Р Е Ш Е Н И Е   

 

гр. Сливен, 14.07.2009 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение в публично съдебно заседание на единадесети май през две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.

ЧЛЕНОВЕ: М.Б.

                                                                           М.Х.

 

         При участието на секретар М.Л., като разгледа докладваното от мл.съдия МАРИЯ ХРИСТОВА  *** по описа на СлОС за 2009 г., за да произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи съгласно §2 ал.2 от ГПК/в сила от 01.03.2008 г./ по реда на чл. 196 и сл. от ГПК, обн. Изв.бр.12 от 08.02.1952 г./отм./      

         Образувано е по въззивна жалба от адв. П.Г., като пълномощник на „Т.-С.” ЕАД, с която обжалва решението на СлРС, с което е признато за установено по отношение на „Т.-С.” ЕАД, че Д.Ц.К. не дължи сумата от 834.05 лв., представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода от 30.04.2004 г. до 30.04.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на молбата 07.08.2007 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по делото в размер на 25.50 лв. Сочат се основания за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на решението, тъй като задължението до 30.04.2004 г. било посочено като погасено по давност в мотивите към решението, въпреки приложените споразумения, като липсвало произнасяне за този период в диспозитива на решението. Сочи се, че по отношение на останалата сума, съдът неправилно приел, че не се дължи, въпреки приетите заключения на вещото лице и не се съобразил с това, че са приспаднати отпуснатите помощи от Дирекция „Социално подпомагане” за топлинна енергия и това е оставащо задължение. Моли да се отхвърли изцяло предявеният отрицателен установителен иск като неоснователен и недоказан. Представено е писмено становище от адв. Г., в което излага съображения в този смисъл.

         По делото е постъпило писмено възражение от въззиваемия К., чрез пълномощника му адв. С., в което се сочи, че решението на СлРС е правилно, обосновано и законосъобразно, тъй като сумите, които се претендират преди дата 30.04.2004 г., съгласно чл. 111 от ЗЗД, са погасени по давност, а сумата 834.05 лв., видно от представените писмени доказателства, била платена. Моли да се постанови съдебен акт, с който да се отхвърли като неоснователна жалбата.

         В с.з. въззивното дружество „Т.-С.” ЕАД, редовно призовано, не изпраща представител. Представя писмено становище, в което поддържа жалбата и моли да се отхвърли изцяло предявеният отрицателен установителен иск като неоснователен и недоказан.

         В с.з. въззиваемият Д.Ц.К. не се явява, представлява се от адв. С., който оспорва въззивната жалба и заявява, че няма да сочи други доказателства. Счита, че в производството пред първата инстанция било установено, че сумата 834.05 лв. е погасена чрез заплащане, а именно с вноски от страна на въззиваемия и със социална помощ, отпусната по реда на Закона за социалната помощ. Счита, че правилно СлРС не приел сключеното споразумение, тъй като липсвала представителна власт на лицето, което го е подписало. Моли да се остави в сила решението на СлРС като правилно и законосъобразно.

         Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна в процеса имаща правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и е спазен преклузивният 14 - дневен срок.

          На основание чл. 209 от ГПК съдът извърши проверка за валидност и допустимост на решението и намира, че същото не страда от пороци обуславящи прогласяването му като нищожно.

          Разглеждайки жалбата съгласно чл. 208 от ГПК въз основа на събраните по делото доказателства и техния анализ се установява    следното от фактическа страна:

           Безспорно е между страните по делото, че въззиваемият притежава жилище в гр. С., бул. „Б. М.”, бл. *, вх. „*”, ап. № *, където в спорния период 31.01.1999 г. - 30.04.2007 г. е доставяна топлоенергия. Видно от представеното по делото извлечение по сметка 4104 „Клиенти-топлоенергия население” задължението на абоната Д.Ц.К., за използвана и неплатена топлоенергия за периода от 31.01.1999 г. до 30.04.2007 г. възлиза на 2165,62 лв. главница и 530,96 лв. лихва или общо 2696,58 лв.

         Въззивното дружество "Т.-С." ЕАД в качеството  му на доставчик на топлинна енергия е подало на 27.06.2007 г. до Сливенски районен съд молба за издаване на изпълнителен лист против Д.Ц.К. на несъдебно изпълнително основание, въз основа на извлечение от сметка за дължими суми за топлоенергия. Въз основа на молбата на "Т.-С." ЕАД бил издаден изпълнителен лист по ч.г.гр.д. № 2944/2007 г.  на Сливенски районен съд против  Д.Ц.К. за следните суми: 2165.62 лв. главница за периода от 01.01.1999 г. до 30.04.2007 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 27.06.2007 г., до окончателното й изплащане, мораторна лихва в размер на 530.96 лв., изтекла до 15.06.2007 г. и разноски в размер на 55,50 лв. Въз основа на издадения изпълнителен лист по молба на въззивното дружество от 04.07.2007 г. е образувано изп.д. № 20072230400205 при ДСИ към РС – гр. Сливен срещу длъжника Д.Ц.К..

От представената по делото молба-декларация от 28.02.1997 г., изпълнена на 11.03.1997 г. се установява, че на Д.Ц.К. са изключени изцяло в жилището му в гр. Сливен, бул. „Бр. М.” бл. ., ап. ., радиаторите в следните помещения: хол, спалня, кухня и детска, чрез пломбиране. Няма представени доказателства по делото кога са били включени. От представеното по делото споразумение от 06.12.2000г. е видно, че Д.Ц.К. лично се задължил към въззивното дружество да изплати на 9 равни месечни вноски и 10-тата изравнителна сумата 513.91 лв., която дължал съобразно справка от 06.12.2000 г., с включена лихва за периода от 24.01.1996 г. до 31.10.2000 г., за процесното жилище. При тези данни съдът приема за установено, че в спорния период 31.01.1999 г. - 30.04.2007 г. е доставяна топлоенергия.

От представеното по делото споразумение от 06.02.2004 г. се установява, че Г.Д.К.се задължава да заплати на „Т.-С.” ЕАД дължимата сума за консумирана топлоенергия за периода от 24.01.1996 г. до 31.12.2003 г. за обект в гр. Сливен, бул. „Б.М.”, бл. *, ап. * по партидата на баща й Д.Ц.К., възлизаща на сумата 1232.32 лв., от които главница 1112.91 лв. и 119.41 лв. лихва, изтекла към 02.06.2004 г. Видно от представеното по делото споразумение от 17.01.2007 г. Г. Д. К. признава за установено, че дължи на „Т.-С.” ЕАД за консумирана топлоенергия за периода от м. януари 1999 г. до м. декември 2006 г. за процесния обект по партида на баща й, сумата от общо 2518.31 лв., от които главница 2021.96 лв. и 496.35 лв. лихва, изтекла към 17.01.2007 г., които се задължава да заплаща на месечни вноски от по 60 лв. до окончателното изплащане на дължимата сума, считано от м. Февруари 2007 г.

По делото липсват данни за представителна власт на лицето Г.Д. К., подписала споразуменията от 06.02.2004 г. и от 17.01.2007 г. с въззивното дружество, по партидата на баща й Д.Ц.К.. Като самотна майка К. е ползвала целева помощ за отопление с топлоенергия на основание чл. 13 ал. 2 от Закона за социално подпомагане, чл. 5 ал. 3 от Наредба № 5/30.05.2003 г. съгласно заповеди на Дирекция „Социални грижи” №№ 21829/06.12.2004 г. и 19273/07.12.2005 г. в размер на 58.45 лв., считано от 01.01.2004 г. и в размер на 60.45 лв., считано от 01.01.2005 г.

По делото са събрани гласни доказателства на свидетелката Г.Д. К., от които се установява, че е дъщеря на ищеца и ползва процесния имот от 1977 г. От представените по делото удостоверения изх. №№ 150-ІV - 154-ІV от 18.12.2007 г. на Дирекция „Социално подпомагане”, общ. Сливен се установява, че на Г. Д. К. са изплатени помощи за месец Април 2002 г. в размер на 37.35 лв.; за месеците Януари и Февруари 2003 г. по 45.38 лв. за месец и в размер на 52.63 лв. за м. Декември 2003 г.; за месеците Януари, Февруари, Март и Април 2004 г. по 52.63 лв. за месец и за м. Декември 2004 г. в размер на 58.45 лв.; за месеците Януари, Февруари, Март и Април 2005 г. по 58.45 лв. за месец и м. Ноември и м. Декември 2005 г. по 60.45 лв. за месец; за месеците Януари, Февруари и Април през 2006 г. по 60.45 лв. за месец.

По делото е представено извлечение от задължение на Д.Ц.К. ***„Б.М.”, бл. *, ап. * с което са установени начисленията му за БГВ, сума мощност и усвоени социални помощи с ваучери за периодите от 31.01.1999 г. до 30.04.2007 г., като е посочено оставащо задължение от 2165.62 лв. Представена е и справка за платени от клиента общо 400 лв. с дати от 26.02.2004 г. до 07.12.2004 г.

Видно от представените по делото копия от фискални бонове с дати: 26.02.04 г. на стойност 50 лв., 25.03.04 г. на стойност 50 лв., от 30.04.04 г. на стойност 50 лв., от 31.05.2004 г. на стойност 50 лв., от 03.08.04 г. на стойност 100 лв., от 08.09.2004 г. на стойност 50 лв. и от 07.12.2004 г. на стойност 50 лв., Д.Ц.К. е заплатил на въззивното дружество общо сумата 400 лв. за 2004 г.

От заключението на извършената съдебно-икономическа експертиза от 16.10.2008 г. се установява, че за периода 31.01.1999 г. до 30.04.2007 г. от длъжника Д.Ц.К. и дъщеря му Г. Д. К.– като ползвател е внесена по партидата им към „Т.-С.” ЕАД сумата от 452.49 лв. Стойността на цялото задължение на Д.Ц.К. *** ЕАД било в размер на 3552.37 лв. главница. За периода от 31.01.1999 г. до 30.04.2007 г. от Дирекция „Социално подпомагане” при Община Сливен са приведени по партидата на Д.Ц.К. сумите с общ размер на 1136.15 лв., които са отнесени към съответните периоди. Дължимите към дружеството главници от Д.Ц.К. са в размер на 2165.62 лв.

От заключението на допълнителната съдебно-икономическа експертиза от 23.10.2008 г. се установява, че стойността на цялото задължение на Д.Ц.К. *** ЕАД за периода от 30.04.2004 г. до 30.04.2007 г. е с размер на главницата – 1775.85 лв. За периода от 30.04.2004 г. до 30.04.2007 г. от Д.К. и дъщеря му Г. Д. К. са заплатени суми в общ размер 300 лв., като тези погасявания са отразени по партидата на длъжника в „Т.-С.” ЕАД. За периода от 30.04.2004 г. до 30.04.2007 г. от Дирекция „Социално подпомагане” при Община Сливен е приведена по партидата на Д.Ц.К. сумата от 534.05 лв.

           Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, заключенията на вещото лице от 16.10.2008 г. и 23.10.2008 г., изслушани и приети по делото пред първоинстанционния съд, които като неоспорени от страните съдът кредитира. Представените по делото писмени и гласни доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, сьдът направи следните правни изводи:

         Предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 254 вр. чл. 97 ал. 1 от ГПК е допустим - предявен е от лице, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо недължимостта на вземането по издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание изпълнителен лист.

Разгледан по същество същият е частично основателен и доказан. Съображенията за това са следните:

Предявеният отрицателен установителен иск по чл. 254 вр. чл. 97 ал. 1 от ГПК има за предмет установяване на фактическата, материалната недължимост на сумата, за която е бил издаден изпълнителен лист по реда на установеното от разпоредбите на ГПК безспорно съдебно производство. По този иск на обсъждане подлежат всички доводи на въззиваемия срещу  документа, въз основа на който е бил вече издаден изпълнителен лист. Правото се установява въз основа на доказване на фактите, които са съществували преди издаването на акта, който е послужил за изпълнително основание, така също на фактите настъпили след това. Това е така винаги, когато съдебният акт за издаване на изпълнителен лист е постановен въз основа на несъдебно изпълнително основание, какъвто е и настоящия случай, тъй като съществуването на правото не е установено и закона допуска неговото установяване.

        Ищецът е въвел правопогасяващи твърдения за недължимост на сумите по издадения изпълнителен лист като се позовава на изтекла погасителна давност, както и заплащане на таксите от него лично и чрез помощи преведени от Агенция „Социално подпомагане”, срещу което ответникът се брани, като твърди, че споразуменията подписани на 06.02.2004 г. и 17.01.2007 г. от лицето Г.Д.К.прекъсват давността, а заплатените такси и помощи са приспаднати от задължението.

Възраженията на ответника във всички случаи са твърдения на факти, пораждащи изгодни за ответника последици, за това той носи тежестта да ги докаже. Въззивното дружество не е ангажирало доказателства за наличие за представителна власт на лицето Г. Д. К., подписало споразуменията за процесния период.

Съгласно разпоредбите на чл. 106а ал. 4 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност и чл. 153 ал. 1 от Закона за енергетиката от 2003 г. потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственика или титуляра на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот, както и според разпоредбите на Закона за енергетиката (изм.  ДВ, бр. 74 от 2006 г.)  § 1 т.42 потребител на енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.  

При тези данни, безспорно, дъщерята на въззиваемия не се явява собственик или титуляр на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот и няма качеството потребител на енергия за битови нужди. Споразуменията сключени на 06.02.2004 г. и 17.01.2007 г. от Г. Д. К., която признала, че дължи на „Т.-С.” ЕАД за консумирана топлоенергия за периода от от 24.01.1996 г. до 31.12.2003 г. и от м. януари 1999 г. до м. декември 2006 г. за процесния обект, по партида на баща й, са сключени от лице без представителна власт и не прекъсват давността. С частичното плащане на задължението от ищеца е извършено признание на дълга само до размера на платеното и не се разпростира върху останалата неплатена част от дълга. В този случай длъжникът, не само че не прави признание за останалата неплатена част, но той може и да оспори, че дългът му в тази част не съществува поначало, или че макар и да е съществувал, вече не съществува, тъй като е погасен чрез плащане, или чрез някой друг от способите за погасяване на задължението. В този смисъл е решение № 214/14.02.2003 г. на ВКС по гр.д. № 18874/2002 г., V г.о.

Съдът намира, че месечните сметки за ползвана топлинна енергия представ­ляват задължения за периодични плащания, които съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД се погасяват с тригодишна давност, която тече отделно за всяка вноска. Безспорнo се касае за периодично задължение, тъй като възниква ежемесечно след осъществяване на доставката и с падеж не по-късно от 30 след края на месеца, след който с извършил потреблението. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо и съгласно чл. 116 „б” и „в” давността се прекъсва с предявяване на иск или с предприемане на действия за принудително изпълнение. За вноските, дължими за периода посочен в исковата молба от 31.01.1999 г. до 30.04.2007 г., погасителната давност е прекъсната за пръв път с образуване на изпълнителното дело на 04.07.2007 г. и.д. № 20072230400205 по описа на ДСИ при СлРС. При което задължението на въззиваемия за периода от 31.01.1999 г. до 04.07.2004 г. в размер от 972,92 лв. /главница/ е погасено поради изтекла давност. В тази част исковата претенция е основателна. В мотивите към решението първоинстанционния съд е установил, че всички вземания са били погасени по давност след изтичане на тригодишния срок, като е посочил крайния момент на погасения период „до 30.04.2004 г.” /вместо до 04.07.2004 г/. Относно обективираното в мотивите му наличие на погасено по давност задължение, първоинстанционния съд е пропуснал да се произнесе в диспозитива на решението, като е допуснал очевидна фактическа грешка, която съгласно чл. 192 ал. 2 от ГПК може да поправи по свой почин или по молба на страните. В случая ищеца, който има правен интерес от поправката, не е депозирал молба на това основание. Съобразно чл. 192 ал. 2 от ГПК въззивния съд следва да върне делото на първоинстанционния съд, постановил решението, да поправи по свой почин допуснатата фактическа грешка в диспозитивната част на решението.     

          Между страните не се спори, че през процесния период въззивното дружество е доставяло за обект - апартамент № *, вх. * в жил. блок № * на бул. „Б. М." в гр. Сливен ежемесечно топлинна енергия, като въззиваемия, като потребител /по смисъла на чл.5, ал.1, т.2 от Наредба № 1 за ползване на топлинната енергия, чл. 106а, ал.4 от ЗЕЕЕ, чл.153, ал.1 от ЗЕ е възникнало задължението да я заплати за периода от 04.07.2004 г. до 30.04.2007 г. Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата на които основава своите искания и възражения. От тази разпоредба на закона следва, че подлежат на доказване конкретните факти, на които е основан иска или възражението, но когато ищецът отрича съществуването на тези факти, тежестта на доказването се прехвърля върху ответника. При предявен отрицателен установителен иск, какъвто е и настоящия, въззивникът е този, който трябва да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. В случая въззивното дружество е ангажирало писмени доказателства, неоспорени от въззиваемия, от които е видно: на първо място, какво се включва в задължението на въззиваемия за всеки един отделен месец от процесния период, каква част от начислената сума е за отопление за битово-гореща вода /БГВ/, отдадена от сградна инсталация, отдадена от отоплителни тела, такса мощност и приспаднатите суми от социални помощи, както са приспаднати и внесените от него суми. От заключението на вещото лице по двете съдебно-икономически експертизи се установява, че внесените от ищеца суми през 2004 г., които претендира, са отразени в счетоводството на въззивното дружество, като с част от тях са извършени погасявания за периоди преди 1999 г., а с друга част са погасени задълженията му за м. 02, 03, 04 и 05 през 2004 г., които са изключени от сумите по задължението. Няма данни по делото, въззиваемият да е посочил на въззивното дружество, за кой период точно, погасява задължението си. От представените по делото копия от фискални бонове се установява само момента на внасянето им. При тези данни съдът намира, че въззивното дружество правилно е разпределило внесените от въззиваемия суми за погасяване на настоящи и предишни задължения, съобразно задълженията му и при спазване разпоредбите на чл. 76 от ЗЗД.

С оглед представената по делото справка за задължението на въззиваемия, както и от заключенията на двете съдебно-икономически експертизи се установява, че за периода от 31.07.2004 г. до 30.07.2007 г. въззивното дружество „Т.-С." ЕАД е доставило на Д.Ц.К., в качеството му на потребител, топлинна енергия за обект в гр. Сливен, бул. „Братя Миладинови” 4 - А – 46, на обща стойност 1192,70 лв., върху която сума към 15.06.2007 г. е изтекла мораторна лихва в размер на 190,90 лв., като са направени разноски в размер на 55,50 лв. по издаване на изпълнителен лист.

С оглед изложеното съдът намира, че въззивника безспорно, с годни доказателства установи съществуването и дължимостта на вземането си и, че сумите са правилно и законосъобразно начислени за периода от 31.07.2004 г. до 30.07.2007 г. С оглед дължимостта на главното вземане /главница за консумирана и незаплатена топлинна енергия/ следва и дължимостта на обезщетението за забава в размер на законната лихва /чл. 86 от ЗЗД/. Поради това предявения отрицателен установителен иск в тази му част е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

Предвид решаващите изводи на настоящата въззивна инстанция изложени по - горе, решението на Районния съд, в частта относно задълженията за периода от 31.07.2004 г. до 30.07.2007 г. като неправилно поради нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният отрицателен установителен иск в тази част да се отхвърли като неоснователен, а въззивната жалба като частично основателна за цит. период следва да се уважи. В останалата част до претендирания размер от исковата претенция за периода от 31.01.1999 г. до 04.07.2004 г., като погасена поради изтекла давност, следва да се остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна.

Съдът констатира, че по делото не е представена вносна бележка за платена държавна такса за обжалване пред въззивна инстанция, съгласно чл. 18 ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, която въззивното дружество следва да заплати в размер на 20 лв. в полза на съдебната власт.

Двете страни са претендирали присъждане на направените по делото разноски и с оглед изхода на спора, следва да бъдат присъдени такива, съобразно уважената част от иска, при което въззивното дружество, следва да бъде осъдено да заплати за двете инстанции - разноски в размер на 204,29 лв. на въззиваемия, а въззиваемия следва да заплати за двете инстанции – разноски в размер на  91,96 лв. на въззивното дружество.

Ръководен от гореизложеното, на осн. чл. 208 от ГПК съдът

 

                                            Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 1037/16.01.2009 г. постановено по гр.д. № 3381\07г. по описа на РС гр. Сливен, В ЧАСТТА с която ПРИЗНАВА за установено по отношение на „Т.-С." ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С. К." № *, представлявано от Изп. директор инж. Р. А., че Д.Ц.К. с ЕГН ********** ***„Б. М.” бл. *, ап. *, НЕ ДЪЛЖИ сумите от 834,05 лв., представляваща стойността на ползвана топлоенергия за периода от 30.04.2004 г. до 30.04.2007 г., ведно със  съответната мораторна лихва към 07.08.2007 г. и разноски по изпълнителното дело в размер на  25,50 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо него ПОСТАНОВИ

      ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.Ц.К. с ЕГН ********** ***„Б. М.” бл. 4, ап. *, отрицателен установителен ИСК В ЧАСТТА, с която претендира да се ПРИЗНАЕ за установено по отношение на „Т.-С." ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „С. К." № *, представлявано от Изп. директор инж. Р. А., че не дължи за периода от 31.07.2004 г. до 30.07.2007 г. сумите: главница в размер на 834,05 лв., ведно със съответната мораторна лихва към 07.08.2007 г. и разноски по делото в размер на  55,50 лв., дължими по изпълнителен лист, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

       ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за произнасяне по допусната очевидна фактическа грешка, на осн. чл. 192 ал. 2 от ГПК, като му УКАЗВА да посочи с отделен диспозитив обективираното в мотивите му наличие на погасено по давност задължение за периода от 31.01.1999 г. до 04.07.2004 г.

       ОСЪЖДА „Т.-С. „ ЕАД сьс седалище и адрес на управление „С. К." № *, представлявано от Изп. директор инж. Р. А., да заплати на Д.Ц.К. с ЕГН ********** ***„Б. М.” бл. * ап. *, направените по делото разноски в размер на 204,29 лв. /двеста и четири лева и двадесет и девет стотинки/ съразмерно с уважената част от иска.

       ОСЪЖДА Д.Ц.К. с ЕГН ********** ***„Б. М.” бл. * ап. *, да заплати на „Т.-С.” ЕАД сьс седалище и адрес на управление „С. К." № * представлявано от Изп. директор инж. Р. А., направените по делото разноски в размер на 91,96 лв. /деветдесет и един лева и деветдесет и шест стотинки/ съразмерно с уважената част от иска.

      ОСЪЖДА „Т.-С. „ ЕАД сьс седалище и адрес на управление „С.К." № *, представлявано от Изп. директор инж. Р. А., да внесе в полза на съдебната власт държавна такса в размер на 20 лв. /двадесет лева/ по сметка на Окръжен съд Сливен.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването на страните, пред Върховния касационен съд на Република България, по реда на чл. 280 от ГПК /в сила от 1.03.2008 г./.

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: