РЕШЕНИЕ

                                                        314

                                        гр. С., 07.01.2010г.

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети Ноември през две хиляди и девета година в състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: М. БЛЕЦОВА

                                                                           М.Х.

при участието на секретаря П.С., като се запозна с докладваното от мл. съдия М. Х. *** по описа на съда за 2009 г., за да се произнесе съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 196 и сл. ГПК, обн. с изв. бр. 12 от 08.02.1952 г. /отм. с ГПК в сила от 01.03.2008 г./

         Образувано е по жалба от М.П.М. и П.Д.М., чрез адв. Е.Х.,***, против решение № 993/20.11.2008 г. по гр.д. № 1269/2006г. на С.ски районен съд, с което е отхвърлен предявеният им иск с правно основание чл.53 ал.2 от ЗКИР за признаване за установено по отношение на ответниците Ж.П.П. и М.Г.П., че имотната граница между имот № 8374 и имот № 2549 по сега действащия план на гр. С. неправилно е нанесена и че действителната имотна граница минава по границата от плана от преди 1957 г., както и че въззивниците са собственици на 193 кв.м. от имот № 8374, в резултат на неправилно нанесена имотна граница, който иск е отхвърлен като неоснователен.

 В жалбата се навеждат пороци, сочещи неправилност и съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че извода на първоинстанционния съд, че по делото не се установила имотната граница да минава по линия, която да не съответства на отразената в кадастралната карта е неправилен, поради неуважаване искането на ищците да се назначи геодезическа експертиза, която да съпостави имотните граници между двата имота при различните действащи за тях планове и делото останало неизяснено. Излагат се подробни съображения в този смисъл. Моли се, да се назначи съдебнотехническа експертиза, която да се изготви от вещо лице – лицензиран геодезист, който да отговори на поставените пред първата инстанция въпроси.

По делото не е постъпило възражение или отговор на въззивната жалба. Съдът е допуснал извършването на геодезическа експертиза и същата е изготвена от вещо лице инж. М.П.М..

В съдебно заседание въззивниците М.П.М. и П.Д.М. се представляват от адв. Е.Х., която се явява и като процесуален представител на ищците К.М., Л.С., Д.С. и Т.С.. Въззивникът П.Д.М. се явява лично. От името на всички адв. Х. поддържа жалбата и моли да се допусне до разпит свидетелката – Р. А. относно фактическото ползване на двата имота и съществуването на огради преди 2002 г. Не се противопоставя на искането да се допуснат двама свидетели на въззиваемата страна. Няма възражения по приемане на експертизата. Прави искане за допускане до разпит и на свидетелите И. Д. З. и П. Г. Б., които да установят кой е ползвал имота, имало ли е ограждане и какво е станало за различни периоди от време от предходната свидетелка. По същество моли да се уважи жалбата като се отмени решението на първоинстанционния съд. Моли да се уважи предявеният от въззивниците иск, като претендира направените разноски за двете инстанции. Представя подробни съображения в писмена защита.

       В съдебно заседание конституираните като наследници на починалата ищца М. Т. синове: Г.С.Т. и П.С.Т. не вземат становище по жалбата.

       За въззиваемите П.Ж.П., М.Г.П. и Ж.П.П. се явява адв. А., която оспорва жалбата. Моли съда да допусне двама свидетели за изясняване на въпросите кой и кога е заел процесният имот. Не се противопоставя да бъде разпитана поисканата от въззивниците свидетелка. Моли да бъдат допуснати допълнително гласни доказателства за изясняване на обстоятелствата, свързани с поставянето на оградата и ползването на процесния имот. Противопоставя се на допускането на други свидетели от въззивната страна. Няма възражения по изслушване на експертизата. По същество моли, да се остави без уважение жалбата като неоснователна и се потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски пред възивната инстанция. Представя писмени бележки с подробни съображения.

По делото е изслушана единична съдебно-техническа експертиза и допълнение към нея изготвени от вещо лице геодезист инж. М., която съдът е приел като неоспорена от страните.

По делото са събрани и гласни доказателства на свидетелите Р. С. А. /разпитана и по първоинстанционното производство/, И. Д. З., П. Г. Б., които съдът преценява с оглед останалите доказателства по делото.

Съдът намира, че жалбата е допустима. Подадена е в рамките на преклузивния 14-дневен срок за обжалване на първоинстанционното решение от надлежно легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалването.

На основание чл.209 от ГПК съдът извърши преценка за валидност и допустимост на решението и намери, че същото не страда от пороци, обуславящи прогласяването на неговата нищожност или обезсилването му като недопустимо.

На основание чл. 208 ал.1 от ГПК съдът извърши проверка за законосъобразност и правилност на обжалваното решение, като въз основа на събраните пред двете инстанции писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно удостоверение за наследници № 003485 от 22.05.2006 г., издадено от  Община С., ищците П.Д.М. ЕГН **********, К.Т.М. ЕГН **********, М.П.М. ЕГН **********, Д.А.С. ЕГН **********, Л.А.С.-К. ЕГН **********, Т.А.С. ЕГН **********, Г.С.Т. ЕГН **********, П.С.Т. ЕГН ********** са законни наследници на К.Н.П., бивш жител ***, починала на 14.01.1919 г.

Съгласно Kрепостен акт за право на собственост установен чрез  удостоверение на Общинско управление № 203/08.07.1899г., рег. № 2068, издаден от С.ски нотариус, К.Н. е била собственик на недвижим имот с площ около 500 кв.м. в гр. С., кв. „К.”, ул. „П.” № *. По плана от 1934 г. на името на К.П. Н. е записан имот, пл. № * в кв. 101. Площта на този имот е изчисленa по графо-аналитични данни на база скица и възлиза на 475 кв.м. За имот пл. № * съгласно предвижданията на плана от 1934 г. е отреден парцел ІХ-11. Урегулирането по този план е предвиждало отчуждаване на 58 кв.м. от имот пл. № * за улица и предаване на 182 кв.м. към парцел Х-5 и около 64 кв.м. от имот пл. № 14 към парцел ІХ.

По същия план одобрен със заповед № 4563/14.12.1934 г. на името на Х.Ю.И.и Ю.М.Х. на основание Договор № *8/1934 г. е записан имот с пл. № 5, за който е отреден парцел № Х-5 в кв. 101. По регулационни предвиждания на плана от 1934 г. източната част от процесния имот се предава за прокарване на улица, а за урегулиране на парцел № Х към същия се предават 48 кв.м. от имот пл. № 6, собственост на Г. С., за което е съставен нот. акт № * от 11.11.1950 г., както и 182 кв.м. от имот пл. № *. По делото е приложено писмо № 130/101 от 06.09.1946 г. до М. П. М-М., от което е видно, че с протоколно решение от 29.05.1946 г. Х.Ю.И.и Ю.М.Х. е следвало да заплатят на наследниците на К.П. за 156 кв.м. дворно място в това число и ограден зид в него сумата 53 580 лв. Липсват данни за прилагане на регулацията по отношение на парцел № Х-5 с предаваемото място от имот пл. № *.

Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот  № 76, том І, нотариално дело № 160/24.04.1951г. на С.ски околийски съд, Х.Ю.И.и Ю.М.Х. продават на Г. Н. Л. и М. Г. ***, парцел Х-5, състоящ се от 77 кв.м. застроено и 227 кв.м. незастроено място при граници: ул. „П.” – наследниците на К.П., М. Н.М.и Г. Ц. или с обща площ 304 кв.м.

Със заповед № 1001 от 09.03.1957 г. е одобрен регулационния план на гр. С. и процесният имот е отразен с пл. № 3264 в кв. 186 на името на Г. Н. Л., като за имота е отреден парцел № ІІІ-3264. Последното регулационно предвиждане не е осъществено. По регулационен план на гр. С., одобрен със заповед № 786 на 24.04.1968г. процесният имот е с пл. № 3264 в кв.6 и същите имотни граници като по плана от 1957 г. Записването по разписната книга е идентично. Предвиденото по този план мероприятие за квартала не е осъществено.

По регулационен план на гр. С., одобрен със заповед № 1403-115 от 06.10.1982г. процесният имот не е заснет отделно, а като част от имот пл. № 2279, в чийто терен влиза и южният имот на наследниците на К.Н.. По молба за допълване на кадастралния план, подадена от заинтересуваните Г. Н. Л. и М. Г. Н., със заповед № РД-15-931/22.04.1991г. на Председателя на Общински народен съвет С. е одобрено допълване на кадастралната основа за имот № 2279, като с кафяв цвят на плана е нанесена южната имотна граница на процесния имот и той е записан с пл. № 8374 на името на Г. *** е записан на името на наследниците на К.Н., с площ от 235 кв.м. Поради липса на материализирана граница между двата имота на място, като доказателство къде точно е било нейното местоположение е използвана кадастралната основа на плана от 1957 г. Съгласно писмо № 9400-22743 от 24.11.2006 г. на Община С. в преписката за тази промяна няма подписани документи за съгласие на наследниците на К.Н. за извършеното допълване. По време на процедурата по допълване на кадастралния план те са записани с неизвестен адрес.

По силата на заповед № РД-15-161/14.02.1994г. влиза в сила окончателния проект за часичното изменение на ЗРП на кв.108 и 109 и създаване на кв. № 108-А, 108-Б и 109. С тази разработка за северния имот собственост на ответниците е отреден парцел №  VІ-2279, а южния имот собственост на ищците по делото е предвиден като придаваемо място по регулация, тъй като за този терен е отреден парцел XIX 2280. Имот пл. № 2280 е с площ от 63 кв.м. и по разписна книга е записан на наследниците на Г. Н. Б. – нот. акт № 30/1960 г. Този имот не е стопанисван и представлява празно дворно място.  

С нотариален акт № 120, том ІV, нот.дело 1494/30.05.1991 г. Г. Н. Л. и М. Д. Л.а продават на дъщеря си М.Г.П. недвижим имот – дворно място, представляващо имот № 8374, в кв. 108 по плана на гр. С., с площ от 314 кв.м., от които застроени 88 кв.м., при граници: имоти № 2278, № 2279 и улица, ведно с всички подобрения в имота включително и жилищна сграда, застроена върху 70 кв.м., състояща се от две стаи, кухня, коридор и баня – тоалетна, обособени като самостоятелен жилищен обект.

С влизане в сила на регулационния план на гр. С., одобрен със Заповед № РД-15 68/31.01.1995 г. за северния имот с пл. № 8374 е отреден парцел № VІ-8374, който е записан на името на М.Г.П., а за южния имот собственост на ищците с пл. № 2279 не е отреден парцел, а е записан като имот № 2549, с площ от 230 кв.м.  През 1996 г. ответницата М. Г. П. се е снабдила с нотариален акт за собственост по давностно владение и наследство № 7, т. ІІІ нот. дело № 1066/16.04.1996 г. за имот пл. № 2549 с площ от 230 кв.м., който имот е продала на сина си Ж.П.П. с нот. акт № 164, том ІV, нот. дело № 1368/15.05.1996 г.

От представеното по делото писмо № МД-086 от 29.01.2007 г. на Община С. е видно, че имот, находящ се на ул. „П.” № 9 е бил деклариран до 1991 г. на името на Г. Н. Л. като дворно място от 100 кв.м., паянтова къща от 48 кв.м. и нова сграда от 36 кв.м. От 1998 г. на името на М.П. и П.П. е деклариран имот – дворно място с площ от 314 кв.м., жилище от 150 кв.м., навес от 32 кв.м. и гараж от 18 кв.м. на ул. „П.” № 9, образуващ имот пл. № 8374.

По регулационния план на гр. С., одобрен със заповед № 15-170 от 13.03.2001г. процесният имот се индивидуализира с пл. № 8374, за който е отреден парцел № VІ-8374. Имотът е записан на името на Ж.П.П., съгласно нотариален акт № 104, том ІV от 1996 г., като регулацията не е приложена.

До снабдяването на майката на втория ответник с нот. акт от 1996г. са приложени частично регулационните предвиждания на регулационния план на гр. С., одобрен със заповед № 4563 от 14.12.1934 г., а следващите регулационни предвиждания по плановете на гр. С. не са приложени. Имотните граници между имота на наследодателката на ищците К.Н. и имота на Г. Л., отразени по плана от 1957 г. не съвпадат с имотната или с регулационната граница, отразена по предходния план от 1934 г.

С писмо изх. № 94-ТСУ-1680/07.08.98 г. от гл. архитект и н-к у-ние „ТСУ” на Община С. арх. Ж. Ф. до въззивника П. Д. М. по повод негова молба вх. № 94-ТСУ-1680/20.07.1998 г. му се отказва извършването на частично изменение на ЗРП, поради наличие на спор за имуществено право, който се решава предварително по съдебен ред.

На 08.02.1999 г. от наследниците на К.Н. е предявявен иск по чл. 108 от ЗС против Ж.П.П.. С решение от 30.10.2001 г. по в.гр.д. № 249/2000 г. на С.ски окръжен съд е признато за установено по отношение на ответника Ж.П., че ищците като наследници на К.Н. са собственици на имот пл. № 2549 в кв. 88 с площ от 235 кв.м. и ответника е осъден да им предаде владението върху имота по плана от 1995 г. От приложеното гр. дело № 223/1999 г. на Районен съд С. е видно, че пълномощника на ищците по същество заявява, че се отказва от направеното искане за отмяна на Заповедта на Кмета РД 1568/31.01.1995 г. Така остава нерешен спора за неправилно нанесената граница по плана от 1995 г. и решението не включва частта от първоначалния имот на наследниците на К.Н., заключена между тази неправилна граница и действителната граница по плана от 1934 г. 

От разпитаните по делото свидетели и данните за декларирани имоти се установи, че праводателят на М.П.Г. Л. е владял за себе си двор с площ от 304 кв.м. и сградите в него. До 1971-1972 г. в имота все още са съществували останки от оградния зид от имота на К.Н., попадащ в предаваемото се място от 182 кв.м. Площта на имота на Г. Л. се е образувала от първоначално притежаваното дворно място от Х.С. и Ю.Х. заедно с продаваемите места от имот пл.№ 6 на Г. *** от имота на К.Н. - имот пл.№ * от 182 кв.м. Между имота на Г.Л. и имота на К.Н. не е имало ограда, която да ги разделя до 2002год., когато е направена масивна ограда от ответника Ж.П.. Такава не е била отразявана и по плановете след 1957г. Имотът на ищците не е бил обработван и е бил запустял. Всички съседи са знаели, че това е имота на К.Н..

 По отношение на площта, предаваща се от имота на К.Н. към имот пл. № 5 има несъответствие в площите. Според вещите лица тази площ е 182 кв.м., а според писмото на Община С. за извършената оценка е записано 156 кв.м. дворно място.

          По сега действащата кадастрална карта имотът на ищците е нанесен по картата с идентификатор 67338.50332, а имотът на ответниците М. и П. П., като имот с идентификатор 67338.503.27.

         Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната пред настоящата инстанция съдебно-техническа експертиза фактическото положение на границата между двата имота не съвпада с никоя граница по действалите регулационни планове и не съвпада с имотната граница по кадастралната карта и няма категорични данни за фактическо заемане на имотите в регулационните им граници по някой от действалите за тях планове.

         С писмо изх. № 94-ТСУ-1680/07.08.98 г. от гл. архитект и н-к у-ние „ТСУ” на Община С. арх. Ж. Ф. до П. Д. М. по повод негова молба вх. № 94-ТСУ-1680/20.07.1998 г. отказва да извърши частично изменение на ЗРП, поради наличие на спор за имуществено право, който се решава предварително по съдебен ред.

От така приетите за установени обстоятелства следва да се направят следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 53, ал. 2, изр. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър, съгласно който непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта и кадастралните регистри се допълват или поправят по молба на заинтересуваното лице. Когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред.

 Предмет на иска по чл. 53, ал. 2, изр. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър е установяване правото на собственост на ищците върху частта от дворното място, заключена между погрешно нанесената според ищците в кадастралната основа, имотна граница с имота на ответниците и твърдяната вярна имотна граница към минал момент, а именно - към момента на одобряване на действащия регулационен план.

Правният интерес от иска се състои във възможността при установяване на правото към един предходен момент да се извърши поправка в кадастъра и ако тя е релевантна за регулационните предвиждания, да се извърши изменение и на дворищната регулация.

        Процесуална предпоставка за предявяване на иска чл. 53, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР е отказът на общинската администрация да състави техническия констативен протокол за отстраняване на претендираните от заинтересованото лице грешка или непълнота в кадастралната основа. В настоящия случай отказът е направен изрично с писмо изх. № 94-ТСУ-1680/07.08.98 г. от гл. архитект и н-к у-ние „ТСУ” на Община С. арх. Ж. Ф., мотивиран с наличие на спор за имуществено право и необходимостта спорният въпрос да бъде изяснен предварително по съдебен ред. Предявяването на иска по чл. 53, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР не е ограничено с давностен срок.

Активната материалноправна легитимация по този установителен иск предполага ищецът да е бил собственик на имота или да е правоприемник на собственика на този имот към същия момент, което в случая също е налице, тъй като ищците като наследници по закон на К.Н. са собственици на процесния имот.

При възникнал спор е необходимо да се установи кой от предшестващите дворищнорегулационни планове е бил приложен, дали изобщо е бил приложен такъв план или пък се стига до първоначалното положение на имотите. За установяване на промените в двата имота по различните планове се назначи съдебно-геодезическа експертиза. От заключението вещото лице инж.М.М. и приложените към нея извадки от отделните планове и комбинирана скица се установиха местоположенията на имотната граница между двата имота от 1951г. до настоящия момент. От комбинираната скица линията с червен цвят, обозначена с буквите б-б отразява границата по регулационния план от 1934г. Това е регулационната граница, а не имотната, която минава навътре в имота на ответниците, тъй като няма категорични данни за прилагане на тази регулация. По плана от 1957г. имотната граница не минава по регулационната граница от 1934г., а по линията с-с, оцветена с прекъсната линия със син цвят от комбинираната скица на в.л.М., навътре в имота на ищците. С тази граница от 1957г. съвпадат и границите, нанесени по плана от 1982г. и по кадастралната карта от 2006г. В момента между имотите има ограда, направена през 2002г., която минава още по-навътре в имота на ищците и е обозначена с б."а-а", оцветена с черен цвят. Според заключението на вещото лице фактическото положение на границата между двата имота не съвпада с никоя граница от действалите регулационни планове и не съвпада с имотната граница но кадастралната карта. Няма категорични данни за фактическо заемане на имотите в регулационните им граници по някои от действалите за тях планове. Несъответствието между нанесената граница през 1957г. спрямо тази от 1934 г.е свързано с 19 кв.м. по-малко площ за имота на ищците. Несъответствието между кадастралната граница от 2006 г. спрямо тази от 1934 г. е свързано с още 25 кв.м. по-навътре в имота на ищците. Така неточното отразяване на границите е довело до намаляване на имота на ищците с 44 кв.м., която площ е тяхна собственост. По-късно отразяваните граници са неправилно заснети, тъй като на място не е имало фактическа граница. От 1951г., когато праводателят на ответницата М.П. е придобил имота от Север, той и неговите правоприемници са владяли имота в границите от плана по 1934г. с предаваемите площи от имота на К.Н.. Макар, че няма данни за прилагане на регулацията, Г. Л. е придобил площта на описания като парцел имот от 304 кв.м. Границата на този парцел от Юг се установи от експертизата на вещото лице, че е тази, отразена на комбинираната скица с червен цвят и б."б-б". Извън тази граница не се установи нито ответниците, нито техният праводател да са владяли някаква част. С решението си от 2001 г. С.ският окръжен съд е признал ищците за собственици на имот пл.№ 2549 с площ от 235 кв.м. по неправилно нанесената граница по плана от 1995г. По този начин частта от първоначалния имот на наследниците на К.Н., заключена между тази неправилна граница от действителната граница по плана от 1934 г. не е била предмет на силата на присъдено нещо по това решение. За ищците съществува правен интерес да искат установяване собствеността върху тази част и поправка на нанесената по кадастралната карта имотна граница, като за такава се нанесе границата по плана от 1934 г., посочена от в.л. М.М. по комбинираната скица с червен цвят и означена с б."б-б".

   Неоснователни са възраженията на ответниците за придобИ.е по давност на спорната част от имота. Фактическото заемане на придаден имот не означава, че сметните отношения с бившия му собственик са уредени. След като е станал собственик на придадения имот на едно основание – влезлия в сила план, собственикът на парцела няма нужда да го придобие на друго основание и затова придобивната давност е изключена като придобивен способ в случая. Следователно, ако при последващ план парцелът е нанесен като имот, включващ фактически завзетия не по установения от закона ред придаден имот по предшестващия план, налице е грешка в кадастралната основа.

В случая за посочените регулационни планове от 1951г., когато праводателят на ответниците е придобил имота, няма данни за заемане по надлежния ред и за прилагане на регулацията, което да е свързано не само с притежаване на нотариален акт за собственост, но и фактическо заемане на имота след заплащането му, каквито доказателства не се събраха по делото.

          Изложеното налага извода, че предявеният иск за установяване на грешка в кадастралната основа е основателен за частта от имота с площ от 44 кв.м., а в останалата част за разликата до предявените с исковата молба 193 кв. м. следва да се отхвърли като недоказан.

          Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на Районния съд, обжалваното решение трябва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се уважи предявения иск от наследниците на К.Н. за частта от имота с площ от 44 кв.м.

          Предвид изхода от спора и направените от двете страни искания, въззиваемите следва да заплатят на въззивниците от направените разноски за двете инстанции, които са доказани в размер на 1753,40 лв., съразмерно с уважената част от иска - сумата  399,73 лв./триста деветдесет и девет лева и седемдесет и три стотинки/, а въззивниците следва да заплатят на въззиваемите от направените по делото разноски за двете инстанции, доказани в размер на 500 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска – сумата 380,82 лв./триста и осемдесет лева и осемдесет и две стотинки/ на основание чл. 64, ал. 2 и ал. 3 от ГПК.


         Воден от горното и на основание чл. 208 от ГПК, съдът,


                                                      Р Е Ш И:

 

           ОТМЕНЯ решение № 993 от 20.11.2008 г. по гр.д. № 1269 по описа на Районен съд С. за 2006 г., с което отхвърля предявения от М.П.М., К.Т.М., П.Д.М., Л.А.С., Д.А.С., Т.А.С., Г.С.Т., П.С.Т.  иск с правно основание чл.53 ал.2 от ЗКИР за признаване за установено по отношение на Ж.П.П., П. Ж.П. и М.Г.П., че имотната граница между имот № 8374 и имот № 2549 по сега действащия план на гр. С. неправилно е нанесена и че действителната имотна граница минава по границата от плана от преди 1957 г., както и че въззивниците са собственици на 193 кв.м. от имот № 8374, в резултат на неправилно нанесена имотна граница, ведно с присъдените разноски в размер на 300 лв., като неправилно и вместо него ПОСТАНОВИ

 ПРИЗНАВА за установено по отношение на Ж.П.П. ЕГН ********** *** , П. Ж.П. ЕГН ********** *** и М.Г.П. ЕГН ********** ***, по иска с правно основание чл. 53, ал. 2 от ЗКИР на М. П.М. ЕГН ********** ***, К.Т.М. ЕГН ********** ***, П.Д.М. ЕГН ********** ***, Л.А.С. ЕГН ********** ***, Д.А.С. ЕГН ********** ***, Т.А.С. ЕГН ********** ***, Г.С.Т. ЕГН ********** *** и П.С.Т. ЕГН ********** ***, че при одобряване на кадастралната карта със Заповеди №№ РД-15-68 от 31.01.1995 г. и РД-15-735/14.06.1995 г. на Кмета на Община С. е допусната грешка в имотната граница между поземлени имоти с идентификатори 67338.50332 собственост на ищците и с идентификатор 67338.503.27 собственост на ответниците, като вярната имотна граница минава по линията посочена от в.л. М.М. по комбинираната скица с червен цвят и означена с б."б-б", както и че ищците са собственици на частта заключена между имот 67338.503.27 и отразената с червен цвят линия на имот 67338.50332 означена с б."б-б" по заключението на вещото лице с площ от 44 кв.м./четиридесет и четири квадратни метра/, които да бъдат предадени от имот  67338.503.27 по регулационния план от 1934 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над установените 44 кв.м./четиридесет и четири квадратни метра/ до предявените с исковата молба 193 кв.м./сто деветдесет и три квадратни метра/, като недоказан.

    ОСЪЖДА Ж.П.П. ЕГН ********** *** , П. Ж.П. ЕГН ********** *** и М.Г.П. ЕГН ********** ***, да заплатят на въззивниците М.П.М. ЕГН ********** *** и П.Д.М. ЕГН ********** ***  сумата 399,73 лв. /триста деветдесет и девет лева и седемдесет и три стотинки/ направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

    ОСЪЖДА М. П.М. ЕГН ********** ***, К.Т.М. ЕГН ********** ***, П.Д.М. ЕГН ********** ***, Л.А.С. ЕГН ********** ***, Д.А.С. ЕГН ********** ***, Т.А.С. ЕГН ********** ***, Г.С.Т. ЕГН ********** *** и П.С.Т. ЕГН ********** ***, да заплатят на Ж.П.П. ЕГН ********** *** , П. Ж.П. ЕГН ********** *** и М.Г.П. ЕГН ********** ***, сумата 380,82 лв./триста и осемдесет лева и осемдесет и две стотинки/ направени по делото разноски съразмерно с уважената част от иска.


          Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 от ГПК в сила от 01.03.2008 г.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                  2.