Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

гр. Сливен, 25.11.2010 г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на десети ноември през две хиляди и десета година в състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                             АТАНАС   СЛАВОВ

 

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Т. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  № 165  по описа за 2009   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи  по реда на чл.196 и сл. от ГПК/отм./.

С решение № 1225/26.02.2009 г. по гр. д.№ 5476/2007 г. на ВКС  е било отменено въззивно решение  от 27.06.2006 г. на Сливенски окръжен съд,  постановено по гр. д.№ 80/2006 г. и делото е било върнато за разглеждане от друг състав.

Производството е образувано  по въззивна жалба  срещу решение № 396/14.07.2005 г. по гр. д.№ 1697/2004 г. на  Сливенския районен съд, с което е било признато за установено по отношение на  „ГЕОСТРОЙКОМПЛЕКТ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Х., кв. „Б.” , ул. „И.В.” бл.*-*, че  В.С.С., Л.О.С. и Т.О.С. са собственици на основание добросъвестно давностно владение на част от имот №202 по плана на гр. Сливен, сел.обр. „Изгрев”, одобрен със Заповед № РД-01-009/08.01.2002 г. на Областния управител на област Сливен с площ 1085 кв.м. в м.”Орта синур” част 7, като тази площ от 1085 кв.м. е в съседство с отредения им по плана имот №  4237 и е представлявал част от него преди одобряването на новия план и е оцветена с оранжев цвят на скица № 2061/30.06.2004 г., издадена от Община –Сливен, която да се счита неразделна част от решението.

Във въззивната жалба се твърди, че атакуваното решение е  незаконосъобразно.

Ищците са твърдели, че имота представлява овощна градина, т.е. е земеделска земя и че е бил държавна собственост. Поради това те са претендирали владение от отмяната на забранителния режим за придобиване на имоти – частна, общинска и държавна собственост, по давност.  Специалният закон обаче – чл. 24 ал.7 от ЗСППЗЗ забранява придобиването по давност на земите от държавния поземлен фонд. Ето защо районният съд е нарушил материалния закон като е признал придобиването на право на собственост върху държавни земеделски земи по давност. Освен това липсвали доказателства, че имотът описан в н.а. № 122/1984 г. е идентичен с частта от 1085 кв.м. от имот №  10202 на „ГЕОСТРОЙКОМПЛЕКТ” ЕООД . По нотариалния акт имотът е 1 дка и няма доказателства коя част от претендираните 1349 кв.м. заемат този декар. Сочи се, че владението на ищците-въззиваеми не е добросъвестно, те са само държатели, но не и владелци на претендираните 1085 кв.м. Поради това  се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлен предявеният установителен иск за собственост.

В с.з. не се явява представител на дружеството.

В с.з. чрез представител по пълномощие въззиваемите оспорват основателността на въззивната жалба и изразяват становище, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С искова молба, депозирана в районния съд на 18.04.2004г., са наведени твърдения, че от месец юли 1984г. до подаването на исковата молба, О. Л. С., а след неговата смърт на 26.06.1996г., ищците, негови наследници, са владели имот - овощна градина от 1 дка в м. „Сефер бунар” Сливенско землище, в пълната му площ и граници съгласно н.а. №122 том втори, дело №707/1984г, без каквито и да е лица да са оспорвали правата им на собственици. Поради това се прави искане да бъде признато по отношение на ответника, че ищците са собственици на основание давностно владение и наследство на имота.

С молба от 02.12.2004г. на основание на чл.116 от ГПК /отм/ е поискано изменение на предявения иск, чрез въвеждане на ново основание, без да се променя петитума на търсената с иска защита. Ищците претендират, че са станали собственици на основание на добросъвестно давностно владение, започнало да тече в тяхна полза след отмяната на забранителния режим за придобиване на имоти частна общинска и държавна собственост по давност. Освен това са претендирали собственост върху целия имот с площ от 1394 кв.м. Това изменение е било допуснато с определение, държано в съдебно заседание на 07.03.2005г.

С н.а. 12, том трети, дело 805/1976г. за собственост на недвижим имот, придобит по наследство, е била призната К.М.Н. за собственица по наследство и отказ от наследство /делба/ на недвижим имот7 овощна градина от 1 дка в м. „Сефер бунар”, Сливенско землище, в района за здравни и курортни нужди.

С нотариален акт от 05.07.1984 г. по нот.д. № 707/84 г. К.М.Н. продала имота на наследодателя на ищците срещу задължение за издръжка и гледане. Сделката е била сключена след като със Заповед №  475/25.06.1984 г. Председателят на Общинския народен съвет- Сливен на основание на чл. 21 от ЗСГ е разрешил на К.М.Н. да прехвърли срещу издръжка и гледане собствения си недвижим имот овощна градина в м. „Сефер бунар” Сливенско землище в района за здравни и курортни нужди при описани граници, като е разрешено да прехвърли имота на О.Л.С. ***. Приобритателят е наследодател на ищците в първоинстанционното производство. 

 

С разпореждане № 289/24.07.1969 г. на Комисията за стопанска координация  към  МС – за отчуждаване и предаване на земи за държавни и обществени нужди е разпоредено отчуждаването и предаването на Министерството на Химията и Металургията на 4 дка и 60 кв.м. частни земи и 1270 кв.м. държавни земи в землището на гр. Сливен. Границите на имотите  и имената на стопаните им са посочени в приложен списък и скица.  Било е разпоредено частните стопани да се обезщетят в брой включително и за подобренията върху земите. Председателят на ОНС – Сливен със заповед № 509/12.08.1969 г. е назначил комисия, която да извърши оценка на отчуждаващите се имоти за нуждите на управление „Редки метали” – рудник Сливен. На 19.08.1969 г. е бил съставен протокол на комисията, в който под № 3 е записано името на Г. *** – земя – не се цени – собственост на ДПФ. Оценени са били 1 бр. орех и 139 бр. лози на стойност 258.83 лв., която сума да се изплати на собственика. На 20.09.1969 г. е бил съставен протокол от същата комисия, в който е записано, че след като са взети предвид представените допълнителни документи за собственост комисията прави оценки и промени на направените преди, а именно на Г. И.Н. земя – 0.319 дка по 40 лв. за 1 дка – 12.76 лв. Всички подобрения в тази част от имота са били оценени от комисията. От разпореждането на Комитета за стопанска координация към МС е видно, че  отчуждената и предадена за нуждите  на Министерството на Химията и металургията  определена площ, е 4 060 кв.м. , която е била собственост на частни лица. Установено е, че за процесния имот не е било приложено отчуждаването и този имот е имал трайни граници, които не са били променяни и до настоящия момент. В последствие през 1989 г. по неодобрения кадастрален план имотът е отразен с площ от 1349 кв.м. като собственост на наследодателя на ищците. В кадастралния план за вилната зона от 08.01.2002 г. имотът е разделен на части като за имот с нов № 4237 е посочена площ от 309 кв.м., а останалата част от 1085 кв. м. е включена към имот № 202. На основание Акт № 8036/24.01.1995 г. одобрен от Кмета на Община – Сливен имотът е предоставен на МСП „Миньор” за оперативно управление, а със Заповед от 16.06.2003 г. на Областния управител на Област-Сливен  имотът е отписан от актовите книги за държавна собственост, тъй като е включен в капитала на дружеството-въззивник. В Община – Сливен и в Областна администрация – Сливен няма записани писмени данни, от които да е видно реално бил ли е завзет отчуждения имот от 0.319 дка.

 Настоящата инстанция назначи допълнителна строително-техническа експертиза и от заключението се установява, че в община Сливен и областна администрация няма запазени писмени данни, от които да е видно реално бил ли е завзет отчуждения имот от 0, 319 дка, собственост на Г. И.Н. за нуждите на Управление „Редки метали” и била ли е изплатена оценката на същия. Спорният имот е имот №4237 по кадастралния план от 1989г. с площ от 1394 кв.м. с огради по имотните граници както следва: от изток ограда от бодлива тел на колове, от запад ограда от бодлива тел на колове, от север ограда от мрежа на колове и от юг ограда от мрежа на колове. Към настоящия момент, на база на проучените писмени документи, не може да се определи отчуждените 0,319 кв.м. дали са част от имот овощно градина от 1 дка и по тази причина този имот не може да бъде ситуиран, спрямо сега съществуващите имоти – ПИ №4237 и ПИ 202 в частност ПИ №2861237.

С атакуваното решение Сливенският районен съд е уважил предявения  установителен иск за собственост, като се е мотивирал с това, че отчуждителната процедура за част от имота е осъществена през 1969 г., но без реално владението да е отнето от предишните му собственици.  Съдът е, приел, че безспорно площта е от 1349 кв.м. Наследодателят  на ищците е придобил имота на правно основание годно да го направи собственик без да знае, че част от имота вече е била отчуждена, поради което е бил добросъвестен владелец. След неговата смърт през 1996 г. ищците, като негови наследници, са встъпили в неговите права.  През 1995 г. е отпаднала забраната за придобиване по давност на имот частна, държавна и общинска собственост, поради което ищците след осъществяване на добросъвестно давностно владение в продължение на повече от 5 г., са придобили правото на собственост върху спорната част от имота.  С оглед на тези съображения районният съд е уважил предявения иск.

Това решение на районния съд е било обжалвано с посочената въззивна жалба и е било образувано гр.д. № 80/2006 г. и е постановено решение от 27.06.2006 г., с което е оставено в сила първоинстанционното решение.

Решението на Окръжния съд е било обжалвано с касационна жалба и с решение № 1225/26.02.2009 г. по гр. д. № 5476/2007 г. на ВКС е било отменено. Прието е било, че решението е неправилно, тъй като придобивната давност е оригинерен способ за придобиване на вещното право на собственост и това е възможно, когато вещта не се притежава от владелеца на друго правно основание.  В случая обаче ищците са изложили твърдения, че са собственици на имот идентичен с този по н.а. № 122/84 г. и следователно черпят права именно от сделката, поради което  това изключва придобиване на собствеността по давност.  Следователно ищците могат да се основават на хипотезите по  чл. 79 от ЗС за площ извън тази по сделката при изясняване на нейното местонахождение, годината и основанието на завладяване, както и периода на владеенето. В случая въззивният съд не е изложил съображения защо е счел, че те имат качеството „добросъвестни владелци”. Върховният съд е посочил, че е налице съществена разлика между общата площ на имота от 1349 кв.м. и със земята по сделката.  Не е било изяснено защо съдът е приел, че  ищците са собственици на отчуждената през 1969 г. площ от 319кв.м. Не е било установено къде се ситуира върху терена, описан по сделката. Не са били изследвани хронология и данните, че отчуждаването е извършено спрямо Г. Н.. При анализа на тези данни би могло да се стигне до заключение, че въпросните 319 кв.м. не са били предмет на договора от 1984 г. Не е било установено кога тази част е била завладяна от ищците. Върховният съд е дал указания да бъдат установени точно границите на описания в н.а.№ 122/84 г. имот  и как той се ситуира по сега действащия план.  Освен това следвало да се изясни дали в овощната градина от 1 дка е включена и площ от 319 кв.м.  

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Подадената против първоинстанционното решение въззивна жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Безспорно е установено, че ищците са придобили собствеността върху част от имот, който е идентичен с имот пл. №  4237 по кадастралния план  от 1989 г. с площ от 1394 кв.м. и сега с огради по имотните граници, както следва: на изток ограда от бодлива тел на колове, на запад от бодлива тел на колове, от север – ограда от мрежа на колове и от юг – ограда от мрежа на колове.  Собствеността са придобили по наследяване от техния общ наследодател О.Л.С., който от своя страна е придобил собствеността върху имота чрез  сделка, за която  надлежно е бил съставен нотариален акт. Вярно е отразеното в заключенията на всички експертизи, че площта на имота към настоящия момент е 1394 кв.м., а не 1 дка, така както е записано по нотариалния акт. В момента на придобиване обаче за имотите в тази местност не е имало изготвени кадастрални планове и не е била измерена точно тяхната площ. Безспорно е обаче, че имотът, така както е в сегашните си граници, е бил в същите и към момента на прехвърляне на собствеността му от Кина Н.а на О.С. в какъвто смисъл са и многобройните свидетелски показания по делото.  От заключението на назначената от настоящата инстанция съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот, описан в нот.акт № 122 от 1984 г. е идентичен с имот № 4237 по кадастралния план от 1989 г. и към настоящия момент попада в ПИ 10202 в м. „Орта синур” по плана на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед №  РД 01-0009/08.01.2002 г.  на сливенския областен управител и допълнен със Заповед № РД -15-162/01.02.2006 г. на Кмета на гр. Сливен има № 2861237 и е с граници: изток ПИ№ 4237, запад –ПИ 2862786, север –ПИ 1236 и път и юг – път.

В жалбата се прави възражение, че ищците са претендирали придобиването на собствеността единствено по давност, но това не отговаря на заявения петитум в исковата молба, където те са посочили като основание за придобиване правото си на собственост, освен придобиването по давност, така и придобиването по наследство. Вярно е, че районният съд, за да уважи предявения иск е достигнал до извода, че ищците са  придобили имота, тъй като наследодателят им го е придобил на правно основание годно да ги направи собственици без да знае, че част от този имот била отчуждена и по тази причина реално не е могъл да придобие правото на собственост върху него. Т.е. същият- наследодателят, е бил добросъвестен владелец. Очевидно е, че се касае за придобиване по давност на отчуждената част от 0.319 дка, но в самата жалба се претендира, че ищците не са собственици на площ от имота от 1085 кв.м., което жалбоподателят е доразвил и в първата си касационна жалба,където изрично се заявява че за частта от 309 кв.м., от която е обособен ПИ № 4237 по плана, одобрен със Заповед РД  01-000908.01.2002 г. на Областен управител на Сливенска област „Геостройкомплект” ЕООД няма претенции за собственост и не оспорва каквито и да са права на ищците, в това число и правото на собственост, което те претендират.

 С оглед на тези становища във въззивната жалба се развиват доводи, че ищците не могат да придобият собствеността на имота с площ от 1085 кв.м. по давност, тъй като този имот представлява овощна градина, бил е земеделска земя и е бил държавна собственост. В случая е следвало да се има предвид разпоредбата на специалния закон чл. 24 ал. 7 от ЗСПЗЗ. Спорен обаче е въпроса какъв е бил статута на тези земи, тъй като по делото като доказателство е представен протокол на междуведомствения съвет по териториално и селищно устройство, който е взел решение да се обособи вилна зона в землището на гр. Сливен, в м. „Северно и източно от града” върху площ от 681 дка. Следва да се има предвид също и Заповед № 475/25.06.1984 г.  на Председателя на Общинския народен съвет, с която е било разрешено на Кина Н.а  да прехвърли срещу издръжка и гледане собствения си недвижим имот овощна градина в м.”Сефер бунар” в района за здравни и курортни нужди. Поради това не може да бъде споделено разбирането, че  имотът е имал статут на земеделска земя и то държавна и че не може да бъде  придобит и по давност.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса дружеството въззивник следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемите направените от тях разноски пред тази инстанция в размер на 340 лева.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 Р     Е     Ш     И  :

                   ПОТВЪРЖДАВА решение № 396/ 14.07.2005г. по гр.дело № 1697/2004г. на Сливенски районен съд.

                   ОСЪЖДА „Геостройкомплект” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Х., ул.”Ш. с.” №* ап.12 ЕИК 825024981 с управител Х. П.Х. да заплати на В. С. с., Л.О.с. и Т.О.С. сумата от 340 /триста и четирийсет/ лева, представляваща направени от тях разноски.

                   Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен срок от връчването му.

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: