РЕШЕНИЕ №______________

гр. Сливен, 22.04.2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди и девета  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.М.,

ЧЛЕНОВЕ:М. *** Х.,

 

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от Хр. М. *** по описа на съда за 2009г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на гл. ХV „Бързо производство” по ГПК.

Образувано е по жалбата на И.Й.В. чрез пълномощника му – адв. П. Н., против решение № 4\22.01.2009г. по гр.д. № 4080\08г. на РС – Сливен, с което ответникът е бил осъден да заплаща на ищцата К.И.В. месечна издръжка в размер на 80 лв., считано от 19.09.2008г. до завършване на висшето й образование, но не по-късно от навършване на 25-годишна възраст, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, като исковете над 80 лв., както и за периода от 01.09.2008г. до 18.09.2008г. за  претендираните от ищцата разноски са отхвърлени като неоснователни и недоказани. Със същото решение е отхвърлена претенцията на ответника за заплащане на деловодни разноски по делото като неоснователна и е допуснато предварително изпълнение на решението н частта относно издръжките.

Решението се обжалва в частта, с която ответникът е осъден да заплаща издръжка за целия размер и в частта, с която претенцията на ответника за разноски е отхвърлена. Изложени са доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Поддържа се, че при липсата на доказателства съдът е приел наличието на нужда от издръжка за закупуването на учебни пособия, чертожни инструменти; наличието на доходи на ответника от реализирани трудови възнаграждения във Великобритания; не е отчетена настъпилата съществена промяна в обстоятелствата, касаещи трудовата заетост на ответника и възможността му да реализира доходи, като се оспорва и надлежното извършване на процесуални действия от пълномощника на ищцата, като твърди, че липсва представителна власт и оспорва подписването на пълномощното, исковата молба и останалите книжа от ищцата.

Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго по същество, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло, като бъде уважена изцяло претенцията на въззивника за заплащане на деловодни разноски.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се оспорва жалбата и поддържа, че изводите на съда кореспондират на установените по делото факти и обстоятелства, а именно, че следва редовно като студентка във ВУЗ, няма доходи от които да се издържа и издръжката и се осигурява единствено от нейната майка, чиито доходи са твърде ниски, за да задоволят нуждите й предвид обучението, като баща й следва да й осигурява издръжка за задоволяването на нейни най-елементарни нужди и да участва пълноценно в учебния процес. Счита, че ответникът не е доказал обстоятелството, че има затруднения. Обстоятелството, че не работи и има задължения към друго дете, не водят до освобождаването му от задължението да я издържа. Същият е в трудоспособна възраст и в добро здравословно състояние, което му позволява намирането на работа.

В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие – адв. Н. ***, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.

Въззиваемата редовно призована се явява лично и с адв. П. ***, която поддържа становище за потвърждаване на първоинстанционното решение.

С определение от 13.03.2009г. съдът е приел, че въззивната жалба подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК е допустима.

На основание чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, при което намери, че същото не страда от пороци обуславящи постановяване на решение от въззивния съд на основание чл. 270 ал.1 и ал.3 от ГПК. Оплакването, че производството по предявения от въззиваемата иск е проведено при липсата на надлежна представителна власт за процесуалния представител на въззиваемата е неоснователно. Исковата молба е подписана, както и представеното по делото пълномощно за адв. П.. С оглед твърденията на въззивника пред настоящата инстанция е налице потвърждение както на действията по подаване на исковата молба и извършеното упълномощаване, така и по отношение на извършените от пълномощника процесуални действия във връзка с предявения иск.

На основание чл. 271 ал.1 от ГПК съдът пристъпи към разглеждане на спора по същество в рамките на предмета – лимитиран с подадените жалби, при което, извършвайки анализ на събраните пред двете инстанции доказателства по отделно и в съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Въззивникът и въззиваемата са помежду си баща и дъщеря. Въззиваемата е родена на 18.03.1989г. и към настоящия момент е пълнолетна – на 20г.

С решение № 699\18.07.2007г. постановено по гр.д. № 1431\07г. на РС – Сливен въззивникът е осъден да й заплаща като пълнолетна месечна издръжка в размер на 140 лв. за период определен от подаване на исковата молба до завършване на средно образование и не по – късно от навършване на 20 годишна възраст.

Към момента на подаването на исковата молба, по която е образувано настоящото дело, въззиваемата е завършила средното си образование и е приета за студентка – редовно обучение във ВСУ „Любен Каравелов” – София по специалността архитектура с образователно-квалификационна степен „магистър”, като през учебната 2008г.\2009г. е записана в първи курс. По повод на обучението си пребивава обичайно през учебния период в гр. София, където живее – видно от представената настанителна заповед в студентско общежитие на висшето учебно заведение, за което заплаща месечно такса в размер на 51 лв.

По делото е безспорно обстоятелството, че не притежава имущество и няма доходи от които да се издържа, като грижите за нея във връзка с продължаване на образованието й, макар и пълнолетна се полагат от майка й Д. Д. С., чийто доход – видното представеното удостоверение е в размер на 240 лв. месечно.

Твърдението в исковата молба, че въззивникът реализира доходи в размера на около 3000 лв. месечно от работа в чужбина не е подкрепено с доказателства.

В подкрепа на твърдението си, че е безработен, въззивникът е представил по делото гласни доказателства – показанията на двама свидетели – Й. и К., който установяват, че от м. април 2008г. въззивникът пребивава обичайно в гр. Сливен. Според свидетеля Й. въззивникът е строителен работник. Работил е преди във Великобритания за 3-4 години, през който период, по негови думи,  не винаги е имало работа. И двамата свидетели твърдят, че въззивникът понастоящем не работи и си търси работа, което им е известно от него самия. За същите обстоятелства св. Й., който живее в близост до въззивника, съди и по това, че се виждат поне 2 пъти в седмицата. В показанията си и двамата свидетели заявяват, че не им е известно, по какъв начин въззивникът осигурява издръжката си и тази на семейството си, състоящо се от съпруга и едно дете, с които живее.

Видно от представеното удостоверение за раждане въззивникът е баща на детето Н. И.В., род. на 14.06.1997г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага извода, че жалбата е основателна.

Предявеният като главен иск е с правна квалификация по чл. 82 ал.2 от СК, според който родителите дължат издръжка на своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, когато учат във висши учебни заведения за предвидения срок на обучение до навършване на 25-годишна възраст. Възникването на такова задължение за родителите не е безусловно, като съгласно чл. 82 ал.3 от СК издръжката се дължи, ако тя не съставлява особени затруднения за родителите.

В съответствие с тези разпоредби основателността на предявения иск е обусловена от кумулативното установяване на обстоятелствата за ищцата – въззиваема пред настоящата инстанция, че учи във висше учебно заведение и не е навършила 25 – годишна възраст, че няма имущество или доходи, от които да се издръжка, а по отношение на ответника – въззивник по настоящото дело, следва да бъдат установени такива доходи, които при съобразяването на останалите данни, касаещи неговите нуждите и, произтичащите от закон задължения, да позволяват даването на издръжка, без особени затруднения.

Не се спори и следва от доказателствата по делото, че въззиваемата учи във висше учебно заведение, не е навършила 25 годишна възраст и няма доходи или имущество, от което да реализира доходи, за да осигури издръжката си, която съдът намира, че съответства на посочения в исковата молба размер от 200 лв.

Релевантните факти, по отношение на които страните спорят са свързани от една страна с наличието на изключителни нужди извън обичайните за въззиваемата във връзка с обучението - за учебни и чертожни пособия, а от друга – получаването на доходи от въззивника, които да му позволяват даването на издръжка без особени затруднения. Доказването на тези обстоятелства е в тежест на въззиваемата, но в подкрепа на твърденията си не е представила доказателства. Докато по отношение на специфичните нужди, изхождайки от естеството на специалността, по която се обучава въззиваемата – архитектура, може да се обоснове извод, че се нуждае от допълнителни средства за закупуването на учебни и чертожни пособия, относно получаването на доходи от въззивника в размер на 3000 лв. при липсата на доказателства за това не може да се обоснове извод в положителна насока.

Въззивникът е противопоставил от своя страна твърдение, че е безработен, при което даването на издръжка ще представлява особено затруднение, поради задължението му да издържа друго свое дете, което към настоящия момент е непълнолетно.

От показанията на свидетелите, посочени в подкрепа на тия твърдения се установява, че въззивникът е работил във Великобритания, но от м. март 2008г. пребивава обичайно и постоянно в гр. Сливен и търси работа. От същите показания не може да се направи извод, че реализира доходи по граждански или трудови правоотношения след завръщането си в България, нито са налице данни, от които да се обоснове, че е реализирал спестявания. Изводът, че даването на издръжка няма да  представлява особено затруднение за въззивника, като произтичащо от закона условие съгласно чл. 82 ал.3 от СК за възникването на задължение по чл. 82 ал.2 от СК, следва да бъде основан на реални и безусловно установени по делото факти, каквито не се доказаха. При установените обстоятелства изводът, че въззивникът може да си осигури доход, позволяващ даването на издръжка, т.к. е в трудоспособна възраст, е само хипотетичен и не обосновава наличието на условието по чл. 82 ал.3 от СК относимо към възникването на задължението по чл. 82 ал.2 от СК.

Освен това към извода, че даването на издръжка за въззиваемата ще представлява особено затруднение за въззивника се наслагва и безспорно установеният факт, че той има задължението за издръжката и на друго, малолетно към настоящия момент, дете, спрямо което задължението за даване на издръжка, произтичащо от нормата на чл. 82 ал.1 от СК е безусловно. Издръжката на това дете е задължение и на другия негов родител, но по делото нито са наведени, нито са доказани обстоятелства, че може да  бъде осигурявана без участието на въззивника и\или, че с даването на издръжка за въззиваемата няма да бъдат застрашени интересите на това малолетно дете.

При положение, че даването на издръжка от въззивника ще представлява за него особено затруднение, необходимите за следването си средства, вкл. наема за студентско общежитие, въззиваемата следва да си осигури от една страна с минимално участие от страна на нейната майка, за която се установи, че получава доход в размер на 240 лв., а от друга – посредством личен труд или достигането на показатели за получаване на стипендия.

Предвид гореизложеното решението на първоинстанционния съд следва да се отмени изцяло в обжалваната част, а предявеният иск за същата част да се отхвърли като недоказан и неоснователен.

С оглед изхода от процеса пред настоящата инстанция и съгласно чл. 78 ал.3 от ГПК въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати на въззивника деловодни разноски в размер на 150 лв. – заплатени от въззивника за адвокатско възнаграждение и 57, 50 лв. – държавна такса по обжалването.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4\22.01.2009г. по гр.д. № 4080\08г. на РС – Сливен В ОБЖАЛВАВНАТА МУ ЧАСТ и

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.И.В. ЕГН ********** ***„Д. Г.” *** и съдебен адрес гр. Сливен, ул.- „Г.С. Р.” № *чрез адв. С.П. против И.Й.В. ЕГН ********** ***„Г.СV Р.” № *, вх. *, ап. *и съдебен адрес: гр. С., ул. „Г.С. Р.” № *, ет. *, офис * чрез адв. П. Н. иск за издръжка в размер на 80 лв., която да й заплаща като пълнолетна за срока на обучението й във висше учебно заведение, заедно със законната лихва върху просрочените вноски, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане като НЕДОКАЗАН И НЕОСНОВАТЕЛЕН

 

ОСЪЖДА К.И.В. да заплати на И.Й.В. сумата 207, 50 лв. – деловодни разноски.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: