Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 11.06.2009 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети май през две хиляди и девета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Д.

ЧЛЕНОВЕ: М.Б.

 М.Х.

 

 

При секретаря М.Л., като разгледа докладваното от Мария Блецова 178 по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.196 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на адв. И., в качеството му на процесуален представител на М.С.В., ЕГН **********,***„С. к.” бл. *, вх. *, ап. *, против Решение № 813/17.11.2008 г. по гр.д. № 1043/2008 г. по описа на СлРС, с което въззивникът бил осъден да заплати на въззиваемата страна О. д. на МВР – Сливен сумата от 1613 лв., представляваща стойността на липси, причинени от въззивника в качеството му на материално отговорно лице, както и мораторна лихва върху главницата за периода от 30.06.2005 г. до 27.02.2008 г. в размер на 525.46 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.02.2008 г. до окончателното и изплащане и 239.60 лв. разноски.

         В жалбата се твърди, че решението на СлРС е неправилно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Сочи се, че в исковата молба е посочено, че са установени липси на хранителни продукти и амбалаж в стола на РДВР при извършени проверки на 30.06.2005 г. и 10.10.2005 г., както и на кухненски инвентар на 12.10.2005 г. Сочи се, че във връзка с горните твърдения по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която да установи размера на мораторната лихва, дължима от съответната дата на причиняване на щетите до завеждане на исковата молба – 27.02.2008 г. Вместо да присъди мораторна лихва за различните вземания с различна начална дата, РС е присъдил мораторна лихва върху главницата за периода от 30.06.2005 г., на която дата са били установени само част от липсите. На второ място се сочи, че неправилно съдът е приел и е посочил в диспозитива на решението си, че липсите са причинени умишлено, тъй като за реализиране на отговорността по чл. 207, ал.2 от КТ, е достатъчно да се установят липси, причинени при отчетническа дейност. Жалбоподателят твърди, че установените липси се дължат на обстоятелството, че за 2004-2005 г. не е била извършвана инвентаризация на кухненски и столови инвентар, на раздадена посуда на ползващите стола и за констатиране на фири, което се дължало на допуснати нарушения от страна на началника на МВР, който не е спазил изискванията на Заповед № І-285/14.12.2001 г. на Министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на вътрешните правила за работата на столовете и бюфетите в МВР, както и на Наредба № 13а – 10403/ 08.04.1980 г. за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материални ценности при съхраняване и транспортирането им.  Моли се обжалваното решение да бъде отменено като неправилно, съдът да се произнесе по съществото на спора и на въззивника да бъдат присъдени разноски за двете инстанции.

         В с.з. въззивникът не се явява. Представлява се от адв. И., който поддържа жалбата и моли тя да бъде уважена на основанията, посочени в нея.

         Въззиваемата страна в с.з. не се явява и не  се представлява. Не изразява становище по жалбата.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         От представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:

         Между страните съществува трудово правоотношение, по силата на което въззивникът В. работил като управител на стол в РДВР – гр. Сливен. Затова сочат представените по делото писмени доказателства, трудови договори и допълнителни споразумения от трудовото досие на въззивника. Въззивникът бил назначен на длъжност управител на стол в РДВР – Сливен, с трудов договор № 177/04.03.1999 г. От представения по делото протокол от 10.07.2001 г. се установи, че въззивникът е бил запознат с длъжностната характеристика на управител на стол и домакин в РПУ.

         От представената по делото длъжностна характеристика на длъжността управител на склад, се установи, че в кръга на служебните задължения на въззиввника е влизало организирането на доставяне на необходимите суровини, стоки, материали, резервни части, инвентар, както и контрола по тяхното разходване при спазване на съществуващите разходни норми и срокове. В длъжностната характеристика изрично е записано, че управителят на стола е началник на обекта и носи материална отговорност за цялостната му дейност. Той е този, който контролира внасянето на събраните суми от продадената храна, точното предаване на хранителните продукти ма майстор-готвача, както организира съхраняването и бракуването на инвентара, работното облекло и малоценни и малотрайни предмети.

         На 12.09.2005 г. въззивникът депозирал молба пред директора на РДВР – Сливен, с която помолил да бъде освободен от работа, считано от 10.10.2005 г. Във връзка с депозираната молба била издадена заповед № 728/17.09.2005 г. за извършена проверка при сдаване и приемане имуществото в стола на РДВР – Сливен, с която била определена комисия от четири лица, която да приеме имуществото. При извършената проверка на 30.06.2005 г.  на хранителните продукти и амбалажа в склада на стола било констатирано липсата на хранителни продукти на обща стойност 239.60 лв. Констатациите били обективирани в инвентаризационен опис № 8227/29.07.2005 г. О описа е видно, че при извършване на констатацията участие са взели лицата, посочени в заповедта на директора на РДВР – Сливен и въззивникът, в качеството си на материално отговорно лице. На инвентаризационния опис е декларирал, че количествата, отразени в описа, са проверени в негово присъствие и че той няма възражение по констатациите, за което се е подписал собственоръчно. На 10.10.2005 г. било извършено приемане-предаване на хранителни продукти и амбалаж в стола на РДВР – Сливен, при което били констатирани липси в общ размер от 110 лв. Липсите били отразени в протокол № 11829/03.11.2005 г., който също бил подписан без възражения от въззивника. На 12.10.2005 г. били установени липси на кухненски инвентар от стола на РДВР – Сливен на обща стойност 1275.60 лв. с ДДС, за което бил съставен протокол за приемане-предаване № 11830/03.11.2005 г., който също бил подписан без възражение от въззивника.

         На 11.10.2007 г. до въззивника била отправена покана за доброволно изпълнение, с което същият бил поканен да възстанови констатираните липси по инвентаризационен опис № 8227/29.07.2005 г., приемо-предавателен протокол № 11829/03.11.2005 г. и приемо-предавателен протокол № 11830/03.11.2005 г.

         На 03.11.2005 г. била издадена заповед № 878 за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, считано от 03.11.2005 г.

         От извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че размерът върху щетата, констатирана на 30.06.2005 г. в размер от 235.60 лв. до датата на подаване на исковата молба – 27.02.2008 г., е в размер на 83.65 лв.; размерът върху щетата от 108.40 лв. констатирана на 10.10.2005 г. до предявяване на исковата молба – 27.02.2008 г. е в размер на 34.83 лв., а законната лихва върху сумата от 1275.60 лв., представляваща размера на констатираните щети на 12.10.2005 г. до предявяване на исковата молба – 27.02.2008 г. е 409.02 лв. Вещото лице е констатирало, че в исковата молба е посочено, че констатациите за липси по приемо-предавателен протокол № 11829/03.11.2005 г. е 102.10 лв., а фактически констатациите са за сумата от 108.40 лв. В експертното заключение от 28.05.2008 г. вещото лице е посочило, че лихвата върху щетата от 102.10 лв. считано от момента на откриването й, 10.10.2005 г. до 27.02.2008 г. е 32.79 лв.

         Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 23.11.2008 г., в рамките на законно определения 14 дневен срок на 05.12.2008 г. е била депозирана частната жалба.

         Съдът установи горната фактическа обстановка, като взе предвид всички представени по делото доказателства, които са безпротиворечиви.

Въззивната жалба се явява процесуално допустима, като подадена в законния срок и от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, но разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Предявеният иск е с правно основание чл. 207, ал.1, т. 2 от КТ, съгласно който при констатирани липси от отчетническа дейност, щетата се дължи в пълен размер, заедно със законната лихва от деня на причиняването й, а ако това е невъзможно да се установи, от деня на откриване на липсата. Отговорността е на т.н. отчетници, които са лица, имащи като част от трудовата си функция задължението да събират, съхраняват, разходват или отчитат парични или материални ценности. От представената по делото длъжностна характеристика на въззивника се установи, че той е имал задължение да доставя необходимите суровини, стоки, материали, резервни части, инвентар, както и да контролира тяхното разходване при спазване на съществуващите разходни норми и срокове. Той е бил началник на обекта и е носил материална отговорност за цялостната му дейност. Т. 2 на ал.1 от чл.207 от КТ урежда специфичен състав на увреждане, характерен за отчетническата дейност, а именно липсата на парични или материални ценности. Липсата е състояние на недостиг в касата или склада, представляваща състояние на неточност, с неустановен произход. Липсата е юридическо понятие за щетата, което се изгражда върху презумцията за причиняване на недостиг от отчетника, комуто ценностите са поверени „под отчет”. При нея, поради наличие на презумция за причиняване на щетата от отчетника, по небрежност се предполага и неговата вина. Констатирането на липсата обръща тежестта на доказване. С нея върху отчетника се възлага тежестта да докаже, че не е причинил щетата /т.к. тя се дължи на фири, действия на трети лица, непреодолима причина и пр./ или ако я е причинил, то причиняването и не е извършено виновно. В този смисъл неоснователни са възраженията на въззивника за непредставяне на доказателства от въззиваемата страна, установяващи неговото виновно поведение, както и на доказателства, установяващи евентуалните фири или вещи, подлежащи на бракуване , които биха се констатирали при извършване на проверки за бракуване на инвентар или доказване на естествени фири. Въззивникът е взел участие при констатиране на липсите, подписал е съответните протоколи и описи без възражение и дори е декларирал, че няма възражение относно констатираните количества, отразени в инвентаризационния опис и приемо-предавателните протоколи. Ето защо съдът намира, че предявеният иск по чл.207, ал.1, т. 2 от КТ в частта на установяване на главниците за констатирани липси на 30.06.2005 г. в размер на 235.60 лв., на 10.10.2005 г. в размер на 102.10 лв. и на 12.10.2005 г. в размер на 1275.60 лв., са основателни и доказани по размер.

По отношение на присъдените в полза на въззиваемата страна законна лихва върху главниците в общ размер на 525.46 лв., съдът намира решението за правилно и законосъобразно. Вещото лице е посочило, че законната лихва от датата на увреждането 30.06.2005 г. за главница 235.60 лв., от 10.10.2005 г. за главница 102.10 лв. и от 12.10.2005 г. за главница от 1275.60 лв., до подаване на исковата молба – 27.02.2008 г. е съответно 83.65 лв., 32.79 лв. и 409.02 лв. Общият сбор на дължимата лихва е 525.46 лв., която е и присъдената сума в полза на въззиваемото дружество.

Неоснователни са възраженията на въззивника за това, че при предявен иск по чл. 207, ал.2 от КТ, съдът се е произнесъл за формата на вината, при която са причинени щетите от материалното отговорно лице. Следва да се отбележи, че предявеният иск не е по чл. 207, ал.2 от КТ, а е с правно основание чл. 207, ал.1, т. 2 от КТ и както отбелязахме по-горе поради съществуваща презумция за причиняване на недостига от отчетника, комуто са поверени ценностите „под отчет”, неговата вина се презумира. Ето защо не представлява нарушение на закона изписаното в диспозитива на решението, че констатираните щети са причинени умишлено от въззивника. 

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат изцяло с тези направени от първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СлОС ДТ в размер на 32.30 лв.

 

 

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 813/17.11.2008 г. по гр.д. № 1043/2008 г. като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                  2.