Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 122

гр. Сливен, 13.04.2009 г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на осми април две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ   Мартин Сандулов

ЧЛЕНОВЕ:  М.Д.

*** М.

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Ж., като разгледа докладваното от М. С. ***.  N 175 по описа за 2009   год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по въззивна жалба против решение №1230/ 9.01.2009г. по гр. дело №3444/2008г. на Сливенският районен съд, с което е намалено завещателното разпореждане до размера на 1/6 ид.ч. и е възстановена тази част на наследника. Със същото решение е допусната съдебна делба която да се извърши между двама наследници при определени от съда квоти – съответно 1/12 и 11/12 ид.ч. В жалбата се твърди, че запазената част на въззивницата е 1/4 ид.ч. , а не така както е определена от съда в размер на 1/6 ид.ч. Иска се изменение на решението като бъде допусната делба при квоти 1/8 за въззивницата и 7/8 за другия наследник.

В срока не е постъпил отговор на въззивната жалба.

В с.з. , чрез представител по пълномощие, жалбата се поддържа на изложените в нея основания.

Въззиваемите, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд Началникът на КЕЧ продава на И.П. и М.С.апартамент находящ се вгр. Сливен ж.к. „В. Заимов” ап. 1, ет( 1 жилищна сграда – блок №82 вх. В.

Със саморъчно завещание от 26.11.07 г. общият на страните наследодател М. С. се е разпоредил за след смъртта си със цялото си движимо и недвижимо имищущество в това число и с ½ ид.ч. от посочения апартамент в полза на съпругата си И.П.С.. М.С.С. е починал на 09.12.07 г. и оставил за свои наследници съпругата си И.п.С., както и двете им дъщери С.М.Н. и И.М.П..

С искова молба от 16.09.06 г. С.М.С. в качеството си на наследник на баща си е предявила против И.П.С. и И.М.п. иск с правно основание чл. 34  и сл. от ЗС и чл. 278 от ГПК. В с.з. исковете са квалифицирани като такива за намаляване на завещателно разпореждане и възстановяване на запазена част по чл. 30 от ЗН във вр( чл. 14 ал. 2 от същия закон, а производството по делба по чл. 341 и сл. от ГПК. В исковата молба се е претендирало възстановяване на запазената част до размера на 1/6 ид.ч. от описания по-горе имот. С решение №1230 от 09.01.09 г. по гр.д. №344/2008 г. съдът е намалил завещателното разпореждане до размера на 1/6 ид.ч. и възстановил тази идеална част на въззивницата – ищца в първоинстанционното производство. Със същото съдебно решение е допуснал съдебна делба между нея и майка й И.п.С. по отношение на жилището при квоти съответно 1/12 ид.ч. за въззивницата и 11/12 ид.ч. за И.С..  За да постанови своето решение на първо място съдът е приел, че съгласно чл. 29 ал. 3 от ЗН запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В случая при преживяла съпруга и две деца разполагаемата част на наследодателя е ¼ , поради това той е можел да се разпорежда с тази ¼ ид.ч. от имуществото , а останалите ¾ ид.ч. са запазена част на наследниците. Съдът е приел, че в случая завещателно разпореждане трябва да бъде намален само до размера необходим за допълване запазената част на ищцата – въззивница, а именно ¼ ид.ч. Съдът обаче е счел, че в случая превес има диспозитивното начало и искането следва да бъде уважено само до размера който е била претендирала ищцата, а именно до  размера от 1/6 ид.ч. Именно тази част от решението е предмет на въззивно обжалване.

Горната фактическа обстановка е несъмнена и се установява от събраните по делото доказателства взети в тяхната съвкупност и поотделно, тъй като те не се оспорват от страните и са безпротиворечиви.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима , а разгледана по същество и основателна. Няма съмнение, а и РС е установил факта, че въззивницата разполага със запазена част от ¼ ид.ч. Съдът обаче е счел, че диспозитивното начало в гражданския процес го обвързва да се произнесе до размера на посоченото в исковата молба, а именно до 1/6 ид.ч.  този извод на съда е неправилен и незаконосъобразен . разпоредбата на чл. 29 ал. 3 от ЗН и съответно тази на чл. 14  ал. 2 имат императивен характер. Съдът е обвързан единствено с фактическите обстоятелства които са изложени в исковата молба, но не и с посочената в нея правна квалификация или други искания каквото има в случая. Няма съмнение, че въззивницата като ищца в първоинстанционното производство е претендирала възстановяване на нейната запазена част по закон. В случая съдът е бил длъжен да установи дали тя е наследник и има ли право на запазена част и след като е извършил правна преценка и установил наличието на тези предпоставки, съобразно закона е следвало да постанови и каква и право на каква запазена част има ищцата. В случая съдът не е обвързан от твърденията в исковата молба относно размера на запазената част, тъй като определянето на размера е негово задължение съобразно императивните разпоредби на закона.  Няма съмнение , че в конкретния случай размерът на запазената част на въззивницата като наследница по закон е ¼ ид.ч.  и съответно при допусната съдебна делба нейната квота от правото на собственост следва да бъде 1/8 ид.ч. В този смисъл първоинстанционното решение следва да бъде отменено в тези му части и да бъде постановено ново, така както беше посочено по-горе.

Пред тази инстанция не са претендирани разноски и такива не следва да бъдат присъждани.

Ръководен от гореизложеното съдът

Р     Е     Ш     И  :

ОТМЕНЯ решение №1230 от 09.01.09 г. по гр.д. №3444 по описа за 2008 г на СлРС в частта , в която е намалено завещателното разпореждане извършено от М.С.С. до размера на 1/6 ид.ч. и е възстановена тази 1/6 ид.ч на наследника С.М.С., като  определя размер ¼ ид.ч., както и в частта , скоято е допусната съдебна делба между С.М.С. и И.п.С. при квоти от правото на собственост съответно 1/12 ид.ч. и 11/12 ид.ч., като вместо това определя следните квоти на правото на собственост: 1/8 ид.ч. зда С.С. и 7/8 ид.ч за И.С..

ПОТВЪРЖДАВА решение №1230 от 09.01.09 г. по гр.д. №3444 по описа за 2008 г на СлРС в останалите му части.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

 

         ЧЛЕНОВЕ: