Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  158

 

гр. Сливен, 28.05.2009 г.

 

              В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на двадесети май през двехиляди и девета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   М.С.

ЧЛЕНОВЕ:                                                          Н.Я.

                                                                              мл. с. М.М.

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря К.И., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева   N 180 по описа за 2009  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 196  и сл. от ГПК/отм./.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 945/12.01.2009г. по гр.д. № 4982/07г. на СлРС, с което е  отхвърлен като неоснователен предявения от “Т.” ООД – С. против П.П.Г. *** иск за реално изпълнение на договорно задължение за заплащане на продажна цена по договор за продажба на родово определени движими вещи – 6 броя комплекта вентили и терморазпределители на обща стойност 324 лв. и са присъдени разноски по делото.

Въззивното дружество, ищец в първоинстанционното производство, твърди в жалбата си, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че съдът неправилно е приел, че между страните няма валидно сключен договор, въз основа на който да възникне задължението за плащане на цена за ответника. Заявява, че този извод противоречи на събраните доказателства, откоито може да се направи извод както за наличието на договор, така и за неговия предмет и цена. Поради това моли въззивния съд да отмени решението и вместо него постанови ново, с което уважи изцяло иска. Претендира разноските по делото.

В срока по чл. 201 ал. 1 от ГПК /отм./ въззиваемата страна  е подала писмено възражение против въззивната жалба, с което я оспорва и моли съда да я отхвърли като неоснователна и остави в сила обжалваното решение. Твърди, че няма доказателства ищцовото дружество да е прилагало дялово разпределение на топлинна енергия межуд потребителите, а самото монтиране на уредите не водо до този извод. В негова тежест било да докаже, че уредите са били качествени и са послужили реално за прилагане на такова разпределение. Освен това заявява, че вземането е погасено по давност, началният момент е от 03.12.01г. /протокола от общото събрание/, срокът е тригодишен, тъй като се отнасяло за вноските, а не за собствеността нърху вещите. Също така развива и теза, че щом уредите, като неизплатени, са собственост на трето, неучастващо в делото лице, ответникът не можел да бъде задължен да ги заплати на ищеца.

В с.з., за въззивното дружество, редовно призован, се явяват процесуален представител по закон – управител, и представител по пълномощие по чл. 20  ал. 1 б. “а” от ГПК /отм./, поддържат въззивната жалба и молят съда да я уважи.

В с.з.  въззиваемият, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 20 ал. 1 б. “а” от ГПК /отм./, оспорва въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение като неоснователна. Претендира разноски за тази инстанция.

Въз основа на събраните доказателствени средства пред двете инстанции, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Въззиваемият – ответник пред РС, е собственик на апартамент № * в ЕС  в бл. * , вх. “*”, ул. “Г.” в гр. С.

На 03.12.2001г. било проведено общо събрание на етажните собственици на входове А и Б, на което ответникът е присъствал лично. При наличие на изискуем кворум, събранието взело решение, закрепено в протокол от същата дата, /към който са приложени списъци с подписите на присъствалите собственици/, да се сключи договор с ЕТ “Т.”, Сливен /представител на “Т. с.” ЕООД-С./ за извършване на услугата “топлинно счетоводство”, след поставяне на прибори за индивидуално разпределение на радиаторите, и били упълномощени трима членове на ЕС да подпишат договора от името на собствениците. Гласуван бил и относителен дял на разхода за топлинна енергия, свързан с топлоотдаване от главните линии на общите сградни инсталации в размер на 20 % от общото количество топлинна енергия за отопление. Взето било и решение да се отсъединят от отоплителната инсталация радиаторите на собствениците, нежелаещи поставяне на прибори за разпределение. В същия протокол, като т.5 от решенията, фигурира и цената на комплект прибори за радиатор /разпределител и вентил/ - 59 лв. В приложенията с подписите е отразено и, че при ползване на отложено плащане уредите  остават собственост на “Т. с.” ЕООД, С..

На 04.04.2002г. е сключен договор № 075 за срок от 5 години между ЕТ “Т.”, С., като изпълнител, и ЕС на блок № * на ул. “Г.”, гр. С., като възложител, с предмет – 1. Доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия и 2. -  Извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на индивидуална сметка. С договора били уредени правата и задълженията на страните, цените и начините на плащане, както и начините за прекратяване извън хипотезата на изтичане на срока и отговорностите за неизпълнение, неточно или забавено изпълнение.

Уговорено било, че договорът влиза в сила след предоставяне на информация от страна на възложителя, за сключен договор за доставка на топлинна енергия.

По силата на договора изпълнителят-ищец се задължавал да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия и да обяви датата на монтажана уредите предварително с писмено съобщение, залепено на видно място. Възложителят пък се задължавал да осигури достъп до жилищата за поставянето на уредите, да заплати доставката и монтажа им, като било уговорено, че те остават собственост на изпълнителя до пълното им изплащане. Уговорената цена на един комплект била 59 лв. при цялостно плащане след монтажа, 63 лв., при 12 месечно разсрочено плащане,  и 66 лв. при 22 месечно разсрочване. Цената на едногодишен абонамент за снемане на показанията  на индикаторите била 4.20 лв. на уред. Фигурирала и уговорка, че изпълнителят прехвърля собствеността на уредите  върху възложителя след окончателното им изплащане. За “възложител” договорът е подписан само от един от упълномощените от ЕС собственици.

На документ, наименован “Приложение към договор № 075/04.04.2002г.”, подписан само от изпълнителя – ЕТ “Т.” – С., с дата 21.12.2001г., отнасящ се до клиент П.Г.,*** – ответника по делото, било посочено, че на тази дата изпълнителят е доставил и монтирал в жилището на последния 6 броя индивидуални разпределители и 6 бр. термостатични вентили и ще започне отчитането им от м. 12. Отразено било и, че клиентът е заплатил сумата 47, 40 лв., като осатъкът ще бъде платен в 21 месечен срок при месечна лихва от 1.5 %, а уредите остават собственост на “Т. с.” ЕООД до пълното им изплащане. Тази сума представлявала 18 лв. вноска за приборите за радиатори и 29.40 лв. годишна  такса за отчитане на 6 бр. разпределителя и 1 бр. водомер.

До м.04.2002г. ответникът заплатил общо 4 вноски по 18 лв. /възлизащи на 72 лв./ и преустановил плащането.

В дома на ответника са монтирани процесните шест комплекта прибори за радиатори от ищеца. Същите, както и тези, в жилищата на останалите собственици, отговарят на техническите стандарти и са били ползвани за измерване на потреблението и разпределение на разхода на топлинна енергия. Монтирането е извършено през м.12.2001г.

С договор от 25.11.2000г. между ищеца ЕТ “Т.” С. и ЕООД “Т.с.”, С. страните уговорили, че първият ще съдейства на втория при извършване на доставката на термостатите и вентилите, ще извърши монтажа на уредите от свое име и за своя сметка, като фактурира услугата директно на крайния потребител. Дружеството-възложител от своя страна предоставяло на ЕТ-изпълнител описаните уреди, придружени от данъчна фактура, на посочени единични цени, като изпълнителят се ангажирал да изплаща стойността им при условията на разсрочено плащане за срок от 22 м.

От м. 01.2002г. до 2007г. за жилищния вход, където е апартаментът на ответника, ищцовият търговец е извършвал дяловото разпределение на топлоенергията. От м. 11.07г. с ново решение на ОС на ЕС блокът е преминал на разпределение на топлинната енергия по отопляем обем. Ответникът е изразявал недоволство от начина на отчитане чрез уредите и заявявал желание да ги махне.

От м.04.2004г. в ТР при СлОС е вписано прехвърляне на предприятието на ЕТ “Т.”-С.  на ООД “Т.” – С., което е ищец и въззивник по настоящото дело.

С искова молба от 02.11.07г. до СлРС  дружеството предявило искове за изпълнение на задълженията на потребителя да заплати годишните абонаментни такси за отчитане и разпределение на топлоенергията, както и за заплащане на остатъка от цената на монтираните в дома му 6 комплекта за радиатори. С решение от 03.06.08г. съдът е уважил частично първата претенция и е прекратил производството по втората, като недопустимо. Прекратителната част е отменена с определение на СлОС и СлРС е задължен да разгледа и се произнесе и по този иск.

С решение № 945/12.01.2009г. по гр.д. № 4982/07г. на СлРС е  отхвърлен като неоснователен предявения от “Т.” ООД – С. против П.П.Г. *** иск за реално изпълнение на договорно задължение за заплащане на продажна цена по договор за продажба на родово определени движими вещи – 6 броя комплекта вентили и терморазпределители на обща стойност 324 лв. и са присъдени разноски по делото.

Съдът е приел в мотивите си, че не е налице валидно сключен договор, който да обвърже ответника  с правата и задълженията, сочени от ищцовото дружество. Това било така, защото ответникът не бил подписал приложението и договорът не е породил за него действие. Съдът е приел и, че щом по реда на чл. 114 от ГПК /отм./ ответникът е заявил, че не ползва и не е ползвал уредите и не ги желае, това е безспорно доказано и сочи и липса на волеизявление за сключване на договора.

Това решение е предмет на настоящата жалба, подадена от ищеца в първоинстанционното производство чрез постановилия го съд на 26.01.09г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупната преценка и анализ на всички събрани по делото от двете инстанции годни, допустими и относими гласни и писмени доказателствени средства.

В резултат на редицата оспорвания на писмените документи, представени от ищеца, касаещи истинността им, настоящата инстанция ги цени като източници на факти само съпоставени помежду им и с гласните доказателства, като изолира доказателствената сила на всеки един доколкото съответният документ притежава безспорните реквизити, необходими да я породят.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения 14 дневен срок от надлежен субект, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна и следва да се уважи.

Безспорно се доказа, че между страните са се установили договорни отношения, съчетаващи в себе си характеристиките на различни видове договори, като сложното правоотношение е възникнало в резултат на последователно осъществяване на няколоко правопораждащи юридически факта.

Ответникът, като член на етажна собственост, е присъствал на надлежно проведено общо събрание на ЕС на 03.12.01г. и е участвал при взимането на решение за сключване на договор с ЕТ – праводател на ищцовото ООД, чийто предмет и основни параметри са били достатъчно ясно конкретизирани.

Така е налице акт на приемане на оферта за сключване на договор при точно определени съществени условия, от значение за неговата валидност – страни, предмет, цена.

Няма доказателства към този момент ответникът, или друг собственик, да е изразил несъгласие по който и да е от  тези елементи.

Договорът, обсъждан на общото събрание, бил сключен на 04.04.2002г. в писмена форма именно между тези страни, като съдът счита, че липсва порок, водещ до недействителност, във връзка с подписването му само от едно от упълномщените от ОС на ЕС лица. Няма законова разпоредба, императивно определяща броя на лицата, които могат да представляват в материалноправните отношения една етажна собственост и доколкото подписалият договора член е надлежно упълномощен, без да е възложена изрично представителна власт “само заедно”, подписът му е достатъчен да материализира съгласието на упълномощителя – ЕС  на блок № *, ул. “Г.”, гр. С..

Този договор детайлизира и прецизира отношенията между страните по него, като развива подробно въпросите, обсъждани на общото събрание, без да променя посочените вече основни параметри. Така той обвързва с клаузите си както изпълнителя-търговец, така и възложителя, който е ЕС, която, от своя страна се състои от всички отделни собственици. Отношенията между тях самите и действието на взетите от Общото събрание решения спрямо всеки от тях, са регламентирани в ПУРНЕС. Няма съмнение, че с оглед специфичната фигура на Етажната собственост и необходимостта тя да участва в гражданскоправни отношения, за нея съществува материална правосубектност, чието проявление е и обвързващата сила на решенията на общото събрание и действията на упълномощените от него лица.

Така, фактически, ответникът е приел всички условия по този договор, все едно сам е страна по него, което е потвърдил и с последващите си конклудентни действия. Тъй като осъществяването на правата и задълженията по повод отчитането на показанията и разпределението на топлоенергията, макар и водещи, и също уредени с този договор,  не са предмет на настоящия спор, те няма да бъдат самостоятелно обсъждани, а само доколкото си взаимодействат с другата част от съдържанието на договора, регламентираща отношенията, свързани с доставянето и монтирането на уредите за извършване на основната услуга. Всички тези действия съставляват сложния предмет на ненаименования договор от 04.04.02г., тъй като обхващат един цялостен процес, поради което и той обединява в себе си  елементи на няколко отделни вида договори – за продажба, за изработка, за поръчка, за услуга и т.н.

Поради това, фокусът на този иск е само върху отношенията между страните по повод доставянето и монтирането на уредите за топлоизмерване. Фактическото им поставяне в дома на ответника, като изпълнение на част от договорните задължения на ищеца, нормално е свързано с активиране на насрещното задължение за заплащане на цената, понеже това правоотношение в същността си е продажба на родово определени движими вещи.

Спорът е дали се е породило това задължение за ответника и, евентуално – дали се е погасило по давност правото на иск на ищеца.

Ответникът основава тезата си на твърдението, че тъй като приложението към договор 075 от 04.04.02г., което следва да се третира като индивидуален договор за продажбата на уредите между него и ищеца, е антидатилрано и не е подписано от него, то е недействително и не е породило задължение за плащане за него. Подкрепя тази теза и с твърдения, че той се е противопоставил на монтирането, то било извършено без съгласието му и в негово отсъствие и многократно е искал отстраняването на уредите, което РС е приел за безспорно доказано и е извел изводи за липса на съгласие за сключване на договор /волеизявление, съвпадащо с това на насрещната страна./

Този състав не споделя нито фактическите констатации, нито изводите, опрени на тях. Както вече се посочи, съглашението, от което произтичат пряко за ответника права и задължения, е договорът от 04.04.02г., в който са уредени и въпросите, свързани с поставянето и заплащането на процесните шест комплекта за радиатори.

Възражението, че липсва съгласие на ответника се опровергава както от факта на присъствието му на общото събрание през м. 12.01г. и полагането на  подписа му в приложенията към протокола, така и липсата на всякакви други доказателства, че към този конкретен момент, /с оглед изложената по-горе зависимост един от друг на последователно осъществените юридически факти/, той е изразил гласно, писмено или с подразбиращи се действия, несъгласие по конкретна част или по отношение на договора, за чието сключване е упълномощен представител на ЕС, въобще.

Гласните доказателства категорично установяват не несъгласие, а недоволство от страна на ответника /както и на други собственици/ от действието на системата и от отчитането на уредите, разминаващо се с очакванията им. Тоест това поведение е израз на отношението на ответника след, а не преди сключването на договора, и съответно може да доведе до други последици, ако е обективирано по подходящ начин, но не може да повлияе с обратна сила върху факта на сключване на договора.

Самите  обяснения на ответника по чл. 114 от ГПК /отм./, че уредите са монтирани в негово отсъствие, без негово съгласие, също не променят горния извод. Щом са монтирани в негово отсъствие, той не би могъл да изрази несъгласие, и липсват доказателства за действително и несъмнено изразяване на такова. А щом член на домакинството е осигурил доброволно достъп на служители на ищеца за монтиране на уредите, не може да се говори за липса на съгласие.

Действително “Приложението” е с дата 21.12.2001г., но съдът не счита, че документът е антидатиран. Обратното – датата е поставена в момента на монтажа, за който са събрани и достатъчно еднопосочни гласни доказателствени средства, че е извършен през м.12.2001г. Това е сторено след провеждане на общото събрание на 03.12.01г. и е резултат на взетите решения. Липсва противоречие и с факта, че в антетната част е посочено, че това е приложение към договора от 04.04.2002г. /видно е, че това вписване се различава от другите ръкописи в бланката, тоест е направено в друг момент/. Както се изтъкна неколкократно, договорните отношения между страните са със сложен предмет, включващ множество, напълно различни действия и дейности, като те са в положение на обусловеност и зависимост едно от друго – не може да започче осъществяване на същинското, водещото задължение – измерване и отчитане на топлоенергията, без изпълнение на предопределящото го такова – за доставка и монтаж на уредите, чрез които се извършва тази дейност. Следователно, поставянето им е предварителна, подготвителна работа, която осигурява възможност за изпълнение на трайно установените със срок от 5 години, основни задължения на изпълнителя – да измерва, отчита, разпределя консумацията, да издава разпечатки и т.н.

Така, след като е било постигнато съгласие на 03.12.01г. за сключването на договора, ищецът е предприел фактическите подготвителни действия, чието приемане, както беше посочено, е безспорно, свързани с монтирането на уредите. Поради това по-късното придаване на писмена форма на договора не е пречка т.н. “приложение” да се счита за такова именно към него, и за имащо само удостоверително значение.

Фактът на неподписването му от страна на ответника му придава правното значение на разписка, изходяща от ищеца. В нея той удостоверява неизгоден за себе си факт – на заплащане на сумата 47,40 лв./от която 18 лв. са вноска за устройствата/, поради което съдът няма причини да приеме, че той не е осъществен, още повече, че ответникът не е отричал плащането й. Също по неоспорено признание на ищеца, подкрепящо се от копие от отчетната тетрадка, ответникът е заплатил общо четири вноски по 18 лв. – всичко 72лв. Фактът на монтирането на процесните 6 броя комплекта той също не отрича.

Всичко изложено до тук, в своята съвкупност, сочи, че е налице действителен договор, който има обвързващо действие спрямо ответника, че в този договор се съдържат елементи на договор за продажба на родово определени движими вещи, чиято правна характеристика на неформален, двустранен и  възмезден, предполага дефинитивно пораждане на две насрещни, функционално обвързани, задължения на страните по него. Установи се, че ищецът е изпълнил главното си задължение – монтирал е устройствата, на което кореспондира задължението на ответника да заплати цената.

Нейният размер е уговорен в няколко алтернативни варианта, зависещи от начина на погасяване на паричното задължение – наведнъж, еднократно, или разсрочено. След като ответникът е направил частично плащане, върху него тегне гражданската му договорна отговорност да изпълни и останалата част от паричното си задължение.

Акцесорната уговорка, предварително установена още на общото събрание, е правото на собственост да премине върху купувача след пълното изплащане, но тя, сама по себе си, не влияе на съществуването на неизпълнено парично задължение. Правният интерес на ищеца да търси изпълнение се обуславя от наличието на съответните клаузи в договора между него и доставчика на устройствата, и  в договора между него и ЕС, чието тълкуване, в действителност, показва, че към момента на монтажа той, а не “Т.с.” ЕООД, е бил техен собственик. Освен това правото на собственост и момента на преминаването му, не са предмет на спора, след като вещите са в държане на купувача, а продавачът не иска разваляне на договора, връщане на даденото, или обезщетение за неизпълнение и т.н., а претендира единствено реално изпълнение на паричното задължение за плащане на цената.

След като ответникът не противопостави правопогасяващи, правоизменящи или правоизключващи факти, следва да се ангажира отговорността му за частичното неизпълнение и той следва да бъде осъден да заплати неплатената част от продажната цена.

Възражението му, че правото на иск на ищеца е погасено поради изтичане на давностния срок, е неоснователно. Дори да се приеме възможно най-ранния момент, от който са възникнали продажните правоотношения между страните - датата на поставяне на устройствата и признатото от ищеца частично плащане – 21.12.01г.,  то погасителната давност, блокираща възможността кредиторът да търси принудително,  по съдебен ред, вземането си, не е била изтекла към датата на предявяване на иска – 02.11.07г. Както се установи, размерът на вноската е съответен на разсрочено плащане за 22 месеца, тоест – съгласно третия вариант, заложен в договора. Уговорката за разсрочено плащане на продажна цена не променя характера на паричното задължение и не го превръща в периодично. Тя само прави изискуемо цялото вземане на крайната посочена дата, независимо дали има текущи просрочия на отделните вноски. Кредиторът не може в този случай да иска предсрочно погасяване на цялото вземане, нито да предяви иск за него, разполага само с правото на обезщетение за забава по отношение на всяка просрочена вноска, ако такова е уговорено. Едва на 21.09.03г. задължението е станало изискуемо изцяло и от този момент е възникнала възможността за ищеца да предяви претенцията си, тоест, е поставен в течение давностния срок, с изтичането на който се погасява правото му на иск. Тъй като приложима е общата 5 годишна давност, тя е изтекла на 21.09.2008г., когато настоящият иск вече е бил предявен и образуван в дело. Поради това възражението на ответника няма силата да го освободи от паричното му задължение.

Възраженията на ответника, че не е ползвал уредите, че е искал да бъдат демонтирани, че не е доволен от този начин на отчитане и т.н., са неотносими –  те са релевантни към евентуално осъществяване на отговорността на изпълнителя-продавач за лошо или некачествено изпълнение, или предпоставка за прекратяване на договора по общо съгласие, но нямат значение за настоящия спор. Не могат да се третират и като възражение за неизпълнен договор, след като се установи, че процесните уреди са били годни и отговарящи на необходимите стандарти за ползването им точно за тази дейност. По същите съображения е ирелевантно и обстоятелството, че от м. 11.07г. отчитането на топлоенергията в блока става по друг механизъм.

Поради всичко изложено въззивната инстанция счита, че искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Общата дължима цена на 6 броя комплекта за радиатори, с оглед уговорката за разсрочване за 22 м., е в размер на 396 лв., от които, след приспадане на заплатените от ответника 72 лв., остават неплатени 324 лв.

Така, щом правните изводи на двете инстанции се разминават, въззивната жалба се явява основателна. Първоинстанционният съд не е провел пълно и надлежно изясняване на фактическата обстановка, формирал е неправилни фактически констатации, които е привел към несъответствещи правни норми и по този начин е достигнал до незаконосъобразни правни изводи. Поради това атакуваното решение следва да се отмени и вместо него се постанови ново, с което ответникът бъде осъден да заплати неплатената част от продажната цена,в размер на 324 лв., заедно с претендираното обезщетение за забава в размер на законовата лихва от предявяването на иска, до окончателното изплащане.

Отговорността за ръзноски, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на въззиваемия, който следва да понесе своите и заплати тези на въззивника за тази инстанция в размер на 25 лв. и разноски за първата инстанция в размер на 103, 84 лв., общо – 128, 84 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

                       

ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно решение № 945/12.01.2009г. по гр.д. № 4982/07г. на СлРС, с което е  отхвърлен като неоснователен предявения от “Т.” ООД - Сливен против П.П.Г. *** иск за реално изпълнение на договорно задължение за заплащане на продажна цена по договор за продажба на родово определени движими вещи – 6 броя комплекта вентили и терморазпределители на обща стойност 324 лв. и са присъдени разноски по делото в размер на 200 лв.,

като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА П.П.Г. ***, да заплати на “Т.” ООД – С., съд.адрес ул. “В.” № * вх. *, офис *, сумата 324 лв. /триста двадесет и четири лева/, представляваща неизплатена част от продажна цена на 6 броя комплекта вентили и терморазпределители, доставени и монтирани в дома му, по силата на  договор за покупко-продажба на родово определени движими вещи, инкорпориран в договор №075/04.04.2002г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от предявяването на иска на 02.11.2007г., до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА П.П.Г. да заплати на“Т.” ООД – С. направените по делото разноски за двете инстанции в размер общо на  128, 84 лв.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         ЧЛЕНОВЕ: