РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 30.04.2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на първи април 2009 г. в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.С.

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: Н.Я.

                                                                                                          М.М.

 

при участието на секретаря Е.Х. разгледа докладваното от младши съдия Мира Мирчева *** 151 по описа на съда за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е въззивно, по реда на глава ХХ от ГПК.

            Обжалвано е от ответника Регионален център по здравеопазване – Сливен решение № 1264 от 15.01.2009 г. по гр.д. № 2513/2008 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е уважен искът на С.С.С. за заплащане на сумата от 1118,60 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода 02.02.2004 г. – 29.04.2008 г. ведно с произтичащите от това последици. Решението се обжалва в частта за разликата над 329 лв. до 1118,60 лв., съответно за времето след 06.12.2004 г. до 29.04.2008 г.

            В жалбата се излагат доводи, че тъй като на 07.12.2004 г. ищецът е започнал работа, това време не се признава за трудов стаж, тъй като не попада в хипотезата на чл. 354, т. 1 от КТ – считано от 07.12.2004 г., работникът не е бил без работа. Прави се искане за събиране на доказателства – назначаване на съдебноикономическа експертиза, която да отговори на въпроса какъв е размерът на дължимото обезщетение за неползван отпуск само за периода от 02.02.2004 г. до 06.12.2004 г. Искането е оставено без уважение от въззивния съд.

            Отговор на жалбата не е постъпил.

В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, въззивни­кът поддържа жалбата и изложените в нея доводи, въззиваемият оспорва жалбата и счита обжалваното решение за правилно. Претендират разноски.

            Жалбата е допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна, която има интерес да обжалва.

            От фактическа страна по делото се установи следното:

            Ищецът С.С. е заемал по трудово правоотношение длъжността младши експерт „О.” при Р. ц. по з. – С.. Със заповед от 06.01.2004 г. трудовото му правоотношение е прекратено, считано от същата дата. С. е оспорил уволнението си и то е обявено за незаконно с решение на Сливенския районен съд, оставено в сила от Сливенския окръжен съд и ВКС. На 29.04.2008 г. той се е явил да заеме длъжността, на която е възстановен, и със заповед от същия ден на директора на РЦЗ трудовото му правоотношение е отново прекратено на основание чл. 325, т. 12 от КТ.

Среднодневното трудово възнаграждение на ищеца за последния месец преди януари 2004 г., в който той има отработени най-малко 10 работни дни (декември 2003 г.) е 13,16 лв.

От 07.12.2004 г. до 09.05.2007 г. С. е работил по трудово правоотно­шение с работодател К. – гр. П., а от 10.05.2007 г. – при работодателя Д. – гр. С., с когото е бил в трудово правоотношение и към 29.04.2008 г.

Горната фактическа обстановка не е спорна между страните (спорът между тях е само относно правото) и се установява въз основа на писмените доказателства и на заключението на вещото лице счетово­дител.

Няма данни за размера на платения годишен отпуск, който се е полагал на ищеца по времето, когато е работил в Р. – С.. При извършването на експер­тизата вещото лице е приело, че този брой е минималният от 20 работни дни годишно. В жалбата обаче работодателят признава, че размерът на отпуска е по-висок – очевидно той е 30 работни дни годишно, тъй като според твърдението в жалбата за периода от 02.02.2004 г. до 06.12.2004 г. С. пропорционално би имал право на 25 дни отпуск, на колкото съответства и сумата от 329 лв., за която решението не се обжалва.

Въз основа на установените факти съдът намира, че жалбата е основателна.

Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. За трудов стаж съгласно чл. 354, т. 1 от КТ се признава времето, през което работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – до възстановяването му на работа. Във времето на оставане без работа обаче не се включват периодите, когато работникът е работил по трудово правоотношение с друг работодател; без значение е при това дали възнаграждението му при другия работодател е по-ниско и дали работното време е пълно. В тези периоди той не е останал без работа и това време не му се зачита за стаж без трудово правоотношение – то се зачита за стаж по трудовото правоотношение с другия работодател. За този период работникът има и право да ползва платен годишен отпуск при съответния друг работодател.

С.С. е работил при други работодатели непрекъснато от 07.12.2004 г. до 29.04.2008 г. и за този период не му се дължи обезщетение за неползван годишен отпуск от Р. – С..

Поради несъвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на първо­инстанционния съд решението следва да се отмени в обжалваната си част и искът да се отхвърли.

При уговорен минимален размер на платения годишен отпуск от 20 работни дни годишно работникът би имал право на 17 работни дни отпуск за периода от 02.02. до 06.12.2004 г., тъй като за цялата година работните дни са 254, а посоченият период има 217 работни дни. Тъй като обаче решението се обжалва за сумата над 329 лв. (работодателят не отрича по-големия размер на полагащия се отпуск), то следва да се отмени само за размера над тази сума.

Направените от въззивника разноски във втората инстанция следва да се понесат от въззиваемата страна, а разноските от първата инстанция – да се разпре­делят между страните съобразно с уважената част на иска. Тъй като Р. – С. е надвнесъл държавна такса във въззивната инстанция, като е внесъл 55 лв. вместо дължимите 25 (минималният размер, при обжалваем интерес 789,60 лв.), на въззива­емия следва да се възложи само сумата от 25 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 271 от ГПК съдът

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1264 от 15.01.2009 г. по гр.д. № 2513/2008 г. по описа на Районен съд – Сливен в частта му за разликата над 329 лв. до 1118,60 лв. и за периода 07.12.2004 г. – 29.04.2008 г., като вместо това

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на С.С.С., ЕГН **********,***, против Р. ц. по з. – С. за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за времето от 07.12.2004 г. до 29.04.2008 г. за сумата 789,60 лв.

Отменя решението в частта му за разноските за разликата над 58,75 лв. до 200 лв., които РЦЗ – Сливен е осъден да заплати на С.С.С. като направени от него разноски по делото, както и за разликата над 32,30 лв. до 110 лв., които Р – С осъден да заплати по сметката на Сливенския районен съд, представляващи държавна такса по иска и депозит за извършената експертиза.

Осъжда С.С.С., ЕГН **********,***, да заплати на Р. ц. по з. – С. сумата 35,30 лв., пред­ставляваща направени от Р. – С. разноски в първата инстанция.

Осъжда С.С.С. да заплати на Р. ц. по з. – С. сумата 25 лв., представляваща направени от Р. – С. разноски във въззивната инстанция.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.