РЕШЕНИЕ №                                

гр. Сливен, 18.05.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди и девета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христина Марева,

ЧЛЕНОВЕ: М.Б.,*** Х.,

 

при секретаря  М. Ж., като разгледа докладваното от Хр. М. 168 по описа на съда за 2009г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е  въззивно – образувано по жалба срещу решение постановено по искова молба подадена преди 01.03.2008г., поради което и съгласно §2 ал.2 от ПЗР на ГПК се движи по реда на чл. 196 и сл. от ГПК (отм.)

С решение № 12\26.01.2009г. постановено по гр.д. № 148\07г. по описа на РС – Котел въз основа на предявения като установителен иск за собственост съгласно чл. 97 ал.1 от ГПК от А.Х.М.М. Х. М. и Х.Х.С. е признато за установено по отношение на Е.Х.К. и А.И.К., че ищците са собственици – всеки на по 1\40 ид.ч. от правото на собственост върху дворно място от 4238 кв.м., образуващо поземлен имот ид. № 87031.502.661 в с. Я., С. област, в което са построени полумасивна жилищна сграда с площ от 37 кв.м., паянтова стопанска сграда с обем от 38 куб.м. и паянтов навес със застроен обем от 92 куб.м. при граници: ид. № 87031.502.660; ид. № 87031.502.670; ид. № 87031.502.1041; ид. № 87031.502.662; ид. № 87031.502.2133; ид. № 87031.502.1062, който е идентичен с имот пл. № 118 в кв. 45 по устройствения план на селото одобрен със заповед № 64\09.01.1964г. и поземлен имот № 661 по устройствения план одобрен със заповед І 373\15.12.1992г. До пълния обем от правото на собственост за 37\40 ид.ч. от същия имот предявеният иск е отхвърлен като неоснователен., като страните са осъдени да заплатят разноски съразмерно на уважената и отхвърлената част от предявения иск.

Решението е обжалвано от ищците в частта, с която предявеният от тях иск е отхвърлен като неоснователен. Въведени са възражения за незаконосъобразност, т.к. съдът е подвел предявеният иск под нормата на чл. 79 от ЗС, като правилната квалификация на предявения иск е по чл. 78 от ЗС. Считат за неправилен фактическия извод, че ответниците са почнали да владеят имота от 1989г., когато и двамата наследодатели са били живи, като след смъртта на наследодателя Х.М. в нарушение на разпоредбите на чл. 27 от СК и чл. 9 ал.1 от ЗН е прието, че Х. М. е станала собственик на 1\2 ид.ч., вместо на 6\10 ид.ч. Поддържат, че показанията на свидетелите са кредитирани едностранчиво, като чрез свидетелски показания е следвало да приеме за установено, че до 2002г. Х. М. и ищците са се завръщали всяка година в РБ и са се грижили за своите родители, които са пожелали имотът да остане на четиримата им наследници.

Иска се отмяна на решението на първоинстанционния и вместо това да се признае, че въззивниците са съсобственици на процесния имот.

Във възражението по жалбата подадено на основание чл. 201 от ГПК жалбата се оспорва като неоснователна. Изложени са съображения, че в съответствие с разпределението на доказателствената тежест ищците не са доказали правото си на собственост. При правилно дадена от съда правна квалификация предявеният иск е уважен частично съобразно факта на доказаното владение от ответниците по отношение на недвижимия имот и законосъобразно приложение  на нормите на СК и ЗН за определяне на частите от правото на собственост. Поддържат искане за потвърждаване на решението в обжалваните му части и присъждане на деловодните разноски.

В с.з. за въззивниците се явява представител по пълномощие – адв. Я. ***, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. По въпросите повдигнати от съда досежно правният интерес на въззивниците да предявят установителния иск към въззиваемите, които както към момента на подаване на исковата молба, така и към настоящия момент не се легитимират като собственици на имота, заявява, че не им е бил известен факта на прехвърлянето на имота в полза на св. И.А.К..

За въззиваемите се явява представител по пълномощие – адв. Г., която оспорва жалбата. В предоставения от съда срок не е представила писмено становище по същество.

Жалбата е допустима. Подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 197 от ГПК от надлежни участници в производството, имащи правен интерес от обжалване на решението.

Извършвайки служебно проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение съгласно чл. 209 от ГПК съдът установи следното:

Обжалваното решение е валидно, но е недопустимо поради липсата на правен интерес за ищците от предявяване на установителния иск по отношение на посочените в исковата молба ответници – въззиваеми в настоящото производство

Предявен е установителен иск за собственост по отношение на недвижим имот дворно място от 4238 кв.м., образуващо поземлен имот ид. № 87031.502.661 в с. Я., С. област, в което са построени полумасивна жилищна сграда с площ от 37 кв.м., паянтова стопанска сграда с обем от 38 куб.м. и паянтов навес със застроен обем от 92 куб.м. спрямо ответници, които са се легитимирали като собственици на имота съгласно издадения на 30.12.2005г. по обстоятелствена проверка нотариален акт за собственост, придобита по давностно владение № 99, т. ІІ, рег. № 1796, д. № 483\05г. на Нотариус А.В. с рег. № 531 на НК и район на действие РС – Котел, вписан с вх. № 9 от 04.01.2006г., с акт №9, т. І, д. № 9\06г., партида 5267.

Ищците поддържат, а и ответниците не оспорват, че правото на собственост върху е било притежание на наследодателите на ищците и на първата ответница – Х. Х. М. и Х. М. М.. Ответниците оспорват предявения иск с твърдението, че в тяхна полза е осъществен съставът на чл. 79 ал.1 от ЗС за придобиване правото на собственост върху имота по давностно владение, който се явява прекратяващ спрямо правата на ищците, придобити от тях по наследство от посочените наследодатели, който факт е удостоверен с издадения по обстоятелствена проверка н.а. №99\05г.

Издаденият на основание чл. 483 от ГПК нотариален акт е непротивопоставим на ищците, които не са участници в охранителното производство и установените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване в исково производство по надлежно предявен иск.

Надлежното предявяване на установителен иск е обвързано съгласно разпоредбата на чл. 97 ал.1 от ГПК от наличието на правен интерес като абсолютна предпоставка за неговата допустимост. Правен интерес за страната да предяви установителен иск ще е налице тогава, когато с решението, с което евентуално би се уважил предявения установителен иск, ще се постигне непосредствена защита на оспорените или накърнените материални права на ищеца. С уважаването на предявения по настоящото дело установителен иск обаче ищците не биха постигнали такава непосредствена защита на оспорените им с нотариалния акт издадения по обстоятелствена проверка права, т.к. към момента на подаване на исковата молба – 21.09.2007г., като собственик на имота съгласно записванията в имотния регистър се легитимира лице, което не е посочено като ответник.

Данните за това се съдържат в скица № 8925\24.10.2007г. на СГКК – Сливен относно процесния имот с ид. № 87031.502.661, в която е отразено записването в кадастралния регистър въз основа на нотариален акт № 68, изд. На 21.05.2007г. от СВ – Котел, т. ІІ, рег. № 374, д. № 302 на имота на името на И.А.К. – син на ответниците и разпитан по настоящото дело като свидетел.

Съгласно чл. 2 ал.1 от ЗКИР кадастърът е съвкупност от данни посочени поддържани в актуално състояние, измежду които съгласно чл. 2, ал.2, т.1 от ЗКИР и относно правото на собственост върху недвижимите имоти, а съгласно чл. 8 ал.1 от ЗКИР кадастъра и имотния регистър са публични. Съобразно това и въз основа на представената скица № 8925\07г. посочените в издадената скица обстоятелства следва да се приемат като доказани в настоящото производство.

При така установените по делото обстоятелства относно легитимацията на трето за процеса лице като собственик на имота, придобит от него преди подаването на исковата молба, следва че предявеният иск е недопустим както поради липсата на непосредствена защита на претендираното от ищците право на собственост, така и поради нарушаване на принципа за процесуална икономия. Правата и фактите, които ищците биха доказали в настоящото производство нямат обвързващ характер спрямо това трето лице по аргумент от противното на разпоредбата на чл. 121 ал. 1 и ал.3 от ГПК. При евентуалното предявяване на иска за собственост спрямо лицето, което към момента на подаването на исковата молба и към настоящия момент се легитимира като негов собственик ищците ще следва да проведат отново пълно доказване както на правото си на собственост, така и на обстоятелствата, които са противопоставили на възражението на ответниците за придобиване на имота по давност.

Предвид гореизложеното решението на първоинстанционния съд следва да се обезсили в частта, в която е обжалвано като недопустимо и по същите съображения производството – за се прекрати. В останалата част като необжалвано решението е влязло в сила.

 С оглед изхода от процеса претенцията на въззиваемите за направените разноски пред настоящата инстанция е основателна съгласно чл. 64 ал.3 от ГПК – в хипотезата на прекратяване на производството, и следва да се уважи в размер на 800 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, който размер е в рамките на минимума съгласно § 2 и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 12\26.01.2009г. постановено по гр.д. № 148\07г. по описа на РС – Котел, с което е разгледан и отхвърлен като неоснователен предявения на основание чл. 97 ал.1 от ГПК (отм.) от А.Х.М. ЕГН **********, М. Х. М. ЕГН ********** и Х.Х.С. ЕГН ********** ***„К. п.” № * и съдебен адрес: гр. С., ул. „М.” № * против Е.Х.К. ЕГН ********** и А.И.К. ЕГН **********,***„К. п.” № * установителен иск за собственост върху 37\40 ид.ч. от правото на собственост върху дворно място от 4238 кв.м., образуващо поземлен имот ид. № 87031.502.661 в с. Я., С. област, в което са построени полумасивна жилищна сграда с площ от 37 кв.м., паянтова стопанска сграда с обем от 38 куб.м. и паянтов навес със застроен обем от 92 куб.м. при граници: ид. № 87031.502.660; ид. № 87031.502.670; ид. № 87031.502.1041; ид. № 87031.502.662; ид. № 87031.502.2133; ид. № 87031.502.1062, който е идентичен с имот пл. № 118 в кв. 45 по устройствения план на селото одобрен със заповед № 64\09.01.1964г. и поземлен имот № 661 по устройствения план одобрен със заповед № 373\15.12.1992г. като НЕДОПУСТИМО и ПРЕКРАТЯВА производството по така предявения иск поради НЕДОПУСТИМОСТ.

 

ОСЪЖДА А.Х.М. ЕГН **********, М. Х. М. ЕГН ********** и Х.Х.С. ЕГН ********** ***„К. п.” № * и съдебен адрес: гр. С., ул. „М.” № * да заплатят на Е.Х.К. ЕГН ********** и А.И.К. ЕГН **********,***„К. п.” № *сумата от 800 лв. (осемстотин) лева, представляваща деловодни разноски за адвокатска защита във въззивното производство.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: