Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 10.06.2009 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети май  през две хиляди и девета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.

ЧЛЕНОВЕ: М.Б.

 М.Х.

 

 

При секретаря  М.Л., като разгледа докладваното от Мария Блецова  163 по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на адв. Г. в качеството й на процесуален представител на „Т. – С.” ЕАД против решение № 13/21.01.2009г. по гр.д. № 3268/2008г., с което е бил отхвърлен частично предявеният от въззивника иск против Д.Ф.Н. *** за заплащане на ползвана, но незаплатена топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация за периода от 01.05.2005 г. до 31.03.2007 г.

         В жалбата се сочи, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, тъй като противоречи на събраните по делото доказателства, които сочат на това, че етажната собственост е била избрала процент за топлинна енергия, отдадена от сградни инсталации в размер на 30 % и това обстоятелство се доказвало и от представената по делото справка от търговеца за дялово разпределение. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което въззиваемият Н. бъде осъден да заплати на въззивника сумата по издадената заповед за изпълнение.

         По делото е постъпило възражение от адв. Попова против въззивната жалба, с което същата я оспорва и моли да бъде отхвърлена. Твърди, че от представените по делото доказателства се е установило наличието на решение на общо събрание на етажната собственост, с което е бил определен 15 % относителен дял от общото количество топлинна енергия за сградна инсталация.

         В съдебно заседание, въззивникът не се представлява. Адв. Г. представя становище, с което подкрепя въззивната жалба на основанията изложени в нея.

         Въззиваемата страна в съдебно заседание се представлява от адв. Попова, както и се явява лично. Адв. П. оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на деловодни разноски по делото.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи следната фактическа обстановка:

         На 22.07.2000 г. било проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищен блок № *, кв. „Б.”, гр. С.. За проведеното събрание бил съставен протокол, подписан от домоуправител и протоколчик. На събранието било взето решение И. К. И. да бъде упълномощен да сключи договор с „Т. С.” ЕАД за доставяне, отчитане и заплащане на топлинна енергия. В т.2 от протокола било посочено, че 15 % от количеството топлинна енергия за отопление за сградна инсталация следва да бъде разпределяна между съсобствениците. Към протокола бил съставен списък на живущите в бл.19, който бил подписан, а подписът на И. И. бил нотариално заверен.

         На 19.10.2005 г. бил сключен договор между „Н.и.” ООД гр. С. и М. Р. А. с предмет на договора доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение, както и услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата етажна собственост. В договора било посочено, че М. А. е упълномощено лице, съгласно протокол от 22.07.2000 г. на Общо събрание на етажните собственици. Съгласно този договор за сградна инсталация следвало да се разпределят 30%.

         От представената по делото служебна бележка, изх. № 13/21.10.2008 г. на „Н.” ЕАД се установи, че за периода от 31.03.2004 г. до 31.03.2007 г. „Н.” ЕАД е извършвало дялово разпределение при процент за сградни инсталации за абонатната станция от 30 %.

         По делото е представена справка от „Т. С.” ЕАД за задължения на абонат 5923 Д.Н. за адрес: „Б.” *-*-*, съгласно която за периода от 31.05.2005 г. до 31.03.2007 г. Н. дължи сумата от 136,37 лв. топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация. Справката е оспорена с отговора на исковата молба от въззиваемия.

         Решението на първоинстанционния съд е било съобщено на въззивника на 22.01.2009 г. и в рамките на законо определения двуседмичен срок на 05.02.2009 г. била депозирана процесната жалба.

         Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на всички представени по делото доказателства.

         След преценка на представените по делото доказателства съдът формира следните правни изводи:

         Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от лице с правен интерес от обжалването и , но разгледана по същество се явява неоснователна .

         Основанието за претенция на сумата от 136,37 лв. дължима, но незаплатена сума за сградна инсталация за периода 31.05. до 31.03.2007 г., въззивникът основава на представения по делото договор между етажната собственост и „Н. и.” ООД от 19.10.2005 г., сключен с М. А. като упълномощено лице, съгласно който договор страните са били споразумели процента начисляван на ползвателите за дължима топлинна енергия от сградна инсталация да бъде в размер на 30 %. Към момента на сключване на въпросния договор е била в сила разпоредбата на чл.63 ал.2 от Наредба № 2/2004 г. за топлоподаването, съгласно която Общото събрание на етажната собственост е следвало да вземе решение за избор на търговец за дялово разпределение, определяне на процент на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация. Към договора задължително следвало да се приложи нотариално заверен протокол от Общо събрание на етажната собственост. Събраните по делото доказателства обаче сочат на това, че не е било провеждано общо събрание на етажната собственост, което да упълномощи лицето М. А. да сключи договор за топлинно счетоводство, както и за по-голям процент от първоначално определения /15 %/ - 30% топлинна енергия отдадена сградна инсталация, която да бъде разпределяна между съсобствениците в етажната собственост. Освен, че не беше представен протокол от проведено общо събрание, нотариално заверен, в самия договор от 2005 г. е посочено, че общото събрание, което е упълномощило М. А. се е провело на 22.01.2000 г. Протокола от тази дата е представен по делото и от него е видно, че упълномощеното лице от Общото събрание е било не М. А., а И. К. И., както и че съсобствениците не са взели решение 30 % от количеството топлинна енергия да бъде преразпределяно между тях като сградна инсталация.

         С оглед на изложеното следва да се приеме, че претенцията на въззивното дружество за заплащане на 136, 37 лв. дължима сума от незаплатена топлинна енергия от сградна инсталация е недоказана, поради което иска следва да бъде отхвърлен.

         Тъй като изводите на настоящата инстанция изцяло съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

         С оглед изхода на делото основателни се явяват претенциите за заплащане на деловодни разноски в размер на 100 лв. възнаграждение за адвокат пред въззивната инстанция. С посочената сума следва да бъде задължено въззивното дружество.

        

Водим от гореизложеното съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13/21.01.2009г. по гр.д. № 3268/2008г. по описа на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА „Т. – С.” ЕАД гр. С., ул. „Ст. К.” № * да заплати на Д.Ф.Н., ЕГН ********** ***-*-* разноски за въззивната инстанция в размер на 100 лв. за адвокатско възнаграждение.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                   2.