от 580.85лв, считано от момента на изплащане на сумата от ДСИ на ответника, до предявяване на иска -11.07.2008г. Претенцията в тази й част не е с  посочено от ищеца правно основание, а само е отразено, по кой начин да се изчисли размера на пропуснатата полза, която ищецът счита, че му се дължи и това е  чл. 86 от  ЗЗД. 

За да се уважи претенция, с посочено правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, следва да се установи по категоричен начин, че ответника е получил сумата, предмет на иска, отпаднало е основанието, на което е била получена от него тази сума, което мотивира извода, че той е длъжен да върне полученото без,  или на отпаднало основание.

В конкретния случай по категоричен начин е установено по делото, че жалбоподателя – ответник е получил сумата 580,85 лв. съгласно издаден на несъдебно основание изпълнителен лист и по това не се спори.

С влязло в сила решение № 219/2008 г. постановено по гр.д. №  587/2007 г. на РС Сливен е признато за установено, че ищецът не е дължал сумата по издадения по ч.гр.д. № 1251/2003г. на РС Сливен, ведно с лихвата за забава, мораторната лихва и заплатените разноски по делото.

В гражданския процес, всяка страна следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава претенцията си.

В настоящия случай въззиваемата страна – ищец е установила, че претенцията й е изцяло основателна и доказана по размер, в двете й части, както за главницата, така и за пропуснатата полза, определена като размер на законната лихва, която би получил при положение, че тази сума, вместо да я даде на ответника, е депозирал в банка./арг. и заключението  на съдебно иконом. експ./.

Твърдението на жалбоподателя, че въззиваемият – ищец доброволно е заплатил сумата, предмет на иска, е несъстоятелно. То не се подкрепя от доказателствата по делото. Плащане по образуваното изпълнително дело срещу ищеца е било извършено чрез удържане на суми от пенсията му, чрез „Пенсионен отдел”- Сливен. При това положение, след като решението по отрицателния установителен иск по гр.д. № 5087/2007г. на РС Сливен е влязло в сила и с него е установено по категоричен начин, че въззиваемата страна – ищец не дължи на жалбоподателя – ответник процесната сума, то предявеният иск с посочено правно основание чл. 55 ал.1 – на отпаднало правно основание е основателен, както е приел и РС Сливен. Недължимо платената сума подлежи на възстановяване на правоимащия, като платена на отпаднало основание. По категоричен начин е установено по делото, че въззиваемимя – ищец, не е бил надлежна страна по делото, по което е издаден изпълнителния лист, послужил като основание за удръжки от пенсията му.  Този извод се мотивира и от факта, че с уважаването на предявения отрицателен установителен иск е установено със сила на присъдено нещо, че въззиваемият – ищец не дължи на жалбоподателя – ответник /взискател по изпълнителното дело/ сумата по изпълнителния лист, издаден на несъдебно изпълнително основание, по който тази сума е била събрана и преведена на взискателя.

Настоящата инстанция споделя правните изводи отразени, от РС Сливен в обжалваното решение, относно основателността на претенцията, в частта й за уважаване на главния иск и наличието на всички, изискуеми от законодателя предпоставки установяващи фактическия състав на чл.55 ал.1, предложение първо. След като въззиваемият – ищец не е бил собственик на имота, за който е начислена сума за ползвана топлоенергия, не е титуляр на партидата, по която тази сума е начислена, а има надлежно сключен договор за наем, по който е изпълнявал задълженията си към собственика на наетото помещение, без правно основание е събрана от него процесната сума  от 580,85лв. и получателят й следва да му я върне.   

Претенцията в частта, с посочено правно основание чл.86 ал.2 от ЗЗД за заплащане на пропусната полза, изразяваща се по размер на законната лихва също  е основателна.

 В трайната си практика ВКС приема, че пропуснати ползи, изразяващи се в размер на законната лихва, която ищеца би получил от сумата – предмет на главния иск се дължат, когато се установи основание за плащане на парично задължение. При неизпълнение на парично задължение се дължат само мораторни вреди, а не и компенсаторни. / арг. Р №278/96г. по гр.д. № 98/96г.,5-членен състав, ВКС/.

Твърдението на жалбоподателя, че това е „неустойка” и тя не се дължи, е несъстоятелно и не може да бъде споделено. Неустойката е вид санкция, уговорена изрично в сключен между страните договор, дължима от неизправната по договора страна. В конкретния случай, такава не е претендирана. Претенцията е за пропуснати ползи, които са установени, че са в размер на сумата 323,49 лв. /арг. заключението на иконом. екс./, но правилно са присъдени в размер на сумата 100 лв., предявена с исковата молба.

Атакуваното с жалбата решение е обосновано като съобразено с всички представени и събрани по делото доказателства. Същите са правилно преценени, както по основание, така и по размер.

Твърденията на жалбоподателя, че решението е незаконосъобразно и неправилно, като  постановено в нарушение на материалния закон, е несъстоятелно, неправилно, незаконосъобразно и не се споделя от тази инстанция. Голословно е и не може да бъде споделено и твърдението, че е постановено при нарушение на процесуални норми. Не се установи при разглеждане на делото и постановяване на обжалвания съдебен акт да са допуснати от РС Сливен съществени нарушения на съдопроизводството, водещи до отмяна на обжалваното решение.

По тези съображения се приема, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Изводите на РС Сливен са обосновани и законосъобразни, съобразени са  с материалните правни норми, регламентиращи взаимоотношенията между страните, настоящата инстанция ги споделя и приема, че постановеното по делото решение не страда от пороците, отразени в жалбата, поради което намира, че   следва да бъде потвърдено. 

С оглед размера на претенцията, предмет на делото, настоящото решение не може да бъде обжалвано, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.2 от ГПК.

При този изход на спора, разноски на жалбоподателя за тази инстанция не се дължат. Такива следва да се присъдят на въззиваемата страна и да доказани в размер на сумата 150,00лв., по договор за правна помощ и съдействие № 0000008440 от 18.05.2009г.

            Мотивиран от изложените съображения, съдът

                                    

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 1233 от 12.01.2009 г. , постановено по гр.д. № 2839/2008 г. на РС – Сливен.

ОСЪЖДА  „Т.-С.„ ЕАД, ул. „С.К.” № 23, представлявано от Р.К.А., депозирана чрез процесуалния му представител адв. Ю.Я.от АК – Сливен и съдебен адрес: гр. С., „М.” № 4, да заплати на ЕТ „П. ***, представляван от Т.К.П. с ЕГН ********** сумата 150,00 лв. разноски по делото за тази инстанция.

Решението е окончателно.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                                ЧЛЕНОВЕ: